(1) Европейският съвет, в своите заключения от 23—24 октомври 2014 г. относно рамката за политиките в областта на климата и енергетиката за периода до 2030 г., одобри обвързваща цел за намаление с най-малко 40 % в цялата икономика на вътрешните емисии на парникови газове до 2030 г. в сравнение с 1990 г., като тази цел беше препотвърдена в заключенията на Европейския съвет от 17—18 март 2016 г.

(2) В заключенията на Европейския съвет от 23—24 октомври 2014 г. се заявява, че целта за намаление на емисиите с най-малко 40 % следва да бъде постигната колективно от Съюза възможно най-ефективно по отношение на разходите, като намаленията в системата за търговия с емисии на Европейския съюз (СТЕ на ЕС), установена в Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4), и в секторите извън СТЕ възлязат съответно на 43 % и 30 % до 2030 г. в сравнение с 2005 г., а усилията се разпределят на базата на относителния БВП на глава от населението.

(3) Настоящият регламент е част от изпълнението на ангажиментите на Съюза съгласно Парижкото споразумение (5), прието по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК). Парижкото споразумение беше сключено от името на Съюза на 5 октомври 2016 г. с Решение (ЕС) 2016/1841 на Съвета (6). Ангажиментът на Съюза за намаляване на емисиите в цялата икономика е изложен в планирания национално определен принос, представен с оглед на Парижкото споразумение от Съюза и неговите държави членки на секретариата на РКООНИК на 6 март 2015 г. Парижкото споразумение влезе в сила на 4 ноември 2016 г. Съюзът следва да продължи да намалява емисиите си на парникови газове и да увеличава поглъщанията в съответствие с Парижкото споразумение.

(4) Парижкото споразумение определя, inter alia, дългосрочна цел в съответствие с целта да се ограничи повишаването на температурата в световен мащаб твърдо под 2 °C над равнищата от прединдустриалния период, както и да се продължат усилията то да се задържи до 1,5 oС над прединдустриалните равнища. Горите, земеделските земи и влажните зони ще играят централна роля за постигането на тази цел. В Парижкото споразумение страните признават и основния приоритет — гарантирането на продоволствената сигурност и премахването на глада в контекста на устойчивото развитие и усилията за изкореняване на бедността, както и особената уязвимост на системите за производство на храни към неблагоприятното въздействие от изменението на климата, при същевременно насърчаване на устойчивостта спрямо изменението на климата и развитието при ниски емисии на парникови газове по начин, който да не застрашава производството на храни. За да се постигнат целите на Парижкото споразумение, страните следва да увеличат колективните си усилия. Страните следва да подготвят, обявят и поддържат последователни национално определени приноси. Парижкото споразумение заменя подхода, възприет в рамките на Протокола от Киото от 1997 г., чието действие няма да продължи след 2020 г. Парижкото споразумение също така приканва за баланс между антропогенните емисии по източници и по поглъщания от поглътители на парникови газове през втората половина на този век, и приканва страните да предприемат действия за съхраняване и увеличаване, по целесъобразност, на поглътителите и резервоарите на парникови газове, включително горите.

(5) Секторът „Земеползване, промени в земеползването и горско стопанство“ (ЗПЗГС) има потенциал да осигурява дългосрочни ползи за климата, а оттук и да допринася за постигането на целите на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове, както и на дългосрочните цели на Парижкото споразумение в областта на климата. Освен това секторът на ЗПЗГС осигурява биоматериали, които могат да заместят изкопаемите материали или материалите с висок въглероден интензитет и поради това играе важна роля в прехода към икономика с ниски равнища на емисии на парникови газове. Тъй като поглъщанията чрез ЗПЗГС са обратими, те следва да се разглеждат като отделен стълб в рамката за политиката на Съюза в областта на климата.

(6) В заключенията на Европейския съвет от 23—24 октомври 2014 г. се заявява, че следва да се вземат под внимание многобройните цели на сектора на селското стопанство и земеползването с техния по-малък потенциал за смекчаване на последиците от изменението на климата, както и необходимостта да се осигури съгласуваност между целите на Съюза за продоволствената сигурност и изменението на климата. Европейският съвет прикани Комисията да проучи най-подходящите средства за насърчаване на устойчивото интензифициране на производството на храни, като същевременно се оптимизира приносът на сектора за намаляване и улавяне на парниковите газове, включително чрез залесяване, както и да въведе политика за включване на ЗПЗГС в рамката за намаляване на парниковите газове до 2030 г., веднага щом техническите условия го позволят, и във всички случаи преди 2020 г.

(7) Практиките на устойчиво управление в сектора на ЗПЗГС могат да допринесат за смекчаване на последиците от изменението на климата по различни начини, по-специално чрез намаляване на емисиите, както и чрез запазване и увеличаване на поглътителите и въглеродните запаси. За да бъдат ефективни мерките, насочени по-конкретно към увеличаване на улавянето на въглерод, от решаващо значение е дългосрочната стабилност и приспособяемост на въглеродните депа. В допълнение, практиките на устойчиво управление могат да поддържат производителността, капацитета за възстановяване и жизнеността на сектора на ЗПЗГС и по този начин насърчават икономическото и социалното развитие, като същевременно се намаляват въглеродният и екологичният отпечатък на сектора.

(8) Развитието на устойчиви и новаторски практики и технологии, включително в агроекологията и агролесовъдството, може да повиши ролята на сектора на ЗПЗГС за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптирането към тях, както и за подобряване на производителността и устойчивостта на този сектор. Тъй като секторът на ЗПЗГС се характеризира с дълги срокове на възвръщаемост, дългосрочните стратегии са важни за увеличаването на финансирането на изследванията с оглед на развитието на устойчиви и новаторски практики и технологии и инвестирането в тях. Инвестициите в превантивни действия, например практики на устойчиво управление, могат да намалят рисковете, свързани с естествени смущения.

(9) В заключенията си от 22—23 юни 2017 г. Европейският съвет отново потвърди ангажираността на Съюза и неговите държави членки с Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, чиято цел, inter alia, е да се гарантира устойчиво управление на горите.

(10) Важно е да се предприемат действия за намаляване на обезлесяването и влошаването на състоянието на горите и за насърчаване на устойчивото управление на горите в развиващите се страни. Във връзка с това в заключенията си от 21 октомври 2009 г. и 14 октомври 2010 г. Съветът припомни целите на Съюза за намаляване на общото обезлесяване на тропическите гори до 2020 г. най-малко с 50 % спрямо сегашните равнища и за прекратяване на глобалната загуба на горско покритие най-късно до 2030 г.

(11) Решение № 529/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (7) определи правила за отчитане, приложими за емисиите и поглъщанията от сектора на ЗПЗГС, и по този начин допринесе за разработването на политика, която доведе до включването на сектора на ЗПЗГС в поетия от Съюза ангажимент за намаляване на емисиите. Настоящият регламент следва да се основава на съществуващите правила за отчитане, като ги актуализира и подобри за периода 2021—2030 г. В него следва да бъдат определени задълженията на държавите членки при прилагането на тези правила за отчитане, като от държавите членки следва да се изисква да гарантират, че като цяло секторът на ЗПЗГС не генерира нетни емисии и допринася за целта за увеличаване на поглътителите в дългосрочен план. Решението не следва да определя каквито и да е задължения за отчитане или докладване за частни субекти, в това число земеделски и горски стопани.

(12) Секторът на ЗПЗГС, включително земеделските земи, оказва пряко и значително въздействие върху биологичното разнообразие и екосистемните услуги. Поради тази причина, важна цел за политиките, засягащи този сектор, е да се гарантира, че е налице съгласуваност с целите на стратегията на Съюза за биологичното разнообразие. Следва да се предприемат действия за изпълнение и подкрепа на дейности в този сектор, свързани както със смекчаването на последиците от изменението на климата, така и с адаптирането към тях. Следва също така да се осигури съгласуваност между общата селскостопанска политика и настоящия регламент. Всички сектори трябва да дадат своя справедлив дял по отношение на намаляването на емисиите на парникови газове.

(13) Влажните зони са ефективни екосистеми за съхраняването на въглерод. Следователно защитата и възстановяването на влажните зони би могло да доведе до намаляване на емисиите на парникови газове в сектора на ЗПЗГС. В този контекст следва да се вземе предвид усъвършенстването на ръководствата на Междуправителствения комитет по изменение на климата („МКИК“) от 2006 г. за националните инвентаризации на парникови газове относно влажните зони.

(14) За да се осигури приносът на сектора на ЗПЗГС за постигането на целите на Съюза за намаляване на емисиите с най-малко 40 % и за дългосрочната цел на Парижкото споразумение, е необходима солидна система за отчитане. С цел да се получат точни отчети за емисиите и поглъщанията в съответствие с ръководствата на МКИК от 2006 г. („ръководствата на МКИК“) следва да се използват ежегодно докладваните стойности съгласно Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (8) за категориите земеползване и преобразуването между категориите земеползване, като по този начин се рационализират използваните подходи съгласно РКООНИК и Протокола от Киото. Земята, която се преобразува в друга категория земеползване, следва да се счита в преход към тази категория за посочения в ръководствата на МКИК период от 20 години. Държавите членки следва да могат да се отклоняват от този посочен период единствено за залесени площи и само при ограничени обстоятелства, обосновани според ръководствата на МКИК. Промените в ръководствата на МКИК, приети от Конференцията на страните по РКООНИК или Конференцията на страните, служеща като среща на страните по Парижкото споразумение, следва да бъдат отразени, по целесъобразност, в изискванията за докладване съгласно настоящия регламент.

(15) В международно приетите ръководства на МКИК се посочва, че емисиите от изгарянето на биомаса могат да бъдат отчетени като нулеви в енергийния сектор, при условие че тези емисии са отчетени в сектора на ЗПЗГС. В Съюза емисиите от изгарянето на биомаса се отчитат понастоящем като нулеви съгласно член 38 от Регламент (ЕС) № 601/2012 на Комисията (9) и разпоредбите, включени в Регламент (ЕС) № 525/2013, поради което единственият начин да се осигури съответствие с ръководствата на МКИК е тези емисии да бъдат отразени прецизно в настоящия регламент.

(16) Емисиите и поглъщанията от горски площи зависят от редица природни фактори, динамични характеристики, свързани с възрастта на горите, както и от минали и настоящи практики на управление, които се различават значително между държавите членки. Използването на базова година няма да е в състояние да отрази тези фактори и произтичащите от тях циклични въздействия върху емисиите и поглъщанията или варирането през отделните години на емисиите и поглъщанията. Съответните правила за отчитане вместо това следва да предвиждат използването на референтни нива, така че да се изключи въздействието от природните дадености и специфичните за държавата характеристики. Референтните нива за горите следва да отчитат всяка небалансирана възрастова структура на горите и следва да не ограничават ненужно интензивността на бъдещото управление на горите, така че дългосрочните поглътители на въглерод да бъдат запазени и увеличени. Като се има предвид историческата ситуация на Хърватия, нейното референтно ниво за горите може да отчита и окупацията на нейната територия и военните и следвоенните обстоятелства, които оказаха влияние върху управлението на горите през референтния период. Съответните правила за отчитане вземат под внимание и принципите за устойчиво управление на горите, както са приети на Министерските конференции за защита на горите в Европа („Forest Europe“).

(17) Държавите членки следва да предоставят на Комисията националните отчетни планове за горите, включително референтните нива за горите. При липсата на международен преглед съгласно РКООНИК или Протокола от Киото, следва да се създаде процедура за преглед, за да се осигури прозрачност и да се подобри качеството на отчитането в категорията „управлявана горска площ“.

(18) Когато Комисията прави оценка на националните отчетни планове за горите, включително предложените в тях референтни нива за горите, тя следва да се основава на добрите практики и опита от експертните прегледи съгласно РКООНИК, включително по отношение на участието на експерти от държавите членки. Комисията следва да гарантира, че експерти от държавите членки участват в техническата оценка дали предложените референтни нива за горите са определени в съответствие с критериите и изискванията, посочени в настоящия регламент. Резултатите от техническата оценка следва да се предават за сведение на Постоянния комитет по горите, създаден с Решение 89/367/ЕИО на Съвета (10). Комисията следва също така да се консултира със заинтересованите страни и гражданското общество. Националните отчетни планове за горите следва да са обществено достъпни съгласно приложимото законодателство.

(19) Увеличеното устойчиво използване на продукти от добита дървесина може значително да ограничи емисиите чрез ефекта на заместване и да увеличи поглъщанията на парникови газове от атмосферата. Правилата за отчитане следва да гарантират, че държавите членки отразяват точно и прозрачно в техните ЗПЗГС отчети промените, когато има такива, във въглеродното депо на продуктите от добита дървесина с оглед да се признае и стимулира повишеното използване на продукти от добита дървесина с дълъг жизнен цикъл. Комисията следва да предостави насоки по въпроси, свързани с методологията относно отчитането за продукти от добита дървесина.

(20) Естествените смущения, например пожари, нашествия на насекоми, болести, екстремни метеорологични събития и геоложки смущения, които са извън контрола на държавата членка и на практика не са повлияни от нея, могат да доведат до емисии от сектора на ЗПЗГС с временен характер или могат да обърнат ефекта от предишни поглъщания. Тъй като такова обръщане на ефекта може да се получи и в резултат на управленски решения, като например решения за дърводобив или залесяване, с настоящия регламент следва да се гарантира, че причинените от човека обратни ефекти от поглъщанията са винаги точно отразени в отчетите за ЗПЗГС. Освен това, с настоящия регламент следва да се даде ограничена възможност на държавите членки да изключват от своите отчети за ЗПЗГС емисиите, дължащи се на смущения извън техния контрол. При все това начинът, по който държавите членки прилагат тези разпоредби, следва да не води до необосновано занижено отчитане.

(21) В зависимост от националните предпочитания държавите членки следва да могат да избират подходящи национални политики за изпълнение на своите ангажименти в сектора на ЗПЗГС, включително възможността за балансиране на емисиите от една категория земеползване с поглъщанията от друга категория земеползване. Те следва също така да могат да сумират нетните поглъщания в периода 2021—2030 г. Прехвърлянията на други държави членки следва да продължи да бъде на разположение като допълнителна възможност и държавите членки следва да могат да използват годишните квоти за емисии, установени съгласно Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета (11), за постигане на съответствие съгласно настоящия регламент. Използването на възможностите за гъвкавост, посочени в настоящия регламент, няма да застраши цялостното равнище на амбиция на целите на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове.

(22) Горите, управлявани по устойчив начин, обикновено са поглътители, което допринася за смекчаване на последиците от изменението на климата. През референтия период 2000—2009 г. докладваните средни поглъщания по поглътители от горска площ възлизат на 372 милиона тона CO2 еквивалент годишно за Съюза като цяло. Държавите членки следва да гарантират, че поглътителите и резервоарите, включително горите, са съхранени и, ако е целесъобразно, увеличени, с оглед на постигането на целта на Парижкото споразумение и изпълнението на амбициозните цели за намаляване на емисиите на парникови газове на Съюза до 2050 г.

(23) Поглъщанията от управлявани горски площи следва да бъдат отчитани въз основа на ориентирано към бъдещето референтно ниво за горите. Прогнозираните бъдещи поглъщания от поглътители следва да се основават на екстраполация на практиките при управлението на горите и интензитета за даден референтен период. Намаляването на даден поглътител, свързано с референтното ниво, следва да се отчита като емисии. Специфичните национални условия и практики, например по-ниската интензивност на дърводобива в сравнение с обичайната или стареенето на горите по време на референтния период, следва да се вземат предвид.

(24) На държавите членки следва да се предостави известна гъвкавост временно да увеличават интензивността на дърводобива в съответствие с практиките за устойчиво управление на горите, които са в съответствие с целта, посочена в Парижкото споразумение, при условие че в рамките на Съюза общите емисии не надхвърлят общите поглъщания в сектора на ЗПЗГС. Съгласно такава възможност за гъвкавост на всички държави членки следва да бъде предоставена компенсация с основен размер, изчислен въз основа на фактор, който се изразява като процент от докладваните от тях поглътители в периода 2000—2009 г., като компенсация за отчетените от тях емисии от управлявани горски площи. Следва да се гарантира, че държавите членки могат да бъдат компенсирани само до равнището, на което техните гори престават да бъдат поглътители.

(25) Държавите членки с много голямо горско покритие в сравнение със средното за Съюза и по-специално по-малките държави членки с много голямо горско покритие зависят повече от други държави членки от управляваните горски площи, за да балансират емисиите в други отчетни категории площи и поради това биха били засегнати в по-голяма степен и биха имали ограничен потенциал за увеличаване на горското си покритие. Поради това компенсационният фактор следва да бъде увеличен въз основа на горското покритие и земната площ, така че държавите членки с много малка земна площ и много голямо горско покритие в сравнение със средното за Съюза да получат най-голям компенсационен фактор за референтния период.

(26) В заключенията си от 9 март 2012 г. Съветът взе под внимание особеностите на гъсто залесените страни. Тези особености засягат най-вече ограничените възможности за постигане на баланс между емисиите и поглъщанията. Като се има предвид, че е най-гъсто залесената държава членка и предвид нейните специфични географски характеристики, Финландия среща особени трудности в това отношение. Следователно на Финландия следва да се предостави ограничена допълнителна компенсация.

(27) За целите на наблюдението на напредъка на държавите членки при изпълнението на техните ангажименти съгласно настоящия регламент и за да се гарантира, че информацията относно емисиите и поглъщанията е прозрачна, точна, последователна, пълна и съпоставима, държавите членки следва да предоставят на Комисията съответните данни от инвентаризациите на парникови газове в съответствие с Регламент (ЕС) № 525/2013 и прилагането на проверките съгласно настоящия регламент следва да отчете тези данни. Ако дадена държава членка възнамерява да приложи възможността за гъвкавост по отношение на управлявани горски площи, посочена в настоящия регламент, тя следва да включи в доклада за съответствието размера на компенсацията, която възнамерява да използва.

(28) Европейската агенция за околна среда следва да съдейства на Комисията, по целесъобразност и в съответствие с годишната работна програма на агенцията, по отношение на системата за годишно докладване на емисиите и поглъщанията на парникови газове, оценката на информация относно политики, мерки и национални прогнози, оценката на планираните допълнителни политики и мерки, и проверките на съответствието, извършвани от Комисията съгласно настоящия регламент.

(29) С цел да се осигури правилното отчитане на трансакции съгласно настоящия регламент, включително използването на възможности за гъвкавост и проследяване на съответствието, както и за да се стимулира повишеното използване на продукти от добита дървесина с дълъг жизнен цикъл, на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с техническото адаптиране на определенията, включително минималните стойности за определението за горите, списъците на парникови газове и въглеродни депа, определящи референтните нива за горите за държавите членки за периода съответно от 2021 до 2025 г. и от 2026 до 2030 г., добавянето на нови категории продукти от добита дървесина, преразглеждането на методиката и изискванията за информация по отношение на естествените смущения, което да отрази промените в ръководствата на МКИК, и отчитането на трансакции посредством регистъра на Съюза. Необходимите разпоредби относно отчитането на трансакциите следва да се съдържат в един-единствен инструмент, обединяващ на едно място разпоредбите относно отчетността, съгласно Регламент (ЕС) № 525/2013, Регламент (ЕС) 2018/842, настоящия регламент и Директива 2003/87/ЕО. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (12). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(30) Като част от редовното докладване съгласно Регламент (ЕС) № 525/2013 Комисията следва също да изготви оценка на резултатите от диалога за улесняване през 2018 г. съгласно РКООНИК („диалога Таланоа“). Настоящият регламент следва да бъде преразгледан през 2024 г. и на всеки пет години след това, с цел да се оцени цялостното му функциониране. При прегледа следва да се вземат предвид резултатите от диалога Таланоа и глобалния преглед съгласно Парижкото споразумение. Рамката за периода след 2030 г. следва да бъде в съответствие с дългосрочните цели и ангажиментите, поети в рамките на Парижкото споразумение.

(31) С цел да се осигурят наличието на ефикасни, прозрачни и ефективни по отношение на разходите докладване и проверка на емисиите и поглъщанията на парникови газове, както и докладване на каквато и да е друга информация, необходима за оценката на спазването на ангажиментите, поети от държавите членки в Регламент (ЕС) № 525/2013, следва да бъдат включени изисквания за докладване.

(32) С цел да се улесни събирането на данни и подобряването на методиката, земеползването следва да се инвентаризира и докладва, като се използва географско репериране на всяка земна площ, съответстващо на националните системи и системата на Съюза за събиране на данни. За събирането на данни следва да се използват по най-добрия начин съществуващите програми и проучвания на Съюза и държавите членки, включително рамковото изследване на земеползването/земното покритие (LUCAS), Европейската програма за наблюдение на Земята „Коперник“ и европейската система за спътникова навигация „Галилео“. Управлението на данните, включително споделянето на данни при докладване, за повторно използване и за разпространение, следва да съответства на изискванията, предвидени в Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (13).

(33) Регламент (ЕС) № 525/2013 следва да бъде съответно изменен.

(34) Решение № 529/2013/ЕС следва да продължи да се прилага по отношение на задълженията за отчитане и докладване за отчетния период от 1 януари 2013 г. до 31 декември 2020 г. За отчетните периоди от 1 януари 2021 г. следва да се прилага настоящият регламент.

(35) Решение № 529/2013/ЕС следва да бъде съответно изменено.

(36) Доколкото целите на настоящия регламент, по-специално за определяне на ангажиментите на държавите членки относно сектора на ЗПЗГС, които допринасят за постигане на целите на Парижкото споразумение и за изпълнение на целта на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове за периода 2021—2030 г., не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради техния мащаб и въздействие могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели,

Член 1

Предмет

С настоящия регламент се определят правилата относно:

а)ангажиментите на държавите членки относно сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС), които допринасят за постигането на целите на Парижкото споразумение и изпълнението на целта на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове в периода 2021—2025 г.;

б)отчитането на емисиите и поглъщанията на парникови газове от сектора на ЗПЗГС и проверка на спазването от страна на държавите членки на посочените в точка a) ангажименти за периода 2021—2025 г.;

в)целта на Съюза до 2030 г. за нетни поглъщания на парникови газове в сектора на ЗПЗГС;

г)целите за нетни поглъщания на парникови газове в сектора на ЗПЗГС за държавите членки за периода 2026—2030 г.

Член 2

Обхват

1. Настоящият регламент се прилага за емисиите и поглъщанията на парникови газове, изброени в раздел А от приложение I към настоящия регламент, докладвани съгласно член 26, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета и възникващи на териториите на държавите членки в периода 2021 – 2025 г. във всяка от посочените по-долу отчетни категории площи:

а) земеползване, докладвано като обработваема площ, пасища, влажни зони, населени места или други площи, които са преобразувани в горска площ („залесена площ“);

б) земеползване, докладвано като горска площ, преобразувана в обработваема площ, пасища, влажни зони, населени места или други площи („обезлесена площ“);

в) земеползване, докладвано като едно от посочените по-долу („управлявана обработваема площ“):

i) обработваема площ, запазваща се като обработваема площ;

ii) пасище, влажна зона, населено място или друга площ, които са преобразувани в обработваема площ;

iii)

обработваема площ, преобразувана във влажна зона, населено място или друга площ;

г) земеползване, докладвано като едно от посочените по-долу („управлявано пасище“):

i) пасище, запазващо се като пасище;

ii) обработваема площ, влажна зона, населено място или друга площ, които са преобразувани в пасище;

iii)

пасище, преобразувано във влажна зона, населено място или друга площ;

д) земеползване докладвано като горска площ, запазваща се като горска площ („управлявана горска площ“);

е) когато дадена държава членка е уведомила до 31 декември 2020 г. Комисията за намерението си да включи управлявана влажна зона в обхвата на своите ангажименти съгласно член 4, параграф 1 от настоящия регламент, земеползването се докладва като едно от следните („управлявана влажна зона“):

— влажна зона, запазваща се като влажна зона,

— населено място или друга площ, които са преобразувани във влажна зона,

— влажна зона, преобразувана в населено място или друга площ.

2. Настоящият регламент се прилага и по отношение на емисии и поглъщания на парникови газове, изброени в раздел А от приложение I към настоящия регламент, докладвани съгласно член 26, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2018/1999 и възникващи на териториите на държавите членки в периода 2026—2030 г. във всяка от посочените по-долу категории площи или сектори за докладване:

а) горска площ;

б) обработваема площ;

в) пасище;

г) влажни зони;

д) населени места;

е) друга площ;

ж) продукти от добита дървесина;

з) други;

и) атмосферни утайки,

й) излужване и стичане на азот.

Член 3

Определения

1. За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1) „поглътител“ означава всеки процес, дейност или механизъм, при който от атмосферата се отстранява парников газ, аерозол или прекурсор на парников газ;

2) „източник“ означава всеки процес, дейност или механизъм, при който в атмосферата се отделя парников газ, аерозол или прекурсор на парников газ;

3) „въглеродно депо“ означава част или цялостна биогеохимична даденост или система на територията на дадена държава членка, в която се натрупва въглерод, въглеродосъдържащ прекурсор на парников газ или въглеродосъдържащ парников газ;

4) „въглероден запас“ означава масата на въглерода, съхранена в дадено въглеродно депо;

5) „продукт от добита дървесина“ означава всеки продукт от дърводобива, който е напуснал съответния дърводобивен обект;

6) „гора“ означава площ от земя, определена от минималните стойности за размер на площ, за покритие от дървесни корони или еквивалентна гъстота на дърветата, и за потенциална височина на дърветата в зряла възраст на мястото им на растеж, както е определено за всяка държава членка в приложение II. Тя включва площи, покрити с дървета, включително групи от растящи млади естествени дървета или насаждения, които все още трябва да достигнат минималните стойности за покритие от дървесните корони или еквивалентна гъстота на дърветата или минималната височина на дърветата, както е определено в приложение II, включително всяка площ, която по принцип представлява част от горската площ, но на която временно няма дървета в резултат на човешка намеса, като например дърводобив, или в резултат на естествени причини, но за която може да се очаква, че отново ще се превърне в гора;

7) „референтно ниво за горите“ означава прогнозна стойност, изразенa в тонове CO2 еквивалент годишно, на средните годишни нетни емисии или поглъщания, дължащи се на управлявани горски площи на територията на държава членка за периодите 2021—2025 г. и 2026—2030 г. въз основа на критериите, определени в настоящия регламент;

8) „период на полуотделяне на въглерода“ означава броят години, необходими за намаляването на количеството въглерод, съдържащо се в определена категория продукти от добита дървесина, до половината от първоначалната му стойност;

9) „естествени смущения“ означава всички неантропогенни събития или обстоятелства, които причиняват значителни емисии в сектора на ЗПЗГС, чието настъпване е извън контрола на съответната държава членка и чийто ефект върху емисиите държавата членка обективно няма възможност да ограничи значително, дори след тяхната поява;

10) „незабавно окисление“ означава метод на отчитане, при който се приема, че отделянето в атмосферата на цялото количество въглерод, натрупано в продуктите от добита дървесина, става в момента на дърводобива;

11) „изменение на климата“ означава изменение на климата, пряко или непряко свързано с човешка дейност, което променя състава на глобалната атмосфера и което се явява в допълнение към естествената променливост на климата, наблюдавано за сравними периоди от време.

2. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 16, да изменя или заличава определенията, съдържащи се в параграф 1 от настоящия член, или да добавя нови определения в него с цел адаптиране на посочения параграф към научното развитие или техническия прогрес и осигуряване на съгласуваност между тези определения и евентуалните промени на съответните определения в ръководствата на МКИК, приети от Конференцията на страните по РКООНИК или Конференцията на страните, служеща като среща на страните по Парижкото споразумение.

Член 4

Ангажименти и цели

1. Всяка държава членка, като вземе предвид възможностите за гъвкавост, предвидени в членове 12, 13 и 13a, гарантира, че за периода 2021—2025 г. емисиите на парникови газове не надхвърлят поглъщанията на парникови газове, изчислени като сбора на общите емисии и на общите поглъщания на нейна територия общо във всички отчетни категории площи, посочени в член 2, параграф 1.

2. Целта на Съюза до 2030 г. за нетни поглъщания на парникови газове е 310 млн. тона CO2 еквивалент като сбор от стойностите на нетните емисии и поглъщания на парникови газове на държавите членки през 2030 г., посочени в колона Г от приложение IIa, и се основава на средната стойност от данните им от инвентаризацията на парникови газове за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., представени през 2020 г.

3. Всяка държава членка, като взема предвид възможностите за гъвкавост, предвидени в членове 12 и 13б, гарантира, че сборът на нейните емисии и поглъщания на парникови газове на нейната територия и във всички категории площи за докладване, посочени в член 2, параграф 2, букви а)—й), докладвани за 2030 г. в нейните данни от инвентаризацията на парникови газове, представени през 2032 г., в сравнение със средната стойност на нейните данни от инвентаризацията на парникови газове за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., представени през 2032 г., не надхвърля целта, посочена за тази държава членка в колона В от приложение IIа.

4. Всяка държава членка гарантира, че сборът от разликите между следните точки за всяка година през периода 2026—2029 г. не надхвърля бюджета за периода 2026—2029 г.:

а) емисиите и поглъщанията на парникови газове на нейна територия и във всички категории площи за докладване, посочени в член 2, параграф 2, букви а)—й); и

б) средната стойност на нейните данни от инвентаризацията на парникови газове за 2021 г., 2022 г. и 2023 г., представени през 2032 г.

Бюджетът за 2026—2029 г. за тази държава членка се определя като сбор от разликите за всяка година през периода 2026—2029 г. между:

а)годишни пределно допустими стойности за емисиите и поглъщанията на парникови газове за тези години, установени въз основа на линейна траектория към 2030 г.; и

б)средната стойност на нейните данни от инвентаризацията на парникови газове за 2021 г., 2022 г. и 2023 г., представени през 2025 г.

Линейната траектория на дадена държава членка започва през 2022 г. със средната стойност на данните от инвентаризацията на парникови газове за 2021 г., 2022 г. и 2023 г. и като крайна точка за 2030 г. – стойността, получена чрез добавяне на стойността, определена за тази държава членка в колона В от приложение IIa, към средната стойност на данните от инвентаризацията на парникови газове за 2016 г., 2017 г. и 2018 г.

Бюджетът за 2026—2029 г. се определя въз основа на данните от инвентаризацията на парникови газове, представени през 2025 г., и спазването на този бюджет се оценява въз основа на данните от инвентаризацията на парникови газове, представени през 2032 г.

5. Комисията приема актове за изпълнение, в които годишните пределно допустими стойности за всяка година от периода 2026—2029 г. се определят въз основа на линейна траектория на нетните поглъщания на парникови газове за всяка държава членка, определени в тонове CO2 еквивалент. Тези национални траектории се основават на докладваната от всяка държава членка средна стойност на данните от инвентаризацията на парникови газове за 2021 г., 2022 г. и 2023 г.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 16а от настоящия регламент. За целите на тези актове за изпълнение Комисията извършва цялостен преглед на най-актуалните данни от националните инвентаризации, представени от държавите членки съгласно член 26, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2018/1999.

6. Когато приемат политики за изпълнение на своите ангажименти, цели и бюджети, посочени в настоящия член, държавите членки вземат предвид необходимостта от гарантиране на честен и социално справедлив преход за всички. Комисията може да издаде насоки в подкрепа на държавите членки в това отношение.

Член 5

Общи правила за отчитане

1. Всяка държава членка изготвя и води отчети, които точно отразяват емисиите и поглъщанията, дължащи се на отчетните категории площи, посочени в член 2. Държавите членки гарантират, че техните отчети и другите данни, предоставени съгласно настоящия регламент, са точни, пълни, последователни, публично достъпни, сравними и прозрачни. Държавите членки отбелязват емисиите с положителен знак (+), а поглъщанията – с отрицателен знак (–).

2. Държавите членки предотвратяват всякакво двойно отчитане на емисии или поглъщания, по-специално като гарантират, че емисиите и поглъщанията не се отчитат в повече от една отчетна категория земя.

3. Когато земеползването е преобразувано, 20 години след датата на посоченото преобразуване, държавите членки променят категоризацията на горска площ, обработваема площ, пасище, влажна зона, населено място и друга площ от такава площ, преобразувана в друг вид площ, в такава площ, запазваща се като площ от същия вид.

4. Държавите членки включват в отчетите си за всяка отчетна категория площ всяка промяна на запасите от въглерод във въглеродните депа, изброени в приложение I, раздел Б. Държавите членки могат да изберат да не включват в своите отчети промените в запасите на въглерод за въглеродните депа при условие че въглеродните депа не са източници. Тази възможност да не се включват в отчетите промените в запасите на въглерод, не се прилага обаче по отношение на въглеродни депа от надземната биомаса, изсъхналата дървесина и продуктите от добита дървесина в отчетната категория площ на управляваните горски площи.

5. Държавите членки водят пълна и точна документация за всички данни, използвани при изготвянето на техните отчети.

6. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 16, за да изменя приложение I с цел да бъдат отразени промените в ръководствата на МКИК, приети от Конференцията на страните по РКООНИК или Конференцията на страните, служеща като среща на страните по Парижкото споразумение.

Член 6

Отчитане във връзка със залесена площ и обезлесена площ

1. Държавите членки отчитат емисиите и поглъщанията, дължащи се на залесени площи и обезлесени площи, изчислени като общи емисии и общи поглъщания за всяка от годините в периода 2021—2025 г.

2. Чрез дерогация от член 5, параграф 3 и не по-късно от 2025 г., когато земеползването е преобразувано от обработваема площ, пасище, влажна зона, населено място или друга площ в горска площ, държава членка може да промени категорията на такава площ от „площ, преобразувана в горска площ“ в категория „горска площ, запазваща се като горска площ“, 30 години след датата на това преобразуване, когато такава промяна е надлежно обоснована въз основа на ръководствата на МКИК.

3. При изчисляването на емисиите и поглъщанията, дължащи се на залесена площ и обезлесена площ всяка държава членка определя горската площ, като използва параметрите, посочени в приложение II.

Член 7

Отчитане за управлявани обработваеми площи, управлявани пасища и управлявани влажни зони

1. Всяка държава членка отчита емисиите и поглъщанията, дължащи се на управлявани обработваеми площи, изчислени, като от емисиите и поглъщанията в периода 2021—2025 г. се извади петкратната стойност на средните годишни емисии и поглъщания на държавата членка, дължащи се на управлявани обработваеми площи в базовия период 2005—2009 г.

2. Всяка държава членка отчита емисиите и поглъщанията, дължащи се на управлявани пасища, изчислени, като от емисиите и поглъщанията в периода 2021—2025 г. се извади петкратната стойност на средните годишни емисии и поглъщания на държавата членка, дължащи се на управлявани пасища в базовия период 2005—2009 г.

3. В периода 2021—2025 г. всяка държава членка, която включва управлявани влажни зони в обхвата на ангажиментите си, отчита емисиите и поглъщанията, дължащи се на управлявани влажни зони, изчислени, като от емисиите и поглъщанията в този период се извади петкратната стойност на средните годишни емисии и поглъщания на държавата членка, дължащи се на управлявани влажни зони в базовия период 2005—2009 г.

4. В периода 2021—2025 г. държавите членки, които, в съответствие с член 2, параграф 2, са избрали да не включат управляваните влажни зони в обхвата на ангажиментите си, въпреки това докладват на Комисията за емисиите и поглъщанията от земеползване, докладвано като:

а) влажна зона, запазваща се като влажна зона,

б) населено място, или друга площ, преобразувана във влажна зона, или

в) влажна зона, преобразувана в населено място или друга площ.

Член 8

Отчитане за управлявани горски площи

1. Всяка държава членка отчита емисиите и поглъщанията, дължащи се на управлявани горски площи, изчислени, като от емисиите и поглъщанията в периода 2021—2025 г. се извади петкратната стойност на референтното ниво за горите на съответната държава членка.

2. Когато резултатът от изчислението, посочено в параграф 1 от настоящия член, е отрицателен по отношение на референтното ниво за горите на дадена държава членка, съответната държава членка включва в отчетите си за управлявани горски площи общи нетни поглъщания в размер на не повече от равностойността на 3,5 % от емисиите на тази държава членка през нейната базова година или период, както е посочено в приложение III, умножено по пет. Нетните поглъщания от въглеродното депо на изсъхнала дървесина и на продукти от добита дървесина, с изключение на категорията „хартия“, както е посочено в член 9, параграф 1, буква а), в отчетната категория площ на управляваните горски площи, не са обект на това ограничение.

3. Държавите членки представят на Комисията своите национални отчетни планове за горите, включващи предложено референтно ниво за горите, до 31 декември 2018 г. за периода 2021—2025 г. Националният отчетен план за горите съдържа всички елементи, изброени в приложение IV, раздел Б, и се публикува, включително в интернет.

4. Държавите членки определят своето референтно ниво за горите въз основа на критериите, посочени в приложение IV, раздел A. За Хърватия, нейното референтно ниво за горите може да отчита в допълнение към критериите, посочени в приложение IV, раздел А, и окупацията на нейната територия и военните и следвоенните обстоятелства, които оказаха влияние върху управлението на горите през референтния период.

5. Референтното ниво за горите се основава на запазването на устойчивите практики на управление на горите, както са документирани в периода 2000—2009 г. по отношение на динамичните характеристики на горите, свързани с възрастта, в националните гори, като се използват най-добрите налични данни.

Референтните нива за горите, определени в съответствие с първа алинея, отчитат бъдещото въздействие на динамичните характеристики на горите, свързани с възрастта, за да не се ограничава необосновано интензивността на управление на горите като основен елемент на практиката на устойчиво управление на горите, с цел поддържане или увеличаване на дългосрочните поглътители на въглерод.

Държавите членки доказват съгласуваност между методите и данните, използвани за определяне на предложеното референтно ниво за горите в националния отчетен план за горите, и тези, използвани при докладването за управляваните горски площи.

6. Комисията, след консултации с експерти, назначени от държавите членки, извършва техническа оценка на националните отчетни планове за горите, представени от държавите членки в съответствие с параграф 3 от настоящия член, с оглед да се направи оценка на степента, в която предложените референтни нива за горите са били определени в съответствие с принципите и изискванията, посочени в параграфи 4 и 5 от настоящия член и в член 5, параграф 1. Освен това Комисията се консултира със заинтересованите страни и гражданското общество. Комисията публикува обобщение на извършената работа, включително становищата, изразени от експертите, които са назначени от държавите членки, както и заключенията от тях.

Комисията отправя, когато е необходимо, технически препоръки към държавите членки, които отразяват заключенията от техническата оценка, с цел улесняване на техническия преглед на предложените референтни нива за горите. Комисията публикува тези технически препоръки.

7. При необходимост, въз основа на техническите оценки, извършени съгласно параграф 6, първа алинея, и, когато е приложимо, на техническите препоръки, издадени съгласно параграф 6, втора алинея, държавите членки съобщават на Комисията своите преразгледани предложения за референтни нива за горите до 31 декември 2019 г. за периода 2021—2025 г. Комисията публикува предложените референтни нива за горите, съобщени от държавите членки.

8. Въз основа на предложените референтни нива за горите, представени от държавите членки, на техническата оценка, извършена съгласно параграф 6 от настоящия член, и, когато е приложимо, на преразгледаното предложение за референтно ниво за горите, представено съгласно параграф 7 от настоящия член, Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 16 за изменение на приложение IV с оглед определяне на референтните нива за горите, които да се прилагат от държавите членки за периода 2021—2025 г.

9. Ако дадена държава членка не представи своето референтно ниво за горите на Комисията до датите, посочени в параграф 3 от настоящия член, и, когато е приложимо, параграф 7 от настоящия член, Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 16 за изменение на приложение IV с оглед определяне на референтното ниво за горите, което да се прилага от посочената държава членка за периода 2021—2025 г, въз основа на евентуалните технически оценки, извършени съгласно параграф 6 от настоящия член.

10. Делегираните актове, посочени в параграфи 8 и 9, се приемат до 31 октомври 2020 г. за периода 2021—2025 г.

11. С цел да се осигури съгласуваност, както е посочено в параграф 5 от настоящия член, при необходимост държавите членки представят на Комисията технически корекции, които не изискват изменения на делегираните актове, приети съгласно параграф 8 или 9 от настоящия член, най-късно до датите, посочени в член 14, параграф 1.

Член 9

Отчитане във връзка с продукти от добита дървесина

1. В отчетите, предоставени съгласно член 6, параграф 1 и член 8, параграф 1, свързани с продуктите от добита дървесина, държавите членки отразяват емисиите и поглъщанията, които се дължат на промени във въглеродното депо на продуктите от добита дървесина, попадащи в следните категории, като използват функцията на разлагане от първи порядък, методиките и приетите по подразбиране периоди на полуотделяне на въглерода, посочени в приложение V:

а) хартия;

б) дървени плоскости;

в) нарязана дървесина.

2. Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 16, с цел да измени параграф 1 от настоящия член и приложение V чрез добавяне на нови категории продукти от добита дървесина, които улавят въглерод, въз основа на ръководствата на МКИК, приети от Конференцията на страните по РКООНИК или Конференцията на страните, служеща като среща на страните по Парижкото споразумение, и които осигуряват екологосъобразност.

3. Държавите членки могат да определят продукти от материали на основата на дървесина, включително кори, които попадат в рамките на съществуващите и нови категории, посочени съответно в параграфи 1 и 2, въз основа на ръководствата на МКИК, приети от Конференцията на страните по РКООНИК или Конференцията на страните, служеща като среща на страните по Парижкото споразумение, при условие че наличните данни са прозрачни и подлежащи на проверка.

Член 10

Отчитане във връзка с естествени смущения

1. В края на периода 2021—2025 г. държавите членки могат да изключат от своите отчети за залесени площи и управлявани горски площи емисиите на парникови газове, дължащи се на естествени смущения, които надхвърлят средните емисии, причинени от естествени смущения за периода 2001—2020 г., с изключение на големите статистически отклонения („фоново ниво“). Това фоново ниво се изчислява в съответствие с разпоредбите на настоящия член и приложение VI.

2. Когато държава членка прилага параграф 1, тя:

а) предоставя на Комисията информация за фоновото ниво за отчетните категории площи, определени в параграф 1, и за данните и методиките, използвани в съответствие с приложение VI; и

б) изключва до

►M2 2025 ◄г. от отчитането всички последващи поглъщания, свързани със земя, засегната от естествени смущения.

3. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 16, за да изменя приложение VI с цел преразглеждане на методиката и изискванията за информация в това приложение, така че да бъдат отразени промените в ръководствата на МКИК, приети от Конференцията на страните по РКООНИК или Конференцията на страните, служеща като среща на страните по Парижкото споразумение.

Член 11

Възможности за гъвкавост и управление

1. Дадена държава членка може да използва:

а) общите възможности за гъвкавост по член 12; и

б) за да спази ангажимента, целта и бюджета в съответствие с член 4, възможностите за гъвкавост по членове 13 и 13б.

Освен посочените в първа алинея възможности за гъвкавост Финландия може да използва допълнителна компенсация съгласно член 13а.

2. Ако дадена държава членка не е в съответствие с изискванията за мониторинг, определени в член 26 от Регламент (ЕС) 2018/1999, централният администратор, определен съгласно член 20 от Директива 2003/87/ЕО („централният администратор“) временно забранява на тази държава членка да прехвърля емисии съгласно член 12, параграф 2 от настоящия регламент или да използва възможността за гъвкавост на управляваната горска площ съгласно член 13 от настоящия регламент. Комисията може да предостави и допълнителна техническа подкрепа на тази държава членка.

Член 12

Общи възможности за гъвкавост

1. Когато в периода 2021—2025 г. общите емисии надвишават общите поглъщания в дадена държава членка или, в периода 2026—2030 г., разликата между сбора на емисиите и поглъщанията на парникови газове на територията на дадена държава членка и задължението, целта или бюджета, определени за тази държава членка в съответствие с член 4 от настоящия регламент, е положително число, и тази държава членка е избрала да използва своята възможност за гъвкавост и е поискала да заличи годишно разпределените количества емисии съгласно Регламент (ЕС) 2018/842, количеството на заличените разпределени количества емисии се взема предвид по отношение на спазването от държавата членка съответно на нейното задължение, цел или бюджет, посочен в съответствие с член 4 от настоящия регламент.

2. Доколкото в периода 2021—2025 г. общите поглъщания надвишават общите емисии в дадена държава членка или, в периода 2026—2030 г., разликата между сбора на емисиите и поглъщанията на парникови газове на територията на дадена държава членка и задължението, целта или бюджета, определени за тази държава членка в съответствие с член 4 от настоящия регламент, е отрицателно число, и след приспадане на всички количества, взети предвид съгласно член 7 от Регламент (ЕС) 2018/842, тази държава членка може да прехвърли оставащото количество поглъщания на друга държава членка. Прехвърленото количество се взема под внимание при оценяване на спазването от страна на приемащата държава членка съответно на нейното задължение, цел или бюджет, посочен в съответствие с член 4 от настоящия регламент.

3. С цел да се избегне двойното отчитане, количеството нетни поглъщания, взето предвид съгласно член 7 от Регламент (ЕС) 2018/842, се изважда от количеството на тази държава членка, налично за прехвърляне на друга държава членка съгласно параграф 2 от настоящия член.

4. Държавите членки следва да използват приходите или тяхната финансова равностойност, получени от прехвърлянето съгласно параграф 2 на годишно разпределени количества емисии, за борба с изменението на климата в Съюза или в трети държави. Държавите членки информират Комисията за действията, предприети в съответствие с настоящия параграф, и оповестяват публично тази информация в леснодостъпна форма.

5. Всяко прехвърляне съгласно параграф 2 може да бъде в резултат на проект или програма за намаляване на емисиите на парникови газове, изпълнявани в продаващата държава членка и заплатени от получаващата държава членка, като се избягва двойното отчитане и се осигурява проследимост.

Член 13

Възможност за гъвкавост за управляваните горски земи

1. Когато в периода 2021—2025 г. в дадена държава членка общите емисии надвишават общите поглъщания в отчетните категории площи, посочени в член 2, параграф 1, отчетени съгласно настоящия регламент, тази държава членка може да използва предвидената в настоящия член възможност за гъвкавост за управляваните горски площи с оглед спазването на член 4, параграф 1.

2. Когато в периода 2021—2025 г. резултатът от изчислението по член 8, параграф 1 е положително число, съответната държава членка има право да компенсира емисиите, съответстващи на резултата от това изчисление, ако са изпълнени следните условия:

а) държавата членка е включила в своята стратегия, представена в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) 2018/1999, текущи или планирани специфични мерки, с които се гарантират съхранението или, ако е целесъобразно, увеличаването на поглътителите и резервоарите от гори, както и информация относно въздействието на тези мерки върху съответните цели във връзка с околната среда, включително, наред с другото, защитата на биологичното разнообразие и приспособяването към природните смущения; и

б) общите емисии в рамките на Съюза не надвишават общите поглъщания в отчетните категории площи, посочени в член 2, параграф 1 от настоящия регламент за периода 2021—2025 г.

Когато преценява дали в рамките на Съюза общите емисии надвишават общите поглъщания, посочени в първа алинея, буква б) от настоящия параграф, Комисията гарантира, че се избягва двойното отчитане от държавите членки, по-специално при използването на възможностите за гъвкавост, предвидени в член 12 от настоящия регламент и член 7, параграф 1 или член 9, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/842.

3. Посочената в параграф 2 компенсация може да обхване само поглъщанията, отчетени като емисии съгласно референтното ниво за горите на тази държава членка, и за периода 2021—2025 г. не надхвърля 50% от максималния размер на компенсацията за съответната държава членка, определена в приложение VII.

4. Държавите членки представят на Комисията доказателства относно въздействието на естествените смущения, изчислени съгласно приложение VI, и мерките, които планират да приемат за предотвратяване или смекчаване на подобни въздействия в бъдеще, за да бъдат допуснати до компенсация за останалите поглъщания, отчетени като емисии съгласно своето референтно ниво за горите, до пълния размер на компенсацията за периода 2021—2025 г., неизползвана от другите държави членки, определен в приложение VII. Когато искането за компенсация надвишава размера на неизползваната компенсация, която се предоставя, тази неизползвана компенсация се разпределя пропорционално между съответните държави членки. Комисията оповестява публично представените от държавата членка доказателства.

Член 13а

Допълнителна компенсация

1. В периода 2021—2025 г. Финландия може да компенсира допълнително до 5 млн. тона отчетени емисии на CO2 еквивалент съгласно отчетните категории площи „управлявана горска площ“, „обезлесена площ“, „управлявана обработваема площ“ и „управлявано пасище“, ако са изпълнени следните условия:

а) в своята стратегия, представена в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) 2018/1999, Финландия е включила текущи или планирани специфични мерки за гарантиране на съхранението или, ако е целесъобразно, увеличаването на поглътителите и резервоарите от гори;

б) общите емисии в рамките на Съюза не надвишават общите поглъщания в отчетните категории площи, посочени в член 2, параграф 1 от настоящия регламент, в периода 2021—2025 г.

Когато преценява дали в рамките на Съюза общите емисии надвишават общите поглъщания, посочени в първа алинея, буква б) от настоящия параграф, Комисията гарантира, че се избягва двойното отчитане от държавите членки, по-специално при използването на възможностите за гъвкавост, предвидени в членове 12 и 13 от настоящия регламент и член 7, параграф 1 или член 9, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/842.

2. Допълнителната компенсация е ограничена до:

а) размера, надвишаващ наличните за Финландия в периода 2021—2025 г. възможности за гъвкавост на управляваните горски площи съгласно член 13;

б) емисиите, възникнали от историческата промяна от горска площ в друга категория земеползване, настъпила не по-късно от 31 декември 2017 г.;

в) сумата, необходима за спазване на член 4.

3. Допълнителната компенсация не подлежи на прехвърляне съгласно член 12 от настоящия регламент или член 7 от Регламент (ЕС) 2018/842.

4. Всички неизползвани допълнителни компенсации от посочения в параграф 1 размер от 5 млн. тона CO2 еквивалент се отменят.

5. Централният администратор отразява операциите, необходими за целите на параграф 2, буква а) и параграфи 3 и 4 от настоящия член, в регистъра на Съюза, създаден съгласно член 40 от Регламент (ЕС) 2018/1999 („регистър на Съюза“).

Член 13б

Механизъм за земеползване за периода 2026—2030 г.

1. В регистъра на Съюза се създава механизъм за земеползване, който съответства на до 178 млн. тона CO2 еквивалент, при условие че е изпълнена целта на Съюза, посочена в член 4, параграф 2. Механизмът за земеползване се предоставя в допълнение към възможностите за гъвкавост, предвидени в член 12.

2. Когато в периода 2026—2030 г., след като държавата членка е положила всички усилия да вземе под внимание становищата на Комисията, отправени до нея съгласно член 13г, разликата между сбора на емисиите и поглъщанията на парникови газове на територията на дадена държава членка и във всички категории площи за докладване, посочени в член 2, параграф 2, букви а)—й), и съответната цел, определена за тази държава членка в съответствие с член 4, параграф 3, или бюджетът, определен за тази държава членка в съответствие с член 4, параграф 4, е положително число, отчетено и докладвано в съответствие с настоящия регламент, тази държава членка може да използва посочения в настоящия член механизъм, за да постигне целта си, определена съгласно член 4, параграф 3, или бюджета си, определен съгласно член 4, параграф 4.

3. Когато в периода 2026—2030 г. резултатът от едното или двете изчисления, посочени в параграф 2, е положително число, държавата членка има право да използва механизма, определен в настоящия член, за да компенсира нетните емисии или нетните поглъщания, или и двете, отчетени като емисии спрямо целта, определена за тази държава членка в съответствие с член 4, параграф 3, или спрямо бюджета, определен за тази държава членка в съответствие с член 4, параграф 4, или и двете, ако са изпълнени следните условия:

а) в своя актуализиран интегриран национален план в областта на енергетиката и климата, представен съгласно член 14 от Регламент (ЕС) 2018/1999, държавата членка е включила текущи или планирани специфични мерки за гарантиране на съхранението или, ако е целесъобразно, увеличаването на всички поглътители и резервоари от площи, и намаляването на уязвимостта на площта към естествени смущения;

б) държавата членка е изчерпала наличната възможност за гъвкавост съгласно член 12, параграф 1 от настоящия регламент;

в) разликата в Съюза между годишния сбор на всички емисии и поглъщания на парникови газове на неговата територия и във всички категории площи за докладване, посочени в член 2, параграф 2, букви а)—й), и целта на Съюза от 310 млн. тона CO2 еквивалент на нетни поглъщания е отрицателно число през 2030 г.

Когато оценява дали в рамките на Съюза условието, посочено в буква в), първа алинея от настоящия параграф, е изпълнено, Комисията включва до 30%, но не повече от 20 Mt CO2 еквивалент, от неизползвания излишък по ангажиментите на държавите членки съгласно член 4, параграф 1 за периода 2021—2025 г., при условие че една или повече държави членки представят на Комисията доказателства относно въздействието на природните смущения в съответствие с параграф 5 от настоящия член. Комисията гарантира, че държавите членки ще избегнат двойното отчитане, по-специално при използването на възможностите за гъвкавост, предвидени в член 12 от настоящия регламент и член 7, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/842.

4. Размерът на компенсацията, посочена в параграф 3 от настоящия член, за периода 2026—2030 г. не може да надвишава 50% от максималния размер на компенсацията за съответната държава членка, определен в приложение VII.

5. Държавите членки представят на Комисията доказателства относно въздействието на природните смущения, изчислени съгласно приложение VI, за да отговарят на условията за компенсиране на нетните емисии или нетните поглъщания, или и двете, отчетени като емисии спрямо целите, определени за тези държави членки в съответствие с член 4, параграф 3, или спрямо бюджета, определен за тези държави членки в съответствие с член 4, параграф 4, до пълния размер на компенсацията за периода 2026—2030 г., неизползвана от други държави членки, определен в приложение VII. Когато искането за компенсация надвишава размера на неизползваната компенсация, която се предоставя, тази неизползвана компенсация се разпределя пропорционално между съответните държави членки.

6. Държавите членки имат право да компенсират нетните емисии или нетните поглъщания, или и двете, отчетени като емисии, спрямо целите, определени за тези държави членки в съответствие с член 4, параграф 3, или спрямо бюджета, определен за тези държави членки в съответствие с член 4, параграф 4, до пълния размер на компенсацията за периода 2021—2030 г., неизползвана от другите държави членки, определен в приложение VII, след като се вземат предвид член 13, параграф 4 и параграф 5 от настоящия член, при условие че тези държави членки:

а) са изчерпали възможностите за гъвкавост, налични съгласно член 12, параграф 1 и параграфи 3 и 5 от настоящия член; и

б) са представили на Комисията доказателства относно едно от двете:

i) дългосрочно въздействие на изменението на климата, водещо до извънредно количество емисии или намаляващи поглътители, които са извън техния контрол; или

ii) въздействието на изключително високия дял органични почви в управляваната от тях земя спрямо средния дял за Съюза, което води до извънредно количество емисии, при условие че тези последици се дължат на практики за управление на земята, настъпили преди влизането в сила на Решение № 529/2013/ЕС;

в) са включили в своите последни интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, представени съгласно член 14 от Регламент (ЕС) 2018/1999, специфични мерки за гарантиране на съхранението или, ако е целесъобразно, увеличаването на всички поглътители и резервоари от площи, и намаляването на уязвимостта на площта към смущения в екосистемите, причинени от изменението на климата;

7. Размерът на компенсацията, посочена в параграф 6, не може да надхвърля 50 млн. тона CO2 еквивалент за Съюза като цяло. Когато искането за компенсация надвишава максималния размер на компенсацията, която се предоставя, тази компенсация се разпределя пропорционално между съответните държави членки.

8. ►C1 Доказателствата, посочени в параграф 6, буква б), точка i), включват количествена оценка на последиците върху нетните емисии или нетните поглъщания, изразени в милиони тонове CO2 еквивалент за засегнатата територия, и се основават на съпоставими и надеждни количествени индекси, на географски еднозначни данни и на най-добрите налични научни доказателства. ◄Тези индекси, данни и доказателства се основават на наблюдаваните промени, обхващащи най-малко периода 2001—2025 г., както и на научно проверени прогнози и наблюдения за периода 2026—2030 г. Тези индекси, данни и доказателства отразяват фоновите промени в средносрочен или дългосрочен план на климатичните характеристики, които са от значение за сектора на ЗПЗГС, като например засушаване, средни температури, средни валежи, дни на замръзване и продължителност на метеорологичните засушавания или загубата на влага в почвите.

9. Доказателствата, посочени в параграф 6, буква б), точка ii), включват обосновка, според която делът на органичните почви върху управлявана земна площ за съответната държава членка надвишава средния за Съюза дял за 2030 г.

►C1 Доказателствата включват количествен анализ, в милиони тонове CO2 еквивалент, на докладваните емисии, дължащи се на наследените въздействия върху управляваните органични почви, въз основа на преразгледаните наблюдения за периода 2026—2030 г., съпоставими и надеждни географски еднозначни данни и най-добрите налични научни доказателства, по-специално за подобни обекти в съответната държава членка. ◄Доказателствата се придружават и от описание на прилаганите понастоящем мерки на политиката, които свеждат до минимум отрицателните въздействия от наследените последици върху управляваните органични почви.

10. В срок до 12 май 2024 г. Комисията определя чрез актове за изпълнение структурата, формата, техническите подробности и процеса за представяне на доказателствата, посочени в параграф 6, буква б) от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 16a.

11. Комисията оповестява публично представените от държавата членка доказателства, посочени в параграф 6, буква б), и може да поиска от държавата членка да представи допълнителни доказателства, ако след като провери получената от държавата членка информация, счете, че тя е недостатъчно обоснована или несъразмерна.

Член 13в

Управление

Ако в резултат на цялостния преглед, извършен през 2032 г., Комисията установи, че като се вземат предвид възможностите за гъвкавост, използвани съгласно членове 12 и 13б, бюджетът за периода 2026—2029 г., посочен в член 4, параграф 4, не е спазен, към стойността на нетните емисии на парникови газове, докладвани от тази държава членка през 2030 г., се добавя сума, равна на количеството в тонове еквивалент на CO2 на превишените нетни емисии на парникови газове, умножено по коефициент 1,08, в съответствие с мерките, приети съгласно член 15.

Член 13г

Коригиращи действия

1. Ако в годишната си оценка по член 29 от Регламент (ЕС) 2018/1999 Комисията установи, че дадена държава членка не постига достатъчен напредък в постигането на своята цел, определена в съответствие с член 4, параграф 3 от настоящия регламент, като взема предвид траекторията и бюджета, определени в съответствие с член 4, параграф 4 от настоящия регламент, както и възможностите за гъвкавост съгласно настоящия регламент, в срок от три месеца тази държава членка представя на Комисията план за коригиращи действия, който включва:

а) подробно обяснение защо не постига достатъчен напредък;

б) оценка на начина, по който финансирането от Съюза е подпомогнало усилията ѝ за постигане на нейната цел и бюджет и на начина, по който възнамерява да използва това финансиране, за да отбележи напредък към постигането им;

в) допълнителни действия, допълващи интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата на тази държава членка съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999 или засилващи неговото изпълнение, които тя ще изпълни, за да постигне целта си, определена в съответствие с член 4, параграф 3, или нейния бюджет, определен в съответствие с член 4, параграф 4, чрез вътрешни политики и мерки и изпълнението на действията на Съюза, придружени от подробна оценка, подкрепена от количествени данни, когато са налични, за предвидените нетни поглъщания на парникови газове, които биха произтекли от тези действия;

г) стриктен график за изпълнението на тези действия, който дава възможност за оценка на годишния напредък по изпълнението.

Когато държава членка е създала национален консултативен орган по въпросите на климата, тя може да потърси съвет от този орган, за да набележи необходимите действия, посочени в буква в).

2. В съответствие с годишната си работна програма Европейската агенция за околната среда подпомага Комисията в нейната работа по оценяването на плановете за коригиращи действия.

3. Комисията може да приеме становище относно надеждността на плановете за коригиращи действия, представени в съответствие с параграф 1, като в такива случаи го прави в срок от четири месеца от получаването на тези планове. Съответната държава членка взема в максимална степен предвид становището на Комисията и може съответно да преразгледа своя план за коригиращи действия. Ако съответната държава членка не вземе мерки във връзка със становището или със съществена част от него, тази държава членка представя обосновка на Комисията.

4. Всяка държава членка оповестява публично своя план за коригиращи действия, посочен в параграф 1, както и всяка обосновка, посочена в параграф 3. Комисията оповестява публично становището си, посочено в параграф 3.

Член 14

Проверка за съответствие

1. До 15 март 2027 г. за периода 2021—2025 г. и до 15 март 2032 г. за периода 2026—2030 г. държавите членки представят на Комисията доклад за съответствието, основан на годишните набори от данни, съдържащ баланса на общите емисии и общите поглъщания за съответния период за всяка от отчетните категории площи, посочени в член 2, параграф 1, букви а)—е), за периода 2021—2025 г. и в член 2, параграф 2, букви а)—й) за периода 2026—2030 г., като използват правилата за отчитане, определени в настоящия регламент.

Докладът за съответствието трябва да включва оценка на:

а)политиките и мерките относно възможните компромисни варианти, включително най-малко спрямо други цели и стратегии на Съюза в областта на околната среда, като например тези, определени в 8-ата програма за действие за околната среда, установена в Решение (ЕС) 2022/591 на Европейския парламент и на Съвета , в Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. и в съобщението на Комисията от 11 октомври 2018 г., озаглавено „Устойчива биоикономика за Европа: укрепване на връзката между икономиката, обществото и околната среда“;

б)как държавите членки са взели предвид принципа за ненанасяне на значителни вреди при приемането на своите политики и мерки за постигане на своята цел, определена в съответствие с член 4, параграф 3, или на своя бюджет, определен в съответствие с член 4, параграф 4, доколкото е уместно;

в)полезните взаимодействия между смекчаването на изменението на климата и адаптацията към него, включително политики и мерки за намаляване на уязвимостта на земята по отношение на естествените смущения и климата;

г)полезните взаимодействия между смекчаването на изменението на климата и биологичното разнообразие.

Когато е приложимо, докладът трябва също да съдържа подробна информация за намерението да се използват посочените в член 11 възможности за гъвкавост и свързаните с тях количества, или за използването на тези възможности за гъвкавост и свързаните с това количества. Държавите членки оповестяват публично докладите за съответствието в съответствие с член 28 от Регламент (ЕС) 2018/1999.

1a. Данните от инвентаризацията на емисиите на парникови газове, представени от всяка държава членка и валидирани съгласно член 38 от Регламент (ЕС) 2018/1999, могат да подлежат на методологична корекция от страна на Комисията в случай на промяна в методиката, използвана от държавите членки. За целите на оценката на съответствието с целта на Съюза до 2030 г. обаче тези методологични корекции не засягат стойността от 310 млн. тона CO2 еквивалент на нетни поглъщания като сбор от стойностите на нетните поглъщания на парникови газове, в килотона CO2 еквивалент, през 2030 г. за държавите членки, определени в колона Г от приложение IIa, или целите в колона В от посоченото приложение.

1б. Държавите членки, които заявяват намерението си да използват възможността за гъвкавост, посочена в член 13б, параграф 6, описват в специални раздели на доклада предприетите мерки за смекчаване или обръщане на последиците, посочени в член 13б, параграф 6, буква б), както и наблюдаваните и очаквани последици от тези мерки.

1в. Комисията извършва обстоен преглед на докладите за съответствието, предоставени съгласно параграф 1 от настоящия член, за целите на оценката на съответствието с член 4.

Успоредно с този цялостен преглед Комисията прави оценка как принципът за ненанасяне на значителни вреди е бил взет предвид съгласно параграф 1, буква б). Във връзка с това преди първата си оценка Комисията издава насоки относно прилагането на принципа за ненанасяне на значителни вреди за целите на настоящия регламент.

2. Комисията извършва обстоен преглед на докладите за съответствие, предоставени съгласно параграф 1 от настоящия член за целите на оценката на съответствието с член 4.

3. През 2027 г. Комисията изготвя доклад за периода 2021—2025 г., а през 2032 г. — за периода 2026—2030 г. относно общите емисии и общите поглъщания на парникови газове в Съюза за всяка от отчетните категории площи, посочени в член 2, изчислени като от общите докладвани емисии и общите докладвани поглъщания за периода се извади петкратната стойност на докладваните средни годишни емисии и поглъщания в Съюза за периода 2000—2009 г.

4. Европейската агенция за околна среда в съответствие с годишната си работна програма подпомага Комисията за прилагането на рамката за мониторинг и привеждане, предвидени в настоящия член.

Член 15

Регистър

1. Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 16 с цел допълване на настоящия регламент, за да определи правилата за регистриране и точно извършване на следните операции в регистъра на Съюза:

а) записване на количеството на емисиите и поглъщанията за всяка отчетна категория площ и категория площ за докладване във всяка държава членка;

б) използването на всякакви методологични корекции, извършени съгласно член 14, параграф 1а;

в) използването на възможностите за гъвкавост, посочени в членове 12, 13, 13а и 13б; и

г) оценка на съответствието съгласно член 13в.

2. Централният администратор извършва автоматизирана проверка на всяка трансакция съгласно настоящия регламент и при необходимост блокира трансакции, за да гарантира, че няма нередности.

3. Информацията по параграфи 1 и 2 е достъпна за обществеността.

Член 16

Упражняване на делегирането

1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 3, параграф 2, член 5, параграф 6, член 8, параграф 8, член 8, параграф 9, член 9, параграф 2, член 10, параграф 3 и член 15, параграф 1, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 9 юли 2018 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощието не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния период. Делегирането на правомощието се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу това продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3. Делегирането на правомощия, посочено в член 3, параграф 2, член 5, параграф 6, член 8, параграф 8, член 9, параграф 8, член 9, параграф 2, член 10, параграф 3 и член 15, параграф 1, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4. Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

5. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6. Делегиран акт, приет съгласно член 3, параграф 2, член 5, параграф 6, член 8, параграф 8, член 8, параграф 9, член 9, параграф 2, член 10, параграф 3 и член 15, параграф 1, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 16a

Процедура на комитет

1. Комисията се подпомага от Комитета по изменението на климата, създаден с член 44, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2018/1999. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета . 2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 17

Преглед

1. Настоящият регламент се преразглежда, като се вземат предвид, наред с другото:

а) развитията в международен план;

б) усилията, предприети за постигане на дългосрочните цели на Парижкото споразумение; и

в) правото на Съюза, включително относно възстановяването на природата.

Въз основа на констатациите от доклада, подготвен съгласно член 14, параграф 3, и резултатите от оценката, направена в съответствие с член 13, параграф 2, буква б), или въз основа на проверката, извършена съгласно член 37, параграф 4а от Регламент (ЕС) 2018/1999, Комисията, когато е целесъобразно, представя предложения, за да се гарантира, че се съблюдават целостта на общата цел на Съюза за нетно премахване на парниковите газове до 2030 г., определена в съответствие с член 4, параграф 2 от настоящия регламент, както и приносът на тази цел за целите на Парижкото споразумение.

2. Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета относно действието на настоящия регламент не по-късно от шест месеца след първия глобален преглед, договорен по силата на член 14 от Парижкото споразумение. Докладът се основава на най-новите налични данни, предоставени от държавите членки съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999 и на член 4, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета . С оглед на необходимото увеличение на намаленията и поглъщанията на парникови газове в Съюза и стремежа към социално справедлив преход, както и с оглед на нуждата от допълнителни политики и мерки на Съюза, докладът включва, когато е целесъобразно, следното:

а) оценка на последиците от възможностите за гъвкавост, посочени в член 11;

б) оценка на приноса на настоящия регламент за целта за неутралност по отношение на климата и междинните цели в областта на климата, определени в Регламент (ЕС) 2021/1119;

в) оценка на приноса на настоящия регламент за целите на Парижкото споразумение;

г) оценка на социалните и трудовите въздействия, включително върху равенството между половете и условията на труд, в държавите членки както на национално, така и на регионално равнище, които предвидените в настоящия регламент задължения оказват върху всяка от категориите площи и всички сектори, обхванати от член 2;

д) оценка на напредъка, постигнат на международно равнище по отношение на правилата, уредени в член 6, параграфи 2 и 4 от Парижкото споразумение, и когато е целесъобразно, предложения за изменение на настоящия регламент, по-специално за да се избегне двойното отчитане и да се приложат съответните корекции;

е) оценка на настоящите тенденции и бъдещите прогнози по отношение на емисиите и поглъщанията на парникови газове от обработваеми земи, пасища и влажни зони и регулаторни варианти за гарантиране на съгласуваност на тези тенденции и прогнози с целта за постигане на дългосрочно намаляване на емисиите на парникови газове във всички сектори на икономиката в съответствие с целта на Съюза за неутралност по отношение на климата и междинните цели на Съюза в областта на климата, определени в Регламент (ЕС) 2021/1119;

ж) настоящите тенденции и бъдещите прогнози по отношение на емисиите на парникови газове от следните категории за докладване и регулаторни варианти, за да се гарантира съгласуваност на тези тенденции и прогнози с целта за постигане на дългосрочно намаляване на емисиите на парникови газове във всички сектори на икономиката в съответствие с целта на Съюза за неутралност по отношение на климата и междинните цели на Съюза в областта на климата, определени в Регламент (ЕС) 2021/1119:

i) ентерична ферментация;

ii) управление на оборския тор;

iii)

отглеждане на ориз;

iv) земеделски почви;

v) предписано изгаряне на савани;

vi) изгаряне на селскостопански остатъци;

vii)

обработка с вар;

viii)

използване на карбамид;

ix) други торове, съдържащи въглерод;

x) друго.

Когато е целесъобразно, в доклада се вземат предвид последиците от възрастовата структура на горите, включително когато тези последици са свързани с конкретни военни или следвоенни обстоятелства, по научно обоснован, надежден и прозрачен начин и с оглед на гарантирането на дългосрочната устойчивост и адаптивния капацитет на горите.

След приемането на подходяща научно обоснована методика за докладване и въз основа на напредъка в докладването и на най-актуалната налична научна информация, този доклад може също така да направи оценка на осъществимостта на анализа и въздействието на докладването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от допълнителни сектори, като морската и сладководната среда, както и съответните регулаторни варианти.

След доклада и като се има предвид колко е важно всеки сектор да допринася по справедлив начин за целта на Съюза за неутралност по отношение на климата и междинните цели на Съюза в областта на климата съгласно Регламент (ЕС) 2021/1119, Комисията представя, когато е целесъобразно, законодателни предложения. В предложенията по-специално могат да се определят цели на Съюза и на държавите членки за емисиите и поглъщанията на парникови газове, като надлежно се отчита евентуалният дефицит, натрупан до 2030 г. от всяка държава членка.

Европейският научен консултативен съвет по изменението на климата, създаден съгласно член 10а от Регламент (ЕО) № 401/2009 на Европейския парламент и на Съвета („консултативният съвет“), може по собствена инициатива да предоставя научни съвети или да изготвя доклади относно мерките на Съюза, целите в областта на климата, годишните равнища на емисиите и поглъщанията, както и възможностите за гъвкавост съгласно настоящия регламент. Комисията разглежда съответните съвети и доклади на консултативния съвет, по-специално по отношение на бъдещите мерки, насочени към по-нататъшно намаляване на емисиите и увеличаване на поглъщанията в подсекторите, обхванати от настоящия регламент.

3. В срок от 12 месеца след влизането в сила на законодателен акт относно регулаторна рамка на Съюза за сертифициране на поглъщанията на въглерод Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета относно възможните ползи от и компромисни варианти за включването в обхвата на настоящия регламент на продукти с устойчив произход за дълготрайно съхранение на въглерод, които имат положителен нетен ефект на улавяне на въглерод. В доклада се прави оценка на начина, по който да се вземат предвид преките и непреките емисии и поглъщанията на парникови газове, свързани с тези продукти, като например тези, произтичащи от промени в земеползването и произтичащите от това рискове от изместване на съответните емисии, както и възможните ползи и компромисни варианти спрямо други цели на Съюза в областта на околната среда, по-специално целите в областта на биологичното разнообразие. Когато е целесъобразно, в доклада може да се разгледа възможността за включване на устойчиви продукти за съхранение на въглерод в обхвата на настоящия регламент по начин, който е в съответствие с други цели на Съюза в областта на околната среда, както и с ръководствата на МКИК, приети от Конференцията на страните по РКООНИК или Конференцията на страните, служеща като среща на страните по Парижкото споразумение. Когато е целесъобразно, докладът на Комисията може да се придружава от законодателно предложение за съответно изменение на настоящия регламент.

Член 18

Изменения на Регламент (ЕС) № 525/2013

Регламент (ЕС) № 525/2013 се изменя, както следва:

1)Член 7, параграф 1 се изменя, както следва:

а)вмъква се следната буква:

„га)считано от 2023 г., емисиите и поглъщанията, обхванати от член 2 от Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета в съответствие с методиките, посочени в приложение IIIа към настоящия регламент;

б)добавя се следната алинея:

б)„Държавите членки могат да поискат разрешение от Комисията за дерогация от първа алинея, буква га), за да приложат методика, различна от посочената в приложение IIIa, когато изискваното подобрение на методиката не може да бъде постигнато навреме, така че да бъде взето предвид в инвентаризациите на парниковите газове за периода 2021—2030 г., или когато разходите за подобряване на методиката биха били несъразмерно високи в сравнение с ползите от прилагането на такава методика за подобряване на отчитането на емисиите и поглъщанията в резултат на слабото значение на емисиите и поглъщанията от съответните въглеродни депа. Държавите членки, които желаят да се възползват от дерогацията, подават мотивирано искане до Комисията в срок до 31 декември 2020 г., като посочват срока, до който подобрението на методиката може да бъде въведено, предложената алтернативна методика или и двете заедно, както и оценка на потенциалните въздействия върху точността на отчитането. Комисията може да изиска представянето на допълнителна информация в определен разумен срок. Ако Комисията счете, че искането е обосновано, тя предоставя дерогацията. Ако Комисията отхвърли искането, тя излага мотивите за своето решение.“

2)В член 13, параграф 1, буква в) се добавя следната подточка:

„viii)считано от 2023 г., информация за националните политики и мерки, въведени за изпълнение на задълженията им по Регламент (ЕС) 2018/841, и информация относно допълнителните национални политики и мерки, планирани с оглед ограничаване на емисиите на парникови газове или увеличаване на поглътителите, които надхвърлят техните ангажименти по посочения регламент;“.

3)В член 14, параграф 1 се вмъква следната буква:

„ба)считано от 2023 г., прогнози за общите количества парникови газове и отделни оценки за очакваните емисии и поглъщания на парникови газове, обхванати от Регламент (ЕС) 2018/841“.

4)Вмъква се следното приложение:

Член 19

Изменение на Решение № 529/2013/ЕС

Решение № 529/2013/ЕС се изменя както следва:

1)В член 3, параграф 2, първа алинея се заличава.

2)В член 6 параграф 4 се заличава.

Член 20

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.