Член 12

Прехвърляне на компетентност на съд на друга държава членка

1.В изключителни случаи съд на държава членка, който е компетентен по съществото на делото, може, по искане на страна или служебно, ако счита, че съд на друга държава членка, с която детето има специална връзка, би бил по-подходящ да прецени висшия интерес на детето в конкретния случай, да спре производството или конкретна част от него, и:

a) да определи срок за една или повече от страните да уведомят съда на другата държава членка за висящото производство и за възможността за прехвърляне на компетентността и да внесат молба пред този съд; или

б) да изиска от съда на другата държава членка да приеме компетентността в съответствие с параграф 2.

2.Съдът на другата държава членка може, когато поради особените обстоятелства по делото това е от висш интерес на детето, да приеме компетентността в рамките на шест седмици след:

a) сезирането му в съответствие с параграф 1, буква а); или

б) получаването на искането в съответствие с параграф 1, буква б).

Съдът, пред който искът е предявен по-късно, или съдът, от който е поискано да приеме компетентността, уведомява незабавно съда, пред който искът е предявен по-рано. Ако този съд приеме компетентността, съдът, пред който искът е предявен по-рано, се отказва от нея.

3.Съдът, пред който искът е предявен по-рано, продължава да упражнява компетентността си, ако не получи приемането на компетентност от съда на другата държава членка в рамките на седем седмици след като:

a) срокът, установен за страните, за да внесат молба пред съд на друга държава членка в съответствие с параграф 1, буква a), е изтекъл; или

б) съдът е получил искането в съответствие с параграф 1, буква б).

4.По смисъла на параграф 1 се счита, че детето има специална връзка с дадена държава членка, ако тази държава членка:

a) се е превърнала в обичайно местопребиваване на детето след сезирането на посочения в параграф 1 съд;

б) представлява предходното обичайно местопребиваване на детето;

в) е държавата, чийто гражданин е детето;

г) представлява обичайното местопребиваване на носител на родителската отговорност; или

д) е мястото, където се намира имущество на детето и делото засяга мерки за защита на детето, свързани с управлението, съхраняването или разпореждането с това имущество.

5.Когато изключителната компетентност на съда е установена съгласно член 10, този съд не може да прехвърли компетентността на съд на друга държава членка.