Член 29

Процедура след отказ за връщане на дете съгласно член 13, първа алинея, буква б) и член 13, втора алинея от Хагската конвенция от 1980 г.

1.Настоящият член се прилага, когато решение за отказ за връщане на дете в друга държава членка се основава единствено на член 13, алинея 1, буква б) или член 13, алинея 2 от Хагската конвенция от 1980 г.

2.Съдът, постановил посоченото в параграф 1 решение, служебно издава удостоверение, използвайки поместения в приложение I формуляр. Удостоверението се попълва и издава на езика на решението. Удостоверението може да бъде издадено и на друг официален език на институциите на Европейския съюз, като това е поискано от някоя от страните. Това не поражда задължение за съда, издаващ удостоверението, да предостави превод или транслитерация на преводимото съдържание на полетата със свободен текст.

3.Ако към момента на произнасяне от съда на решението, както е посочено в параграф 1, даден съд в държавата членка, в която детето е пребивавало обичайно непосредствено преди неправомерното отвеждане или задържане, е бил вече сезиран с производство за разглеждане по съществото на правото на упражняване на родителските права, съдът, ако му е известно това производство, в рамките на един месец от датата на посоченото в параграф 1 решение, предава на съда в тази държава членка, пряко или посредством централните органи, следните документи:

a) препис на решението си, както е посочено в параграф 1;

б) удостоверението, издадено съгласно параграф 2; и

в) когато е приложимо, запис, обобщение или протокол от изслушването пред съда и всички други документи, които счита за относими.

4.Съдът в държавата членка, в която детето е пребивавало обичайно непосредствено преди неправомерното отвеждане или задържане може при необходимост да поиска от страна да предостави превод или транслитерация, в съответствие с член 91, на посоченото в параграф 1 решение и всеки друг документ, приложен към удостоверението в съответствие с параграф 3, буква в) от настоящия член.

5.Ако, в случаи, различни от посочените в параграф 3, в рамките на три месеца от уведомлението за решението, както е посочено в параграф 1, една от страните сезира съд в държавата членка, в която детето е пребивавало обичайно непосредствено преди неправомерното отвеждане или задържане, с искане съдът да разгледа по същество правото на упражняване на родителските права, въпросната страна представя на съда следните документи:

a) препис на решението, както е посочено в параграф 1;

б) удостоверението, издадено съгласно параграф 2; и

в) когато е приложимо, запис, обобщение или протокол от изслушването пред съда, отказал връщането на детето.

6.Независимо от решението за отказ за връщане, както е посочено в параграф 1, всяко решение по съществото относно правото на упражняване на родителските права, произтичащо от посочените в параграфи 3 и 5 производства, от които следва връщането на детето, подлежи на изпълнение в друга държава членка в съответствие с глава IV.