Член 12

Преходна закрила за произхождащите от трети държави наименования за произход, регистрирани съгласно Лисабонската спогодба

1. Държавите членки, които са били страни по Лисабонската спогодба преди присъединяването на Съюза към Женевския акт, могат да продължат да предоставят закрила на наименования за произход, произхождащи от трета държава, която е страна по Лисабонската спогодба, чрез национална система за закрила, считано от датата, на която Съюзът стане договаряща страна по Женевския акт, по отношение на наименованията за произход, регистрирани към тази дата съгласно Лисабонската спогодба.

2. Закрилата по параграф 1:

а) се заменя от закрила съгласно системата за закрила на Съюза за определено наименование за произход, ако се предоставя съгласно решение, взето съгласно член 7 от настоящия регламент вследствие на присъединяването на съответната трета държава към Женевския акт, при условие че закрилата, предоставяна съгласно решение, взето съгласно член 7 от настоящия регламент, запазва приемствеността на закрилата на съответното наименование за произход в съответната държава членка;

б) се прекратява за определено наименование за произход, когато приключи действието на международната регистрация.

3. Когато дадено наименование за произход, произхождащо от трета държава не е регистрирано съгласно настоящия регламент или националната закрила не се заменя в съответствие с параграф 2, буква а), последствията от подобна национална закрила са отговорност единствено на съответната държава членка.

4. Предприетите от държавите членки мерки съгласно параграф 1 имат действие само на национално равнище и нямат действие върху търговията в рамките на Съюза, нито върху международната търговия.

5. Посочените в параграф 1 държави членки предават на Комисията всяко уведомление, направено от Международното бюро съгласно Лисабонската спогодба. Комисията на свой ред предава това уведомление на всички останали държави членки.

6. Държавите членки, посочени в параграф 1 от настоящия член, декларират пред Международното бюро, че от датата, на която Съюзът стане договаряща страна по Женевския акт, не са в състояние да осигурят национална закрила на наименование за произход за продукт, попадащ в обхвата на един от регламентите, посочени в член 1, параграф 2 от настоящия регламент, което е регистрирано и за което са били уведомени съгласно Лисабонската спогодба.