(14) Що се отнася до изискванията за етикетиране, посочени в съображение 7, буква а), в член 6, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 110/2008 се предвижда държавите членки да могат да установяват допълнителни правила относно производството, описанието, представянето и етикетирането, които са по-строги от предвидените в приложение II към същия регламент, доколкото те са съвместими с правото на Съюза. Член 6, параграф 1 от посочения регламент се прилага mutatis mutandis за правилата, определени от органите на трети държави. От Официалния мексикански стандарт и от раздел 9 от основните спецификации от техническото досие на „Tequila“ може да се направи изводът, че Съединените мексикански щати предвиждат по-строги правила за етикетирането на всички продукти „Tequila“ в допълнение към предвидените правила в Регламент (ЕО) № 110/2008. Въпросните правила се отнасят до информация, свързана с маркетинга и здравето, референтните номера и наименованията и адресите, указващи лицензирания производител или бутилиращото предприятие. Тези изисквания не са несъвместими с правилата на Съюза за етикетиране и по-специално посочените в Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета (6). Изискването операторите да се идентифицират чрез референтен номер или име и адрес е оправдано в интерес на прозрачността и проследимостта и не представлява прекомерно изискване. Поради тези причини Комисията счита, че основанията за възражение относно изискванията за етикетиране не са състоятелни и трябва да бъдат отхвърлени.