Член 5

Оценяване на стоки

1.Когато компетентен орган на държавата членка по местоназначение възнамерява да извърши оценяване на стоки, предмет на настоящия регламент, за да установи дали стоките или стоки от този тип са законно предлагани на пазара в друга държава членка и ако това е така, дали легитимните обществени интереси, обхванати от приложимото национално техническо правило на държавата членка по местоназначение, са адекватно защитени предвид характеристиките на въпросните стоки, той незабавно установява контакт със съответния икономически оператор.

2.Когато установи контакт със съответния икономически оператор, компетентният орган на държавата членка по местоназначение го информира за оценяването, като посочва стоките, предмет на това оценяване, и приложимото национално техническо правило или процедура за предварително разрешение. Компетентният орган на държавата членка по местоназначение информира икономическия оператор и за възможността да представи декларация за взаимно признаване в съответствие с член 4 за целите на това оценяване.

3.Икономическият оператор може да предоставя стоките на пазара в държавата членка по местоназначение, докато компетентният орган извършва оценяването по параграф 1 от настоящия член, и може да продължи тази дейност, освен ако икономическият оператор получи административно решение, с което се ограничава или отказва достъпът до пазара за тези стоки. Настоящият параграф не се прилага, когато оценяването се извършва в рамките на процедура за предварително разрешение или когато компетентният орган временно спре предоставянето на пазара на стоките, предмет на оценяването, в съответствие с член 6.

4.Ако на компетентен орган на държавата членка по местоназначение е предоставена декларация за взаимно признаване в съответствие член 4, тогава за целите на оценяването съгласно параграф 1 от настоящия член:

а) декларацията за взаимно признаване заедно с подкрепящите я доказателства, необходими за проверката на съдържащата се в нея информация, предоставена в отговор на искане на компетентния орган, се приемат от него като достатъчни, за да се докаже, че стоките са законно предлагани на пазара в друга държава членка; и

б) компетентният орган не изисква никаква друга информация или документация от никой икономически оператор, за да се докаже, че стоките са законно предлагани на пазара в друга държава членка.

5.Ако на компетентен орган на държавата членка по местоназначение не бъде предоставена декларация за взаимно признаване в съответствие с член 4, тогава за целите на оценяването съгласно параграф 1 от настоящия член компетентният орган има право да поиска от съответните икономически оператори да предоставят документация и информация, необходими за оценяването, относно следното:

а) характеристиките на въпросните стоки или тип стоки; и

б) законното предлагане на пазара на стоките в друга държава членка.

6.На съответния икономически оператор се дава срок най-малко 15 работни дни след искането на компетентния орган на държавата членка по местоназначение, в който да представи документите и информацията по параграф 4, буква а) или по параграф 5, или да представи евентуални аргументи или коментари.

7.За целите на оценяването съгласно параграф 1 от настоящия член, компетентният орган на държавата членка по местоназначение може в съответствие с член 10, параграф 3 да установи контакт с компетентните органи или звената за контакт относно продуктите в държавата членка, в която икономически оператор твърди, че законно е предлагал на пазара стоките си, ако е необходимо компетентният орган да провери дадена информация, предоставена от икономическия оператор.

8.При извършването на оценяването съгласно параграф 1 компетентните органи на държавите членки по местоназначение отчитат надлежно съдържанието на протоколите от изпитвания или на сертификатите, издадени от орган за оценяване на съответствието и предоставени от икономически оператор като част от оценяването. Компетентните органи на държавите членки по местоназначение нямат право да отказват да разгледат протоколи от изпитвания или сертификати, издадени от орган за оценяване на съответствието, акредитиран в съответната област на дейност по оценяване на съответствието съгласно Регламент (ЕО) № 765/2008, на основания, свързани с компетентността на този орган.

9.Когато при приключване на оценяването съгласно параграф 1 от настоящия член компетентният орган на държавата членка по местоназначение вземе административно решение по отношение на стоките, които е оценил, той съобщава това административно решение незабавно на икономическия оператор, посочен в параграф 1 от настоящия член. Освен това компетентният орган съобщава административното решение на Комисията и другите държави членки не по-късно от 20 работни дни след като е взел решението. За тази цел той използва системата, посочена в член 11.

10.В административното решение, посочено в параграф 9, достатъчно подробно и мотивирано се посочват основанията за него, така че да се подпомогне оценяването на съответствието на административното решение с принципа за взаимно признаване и с изискванията на настоящия регламент.

11.Административното решение, посочено в параграф 9, съдържа по-специално следната информация:

а) националното техническо правило, на което се основава административното решение;

б) легитимните основания от обществен интерес, които оправдават прилагането на националното техническо правило, на което се основава административното решение;

в) разгледаните от компетентния орган на държавата членка по местоназначение технически или научни доказателства, включително, където е приложимо, всякакви значими промени в нивото на техническите познания, настъпили след влизането в сила на националното техническо правило;

г) резюме на аргументите, изложени от съответния икономически оператор, относими към оценяването съгласно параграф 1, ако такива са били представени;

д) доказателствата, сочещи, че административното решение е подходящо с оглед на постигането на преследваната цел и че не надхвърля необходимото с оглед на нейното постигане.

12.В административното решение, посочено в параграф 9 от настоящия член, се указват средствата за правна защита съгласно националното право на държавата членка по местоназначение и сроковете за тях. В него също се посочва и възможността икономическите оператори да използват SOLVIT и процедурата по член 8.

13.Административното решение, посочено в параграф 9, влиза в сила едва след като е съобщено на съответния икономически оператор по този параграф.