Член 1
Приложно поле
1. Настоящият регламент се прилага по отношение на граждански или търговски дела, когато съд на държава членка, в съответствие с правото на тази държава членка, изисква:
а) компетентният съд на друга държава членка да събере доказателство, или
б) събирането на доказателство директно в друга държава членка.
2. Не се прави искане за осигуряване на доказателство, което няма намерение да бъде използвано при започнати или предстоящи съдебни производства.
Член 2
Определения
За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:
1)понятието „съд“ означава съдилища и други органи в държавите членки, съобщени на Комисията съгласно член 31, параграф 3, които упражняват съдебни функции като действат въз основа на делегиране на правомощия от съдебен орган или като действат под контрола на съдебен орган, и които съгласно националното право са компетентни да събират доказателства за целите на съдебно производство по граждански или търговски дела.
2)„децентрализирана информационна система“ означава мрежа от национални информационни системи и оперативно съвместими точки за достъп, за чието действие и управление всяка държава членка носи отделно отговорност, и която дава възможност за сигурен и надежден трансграничен обмен на информация между националните информационни системи.
Член 3
Директно предаване между съдилищата
1. Исканията, посочени в член 1, параграф 1, буква а), се предават от съда, пред който производството е започнато или е предстоящо, („молещия съд“), директно на компетентния съд на друга държава членка, („замоления съд“), за събирането на доказателства.
2. Всяка държава членка изготвя списък на съдилищата, които са компетентни да събират доказателства в съответствие с настоящия регламент. Списъкът посочва също така местната и, ако е приложимо, специалната компетентност на тези съдилища.
Член 4
Централен орган
1. Всяка държава членка определя централен орган, който отговаря за:
а) предоставяне на информация на съдилищата;
б) търсене на решение при всякакви трудности, които могат да възникнат във връзка с искането;
в) в изключителни случаи — препращането на искането до компетентния съд, по искане на молещия съд.
2. Федерални държави членки, държави членки, в които се прилагат няколко правни системи, и държави членки с териториални автономии могат да определят повече от един централен орган.
3. Всяка държава членка също така определя централен орган по параграф 1 от настоящия член или един или повече компетентни органа, които да отговарят за вземане на решения по направените искания съгласно член 19.
Член 5
Форма и съдържание на исканията
1. Исканията се изготвят чрез използване на формуляр А или, ако е подходящо, формуляр Л от приложение I. Всяко искане съдържа следните данни
а) молещия и, ако е необходимо, замоления съд;
б) имената и адресите на страните по производството и техните представители, ако има такива;
в) характера и предмета на делото, и кратко описание на фактите;
г) описание на поисканото събиране на доказателства;
д) когато искането е за разпит на лице:
— име и адрес на лицето, което трябва да бъде разпитано,
— въпроси, които трябва да бъдат зададени на разпитваното лице, или обстоятелствата, за които то трябва да бъде разпитано,
— когато е подходящо, позоваване на правото на отказ от свидетелстване съгласно правото на държавата членка на молещия съд,
— всяко изискване разпитът да бъде изпълняван под клетва или тържествено заявление вместо клетва и, ако се използва, някаква специална форма за такава клетва или заявление,
— когато е подходящо, всяка друга информация, която молещият съд счита за необходима;
е) когато искането е относно използването на друга форма на събиране на доказателства, различна от посочената в буква д) - документите или другите обекти на проверка;
ж) когато е подходящо, всяко искане съгласно член 12, параграф 3 или 4, или член 13 или 14 и всяка информация, необходима за неговото изпълнение.
2. Искането и всички придружаващи документи се освобождават от легализация или всяка друга подобна формалност.
3. Документите, които молещият съд счита необходимо да се приложат за изпълнение на искането, се придружават с превод на документите на езика, на който е написано искането.
Член 6
Език
Исканията и съобщенията, направени съгласно настоящия регламент, се изготвят на официалния език на замолената държава членка или, ако в тази държава членка има няколко официални езика, на официалния език или на един от официалните езици на мястото, където трябва да се осъществи поисканото събиране на доказателства, или на друг език, който тази държава членка показва, че ще приеме.
Всяка държава членка съобщава на Комисията всеки официален език на Съюза, различен от нейния собствен, на който могат да бъдат попълнени формулярите, посочени в Приложение I.
Член 7
Предаване на искания и на други съобщения
1. Исканията и съобщенията, направени съгласно настоящия регламент, се предават чрез сигурна и надеждна децентрализирана информационна система при надлежно зачитане на основните права и свободи. Тази децентрализирана информационна система се основава на оперативно съвместимо решение, например e-CODEX.
2. Общата правна рамка относно използването на квалифицирани удостоверителни услуги, съдържаща се в Регламент (ЕС) № 910/2014, се прилага за исканията и съобщенията, предавани чрез децентрализираната информационна система.
3. Когато върху исканията и съобщенията, посочени в параграф 1 от настоящия член, трябва да бъде поставен или вече е поставен печат или саморъчен подпис, вместо този печат или подпис може да се използва „квалифициран електронен печат“ или „квалифициран електронен подпис“ съгласно определенията в Регламент (ЕС) № 910/2014.
4. Когато предаването в съответствие с параграф 1 не е възможно поради срив в децентрализираната информационна система или поради естеството на съответните доказателства, или при наличието на изключителни обстоятелства, предаването се извършва с най-бързите и най-подходящите алтернативни средства, като се отчита необходимостта от осигуряване на надеждност и сигурност.
Член 8
Правна сила на електронните документи
Правната сила и допустимостта като доказателство в производството на документите, предавани чрез децентрализираната информационна система, не може да бъде отричана или отказана единствено на основанието, че те са в електронна форма.
Член 9
Получаване на искания
1. В срок от седем дни след получаването на искане замоленият компетентен съд изпраща потвърждение за получаване на молещия съд, като използва формуляр Б от приложение I. Когато искането не отговаря на изискванията, установени в членове 6 и 7, замоленият съд отбелязва това в потвърждението за получаване.
2. Когато замоленият съд не е компетентен да изпълни искане, направено чрез използване на формуляр А от приложение I, което отговаря на условията, установени в член 6, същият съд препраща искането до компетентния съд на своята държава членка и информира молещия съд за това чрез използване на формуляр В от приложение I.
Член 10
Непълни искания
1. Ако искане не може да бъде изпълнено поради това, че то не съдържа цялата необходима информация посочена в член 5, замоленият съд информира за това молещия съд незабавно и най-късно в срок от 30 дни след получаване на искането чрез използване на формуляр Г от приложение I и иска от молещия съд да изпрати липсващата информация, като я посочва възможно най-точно.
2. Ако искане не може да бъде изпълнено поради това, че е поискан депозит или аванс в съответствие с член 22, параграф 3, замоленият съд информира за това молещия съд незабавно и най-късно в срок от 30 дни след получаване на искането чрез използване на формуляр Г от приложение I, и информира молещия съд как трябва да се направи депозитът или авансът. Замоленият съд потвърждава получаването на депозита или аванса незабавно, най-късно в срок от 10 дни след получаване на депозита или аванса чрез използване на формуляр Д от приложение I.
Член 11
Допълване на искането
1. Ако замоленият съд съгласно член 9, параграф 1 е отбелязал в потвърждението за получаване на искането, че то не отговаря на условията, определени в членове 6 и 7, или съгласно член 10 е информирал молещия съд, че искането не може да бъде изпълнено, тъй като то не съдържа цялата необходима информация, посочена в член 5, срокът, установен в член 12, започва да тече от момента, когато замоленият съд получи надлежно попълненото искане.
2. Когато замоленият съд е поискал депозит или аванс в съответствие с член 22, параграф 3, срокът, установен в член 12, започва да тече, когато депозитът или авансът е внесен.
Член 12
Общи разпоредби относно изпълнението на искане
1. Замоленият съд изпълнява искането незабавно и най-късно в срок от 90 дни след получаването му.
2. Замоленият съд изпълнява искането в съответствие с националното си право.
3. Молещият съд може да поиска искането да бъде изпълнено в съответствие със специална процедура, предвидена в неговото национално право, чрез използване на формуляр А от приложение I. Замоленият съд изпълнява искането в съответствие със специалната процедура, освен ако това е несъвместимо с неговото национално право или ако той не е в състояние да го изпълни поради значителни практически трудности. Ако замоленият съд не спази искането за изпълнение в съответствие със специална процедура поради някоя от тези причини, той информира молещия съд, като използва формуляр З от приложение I.
4. Молещият съд може да поиска от замоления съд да използва определена комуникационна технология за събиране на доказателства, по-специално с използване на видео- или телеконферентна връзка.
Замоленият съд използва комуникационната технология, определена съгласно първата алинея, освен ако това е несъвместимо с неговото национално право или ако замоленият съд не е в състояние да я използва поради значителни практически трудности.
Ако замоленият съд не използва определената комуникационна технология поради някоя от тези причини, той информира молещия съд, като използва формуляр З от приложение I.
Когато посочената в първата алинея комуникационна технология не е достъпна за молещия или за замоления съд, тези съдилища могат да осигурят достъп до такава комуникационна технология чрез споразумение помежду си.
Член 13
Събиране на доказателства в присъствието и с участието на страните
1. Ако е предвидено от правото на държавата членка на молещия съд, страните и, ако има такива, техните представители, имат правото да присъстват при събирането на доказателства от замоления съд.
2. Молещият съд в своето искане информира замоления съд чрез формуляр А от приложение I, че страните и, ако има такива, техните представители, ще присъстват, а когато е подходящо, че се изисква тяхното участие при събирането на доказателствата. Тази информация може също така да бъде представена по всяко друго подходящо време.
3. Ако при събирането на доказателства се изисква участието на страните и, ако има такива, на техните представители, замоленият съд определя в съответствие с член 12 условията, при които те могат да участват.
4. Замоленият съд уведомява страните и, ако има такива, техните представители, за времето и мястото на събирането на доказателства и, когато е подходящо, за условията, при които те могат да участват при събирането на доказателства, като използва формуляр И от приложение I.
5. Параграфи 1—4 не засягат възможността на замоления съд да поиска от страните и, ако има такива, от техните представители, да присъстват или да участват при събирането на доказателства, ако това е предвидено от правото на неговата държава членка.
Член 14
Събиране на доказателства в присъствието и с участието на представители на молещия съд
1. Когато е съвместимо с правото на държавата членка на молещия съд, представители на молещия съд имат правото да присъстват при събирането на доказателства от замоления съд.
2. За целите на настоящия член понятието „представител“ включва съдебни служители, които са определени от молещия съд съгласно неговото национално право. Молещият съд може също така да определи всяко друго лице, например експерт, в съответствие със своето национално право.
3. В своето искане молещият съд информира замоления съд чрез формуляр А от приложение I, че неговите представители ще присъстват и, когато е подходящо, че се изисква тяхното участие при събирането на доказателства. Тази информация може също така да бъде представена по всяко друго подходящо време.
4. Ако при събирането на доказателства се изисква участието на представителите на молещия съд, замоленият съд определя в съответствие с член 12 условията, при които те могат да участват.
5. Замоленият съд уведомява молещия съд за времето и мястото на събирането на доказателства и, когато е подходящо, за условията, при които неговите представители могат да участват при събирането на доказателства, като използва формуляр И от приложение I.
Член 15
Принудителни мерки
Когато е необходимо, при изпълнение на искането замоленият съд прилага подходящи принудителни мерки в случаите и в степента, предвидени от правото на държавата членка на замоления съд при изпълнението на такова искане, направено за същите цели от неговите национални органи или от една от засегнатите страни.
Член 16
Отказ за изпълнение на искания
1. Искане за разпит на лице не се изпълнява, когато съответното лице се позовава на правото си да откаже да свидетелства или му е забранено да свидетелства:
а) съгласно правото на държавата членка на замоления съд; или
б) съгласно правото на държавата членка на молещия съд и такова право или забрана са посочени в искането, или, при необходимост, са били потвърдени от молещия съд по инициатива на замоления съд.
2. Изпълнение на искане може да бъде отказано само на основания, различни от посочените в параграф 1, единствено когато са налице едно или повече от следните основания:
а) искането не попада в приложното поле на настоящият регламент;
б) изпълнението на искането не попада във функциите на съдебната власт съгласно правото на държавата членка на замоления съд;
в) молещият съд не изпълнява искането на замоления съд да допълни искането за събирането на доказателства съгласно член 10 в срок от 30 дни след като замоленият съд е поискал да се направи това; или
г) поисканият в съответствие с член 22, параграф 3 депозит или аванс не е предоставен в срок от 60 дни след като замоленият съд е поискал такъв депозит или аванс.
3. Замолен съд не отказва да изпълни искане единствено на основание, че съгласно неговото национално право друг съд на тази държава членка има изключителната компетентност по предмета на делото, или че правото на тази държава членка не признава правото на иск по предмета на делото.
4. Ако изпълнението на искане е отказано на едно от основанията, посочени в параграф 2, замоленият съд съобщава това на молещия съд в срок от 60 дни след получаване на искането от замоления съд, като използва формуляр К от приложение I.
Член 17
Нотифициране на забавяне
Ако замоленият съд не е в състояние да изпълни искането в срок от 90 дни след получаване на искането, той информира за това молещия съд, като използва формуляр Й от приложение I. Когато прави това, той посочва причините за забавянето, заедно с предвижданото време, което очаква да му е необходимо за изпълнение на искането.
Член 18
Процедура след изпълнението на искането
Замоленият съд изпраща незабавно на молещия съд документите, които потвърждават изпълнение на искането, и, когато е подходящо, връща получените от молещия съд документи. Тези документи се придружават от потвърждение за изпълнение чрез използване на формуляр К от приложение I.
Член 19
Директно събиране на доказателства от молещия съд
1. Когато съд поиска събиране на доказателства директно в друга държава членка, той представя искане до централния орган или до компетентния орган на тази държава членка, като използва формуляр Л от приложение I.
2. Директното събиране на доказателства може да се извърши, само ако то се изпълнява на доброволна основа, без използване на принудителни мерки.
Когато директното събиране на доказателства изисква разпит на лице, молещият съд съобщава на лицето, че събирането на доказателства се осъществява на доброволна основа.
3. Директното събиране на доказателства се извършва от съдебен служител или от всяко друго лице, например експерт, които са определени в съответствие с правото на държавата членка на молещия съд.
4. В срок от 30 дни след получаване на искането за директното събиране на доказателства централният орган или компетентният орган на замолената държава членка информира молещия съд относно това дали искането е било прието и, ако е необходимо, информира молещия съд за условията, при които трябва да се извърши директното събиране на доказателства съгласно правото на своята държава членка, като използва формуляр М от приложение I.
Централният орган или компетентният орган могат да определят съд от своята държава членка, който да участва в директното събиране на доказателство с цел осигуряване надлежното прилагане на настоящия член и спазването на условията, при които трябва да се извърши директното събиране на доказателства.
5. Ако в срок от 30 дни след потвърждението за получаване на искането за директно събиране на доказателства, молещият съд не е получил информация относно това дали искането е било прието, той може да изпрати напомняне на централния орган или компетентния орган на замолената държава членка. Ако молещият съд не получи отговор в срок от 15 дни след потвърждението за получаване на напомнянето, искането за директно събиране на доказателства се счита за прието. При извънредни обстоятелства обаче, когато централният орган или компетентният орган е бил възпрепятстван да реагира на искането в рамките на срока след получаване на напомнянето, по изключение могат да бъдат посочени основания за отказ за директно събиране на доказателства по всяко време след изтичането на този срок до момента на действителното директно събиране на доказателства.
6. Централният орган или компетентният орган на замолената държава членка може да определи съд от своята държава членка, който да оказва практическа помощ при директното събиране на доказателства.
7. Централният орган или компетентният орган на замолената държава членка можe да откажe искане за директно събиране на доказателства само ако:
а) то не попада в приложното поле на настоящият регламент;
б) то не съдържа цялата необходима информация посочена в член 5; или
в) поисканото директно събиране на доказателства противоречи на основните принципи на правото на неговата държава членка.
8. Без да се засяга което и да е от условията, определени в съответствие с параграф 4, молещият съд изпълнява директното събиране на доказателства в съответствие с правото на своята държава членка.
Член 20
Директно събиране на доказателства чрез видеоконферентна връзка или друга технология за комуникация от разстояние
1. Когато трябва да се съберат доказателства чрез разпит на лице, което се намира в друга държава членка, и съдът отправи искане за директно събиране на доказателства в съответствие с член 19, този съд събира доказателства чрез използване на видеоконферентна връзка или друга технология за комуникация от разстояние, ако съдът разполага с такава и ако счете за уместно използването на такава технология с оглед на конкретните обстоятелства по делото.
2. За искането за директно събиране на доказателства чрез използването на видеоконферентна връзка или друга технология за комуникация от разстояние се използва формуляр Н от приложение I. Молещият съд и централният орган или компетентният орган на замолената държава членка или съдът, определен да окаже практическа помощ при директното събиране на доказателства, се договарят относно практическите условия за разпита.
При искане от страна на молещия съд се предоставя помощ за намиране на устен преводач, ако това е необходимо.
Член 21
Събиране на доказателства от дипломатически представители или консулски служители
Държавите членки могат да предвидят в националното си право възможността техните съдилища да искат от своите дипломатически представители или консулски служители на територията на друга държава членка и в района, за който са акредитирани, да събират доказателства, без да е необходимо предварително искане, в дипломатическата мисия или в консулството, освен при изключителни обстоятелства, като изслушват, на доброволна основа и без да използват принудителни мерки, граждани на представляваната от тях държава членка в рамките на производство, висящо пред съдилищата на представляваната от тях държавата членка. Замолените дипломатически представители или консулски служители изпълняват искането в съответствие с правото на своята държава членка.
Член 22
Разноски
1. Изпълнението на искане за събиране на доказателства в съответствие с член 12 не дава основание за иск за възстановяване на такси и разноски.
2. Чрез дерогация от параграф 1 замоленият съд може да поиска възстановяване на такси или разноски. Ако това се изисква от замоления съд, молещият съд незабавно осигурява възстановяване на:
— възнагражденията, които са платени на експерти и устни преводачи, и
— разноските, които произтичат от прилагането на член 12, параграфи 3 и 4.
Задължението на страните да понасят такива такси или разноски се урежда от правото на държавата членка на молещия съд.
3. Когато се изисква становище от експерт, преди да изпълни искането за събиране на доказателства, замоленият съд може да поиска от молещия съд съответен депозит или аванс по отношение на очакваните разноски за експертно мнение. Във всички други случаи депозитът или авансът не е условие за изпълнение на искането за събиране на доказателства.
Депозитът или авансът се депозира от страните, ако това се изисква от правото на държавата членка на молещия съд.
Член 23
Наръчник и изменение на Приложение I
1. Комисията изготвя и редовно актуализира наръчник, който съдържа информацията, представена от държавите членки в съответствие с член 31 и действащите споразумения и договорености в съответствие с член 29, параграф 3. Тя предоставя за ползване наръчника по електронен път, в частност чрез Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела и на Европейския портал за електронно правосъдие.
2. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 24 за изменение на приложение I с цел актуализиране на посочените в него формуляри или извършване на технически изменения в тези формуляри.
Член 24
Упражняване на делегирането
1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.
2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 23, параграф 2, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 22 декември 2020 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.
3. Делегирането на правомощия, посочено в член 23, параграф 2, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.
4. Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка, в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г.
5. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.
6. Делегиран акт, приет съгласно член 23, параграф 2, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок може да се удължи с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.
Член 25
Приемане на актове за изпълнение от Комисията
1. Комисията приема актове за изпълнение за създаване на децентрализираната информационна система, които установяват:
а) техническите спецификации, определящи методите за комуникация по електронен път за целите на децентрализираната информационна система;
б) техническите спецификации на протоколите за комуникация;
в) целите, свързани със сигурността на информацията, и съответните технически мерки, гарантиращи минималните стандарти за сигурност на информацията при обработката и съобщаването на информацията в рамките на децентрализираната информационна система;
г) целите за минимална наличност и евентуалните технически изисквания в това отношение за услугите, предоставяни от децентрализираната информационна система;
д) създаването на управителен комитет, съставен от представители на държавите членки, за да се гарантира функционирането и поддръжката на децентрализираната информационна система, така че да се постигнат целите на настоящия регламент.
2. Актовете за изпълнение, посочени в параграф 1 от настоящия член, се приемат до 23 март 2022 г. в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 26, параграф 2.
Член 26
Процедура на комитет
1. Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.
2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.
Член 27
Образец на софтуерно приложение за свързване
1. Комисията отговаря за създаването, поддръжката и бъдещото развиване на образец на софтуерно приложение за свързване, който държавите членки могат да изберат да използват като поддържаща система вместо национална информационна система. Създаването, поддръжката и бъдещото развиване на образеца на софтуерно приложение за свързване се финансират от общия бюджет на Съюза.
2. Комисията безплатно осигурява, поддържа и оказва подкрепа за свързване на компонентите на софтуера, които са в основата на точките за достъп.
Член 28
Разходи за децентрализираната информационна система
1. Всяка държава членка поема разходите за инсталацията, експлоатацията и поддръжката на своите точки за достъп, свързващи националните информационни системи в рамките на децентрализираната информационна система.
2. Всяка държава членка поема разходите за създаването и адаптирането на националните си информационни системи с цел осигуряване на оперативната им съвместимост с точките за достъп и поема разходите за управлението, експлоатацията и поддръжката на тези системи.
3. Параграфи 1 и 2 не засягат възможността държави членки да кандидатстват за отпускане на безвъзмездни средства по финансовите програми на Съюза за финансиране на дейностите, посочени в тези параграфи.
Член 29
Връзка със споразумения или договорености между държавите членки
1. Настоящият регламент има предимство по отношение на въпроси, за които се прилага, пред други разпоредби на двустранни или многостранни споразумения или договорености, сключени от държавите членки, и по-специално Хагската конвенция за гражданско производство от 1 март 1954 г. и Хагската конвенция за събиране на доказателства в чужбина по граждански или търговски дела от 18 март 1970 г., при отношенията между държавите членки, които са страни по тях.
2. Настоящият регламент не пречи на държавите членки да поддържат или да сключват споразумения или договорености за по-нататъшно улесняване на събирането на доказателства, при положение че тези споразумения или договорености са съвместими с настоящия регламент.
3. Държавите членки изпращат на Комисията:
а) копия от споразуменията и договореностите, посочени в параграф 2, които са сключени между държавите членки, както и проектите на такива международни договори и споразумения, които те възнамеряват да сключат; и
б) всяко денонсиране или изменения на тези споразумения и договорености.
Член 30
Защита на предаваната информация
1. Всяка обработка на лични данни, извършена по силата на настоящия регламент, включително обмен или предаване на лични данни от компетентните органи, се извършва в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679.
Всеки обмен или предаване на информация от компетентните органи на равнището на Съюза се извършва в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1725.
Личните данни, които не са от значение за разглеждането на конкретен случай, се заличават незабавно.
2. Компетентният орган или органи съгласно националното право се считат за администратори по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679 по отношение на обработката на лични данни съгласно настоящия регламент.
3. Без да се засягат параграфи 1 и 2, информацията, която е предадена съгласно настоящия регламент, се използва от замоления съд само за целта, за която е изпратена.
4. Замолените съдилища осигуряват поверителността на подобна информация в съответствие със своето национално право.
5. Параграфи 3 и 4 не засягат националните закони, даващи право на лицата, за които се отнасят данните, да бъдат информирани относно начина, по който се използва информацията, предавана съгласно настоящия регламент.
6. Настоящият регламент не засяга Директива 2002/58/ЕО.
Член 31
Съобщаване
1. Държавите членки съобщават на Комисията:
а) списъка, изготвен съгласно член 3, параграф 2, който посочва местната и, когато е приложимо, специалната компетентност на съдилищата;
б) наименования и адреси на централния орган и компетентните органи, посочени съгласно член 4, параграф 3, като се посочва тяхната местна компетентност;
в) технически средства за получаване на искания, които са на разположение на съдилищата, включени в списъка, изготвен съгласно член 3, параграф 2;
г) езиците, които могат да се използват за искания съгласно посоченото в член 6.
2. Държавите членки информират Комисията за всяка следваща промяна в информацията, посочена в параграф 1.
3. Всяка държава членка съобщава на Комисията информация за другите органи, които са компетентни да събират доказателства за целите на съдебни производства по граждански или търговски дела. Държавите членки информират Комисията за всяка следваща промяна в тези данни.
4. Държавите членки могат да уведомят Комисията, ако са в състояние да пуснат в действие децентрализираната информационна система по-рано от изискваното в настоящия регламент. Комисията предоставя тази информация по електронен път, по-специално чрез европейския портал за електронно правосъдие.
Член 32
Мониторинг
1. До 2 юли 2023 г. Комисията въвежда подробна програма за мониторинг на крайните продукти, резултатите и въздействието на настоящия регламент.
2. В програмата за мониторинг се посочват действията, които трябва да бъдат предприети от Комисията и от държавите членки за мониторинг на крайните продукти, резултатите и въздействието на настоящия регламент. В програмата се определя кога данните, посочени в параграф 3 се събират за първи път, което е най-късно 2 юли 2026 г., и на какви по-нататъшни интервали ще се събират тези данни.
3. Държавите членки предоставят на Комисията, когато са налични, следните данни, необходими за целите на мониторинга:
а) броя на исканията за събиране на доказателства, които са предадени в съответствие с член 7, параграф 1, съответно член 19, параграф 1;
б) броя на исканията за събиране на доказателства, които са изпълнени в съответствие с член 12, съответно член 19, параграф 8;
в) броя на случаите, при които искането за събиране на доказателства е било предадено чрез други средства, различни от децентрализираната информационна система в съответствие с член 7, параграф 4.
4. Образецът на софтуерно приложение за свързване и когато има такава възможност – националната поддържаща система, събират по програмиран начин данните, посочени в параграф 3, букви а) и б), и редовно ги предават на Комисията.
Член 33
Оценка
1. Не по-късно от пет години след датата на прилагане на член 7 в съответствие с член 35, параграф 3 Комисията извършва оценка на настоящия регламент и представя основните си констатации от нея в доклад до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет, придружен, при необходимост, от законодателно предложение.
2. Държавите членки предоставят на Комисията необходимата информация за изготвянето на доклада, посочен в параграф 1.
Член 34
Отмяна
1. Регламент (ЕО) № 1206/2001 се отменя, считано от датата на прилагане на настоящия регламент, с изключение на член 6 от Регламент (ЕО) № 1206/2001, който се отменя от датата на прилагане на член 7, посочена в член 35, параграф 3 от настоящия регламент.
2. Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение III.
Член 35
Влизане в сила и прилагане
1. Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Прилага се, считано от 1 юли 2022 година.
2. Член 31, параграф 3 се прилага от 23 март 2022 г.
3. Член 7 се прилага от първия ден на месеца, следващ изтичането на срока от три години след датата на влизане в сила на актовете за изпълнение, посочени в член 25.