(35) Когато преследването или тежкото посегателство се извършва от държавата или от нейни представители, следва да се изхожда от презумпцията, че кандидатът няма на разположение реална закрила и не е необходимо решаващият орган да проучва наличността на алтернатива за вътрешна закрила. Решаващият орган следва да може да проучи наличността на алтернатива за вътрешна закрила, само когато е ясно установено, че опасността от преследване или тежко посегателство произтича от субект, чиито правомощия са ясно ограничени до определен географски район, или когато самата държава има контрол само върху някои части от територията на съответната държава.