Член 9

Действия на преследване

1. Дадено действие се счита за действие на преследване по смисъла на член 1, буква А от Женевската конвенция, когато действието:

a) е достатъчно сериозно по своето естество или по повторяемия си характер, за да представлява тежко нарушение на основните права на човека, и по-специално на правата, упражняването на които не е възможно да бъде ограничено по какъвто и да било начин по силата на член 15, параграф 2 от ЕКПЧ; или

б) представлява съвкупност от различни мерки, включително нарушения на правата на човека, която е достатъчно тежка, за да засегне отделното лице по начин, сравним с действие, посочено в буква а).

2. Действията на преследване по смисъла на параграф 1 могат да приемат, inter alia, следните форми:

a) физическо или психическо насилие, включително и сексуално насилие;

б) правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин;

в) наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни;

г) отказ на съдебна защита, който води до непропорционално или дискриминационно наказание;

д) наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпления или на деяния, попадащи в приложното поле на основанията за изключване, посочени в член 12, параграф 2;

е) действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

3. За да отговори даден кандидат на определението за „бежанец“, установено в член 3, точка 5, трябва да има връзка между причините за преследване, посочени в член 10, и действията на преследване по параграф 1 от настоящия член или липсата на закрила срещу такива действия.