Член 5

Необходимост от международна закрила, възникваща на място

1. Основателното опасение от преследване или реалната опасност от понасяне на тежко посегателство може да се основават на:

a) събития, които са настъпили, след като кандидатът е напуснал държавата на произход; или

б) дейности, които кандидатът е започнал да извършва след заминаването си от държавата на произход, по-специално ако се установи, че дейностите, на които се основава молбата, представляват израз или продължение на убежденията, вярванията или ориентацията, изразявани в държавата на произход.

2. Когато опасността от преследване или тежко посегателство се основава на обстоятелства, които кандидатът е създал след напускането на държавата на произход с единствената или основната цел да създаде необходимите условия за подаване на молба за международна закрила, решаващият орган може да откаже да предостави международна закрила, при условие че всяко решение, взето по молбата за международна закрила, зачита Женевската конвенция за статута на бежанците от 28 юли 1951 г, допълнена с Протокола от Ню Йорк от 31 януари 1967 г. („Женевската конвенция“), Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и Хартата на основните права на Европейския съюз.