чл. 11 Регламент (ЕС) 2024/1347 - препратки от други разпоредби

Нормативен текст

Член 11

Преустановяване

1. Гражданин на трета държава или лице без гражданство престава да бъде бежанец, когато се прилагат едно или няколко от следните условия:

a) гражданинът на трета държава доброволно и повторно е поискал закрила от държавата, чието гражданство притежава; или

б) след загуба на своето гражданство, гражданинът на трета държава или лицето без гражданство доброволно си го е възстановило;

в) гражданинът на трета държава или лицето без гражданство е придобило ново гражданство и е получило закрила от държавата, чието гражданство е придобило;

г) гражданинът на трета държава или лицето без гражданство се е завърнало доброволно с цел да се установи в държавата, която е напуснало или извън която е останало поради опасения от преследване;

д) гражданинът на трета държава не може повече да продължи да отказва получаването на закрила от държавата, чието гражданство има, след като обстоятелствата, в резултат на които е било признато за бежанец, са престанали да съществуват;

е) лицето без гражданство има възможност да се завърне в държавата на предишното си обичайно пребиваване, след като обстоятелствата, в резултат на които е било признато за бежанец, са престанали да съществуват.

Първа алинея, букви д) и е) не се прилагат за бежанец, който може да посочи убедителни причини, свързани с предишно преследване, за отказа му да се възползва от закрилата на държавата, чийто гражданин е той, или, ако е лице без гражданство, на държавата на предишното му обичайно пребиваване.

2. С цел да оцени дали се прилагат букви д) и е) от параграф 1, първа алинея, решаващият орган:

a) взема под внимание точна и актуална информация от относими и налични национални източници, източници на Съюза и международни източници и, когато е приложимо, общия анализ на положението в конкретните държави на произход и указанията, посочени в член 11 от Регламент (ЕС) 2021/2303;

б) обръща внимание дали промяната в обстоятелствата е достатъчно значителна и не с временен характер, така че опасението на бежанеца от преследване да не може да бъде разглеждано повече като основателно.