Член 30

Достъп до процедурата в центровете за задържане и на граничните контролно-пропускателни пунктове

1.При наличие на признаци, че граждани на трети държави или лица без гражданство, задържани в центрове за задържане или намиращи се на гранични контролно-пропускателни пунктове, включително в транзитни зони, на външните граници, е възможно да желаят да отправят молба за международна закрила, компетентните органи съгласно член 4 им предоставят информация относно възможността да направят това.

2.Когато кандидат отправи молба в център за задържане, в затвор или на граничен контролно-пропускателен пункт, включително в транзитни зони, на външните граници, компетентните органи съгласно член 4 предприемат действия, за да осигурят услуги по устен превод до степента, необходима за улесняване на достъпа до процедурата за международна закрила.

3.Организациите и лицата, на които съгласно националното право е допустимо да предоставят съвети и консултации, се ползват от ефективен достъп до кандидатите, задържани в центрове за задържане или намиращи се на гранични контролно-пропускателни пунктове, включително в транзитни зони, на външните граници. Този достъп може да зависи от наличието на предварителна договореност с компетентните органи.

Държавите членки могат да налагат ограничения на достъпа, посочен в първа алинея, съгласно националното право, когато те са обективно необходими за сигурността, обществения ред или административното управление на даден граничен контролно-пропускателен пункт, включително транзитни зони, или център за задържане, при условие че достъпът не се ограничава сериозно и не става невъзможен.