Член 71

Информационни системи за хармонизирано вземане на решения

1.Комисията създава и поддържа информационна и комуникационна система за събиране, обработване и съхраняване на информация в структуриран вид по въпроси, свързани с тълкуването или прилагането на правилата, установени в настоящия регламент или в съответствие с него, с цел да се осигури хармонизираното прилагане на тези правила.

Освен Комисията и държавите членки, достъп до информационната и комуникационна система имат органите за надзор на пазара, единните звена за връзка, определени съгласно член 10, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2019/1020, органите, определени съгласно член 25, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/1020, нотифициращите органи, представителите на групата на нотифицираните органи и на организацията на ОТО и звената за контакт относно продукти в строителството.

2.Органите, изброени в параграф 1, могат да използват информационната и комуникационна система, за да повдигат всякакви въпроси или проблеми, свързани с тълкуването или прилагането на правилата, определени с настоящия регламент или в съответствие с него, включително относно връзката им с други разпоредби на правото на Съюза.

3.За целите на параграф 2 органите, изброени в параграф 1, могат да повдигат въпроси или проблеми, свързани със следните теми:

а) прилагане или тълкуване от друг орган на правилата, определени с настоящия регламент или в съответствие с него, по начин, който се различава от тяхната собствена практика;

б) въпроси или проблеми, повдигнати чрез информационната и комуникационна система и свързани със ситуацията, пред която са изправени, или със собствената им практика;

в) ситуации, които не са предвидени в правилата, определени с настоящия регламент или в съответствие с него, когато е публикуван или посочен за първи път в Официален вестник на Европейския съюз, по-специално, но не само, ситуации, които са породени от появата на нови продукти или бизнес модели;

г) дали правилата, определени с настоящия регламент или в съответствие с него, се прилагат към ситуация, към която се прилагат и други разпоредби на правото на Съюза, както и произтичащият от това въпрос кои правила имат предимство.

4.Когато повдига въпрос или проблем, съответният орган въвежда в информационната и комуникационна система информация относно:

а) всяко решение, взето във връзка с повдигнатия въпрос или проблем;

б) основанията за възприетия подход;

в) всеки друг подход, който е констатирал и съответните основания за него.

5.Държавите членки създават национална информационна система или услуга за изпращане на електронни съобщения до адресати по списък, за да информират своите компетентни национални органи, икономическите оператори, осъществяващи дейност на тяхна територия, ОТО и нотифицираните органи с място на стопанска дейност на тяхна територия, а при поискване — и други ОТО и нотифицирани органи, по всички въпроси, свързани с правилното тълкуване или прилагане на правилата, определени с настоящия регламент или в съответствие с него. При това те вземат предвид информацията, налична в информационната и комуникационна система, посочена в параграф 1.

6.Компетентните национални органи, ОТО и нотифицираните органи с място на стопанска дейност в съответната държава членка се регистрират в системата или за услугата за изпращане на електронни съобщения до адресати по списък и вземат предвид цялата информация, предавана чрез нея. Икономическите оператори могат да се регистрират в системата или за услугата за изпращане на електронни съобщения до адресати по списък. Държавите членки предприемат подходящи мерки, за да привлекат вниманието на икономическите оператори към системата или услугата за изпращане на електронни съобщения до адресати по списък.

7.Националната информационна система или услугата за изпращане на електронни съобщения до адресати по списък трябва да може да получава жалби от всяко физическо или юридическо лице, включително ОТО и нотифицираните органи, отнасящи се до различаващо се прилагане на правилата, определени с настоящия регламент или в съответствие с него. Ако счете за целесъобразно, единното звено за връзка препраща тези жалби към партньорските си органи в други държави членки и на Комисията.