(1) Финансовата стабилност е предпоставка за това реалната икономика да осигурява работни места, кредитиране и растеж. Финансовата криза разкри основни слабости на финансовия надзор, който не съумя да изпревари неблагоприятните макропруденциални промени и да предотврати натрупването на прекомерни рискове във финансовата система.
(2) Европейският парламент многократно призоваваше за засилване на реалната равнопоставеност на всички участници на равнището на Съюза, като в същото време обръщаше внимание на значителни пропуски в осъществявания от Съюза надзор на все по-интегрираните финансови пазари (в резолюции от 13 април 2000 г. относно съобщението на Комисията, озаглавено „Прилагане на рамката за финансовите пазари: план за действие“ (4), от 21 ноември 2002 г. относно правилата за пруденциален надзор в Eвропейския съюз (5), от 11 юли 2007 г. за Бялата книга относно политика в областта на финансовите услуги за периода (2005—2010 г.) — Бяла книга (6), от 23 септември 2008 г., съдържаща препоръки към Комисията относно хедж фондовете и фондовете за частно участие (7) и от 9 октомври 2008 г., съдържаща препоръки към Комисията относно последващи мерки при процеса „Ламфалуси“: бъдеща структура на надзора (8), както и в позициите си от 22 април 2009 г. относно измененото предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно предприемането и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (9) и от 23 април 2009 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно агенциите за кредитен рейтинг (10)).
(3) През ноември 2008 г. Комисията възложи на група на високо равнище, председателствана от Жак дьо Ларозиер, да представи препоръки за подобряване на европейската надзорна уредба с цел по-добра защита на гражданите и възстановяване на доверието във финансовата система.
(4) В представения на 25 февруари 2009 г. окончателен доклад (доклада „Дьо Ларозиер“) групата на високо равнище препоръча, inter alia, създаването на равнището на Съюза на орган, който да бъде натоварен със задачата да следи рисковете във финансовата система като цяло.
(5) В съобщение от 4 март 2009 г., озаглавено „Движеща сила за възстановяването на Европа“, Комисията приветства и изрази своята широка подкрепа за препоръките на доклада „Дьо Ларозиер“. На заседанието си от 19 и 20 март 2009 г. Европейският съвет постигна съгласие относно необходимостта от подобряване на регулирането и надзора върху финансовите институции в Съюза и използването на доклада „Дьо Ларозиер“ като основа за действие.
(6) В съобщение от 27 май 2009 г., озаглавено „Европейски финансов надзор“, Комисията предложи редица реформи на действащата уредба, целящи запазване на финансовата стабилност на равнището на Съюза, които по-специално включват създаването на Европейски съвет за системен риск (ЕССР), отговорен за извършването на пруденциален надзор на макроравнище. Съветът, на заседанието си от 9 юни 2009 г., както и Европейският съвет, на заседанието си от 18 и 19 юни 2009 г., подкрепиха предложенията на Комисията и приветстваха намерението ѝ да представи законодателни предложения, за да може новата рамка да бъде въведена до края на 2010 г. В съответствие със становището на Комисията Съветът заключи, inter alia, че Европейската централна банка (ЕЦБ) „следва да предоставя аналитична, статистическа, административна и логистична помощ на Европейския съвет за системен риск, като използва техническите съвети, предоставени от националните централни банки и надзорни органи“. Помощта, предоставяна от ЕЦБ на ЕССР, както и задачите, възложени на ЕССР, не следва да засягат принципа за независимостта на ЕЦБ при изпълнение на нейните задачи, установен в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).
(7) Предвид интеграцията на международните финансови пазари и риска от разпространение на финансовите кризи е необходим твърд ангажимент от страна на Съюза в световен мащаб. ЕССР следва да използва експертния опит на научен комитет на високо равнище и да поеме всички отговорности в световен мащаб, необходими, за да се гарантира зачитане на мнението на Съюза по въпроси, свързани с финансовата стабилност, особено като си сътрудничи тясно с Международния валутен фонд (МВФ) и Съвета за финансова стабилност (СФС), от които се очаква да осигурят ранни предупреждения за пруденциалните рискове на макроравнище в световен мащаб, и с партньорите от Групата на двадесетте (Г-20).
(8) ЕССР следва да допринесе, inter alia, за изпълнението на препоръките, отправени към Г-20 от МВФ, СФС и Банката за международни разплащания (БМР).
(9) В доклада на МВФ, БМР и СФС от 28 октомври 2009 г., представен на финансовите министри от Г-20 и на управителите на централните банки, озаглавен „Guidance to Assess the Systemic Importance of Financial Institutions, Markets and Instruments: Initial Considerations“(„Насоки за оценка на системната важност на финансовите институции, пазари и инструменти. Начални обсъждания“), се отбелязва също така, че оценката на системния риск вероятно ще се променя в зависимост от икономическата среда. Тя ще бъде обусловена също така от финансовата инфраструктура и схемите за управление на кризи и способността за справяне в случай на сривове. Финансовите институции може да са системно важни за местните, националните и международните финансови системи и икономики. Ключовите критерии за определяне на системната важност на пазарите и институциите са размерът (обемът на финансовите услуги, предоставяни от отделен елемент на финансовата система), заменяемостта (степента, до която други елементи на системата могат да предоставят същите услуги в случай на срив) и взаимосвързаността (връзките с други елементи на системата). Основаната на тези три критерия оценка следва да бъде допълнена с оценка на финансовата уязвимост и способността на институционалната рамка да реагира на финансови сривове, а същевременно следва да отчита редица допълнителни фактори като, inter alia, сложния характер на специфичните структури и бизнес модели, степента на финансова самостоятелност, интензитета и обхвата на надзора, прозрачността на финансовите механизми и връзките, които могат да се отразят на общия риск на институциите.
(10) Задачата на ЕССР следва да бъде да наблюдава и оценява системния риск при нормални условия с цел намаляване на експозицията на системата към риск от срив на системни елементи и засилване на устойчивостта на финансовата система на шокове. В тази връзка ЕССР следва да допринася за гарантиране на финансовата стабилност и за намаляване на отрицателното въздействие върху вътрешния пазар и реалната икономика. За да изпълнява целите си, ЕССР следва да анализира цялата относима информация.
(11) В съществуващата уредба на Съюза се отделя твърде малко внимание на пруденциалния надзор на макроравнище и на взаимовръзките между процесите в по-широката макроикономическа среда и финансовата система. Отговорността за пруденциалния анализ на макроравнище е все така разпокъсана и се поема от редица органи на различно равнище, като не съществува механизъм, който да осигурява адекватното идентифициране на пруденциалните рискове на макроравнище и издаването на ясни предупреждения и препоръки, както и последващото предприемане и изпълнение на действия в тази връзка. За доброто функциониране на световната финансова система и тази на Съюза и за намаляването на заплахите за тях е необходима засилена съгласуваност между пруденциалния надзор на макро- и микроравнище.
(12) Новоразработената система за пруденциален надзор на макроравнище се нуждае от ползващо се с доверие и авторитетно ръководство. Следователно, предвид ключовата му роля и доверието, с което се ползва в международен и вътрешен план, и в съответствие с препоръките в доклада „Дьо Ларозиер“, председателят на ЕЦБ следва да бъде председател на ЕССР през първия петгодишен мандат след влизането в сила на настоящия регламент. Освен това следва да се повишат изискванията за отчетност и органите на ЕССР следва да могат да се ползват от опит, професионални умения и становища по широк спектър от въпроси.
(13) В доклада „Дьо Ларозиер“ също така се посочва, че пруденциалният надзор на макроравнище се обезсмисля, ако не може да въздейства по някакъв начин върху надзора на микроравнище, докато пруденциалният надзор на микроравнище не може ефективно да осигури финансова стабилност без надлежно отчитане на процесите на макроравнище.
(14) Следва да бъде създадена Европейска система за финансов надзор (ЕСФН), обединяваща участниците, упражняващи финансов надзор на национално равнище и на равнището на Съюза, които да действат като мрежа. Съгласно принципа на лоялното сътрудничество в съответствие с член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, участниците в ЕСФН следва да си съдействат в дух на доверие и пълно взаимно зачитане, особено с цел осигуряване на подходящ и надежден поток от информация между тях. На равнището на Съюза мрежата следва да включва ЕССР и три надзорни органа на микроравнище: Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (11), Европейски надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), създаден с Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета (12), и Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), създаден с Регламент (ЕС) № 1095/2010 (13) на Европейския парламент и на Съвета (заедно наричани по-нататък „ЕНО“).
(15) Съюзът се нуждае от специален орган, който да отговаря за пруденциалния надзор на макроравнище върху цялата му финансова система, да идентифицира рисковете за финансовата стабилност и, при необходимост, да издава предупреждения за рискове и препоръки за предприемане на действия в отговор на тези рискове. Следователно ЕССР следва да бъде създаден като нов, независим орган за всички финансови сектори и гаранционни схеми. ЕССР следва да отговаря за упражняването на пруденциалния надзор на макроравнище в Съюза и не следва да има юридическа правосубектност.
(16) ЕССР следва да включва Генерален съвет, Управителен комитет, секретариат, Консултативен научен комитет и Консултативен технически комитет. При определянето на състава на Консултативния научен комитет следва да се вземат предвид подходящи правила за конфликт на интереси, приети от Генералния съвет. При създаването на Консултативния технически комитет следва да се имат предвид съществуващите структури, за да се избегне евентуално дублиране.
(17) ЕССР следва да издава предупреждения и, когато сметне за необходимо, препоръки от общ или конкретен характер, насочени по-специално към Съюза като цяло или към една или повече държави-членки, към един или повече ЕНО или към един или повече национални надзорни органи, като определя конкретен срок за предприемането на съответните свързани с провежданата политика действия.
(18) ЕССР следва да разработи система от цветни кодове, за да позволи на заинтересованите лица по-добре да преценяват характера на риска.
(19) За да се увеличи въздействието и легитимността на тези предупреждения и препоръки, те следва също така да се предават, при спазване на строги правила за поверителност, на Съвета и на Комисията, а в случаите когато са предназначени за един или повече национални надзорни органи, и на ЕНО. Обсъжданията на Съвета следва да бъдат подготвяни от Икономическия и финансов комитет (ИФК) в съответствие с определената му в ДФЕС роля. ЕССР следва редовно да информира ИФК и да му изпраща текстовете на всички предупреждения и препоръки веднага след приемането им, за да подготви дебатите в Съвета и да му предостави навременни съвети по провежданата политика.
(20) Въз основа на представените от адресатите доклади ЕССР следва също така да наблюдава спазването на отправените от него предупреждения и препоръки, за да осигури реалното предприемане на последващи действия в отговор на неговите предупреждения и препоръки. Адресатите на препоръките следва да предприемат съответните действия по тях или да представят подходяща обосновка в случай на бездействие (механизъм „действие или обяснение“). Ако ЕССР прецени, че ответните действия са неподходящи, той информира адресатите, Съвета и, когато е уместно, съответния европейски надзорен орган, при спазване на строги правила за поверителност.
(21) ЕССР следва да решава, поотделно за всеки конкретен случай и след като уведоми Съвета достатъчно рано, за да може последният да предприеме действия, дали препоръката следва да има поверителен характер или следва да бъде оповестена, като отчита, че при определени обстоятелства публичното оповестяване може да спомогне за по-доброто спазване на препоръките.
(22) Ако ЕССР идентифицира риск, който би могъл сериозно да застраши правилното функциониране и целостта на финансовите пазари или стабилността на цялата финансова система на Съюза или на част от нея, той следва незабавно да уведоми Съвета за това. Ако ЕССР установи, че може да възникне извънредна ситуация, той следва да се обърне към Съвета и да представи оценка на ситуацията. След това Съветът следва да прецени доколко е необходимо да се приеме решение, адресирано до ЕНО, определящо наличието на извънредна ситуация. По време на този процес запазването на поверителността е от изключително голямо значение.
(23) ЕССР следва да докладва пред Европейския парламент и пред Съвета най-малко веднъж годишно, както и по-често при мащабни финансови сътресения. Когато е целесъобразно, Европейският парламент и Съветът следва да могат да приканят ЕССР да разгледа конкретни въпроси, свързани с финансовата стабилност.
(24) ЕЦБ и националните централни банки следва да играят водеща роля при пруденциалния надзор на макроравнище поради своя експертен опит и своите съществуващи отговорности по отношение на финансовата стабилност. Националните надзорници следва да участват, като предоставят своя специфичен експертен опит. Участието на органите за пруденциален надзор на микроравнище в дейността на ЕССР е от съществено значение, за да се гарантира, че оценката на пруденциалния риск на макроравнище е основана на пълна и точна информация относно процесите във финансовата система. От това следва, че председателите на ЕНО следва да бъдат членове с право на глас. Един представител на компетентните национални надзорни органи на всяка държава-членка следва да участва в заседанията на Генералния съвет без право на глас. В дух на откритост 15 независими експерти следва да осигуряват външен експертен опит на ЕССР, посредством Консултативния научен комитет.
(25) Участието в ЕССР на член на Комисията ще спомогне за установяването на връзка с макроикономическото и финансово наблюдение в Съюза, а участието на председателя на ИФК ще отразява ролята на министерствата на държавите-членки, които отговарят за областта на финансите, и на Съвета по отношение на защитата на финансовата стабилност и упражняването на икономически и финансов надзор.
(26) От съществено значение е членовете на ЕССР да изпълняват задълженията си безпристрастно, като вземат предвид единствено финансовата стабилност на Съюза като цяло. Когато не може да бъде постигнат консенсус при гласуването на предупрежденията и препоръките в рамките на ЕССР, гласовете следва да бъдат с еднаква тежест и решенията следва да се вземат по правило с обикновено мнозинство.
(27) Взаимосвързаността на финансовите институции и пазари предполага, че наблюдението и оценката на потенциалните системни рискове следва да се базират на широк спектър от относими макроикономически и микрофинансови данни и показатели. Тези системни рискове включват рискове от прекъсване на предоставянето на финансовите услуги, причинено от значително влошаване на състоянието на цялата финансова система на Съюза или на части от нея, които може да породят сериозни отрицателни последици за вътрешния пазар и реалната икономика. Всеки вид финансова институция и посредник, пазар, инфраструктура и инструмент може да бъде системно важен. Поради това ЕССР следва да има достъп до цялата информация, необходима за изпълнение на неговите задължения, като запазва нейния поверителен характер, когато това се изисква.
(28) Мерките за събиране на информация, установени в настоящия регламент, са необходими за изпълнението на задачите на ЕССР и следва да не засягат правната рамка на Европейската статистическа система в областта на статистиката. Ето защо настоящият регламент не следва да засяга Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно европейската статистика (14) и Регламент (ЕО) № 2533/98 на Съвета от 23 ноември 1998 г. относно събирането на статистическа информация от Европейската централна банка (15).
(29) Участниците на пазара могат да осигурят ценен принос за разбиране на промените, влияещи върху финансовата система. Ето защо, когато е уместно, ЕССР следва да се консултира със заинтересованите лица от частния сектор, включително с представителите на финансовия сектор, сдруженията на потребителите, групите на клиентите в областта на финансовите услуги, създадени от Комисията или със законодателството на Съюза, като им осигурява достатъчна възможност да представят своите съображения.
(30) Създаването на ЕССР следва пряко да допринесе за постигане на целите на вътрешния пазар. Пруденциалният надзор на макроравнище върху финансовата система от страна на Съюза е неделима част от цялостната нова надзорна уредба на Съюза, тъй като макропруденциалният аспект е тясно свързан със задачите на пруденциалния надзор на микроравнище, възложени на ЕНО. Само при наличието на уредба, която надлежно взема предвид взаимозависимостта между пруденциалните рискове на микро- и макроравнище, всички заинтересовани лица ще могат да имат достатъчно увереност за предприемането на презгранични финансови дейности. ЕССР следва да наблюдава и оценява рисковете за финансовата стабилност, произтичащи от процесите, които могат да окажат въздействие на равнището на отделен сектор или на финансовата система като цяло. Чрез действия в отговор на тези рискове ЕССР ще допринесе пряко за изграждането на интегрирана надзорна структура в Съюза, необходима за насърчаването на навременни и последователни свързани с провежданата политика действия в държавите-членки, като по този начин се избягват различните подходи и се подобрява функционирането на вътрешния пазар.
(31) В решение от 2 май 2006 г. по дело C-217/04 (Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия/Европейски парламент и Съвет на Европейския съюз) Съдът заключи, че „редакцията на член 95 от Договора за ЕО [понастоящем член 114 ДФЕС] по никакъв начин не указва на това, че адресати на мерките, приети от законодателните органи на Общността на основание посочената разпоредба, могат да бъдат единствено отделните държави-членки. Законодателят може да счете за необходимо да предвиди създаването на орган на Общността, който да отговаря за подпомагането на процеса на хармонизация в случаи, когато приемането на незадължителни придружаващи и рамкови мерки изглежда целесъобразно с оглед улесняването на еднаквото изпълнение и прилагане на актове, основаващи се на тази разпоредба.“ (16). ЕССР следва да допринесе за финансовата стабилност, необходима за по-нататъшната финансова интеграция на вътрешния пазар, чрез наблюдение на системните рискове и издаване на предупреждения и препоръки, когато това е целесъобразно. Тези задачи са тясно свързани с целите на законодателството на Съюза относно вътрешния пазар на финансови услуги. Поради това ЕССР следва да бъде създаден на основание член 114 ДФЕС.
(32) Както се посочва в доклада „Дьо Ларозиер“, необходим е поетапен подход и Европейският парламент и Съветът следва да извършат цялостен преглед на ЕСФН, ЕССР и ЕНО до 17 декември 2013 г.
(33) Тъй като поради интеграцията на финансовите пазари в Съюза целта на настоящия регламент, а именно постигането на ефективен пруденциален надзор на макроравнище върху финансовата система на Съюза, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и следователно може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да предприеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел,