Член 5

Изисквания за наименованията за произход и географските указания

1.За целите на настоящия регламент „наименование за произход“ е наименование, което може да е традиционно използвано наименование, което идентифицира продукт: а)като произхождащ от специфично място, регион или, в изключителни случаи, държава; б)чието качество или характеристики се дължат основно или изключително на специфична географска среда с присъщите ѝ природни и човешки фактори; и в)чиито етапи на производство се извършват в определения географски район.

2.За целите на настоящия регламент „географско указание“ е наименование, включително традиционно използвано наименование, което идентифицира продукт: а)с произход от специфично място, регион или държава; б)чието качество, репутация или други характеристики се отдават предимно на неговия географски произход; и в)на който поне един етап от производствения процес се осъществява в определения географски район.

3.Независимо от параграф 1, някои имена се третират като наименования за произход, дори и суровините за посочените продукти да идват от географски район, по-голям или различен от определения географски район, при условие че: а)районът на производство на суровините е определен; б)съществуват специални условия за производството на суровините; в)налице са ред и условия за контрол, за да се гарантира, че условията, посочени в буква б), се спазват; и г)въпросните наименования за произход са били признати като наименования за произход в държавата на произход преди 1 май 2004 г.

За целите на настоящия параграф единствено живите животни, месото и млякото могат да се смятат за суровини.

4.За да се вземе предвид специфичният характер на производството на продукти с животински произход, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 56 относно ограничения и дерогации във връзка с набавянето на фураж в случай на наименования за произход.

Освен това, за да се вземе предвид специфичният характер на някои продукти или райони, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 56 относно ограничения и дерогации във връзка с клането на живи животни или с набавянето на суровини.

Тези ограничения и дерогации въз основа на обективни критерии вземат предвид качеството или употребата и признатото ноу-хау или природните фактори.