Член 39

Правила относно складирането

1.Разплащателните агенции не могат да складират изкупените от тях продукти извън територията на държавата–членка, под чиято юрисдикция попадат, освен ако не са получили предварително разрешение от Комисията.

За целите на настоящия член териториите на Белгия и Люксембург се считат за една държава-членка.

2.Разрешението се дава в случаите, когато складирането е наложително, като се отчитат следните фактори:

а) възможностите и изискванията за складиране на държавата-членка, под чиято юрисдикция се намира разплащателната агенция, и на останалите държави-членки;

б) всякакви допълнителни разходи, произтичащи както от складирането на продуктите в държавата-членка, под чиято юрисдикция се намира разплащателната агенция, така и от транспортирането.

3.Разрешение за складиране в трета страна се дава само когато въз основа на критериите, определени в параграф 2, складирането в друга държава-членка би създало значителни трудности.

4.Данните, посочени в параграф 2, буква а), се установяват след консултации с всички държави-членки.

5.Всякакви мита и други суми, които следва да се предоставят или наложат съгласно общата селскостопанска политика, не се прилагат за продукти:

а) транспортирани след разрешение, дадено по параграфи 1, 2 и 3, или

б) прехвърлени от една разплащателна агенция на друга.

6.Всяка разплащателна агенция, действаща в съответствие с параграфи 1, 2 и 3, остава отговорна за продуктите, складирани извън територията на държавата-членка, под чиято юрисдикция попада.

7.Ако продуктите, складирани от разплащателна агенция извън територията на държавата-членка, под чиято юрисдикция попада, не бъдат върнати обратно в същата държава-членка, те се пласират при цени и при условия, които са определени или предстоят да бъдат определени за мястото на складиране.