Член 6

Обхват

1.Настоящата глава определя правилата, касаещи, където е приложимо изкупуване на базата на публична интервенция и отпускането на помощ за частно складиране по отношение на следните сектори:

а) зърнени култури,

б) ориз,

в) захар,

г) маслиново масло и трапезни маслини,

д) говеждо и телешко месо,

е) мляко и млечни продукти,

ж) свинско месо,

з) овче месо и козе месо.

2.За целите на настоящата глава:

а) „зърнени култури“ означава зърнени култури, добивани в Общността,

б) „мляко“ означава краве мляко, произведено в Общността,

—————

г) „сметана“ означава сметана, получена директно и изключително от мляко.

Член 7

Произход от Общността

Без да се засяга член 6, параграф 2, само продукти с произход от Общността отговарят на условията за изкупуване на базата на публична интервенция или за отпускане на помощ за тяхното частно складиране.

Член 8

Референтни цени

1.За продуктите, които са обект на интервенционните мерки, посочени в член 6, параграф 1, се определят следните референтни цени:

а) по отношение на сектора на зърнените култури, 101,31 EUR на тон;

б) по отношение на цената на неолющения ориз, 150 EUR/тон за стандартно качество, определено в точка А от приложение IV;

в) по отношение на захарта:

i) за бяла захар:

— 541,5 EUR/тон за пазарната година 2008/2009,

— 404,4 EUR/тон, считано от пазарната година 2009/2010;

ii) за сурова захар:

— 448,8 EUR/тон за пазарната година 2008/2009,

— 335,2 EUR/тон, считано от пазарната година 2009/2010.

Референтните цени, установени в подточки i) и ii), се прилагат за непакетирана захар франко предприятие със стандартно качество, определено в точка Б от приложение IV;

г) по отношение на сектора на говеждото и телешкото месо, 2 224 EUR/тон за кланични трупове на мъжки животни от рода на едрия рогат добитък от клас R3 по скалата на Общността за класификация на кланични трупове от възрастни животни от рода на едрия рогат добитък, предвидена в член 42, параграф 1, буква а);

д) по отношение на сектора на млякото и млечните продукти:

i) 246,39 EUR на 100 kg за масло;

ii) 169,80 EUR на 100 kg за обезмаслено мляко на прах;

е) По отношение на сектора на свинското месо 1 509,39 EUR/тон за кланични трупове от стандартно качество, определено на база тегло и съдържание на постно месо в съответствие със скалата на Общността за класификация на кланични трупове от свине, предвидена в член 42, параграф 1), буква б), както следва:

i) кланични трупове с тегло от 60 до по-малко от 120 kg: клас Е съгласно точка Б II от приложение V;

ii) кланични трупове с тегло от 120 до 180 kg: клас R съгласно точка Б II от приложение V.

2.Референтните цени за зърнените култури и ориза, посочени съответно в точки а) и б) от параграф 1, се отнасят до етапа на продажба на едро на доставените в склада продукти преди разтоварването им. Тези референтни цени са валидни за всички интервенционни центрове на Общността, определени за такива съгласно член 41.

3.Съветът, действащ в съответствие с процедурата по член 37, параграф 2 от Договора, може да променя референтните цени, определени в параграф 1 от настоящия член, съобразно промените в производството и пазарите.

Член 9

Отчитане на цените на пазара на захар

Комисията следва да въведе информационна система за цените на пазара на захар, включително система за публикуване на ценовите равнища на този пазар.

Системата следва да се основава на информация, предоставена от предприятията, произвеждащи бяла захар, или от други оператори, участващи в търговията със захар. Тази информация се разглежда конфиденциално.

Комисията осигурява публикуваната информация да не позволява разпознаване на цените, използвани от отделните предприятия или оператори.

Член 10

Продукти, отговарящи на условията за публична интервенция

1.Публична интервенция се прилага по отношение на следните продукти при условията, установени в настоящия раздел, и при допълнителни изисквания и условия, които следва да бъдат определени от Комисията в съответствие с член 43:

а) обикновена пшеница, твърда пшеница, ечемик, царевица и сорго;

б) неолющен ориз;

в) бяла или сурова захар, при условие че съответната захар е произведена в рамките на квотата от захарно цвекло или захарна тръстика, добити в Общността;

г) прясно или охладено месо от сектора на говеждото и телешкото месо под кодове по КН 0201 10 00 и от 0201 20 20 до 0201 20 50 ;

д) масло, произведено директно и изключително от пастьоризирана сметана в одобрено предприятие в Общността, с минимално тегловно съдържание на млечни мазнини от 82 % и максимално тегловно съдържание на вода от 16 %;

е) обезмаслено мляко на прах от най-високо качество, приготвено от мляко в одобрено предприятие в Общността чрез процес на впръскване, с минимално тегловно съдържание на протеини 34 % от обезмасления сух екстракт.

—————

Член 11

Периоди на публична интервенция

Публична интервенция е налице:

а) за зърнени култури от 1 ноември до 31 май;

б) за неолющен ориз от 1 април до 31 юли;

в) за захар през целите пазарни години 2008/2009 и 2009/2010;

г) за говеждо и телешко месо през всяка цяла пазарна година;

д) за масло и обезмаслено мляко на прах от 1 март до 31 август.

Член 12

Откриване на публична интервенция

1.През периодите, посочени в член 11, публична интервенция:

а) се открива за обикновена пшеница,

б) се открива за твърда пшеница, ечемик, царевица, сорго, неолющен ориз, захар, масло и обезмаслено мляко на прах до равнищата за интервенция, посочени в член 13, параграф 1,

в) се открива за говеждо и телешко месо от Комисията, без съдействието на Комитета, посочен в член 195, параграф 1, ако средната пазарна цена за говеждо и телешко месо в дадена държава-членка или в регион на държава-членка за определен представителен период, регистрирана въз основа на скалата на Общността за класификация на кланични трупове, предвидена в член 42, параграф 1, е била под 1 560 EUR/тон.

2.Публичната интервенция за говеждо и телешко месо, посочена в параграф 1, буква в), се закрива от Комисията без съдействието на Комитета, посочен в член 195, параграф 1, когато през представителен период вече не са изпълнени условията, предвидени в тази буква.

Член 13

Ограничения на интервенцията

1.Изкупуването чрез публична интервенция се извършва в следните граници:

а) за твърда пшеница, ечемик, царевица, сорго и неолющен ориз, 0 тона за периодите, посочени в член 11, съответно букви а) и б);

б) за захар — 600 000тона, изразени в бяла захар, за всяка пазарна година;

в) за масло — 30 000тона за всеки период, посочен в член 11, буква д);

г) за обезмаслено мляко на прах — 109 000тона за всеки период, посочен в член 11, буква д).

2.Захар, складирана в съответствие с параграф 1, буква б) от настоящия член по време на дадена пазарна година, не подлежи на други мерки за складиране, предвидени в членове 32, 52 и 63.

3.Чрез дерогация от параграф 1, за продуктите, посочени в букви a), в) и г) от този параграф, Комисията може да вземе решение да продължи публичната интервенция над количествата, посочени в същия параграф, ако пазарната ситуация, и по-специално развитието на пазарните цени, го изисква.

Член 18

Интервенционни цени

1.Интервенционната цена:

а) за обикновена пшеница е равна на референтната цена за максимално предложено количество от 3 милиона тона за период на интервенция, установен в член 11, буква а),

б) за масло е равна на 90 % от референтната цена за предложените количества в границите, посочени в член 13, параграф 1, буква в),

в) за обезмаслено мляко на прах е равна на референтната цена за предложените количества в границите, посочени в член 13, параграф 1, буква г).

2.Интервенционните цени и количествата за интервенция за следните продукти, се определят от Комисията чрез тръжни процедури:

а) обикновена пшеница за количества, надхвърлящи максималното предложено количество от 3 милиона тона за период на интервенция, установен в член 11, буква а),

б) твърда пшеница, ечемик, царевица, сорго и неолющен ориз в приложение на член 13, параграф 3,

в) говеждо и телешко месо,

г) масло за предложени количества, надхвърлящи границите, посочени в член 13, параграф 1, буква в), в приложение на член 13, параграф 3, и

д) обезмаслено мляко на прах за предложени количества, надхвърлящи границите, посочени в член 13, параграф 1, буква г), в приложение на член 13, параграф 3.

В специални случаи тръжните процедури могат да бъдат ограничени или интервенционните цени и количествата за интервенция да бъдат фиксирани за държава-членка или за регион от държава-членка въз основа на регистрираните средни пазарни цени.

3.Максималната цена за изкупуване, определена в съответствие с тръжните процедури съгласно параграф 2, не може да е по-висока:

а) за зърнени култури и неолющен ориз — от съответните референтни цени;

б) за говеждо и телешко месо — от средната пазарна цена, регистрирана в дадена държава-членка или регион на държава-членка, увеличена със сума, която следва да се определи от Комисията въз основа на обективни критерии;

в) за масло — от 90 % от референтната цена;

г) за обезмаслено мляко на прах — от референтната цена.

4.Интервенционните цени, посочени в параграфи 1, 2 и 3 са:

а) за зърнени култури — без да се засягат увеличенията или намаленията на цената по причини, свързани с качеството, и

б) за неолющен ориз — увеличени или намалени съответно, ако качеството на продуктите, предложени на разплащателната агенция, се различава от определеното в точка А от приложение IV стандартно качество. Освен това, увеличенията или намаленията на интервенционната цена могат да се определят от Комисията с оглед да се гарантира, че това производство е ориентирано към определени разновидности.

5.Интервенционната цена за захар е 80 % от референтната цена, определена за пазарната година, непосредствено след пазарната година, през която е представена офертата. Ако обаче качеството на захарта, предложена на разплащателната агенция, се различава от определеното в буква Б от приложение IV стандартно качество, за което е определена референтната цена, интервенционната цена съответно се увеличава или намалява.

Член 25

Общи принципи

Пласирането на продукти, изкупени на базата на публична интервенция, се осъществява по такъв начин, че да се избегнат всякакви смущения на пазара, да се осигури равен достъп до продуктите и равнопоставеност на купувачите, и в съответствие с ангажиментите, произтичащи от споразуменията, сключени съгласно член 300 от Договора.

Член 26

Пласиране на захар

Що се отнася до захарта, изкупена на базата на публична интервенция, разплащателните агенции могат да продават захар само на цена, която е по-висока от референтната цена, определена за пазарната година, през която се извършва продажбата.

Комисията обаче може да реши, че разплащателните агенции:

а) могат да продават захар на цена, равна или по-ниска от референтната цена, посочена в първия параграф, ако захарта е предназначена:

i) за употреба като храна за животни или

ii) за износ, или без допълнителна преработка, или след преработка в продуктите, изброени в приложение I към Договора, или в стоките, изброени в част III от приложение XX към настоящия регламент, или.

iii) за промишлена употреба съгласно член 62.

б) трябва да предоставят наличната при тях непреработена захар, предназначена за човешка консумация на вътрешния пазар на Общността, на благотворителни организации – признати от въпросната държава-членка или от Комисията в случаите, когато държавата-членка не е признала нито една такава организация – на цена, по-ниска от текущата референтна цена, или безплатно, за разпределението като част от отделни операции по отпускане на спешна помощ.

Член 27

Разпределение на най-нуждаещите се лица в Общността

1.Продукти, намиращи се в интервенционни складове, се предоставят на определени за целта организации, за да може храната да бъде разпределена на най-нуждаещите се лица в Общността в съответствие с годишен план.

Разпределението е:

а) безплатно или

б) на цена, която в никакъв случай не е по-висока от цената, покриваща разходите, поети от определените организации при извършване на разпределението.

2.Определен продукт може да се мобилизира на пазара на Общността, когато:

а) временно не е наличен в интервенционните складове на Общността по време на изпълнението на годишния план, посочен в параграф 1, доколкото е необходимо за изпълнението на плана в една или повече държави-членки, и при условие че разходите останат в границите, предвидени в бюджета на Общността за тази цел, или

б) изпълнението на плана би довело до прехвърляне между държави-членки на малки количества продукти, които са предмет на интервенция в държава-членка, различна от тази или тези, в които продуктът е необходим.

3.Съответните държави-членки определят организациите, посочени в параграф 1, и нотифицират своевременно Комисията всяка година, ако желаят да приложат тази схема.

4.Посочените в параграфи 1 и 2 продукти се предоставят безплатно на определените организации. Счетоводната стойност на тези продукти е интервенционната им цена, при необходимост коригирана с коефициенти, отчитащи разликата в качеството.

5.Без да се засягат разпоредбите на член 190, продуктите, предоставяни по силата на параграфи 1 и 2 от настоящия член, се финансират чрез бюджетни кредити по съответната бюджетна позиция в рамките на Европейския фонд за гарантиране на селското стопанство от бюджета на Европейските общности. Също така може да се предвиди това финансиране да допринася за покриване на разходите за транспортиране на продукцията от интервенционните центрове, както и на административните разходи на определените организации, свързани с прилагането на установената в настоящия член схема, с изключение на разходите, които могат да бъдат поети от бенефициерите в рамките на прилагането на параграфи 1 и 2.

Член 28

Продукти, отговарящи на условията

Помощ за частно складиране се предоставя за следните продукти при условията, предвидени в настоящия раздел и при допълнителните изисквания и условия, които следва да бъдат определени от Комисията в съответствие с член 43:

а) по отношение на:

i) неосолено масло, произведено от сметана или мляко в одобрено предприятие на Общността, с минимално тегловно съдържание на мазнини 82 %, максимално тегловно съдържание на сухо вещество без мазнини в мляко 2 % и максимално тегловно съдържание на вода 16 %,

ii) осолено масло, произведено от сметана или мляко в одобрено предприятие на Общността, с минимално тегловно съдържание на мазнини 80 %, с максимално тегловно съдържание на млечно безмаслено сухо вещество 2 %, с максимално тегловно съдържание на вода 16 % и максимално тегловно съдържание на сол 2 %.

—————

Член 29

Условия и ниво на помощта за масло

Размерът на помощта за масло се определя от Комисията предвид разходите за складиране и вероятните тенденции в цените на прясно масло и масло на склад.

Ако по време на извеждането от склад пазарът е претърпял неблагоприятна промяна, която не е могла да бъде предвидена в момента на внасянето на склад, помощта може да бъде увеличена.

—————

Член 31

Продукти, отговарящи на условията

1.Помощ за частно складиране може да бъде отпусната за следните продукти при условията, предвидени в настоящия раздел и при допълнителните изисквания и условия, които следва да бъдат определени от Комисията в съответствие с член 43:

а) бяла захар;

б) маслиново масло;

в) прясно или охладено месо от възрастни животни от рода на едрия рогат добитък под формата на кланични трупове, половинки кланични трупове, компенсирани четвъртини, предни или задни четвъртини, класифицирани в съответствие със скалата на Общността за класификация на кланични трупове от възрастни животни от рода на едрия рогат добитък, предвидена в член 42, параграф 1;

—————

—————

е) свинско месо;

ж) овче месо и козе месо.

Комисията може да направи промени в списъка на продуктите, предвидени в буква в) от алинея първа, ако пазарната ситуация го изисква.

2.Комисията определя предвидената в параграф 1 помощ за частно складиране предварително или чрез тръжни процедури.

—————

Член 32

Условия за отпускане на помощ за бяла захар

1.Ако регистрираната средна цена в Общността за бялата захар е по-ниска от референтната цена по време на определен представителен период и се очаква да остане на такова равнище, вземайки предвид пазарната обстановка, Комисията може да реши да предостави помощ за частно складиране на бяла захар на предприятия, на които е отпусната квота за захар.

2.Захар, складирана в съответствие с разпоредбите на параграф 1 по време на дадена пазарна година, не може да бъде подложена на други мерки за складиране предвидени в членове 13, 52 или 63.

Член 33

Условия за отпускане на помощ за маслиново масло

Комисията може да реши да упълномощи органи, предлагащи достатъчно гаранции и одобрени от държавите-членки, да сключат договори за складиране на маслиновото масло, което те предлагат на пазара, в случай на сериозни смущения на пазара в определени региони на Общността, inter alia и когато регистрираната средна цена на пазара по време на представителен период е по-ниска от:

а) 1 779 EUR/тон за необработено маслиново масло „extra virgin“ или

б) 1 710 EUR/тон за необработено маслиново масло „virgin“ или

в) 1 524 EUR/тон за маслиново масло за осветление с 2 степени на съдържание на свободни киселини, като тази сума се намалява с 36,70 EUR/тон за всяка допълнителна степен на киселинност.

Член 34

Условия за отпускане на помощ за продукти от сектора на говеждото и телешкото месо

Когато регистрираната средна пазарна цена в Общността, отчетена на базата на скалата на Общността за класификация на кланични трупове от възрастни животни от рода на едрия рогат добитък, предвидена в член 42, параграф 1, е под 103 % от референтната цена и е вероятно да остане на това равнище, Комисията може да реши да предостави помощ за частно складиране.

—————

—————

Член 37

Условия за отпускане на помощ за свинско месо

Когато средната пазарна цена за кланични трупове от свине в Общността, установена въз основа на цените, регистрирани във всяка държава-членка на представителните пазари на Общността и претеглени посредством коефициенти, които отразяват относителния брой на поголовието свине във всяка държава-членка, е под 103 % от референтната цена и е вероятно да остане на това равнище, Комисията може да реши да предостави помощ за частно складиране.

Член 38

Условия за отпускане на помощ за овче месо и козе месо

Комисията може да реши да отпусне помощ за частно складиране, когато е налице особено трудна ситуация на пазара на овче месо и козе месо в една или повече от следните зони на котиране:

а) Великобритания;

б) Северна Ирландия;

в) всяка друга държава-членка, различна от Обединеното кралство, взета отделно.

Член 39

Правила относно складирането

1.Разплащателните агенции не могат да складират изкупените от тях продукти извън територията на държавата–членка, под чиято юрисдикция попадат, освен ако не са получили предварително разрешение от Комисията.

За целите на настоящия член териториите на Белгия и Люксембург се считат за една държава-членка.

2.Разрешението се дава в случаите, когато складирането е наложително, като се отчитат следните фактори:

а) възможностите и изискванията за складиране на държавата-членка, под чиято юрисдикция се намира разплащателната агенция, и на останалите държави-членки;

б) всякакви допълнителни разходи, произтичащи както от складирането на продуктите в държавата-членка, под чиято юрисдикция се намира разплащателната агенция, така и от транспортирането.

3.Разрешение за складиране в трета страна се дава само когато въз основа на критериите, определени в параграф 2, складирането в друга държава-членка би създало значителни трудности.

4.Данните, посочени в параграф 2, буква а), се установяват след консултации с всички държави-членки.

5.Всякакви мита и други суми, които следва да се предоставят или наложат съгласно общата селскостопанска политика, не се прилагат за продукти:

а) транспортирани след разрешение, дадено по параграфи 1, 2 и 3, или

б) прехвърлени от една разплащателна агенция на друга.

6.Всяка разплащателна агенция, действаща в съответствие с параграфи 1, 2 и 3, остава отговорна за продуктите, складирани извън територията на държавата-членка, под чиято юрисдикция попада.

7.Ако продуктите, складирани от разплащателна агенция извън територията на държавата-членка, под чиято юрисдикция попада, не бъдат върнати обратно в същата държава-членка, те се пласират при цени и при условия, които са определени или предстоят да бъдат определени за мястото на складиране.

Член 40

Правила относно тръжни процедури

Тръжните процедури следва да осигуряват равен достъп на всички заинтересовани лица.

При избора на предложенията се отдава предпочитание на тези, които са най-благоприятни за Общността. Във всеки случай не е задължително да последва възлагане на договор.

Член 41

Интервенционни центрове

1.Комисията определя интервенционните центрове в секторите на зърнените култури и ориза и определя приложимите за тях условия.

По отношение на продуктите от сектора на зърнените култури Комисията може да определи интервенционни центрове за всеки вид зърнени култури.

2.При изготвяне на списъка на интервенционните центрове Комисията взема под внимание по-специално следните фактори:

а) разположение на центровете в райони със свръхпроизводство на съответните продукти;

б) наличие на достатъчно помещения и техническо оборудване;

в) благоприятно разположение по отношение на транспортните средства.

Член 42

Класификация на кланични трупове

1.Скалите на общността за класификация на кланични трупове се прилагат в съответствие с правилата, установени в приложение V в следните сектори:

а) говеждо и телешко месо, по отношение на кланични трупове от възрастни животни от рода на едрия рогат добитък;

б) свинско месо по отношение на кланични трупове от свине, различни от използваните за разплод;

В сектора на овчето месо и козето месо държавите-членки могат да прилагат скала на Общността за класификация на кланични трупове по отношение на кланични трупове от овце, в съответствие с правилата, определени в буква В от приложение V.

2.Инспекциите на място във връзка с класификацията на кланични трупове от възрастни животни от рода на едрия рогат добитък и овце се извършват от името на Общността от инспекционен комитет на Общността, съставен от експерти от Комисията и експерти назначени от държавите-членки. Този комитет се отчита пред Комисията и държавите-членки за извършените инспекции.

Общността поема разходите, произтичащи от извършените инспекции.

Член 43

Правила за прилагане

Без да се засягат специфичните правомощия, предоставени на Комисията съгласно разпоредбите на настоящата глава, Комисията приема подробни правила за нейното прилагане, които по-специално могат да се отнасят до:

а) изискванията и условията, на които трябва да отговарят продуктите, които следва да се изкупят чрез публична интервенция, както е посочено в член 10, или за които е разрешена помощ за частно складиране съгласно членове 28 и 31, и по-специално по отношение на качеството, групите качества, класовете на качество, категориите, количествата, опаковката, включително етикетирането, максималната възраст, консервирането, етапа на обработка на продуктите, за които се отнася интервенционната цена, и продължителността на частното складиране;

аа) спазването на максималните количества и количествени ограничения, посочени в член 13, параграф 1 и член 18, параграф 1, буква а); в този контекст правилата за прилагане може да оправомощят Комисията да прекрати изкупуването на определена цена, да приеме коефициенти за разпределение и, при обикновената пшеница, да премине към тръжната процедура, посочена в член 18, параграф 2, без съдействието на комитета, посочен в член 195, параграф 1;

б) изменения на част Б от приложение IV;

в) където е приложимо, скалата на приложимите увеличения и намаления на цените;

г) процедурите и условията за предприемане на публична интервенция от страна на разплащателните агенции и предоставянето на помощ за частно складиране, по-специално:

i) във връзка със сключването на договори и съдържанието на договорите;

ii) продължителността на периода на частно складиране и условията, при които такива периоди, след като веднъж са определени в договорите, могат да бъдат съкратени или удължени;

iii) условията, при които може да се реши продуктите, които се обхващат от договори за частно складиране, да могат да бъдат повторно предложени на пазара или пласирани;

iv) държавата-членка, където може да поиска частно складиране;

д) приемането на списъка на представителни пазари, посочени в членове 17 и 37;

е) правилата във връзка с условията за пласиране на продукти, изкупени на базата на публична интервенция, по-специално по отношение на продажните цени, условията за изваждане от склад и, когато е приложимо, последващото използване или местоназначението на извадените от склад продукти, и съответно проверките, които следва да бъдат извършени, или според случая, системата от гаранции, която следва да бъде приложена;

ж) изготвянето на годишния план, посочен в член 27, параграф 1;

з) условието за мобилизиране на пазара на Общността, посочено в член 27, параграф 2;

и) правилата по отношение на разрешенията, посочени в член 39, включително, доколкото са абсолютно необходими, дерогациите от правилата за търговия;

й) правилата във връзка с процедурите, които следва да се следват в случаите на използване на тръжни процедури;

к) правилата във връзка с определянето на интервенционните центрове, посочени в член 41;

л) условията, на които трябва да отговарят складовете, където могат да бъдат складирани продуктите;

м) скалите на Общността за класификация на кланични трупове, предвидени в член 42, параграф 1, по-специално относно:

i) определения;

ii) представяне на кланичните трупове с цел отчитане на цените при класификацията на кланичните трупове на възрастни животни от рода на едрия рогат добитък;

iii) мерките, които трябва да вземат кланиците съгласно разпоредбите на подточка III от буква А от приложение V:

— всяка дерогация, посочена в член 5 от Директива 88/409/ЕИО относно кланиците, които желаят да ограничат своята продукция само в рамките на местния пазар;

— всяка дерогация, която би могла да бъде разрешена на държави-членки, поискали това за кланици, в които са заклани малък брой животни от рода на едрия рогат добитък;

iv) даване на разрешение на държавите-членки да не прилагат скалата за класификация на кланични трупове от свине и да използват допълнителни критерии за оценка, освен теглото и съдържанието на крехко месо;

v) правила относно отчитането на цените на някои продукти от държавите-членки.

Член 44

Болести по животните

1.Комисията може да приеме извънредни мерки за подпомагане на засегнатите пазари, за да отчете ограниченията на Вътреобщностната търговия и търговията с трети страни, които могат да възникнат в резултат от прилагането на мерките за борба с разпространението на болести по животните.

Предвидените в първата алинея мерки се прилагат за следните сектори:

а) говеждо и телешко месо,

б) мляко и млечни продукти,

в) свинско месо,

г) овче месо и козе месо,

д) яйца,

е) птиче месо.

2.Мерките, предвидени в параграф 1, първа алинея се предприемат по искане на съответната държава-членка (съответните държави-членки).

Те могат да бъдат предприети, само ако съответната държава-членка (съответните държави-членки) е приела (са приели) ветеринарно-санитарни мерки за бързо предотвратяване на разпространението на болестта, и само доколкото и докато е строго необходимо да бъде подпомогнат съответният пазар.

Член 45

Загуба на потребителското доверие

По отношение на секторите на птичето месо и яйцата Комисията може да приеме извънредни мерки за подпомагане на пазара, за да реагира на негови сериозни смущения, за които се счита, че произтичат пряко от загуба на потребителско доверие поради рискове за общественото здраве или рискове за здравето на животните.

Тези мерки се предприемат по искане на съответната (съответните) държава-членка (държави-членки).

Член 46

Финансиране

1.За извънредните мерки, посочени в членове 44 и 45, Общността предоставя частично финансиране в размер на 50 % от разходите, поети от държавите-членки.

По отношение на секторите на говеждото и телешкото месо, млякото и млечните продукти, свинското месо, овчето месо и козето месо обаче Общността предоставя частично финансиране в размер на 60 % от тези разходи при борба с разпространението на шап.

2.Държавите-членки гарантират, че когато производителите имат дял в разходите, поети от държавите-членки, това не води до нарушаване на конкуренцията между производители в различните държави-членки.

—————

Член 47

Специални пазарни мерки в сектора на зърнените култури

1.Когато ситуацията на пазара налага това, Комисията може да предприеме специални интервенционни мерки по отношение на сектора на зърнените култури. Тези интервенционни мерки могат в частност да се приемат, ако в един или повече региони на Общността пазарните цени спаднат или има опасност да спаднат по отношение на интервенционната цена.

2.Характерът и приложението на специалните интервенционни мерки и условията и процедурите за продажба или за други начини на пласиране на продуктите, предмет на тези мерки, се приемат от Комисията.

Член 48

Специални пазарни мерки в сектора на ориза

1.Комисията може да предприеме специални мерки за:

а) да се предотврати масовото прилагане на публична интервенция, както е предвидено в раздел II от глава I от настоящата част, в сектора на ориза в определени региони на Общността;

б) да се компенсира недостигът на неоолющен ориз вследствие на природни бедствия.

2.Комисията приема подробни правила за прилагането на настоящия член.

Член 49

Минимална цена на захарно цвекло

1.Минималната цена за захарно цвекло в рамките на квотата се определя на:

а) 27,83 EUR за тон за пазарната година 2008/2009;

б) 26,29 EUR за тон, считано от пазарната година 2009/2010.

2.Минималната цена, посочена в параграф 1, се прилага за захарно цвекло от стандартно качество, определено в част Б от приложение IV.

3.От предприятията за захар, които изкупуват цвекло в рамките на квотата, подходящо за преработка в захар и предназначено за преработка в захар в рамките на квотата, се изисква да заплащат най-малко минималната цена, коригирана с ценови повишения или намаления, съответстващи на отклонението от стандартното качество.

Споменатите в алинея първа повишения и намаления се прилагат съгласно правилата за прилагане, които следва да бъдат определени от Комисията.

4.За количествата захарно цвекло, съответстващи на количествата индустриална захар или излишък от захар, които се облагат с предвидената в член 64 такса за свръхпроизводство, заинтересованите предприятия за захар коригират изкупната цена така, че да бъде най-малко равна на минималната цена за цвекло в рамките на квотата.

Член 50

Междупрофесионални споразумения

1.Вътрешнотърговските споразумения, както и договорите за доставка, следва да са съобразени с параграф 3 и с условията за продажба, които следва да бъдат определени от Комисията, по-специално що се отнася до условията, регламентиращи покупката, доставката, приемането и заплащането на цвекло.

2.Условията за покупка на захарно цвекло и захарна тръстика се уреждат от вътрешнотърговските споразумения, сключени между производители от Общността, отглеждащи тези суровини, и предприятия за захар от Общността.

3.При договорите за доставка се прави разграничение в зависимост от това, дали количествата захар, които следва да бъдат произведени от захарното цвекло, представляват:

а) захар в рамките на квотата, или

б) захар извън квотата.

4.Всяко предприятие за захар следва да предостави на държавата-членка, в която произвежда захар, следната информация:

а) количествата цвекло, посочени в параграф 3, буква а), за които е сключило преди засяването договори за доставка, и процентното съдържание на захар, на което са основани тези договори;

б) съответния прогнозен добив.

Държавите-членки могат да изискат допълнителна информация.

5.Предприятията за производство и преработка на захар, които не са подписали договори за доставка преди засяването на минималната цена за цвекло в рамките на квотата за количеството цвекло, равняващо се на отпусната им квота за захар, коригирана, ако случаят е такъв, съответно с коефициента за превантивно изтегляне, определен в съответствие с член 52, параграф 2, първа алинея, се задължават да заплатят най-малко минималната цена за цвекло в рамките на квотата за цялото количество захарно цвекло, което преработват в захар.

6.При положение че бъдат одобрени от съответната държава-членка, вътрешнотърговските споразумения могат да дерогират от параграфи 3, 4 и 5.

7.Ако не съществуват вътрешнотърговски споразумения, съответната държава-членка предприема необходимите стъпки съгласно настоящия регламент, за да защити интересите на заинтересованите страни.

Член 51

Производствена такса

1.Върху квотите за захар, изоглюкоза и инулинов сироп, притежавани от предприятията за производство на захар, изоглюкоза или инулинов сироп, се налага производствена такса, както е посочено в член 56, параграф 2.

2.Производствената такса се определя в размер на 12,00 EUR за тон захар в рамките на квотата и инулинов сироп в рамките на квотата. За изоглюкозата производствената такса се определя в размер на 50 % от таксата, приложима за захарта.

3.Държавата-членка начислява пълния размер на производствената такса, която се плаща съгласно параграф 1, на предприятията на нейна територия, в съответствие с отпусната им квота през съответната пазарна година.

Предприятията извършват плащанията на тези такси най-късно до края на месец февруари на съответната пазарна година.

4.Предприятията за захар и инулинов сироп в Общността могат да изискват от производителите на захарно цвекло или захарна тръстика или от доставчиците на цикория да поемат до 50 % от съответната производствена такса.

Член 52

Изтегляне на захар

1.За да се запази структурното равновесие на пазара при ценово равнище, близко до референтната цена, като се вземат предвид задълженията, поети от Общността по силата на сключените в съответствие с член 300 от Договора споразумения, Комисията може да реши, за определена пазарна година, да изтегли от пазара произведените в рамките на квоти количества захар или изоглюкоза, които превишават прага, изчислен в съответствие с параграф 2 от настоящия член.

2.Прагът на изтегляне, посочен в параграф 1 от настоящия член, се изчислява за всяко предприятие, притежаващо квота, чрез умножаване на квотата му с коефициент, който се определя от Комисията до 16 март на предходната пазарна година на базата на очакваните пазарни тенденции. За пазарната 2008/2009 година коефициентът се прилага за квотата, отпусната най-късно на 15 март 2008 г. след отказите в съответствие с Регламент (ЕО) № 320/2006.

На базата на актуализираните пазарни тенденции Комисията може да реши до 31 октомври на съответната пазарна година или да коригира коефициента, или, когато такова решение не е взето в съответствие с първа алинея от настоящия параграф, да определи коефициент.

3.Всяко предприятие, което разполага с квота, до началото на следващата пазарна година складира на свои разноски произведената в рамките на квотата захар, която надвишава прага, изчислен в съответствие с параграф 2. Количествата захар или изоглюкоза, изтеглени през дадена пазарна година, се считат за първите количества, произведени в рамките на квотата за следващата пазарна година.

Чрез дерогация от първа алинея от настоящия параграф, вземайки предвид очакваните тенденции на пазара на захарта, Комисията може да реши да счита за текущата и/или следващата пазарна година цялото количество изтеглена захар или изоглюкоза или част от него като:

а) излишък от захар или излишък от изоглюкоза, в наличност за преработка в промишлена захар или промишлена изоглюкоза, или

б) временно производство в рамките на квотата, част от което може да бъде запазено за износ при спазване на задълженията, поети от Общността по силата на споразумения, сключени в съответствие с член 300 от Договора.

4.Ако снабдяването със захар в Общността не е адекватно, Комисията може да реши определено количество от изтеглената захар да бъде продадено на общностния пазар преди края на периода на изтегляне.

5.В случаите, когато изтеглената захар се счита за първото количество захар, произведено през следващата пазарна година, на производителите на захарно цвекло се заплаща минималната цена за същата пазарна година.

В случаите, когато изтеглената захар става промишлена захар или се изнася съгласно параграф 3, букви а) и б) от настоящия член, изискванията по член 49 относно минималната цена не се прилагат.

Когато изтеглената захар се продава на пазара на Общността преди края на периода на изтегляне съгласно параграф 4, на производителите на цвекло се заплаща минималната цена за текущата пазарна година.

Член 52а

Изтегляне на захар през пазарните 2008/2009 и 2009/2010 години

1.Чрез дерогация от член 52, параграф 2 от настоящия регламент за държавите-членки, чиято национална квота за захар е била намалена вследствие на откази от квота в съответствие с член 3 и член 4а, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 320/2006, приложимият коефициент се определя от Комисията за пазарните 2008/2009 и 2009/2010 години чрез прилагане на разпоредбите на приложение VIIв към настоящия регламент.

2.По отношение на предприятие, което в съответствие с член 3, параграф 1, буква а) или б) от Регламент (ЕО) № 320/2006 откаже, считано от следващата пазарна година, цялата предоставена му квота, по негово искане не се прилагат коефициентите, посочени в член 52, параграф 2 от настоящия регламент. Това искане се представя преди края на пазарната година, за която се отнася изтеглянето.

Член 53

Правила за прилагане

Комисията може да приеме подробни правила за прилагане на настоящия раздел и по-специално:

а) критериите, които да се прилагат от предприятията за захар при разпределяне сред продавачите на цвекло на количествата цвекло, които следва да бъдат включени в договорите за доставка, сключени преди засяването, както е посочено в член 50, параграф 4;

б) процентът на изтегленото количество захар в рамките на квотата, посочен в член 52, параграф 1;

в) условията за плащане на минималната цена, когато изтеглената захар се продава на пазара на Общността съгласно член 52, параграф 4.

Член 54

Мерки за улесняване на корекциите в предлагането спрямо пазарните изисквания

С цел да се насърчат действия, извършвани от браншови и съвместни браншови организации за улесняване на корекциите на предлагането спрямо пазарните изисквания, с изключение на действия, свързани с изтегляне от пазара, Комисията може да предприеме следните мерки по отношение на секторите на живите растения, говеждото и телешкото месо, свинското месо, овчето месо и козето месо, яйцата и птичето месо:

а) мерки за подобряване на качеството;

б) мерки за насърчаване на по-добрата организация на производството, преработката и предлагането на пазара;

в) мерки, които да улесняват отчитането на тенденциите в пазарните цени;

г) мерки, които да позволяват да се правят краткосрочни и дългосрочни прогнози въз основа на използваните производствени средства.

Член 55

Квотни системи и производствен потенциал

1.Квотна система се прилага за следните продукти:

а) мляко и други млечни продукти по смисъла на член 65, букви а) и б);

б) захар, изоглюкоза и инулинов сироп;

в) картофено нишесте, за което може да се получи помощ от Общността.

2.По отношение на квотните системи, посочени в параграф 1, букви а) и б) от настоящия член, ако даден производител превиши съответната квота и не използва излишните количества по отношение на захарта, както е предвидено в член 61, за тези количества се дължи такса за свръхпроизводство, при условията, определени в раздели II и III.

2а.Във връзка с лозаро-винарския сектор, правилата относно производствения потенциал по отношение на незаконните насаждения, преходните права на засаждане, както и схемата на изкореняване се прилагат в съответствие с разпоредбите, изложени в раздел IVа.

Член 56

Разпределение на квотите

1.Квотите за производството на захар, изоглюкоза и инулинов сироп на национално или регионално равнище са определени в приложение VI.

2.Държавите-членки отпускат квота на всяко предприятие за производство на захар, изоглюкоза или инулинов сироп, което е установено на нейна територия и е одобрено в съответствие с член 57.

За всяко предприятие отпуснатата квота е равна на квотата съгласно Регламент (ЕО) № 318/2006, отпусната на предприятието за пазарната 2007/2008 година.

3.В случай на отпускане на квота на предприятие за захар, което притежава повече от една производствена единица, държавите-членки приемат мерките, които считат за необходими, за да бъдат отчетени справедливо интересите на производителите на захарно цвекло и тръстика.

Член 57

Одобрени предприятия

1.При поискване държавите-членки одобряват предприятия за производство на захар, изоглюкоза или инулинов сироп или предприятия, преработващи тези продукти в някой от продуктите включен в списъка, посочен в член 62, параграф 2, при условие че съответното предприятие:

а) докаже капацитета си за професионално производство;

б) се съгласи да предоставя всякаква информация и да бъде обект на контрол съгласно настоящия регламент;

в) не подлежи на временно прекратяване или оттегляне на одобрението.

2.Одобрените предприятия предоставят на държавата-членка, на чиято територия се събира реколтата от цвекло и тръстика или се извършва рафинирането, следната информация:

а) количествата цвекло или тръстика, за които е сключен договор за доставка, както и съответните прогнозни добиви за цвекло или тръстика, и за захар на хектар;

б) данни относно временните и действителните доставки на захарно цвекло, захарна тръстика и сурова захар и относно производството на захар и отчетите за складова наличност на захар;

в) продадени количества бяла захар и съответстващите им цени и условия.

Член 58

Допълнителна и допълваща квота за изоглюкоза

1.През пазарната 2008/2009 година към квотата от предходната пазарна година се прибавя допълнителна квота за изоглюкоза в размер на 100 000тона. Това увеличение не се отнася за България и Румъния.

През пазарната 2008/2009 година към квотата от предходната пазарна година се прибавя допълнителна квота за изоглюкоза в размер на 11 045тона за България и 1 966тона за Румъния.

Държавите-членки отпускат допълнителните квоти на предприятията пропорционално на квотите за изоглюкоза, които са били отпуснати в съответствие с член 56, параграф 2.

2.По молба на всяко предприятие, установено на съответните им територии, Италия, Литва и Швеция могат да отпускат допълваща квота за изоглюкоза през пазарните години 2008/2009 и 2009/2010. Максималните размери на допълващите квоти са определени по държави-членки в приложение VII.

3.Върху отпуснатите съгласно параграф 2 квоти на предприятията се удържа еднократна сума в размер на 730 EUR. Тази сума се събира на тон отпусната допълваща квота.

Член 59

Управление на квотите

1.Комисията коригира квотите, определени в приложение VI, до 30 април 2008 г. за пазарната 2008/2009 година и до 28 февруари 2009 г. и 2010 г. съответно за пазарните 2009/2010 и 2010/2011 години. Коригирането на квотите е резултат от прилагането на параграф 2 от настоящия член и на член 58 от настоящия регламент, както и на член 3 и член 4а, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 320/2006.

2.Като вземе предвид резултатите от схемата за преструктуриране, предвидена в Регламент (ЕО) № 320/2006, Комисията взема решение до 28 февруари 2010 г. относно общия процент, необходим за намаляване на съществуващите квоти за захар и изоглюкоза на държава-членка или регион с цел да се избегне неравновесие на пазара през пазарните години от 2010/2011 г. нататък. Държавите-членки коригират съответно квотите за всяко предприятие.

Чрез дерогация от първа алинея от настоящия параграф, за държавите-членки, чиято национална квота е била намалена вследствие на откази от квота в съответствие с член 3 и член 4а, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 320/2006, Комисията определя процента чрез прилагане на разпоредбите на приложение VIIа към настоящия регламент. Такива държави-членки коригират процента в съответствие с приложение VIIб към настоящия регламент за всяко предприятие на територията си, на което е предоставена квота.

Първа и втора алинея от настоящия параграф не се прилагат за най-отдалечените региони, посочени в член 299, параграф 2 от Договора.

Член 60

Преразпределяне на национални квоти и намаляване на квоти

1.Държава-членка може да намали квотата за захар или изоглюкоза, отпусната на установено на нейна територия предприятие, с най-много 10 % за пазарната 2008/2009 година и за следващите години, при зачитане на свободата на предприятията да участват в механизмите, създадени с Регламент (ЕО) № 320/2006. Държавите-членки извършват това, като прилагат обективни и недискриминационни критерии.

2.Държавите-членки могат да прехвърлят квоти между предприятията в съответствие с правилата, установени в приложение VIII и отчитайки интересите на всяка от заинтересованите страни, и по-специално на производителите на захарно цвекло и захарна тръстика.

3.Намалените количества съгласно параграфи 1 и 2 се разпределят от въпросната държава-членка между едно или повече предприятия на нейна територия, независимо дали тези предприятия вече разполагат с определена квота.

4.Чрез дерогация от параграф 3 от настоящия член, когато се прилага член 4а от Регламент (ЕО) № 320/2006, държавите-членки коригират отпуснатата на съответното предприятие квота за захар чрез прилагане на определеното в параграф 4 от този член намаляване в рамките на процента, определен в параграф 1 от настоящия член.

Член 61

Обхват

Захарта, изоглюкозата или инулиновият сироп, произведени през дадена пазарна година в превишение на квотата по член 56, могат да бъдат:

а) използвани за преработка на определени продукти, посочени в член 62;

б) пренесени към производствената квота за следващата пазарна година в съответствие с член 63;

в) използвани за режима на специфични доставки за най-отдалечените райони в съответствие с дял II от Регламент (ЕО) № 247/2006 на Съвета ; или

г) изнесени в рамките на количествените ограничения, определени от Комисията, при зачитане на ангажиментите, произтичащи от споразуменията, сключени в съответствие с член 300 от Договора.

Останалите количества подлежат на облагане с таксата за свръхпроизводство, посочена в член 64.

Член 62

Индустриална захар

1.Индустриалната захар, индустриалната изоглюкоза или индустриалният инулинов сироп се запазват за производството на един от продуктите, посочени в параграф 2, когато:

а) те са предмет на договор за доставка, сключен преди края на пазарната година между производител и потребител, и двамата от които са получили одобрение по член 57; както и

б) са били доставени на потребителя най-късно до 30 ноември на следващата пазарна година.

2.Комисията съставя списък с продуктите, за производството на които се използват индустриална захар, индустриална изоглюкоза или индустриален инулинов сироп.

Този списък включва по-конкретно:

а) биоетанол, алхокол, ром, жива закваска и количества сиропи за мазане, както и тези, които ще бъдат преработени в „Rinse appelstroop“;

б) определени промишлени продукти без съдържание на захар, но при производството на които се използва захар, изоглюкоза или инулинов сироп;

в) определени продукти на химическата или фармацевтичната промишленост, които съдържат захар, изоглюкоза или инулинов сироп.

Член 63

Пренасяне на излишъци от захар

1.Всяко предприятие може да реши да пренесе към следващата пазарна година в пълен размер или частично производството си в превишение на отпусната му квота за захар, за изоглюкоза или за инулинов сироп, което да бъде смятано за част от производството през следващата пазарна година. Без да се засягат разпоредбите на параграф 3, подобно решение е неотменимо.

2.Предприятия, които вземат решението, посочено в параграф 1:

а) информират за него съответната държава-членка преди дата, която следва да бъде определена от същата държава-членка:

— между 1 февруари и 30 юни на текущата пазарна година за пренесените количества тръстикова захар,

— между 1 февруари и 15 април на текущата пазарна година за другите пренесени количества захар или инулинов сироп;

б) се задължават да държат на склад тези количества на свои разноски до края на текущата пазарна година.

3.Ако реалното производство на дадено предприятие през въпросната пазарна година е било по-малко от прогнозното количество, изчислено при вземането на решението по параграф 1, пренесеното количество може да бъде коригирано с обратно действие най-късно до 31 октомври на следващата пазарна година.

4.Пренесените количества се смятат за първите произведени количества в рамките на квотата за следващата пазарна година.

5.Захарта, складирана в съответствие с настоящия член по време на дадена пазарна година, не може да бъде подложена на други мерки за складиране, предвидени в член 13, 32 или 52.

Член 64

Такса за свръхпроизводство

1.Такса за свръхпроизводство се начислява върху количествата:

а) излишък от захар, изоглюкоза и инулинов сироп, произведени през която и да е пазарна година, с изключение на количествата, пренесени към производствената квота за следващата пазарна година и държани на склад съгласно член 63, или количествата по член 61, букви в) и г);

б) индустриална захар, индустриална изоглюкоза и индустриален инулинов сироп, за които до дадена дата, която следва да бъде определена от Комисията, не е представено доказателство, че са преработени в един от продуктите по член 62, параграф 2;

в) захар и изоглюкоза, изтеглени от пазара в съответствие с членове 52 и 52а, за които не са изпълнени задълженията по член 52, параграф 3.

2.Таксата за свръхпроизводство се определя от Комисията в достатъчно голям размер, за да се избегне натрупването на количествата, посочени в параграф 1.

3.Посочената в параграф 1 такса за свръхпроизводство се начислява от държавата-членка на предприятията на нейна територия в съответствие с произведените количества, посочени в параграф 1, които са били установени за тези предприятия за съответната пазарна година.

Член 65

Определения

За целите на настоящия раздел:

а) „мляко“ означава добива, получен от доенето на една или повече крави;

б) „други млечни продукти“ е всеки млечен продукт, различен от мляко, в частност обезмаслено мляко, сметана, масло, кисело мляко и сирене; при необходимост, същите се превръщат в „еквиваленти на млякото“, като се прилагат коефициенти, които следва да бъдат определени от Комисията;

в) „производител“ е земеделският производител със стопанство, разположено в рамките на географската територия на държава-членка, който произвежда и предлага на пазара мляко или се готви да започне такава дейност в най-близко бъдеще;

г) „стопанство“ е производствена единица, определена в член 2, буква б) от Регламент (ЕО) № 1782/2003;

д) „изкупвач“ е предприятие или група от предприятия, които купуват мляко от производителите:

— с цел да го събират на едно място, пакетират, съхраняват, охлаждат или преработват, включително и по силата на договор,

— с цел да го продават на едно или повече предприятия, третиращи или преработващи мляко или други млечни продукти.

Същевременно, всяка група от изкупвачи от един географски район, която изпълнява административните и счетоводните операции, необходими за плащането на таксата за свръхпроизводство за сметка на своите членове, се разглежда като един изкупвач. За целите на първото изречение на настоящата алинея, Гърция се приема за един географски район и може да се приеме за официален орган на група от изкупвачи;

е) „доставка“ е всяка доставка на мляко, като се изключват всички други млечни продукти, от производител на изкупвач, независимо дали транспортът се извършва от производителя, изкупвача, предприятие, преработващо или третиращо такива продукти, или от трето лице;

ж) „директна продажба“ е всяка продажба или прехвърляне на мляко от производител директно на потребители, както и всяка продажба или прехвърляне на други млечни продукти от страна на производителя. Комисията може, при спазване на определението за „доставка“, дадено в буква е), да коригира определението за „директна продажба“ с цел да гарантира, в частност, че никакво количество от предлагани на пазара мляко или други млечни продукти не е изключено от режима на квоти;

з) „предлагане на пазара“ означава доставки на мляко или директни продажби на мляко или други млечни продукти;

и) „индивидуална квота“ е квотата на отделен производител към 1 април от всеки дванадесетмесечен период;

й) „национална квота“ е квотата, посочена в член 66, определена за всяка държава-членка;

к) „налична квота“ е квотата на разположение на производителите на 31 март от съответния дванадесетмесечен период, за който е изчислена таксата за свръхпроизводство, като се вземат предвид всички прехвърляния, продажби, превръщания и временни преразпределения, предвидени в настоящия регламент, които са били извършени през съответния дванадесетмесечен период.

Член 66

Национални квоти

1.Националните квоти за производство на мляко и други млечни продукти, които се предлагат на пазара по време на седем последователни периода от дванадесет месеца, считано от 1 април 2008 г. (наричани по-нататък „дванадесетмесечни периоди“), са определени в точка 1 от приложение IX.

2.Квотите, посочени в параграф 1, се разпределят между производителите в съответствие с член 67, като се прави разграничение между доставки и директни продажби. Всяко превишаване на националните квоти се определя за всяка държава-членка на национално равнище, в съответствие с настоящия раздел и като се прави разграничение между доставки и директни продажби.

3.Националните квоти, определени в точка 1 от приложение IX, се определят, без да се засяга евентуално преразглеждане с оглед на общата пазарна ситуация и особените условия, които съществуват в определени държави-членки.

4.За България и Румъния се създава специален резерв за преструктуриране, както е посочено в точка 2 от приложение X. Този резерв се освобождава, считано от 1 април 2009 г., до степента, до която консумацията на мляко и млечни продукти в земеделските стопанства във всяка от тези страни е намаляла от 2002 г.

Решението за освобождаване на резерва и неговото разпределение за квотите за доставки и директни продажби се взема от Комисията въз основа на доклад, който следва да бъде представен на Комисията от България и Румъния не по-късно от 31 декември 2008 г. В този доклад се посочват подробно резултатите и тенденциите на извършвания процес на преструктуриране в сектора на млякото и млечните продукти на всяка от тези страни и по-специално преминаването от производство с цел консумация в рамките на земеделските стопанства към производство, предназначено за пазара.

4а.За Хърватия се създава специален резерв за преструктуриране, както е посочено в точка 2 от приложение IX. Този резерв се освобождава, считано от 1 април на първата година на приложение на квоти след присъединяването, до степента, до която консумацията на мляко и млечни продукти на място в земеделското стопанство в Хърватия е намаляла в периода 2008—2012 г.

Решението за освобождаване на резерва и неговото разпределение между квотите за доставки и директни продажби се взема от Комисията в съответствие с процедурата, предвидена в член 195, параграф 2 въз основа на оценката на доклада, който предстои да бъде представен от Хърватия до 31 декември 2013 г. В този доклад се посочват подробно резултатите и тенденциите на извършвания процес на преструктуриране в сектора на млякото и млечните продукти на Хърватия и по-специално преминаването от производство с цел консумация на място в земеделските стопанства към производство, предназначено за пазара.

5.За България, Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Румъния, Словения и Словакия националните квоти включват цялото количество мляко или еквиваленти на млякото, доставено на изкупвачи или продадено директно, независимо дали е произведено или предлагано на пазара по силата на преходни мерки, които се прилагат в тези страни.

Член 67

Индивидуални квоти

1.Индивидуалната квота или квоти на производителите към 1 април 2008 г. е равна на тяхното индивидуално референтно количество или количества към 31 март 2008 г., без да се засягат прехвърляния, продажби и преобразувания на квоти, които пораждат действие на 1 април 2008 г.

2.Производителите могат да имат една или две индивидуални квоти – една за доставки и една за директни продажби. Количествата на един производител могат да бъдат преобразувани от единия вид квота в другия само от компетентния орган на държавата-членка, при надлежно обосновано искане от страна на производителя.

3.Когато един производител има две квоти, неговата вноска по която и да е дължима такса за свръхпроизводство се изчислява поотделно за всяка квота.

4.Частта от финландската национална квота, отпусната за доставките, посочени в член 66, може да бъде увеличена от Комисията с цел да се компенсират финландските SLOM производители в размер до 200 000тона. Този резерв, който следва да се разпредели в съответствие със законодателството на Общността, се използва само и единствено за производители, чието право да възобновят производство е било засегнато в резултат на присъединяването.

5.Индивидуалните квоти се променят, при необходимост, за всеки съответен дванадесетмесечен период, така че за всяка държава-членка сумата от индивидуалните квоти за доставки и тези за директни продажби да не надхвърля съответстващата част от националната квота, адаптирана в съответствие с член 69, и като се вземат предвид всички намаления, направени с цел прехвърляне към националния резерв, както е посочено в член 71.

Член 68

Разпределение на квоти от националния резерв

Държавите-членки приемат правила за разпределение между производителите на всички или на част от квотите от националния резерв, предвидени в член 71, въз основа на обективни критерии, които следва да бъдат нотифицирани на Комисията.

Член 69

Управление на квотите

1.Комисията адаптира за всяка държава-членка и за всеки период, преди края на този период, разделението между „доставки“ и „директни продажби“ на националните квоти, с оглед на поисканите от производителите преобразувания на индивидуалните им квоти за доставки и за директни продажби.

2.Всяка година държавите-членки изпращат на Комисията, не по-късно от определена дата и съгласно правила, които следва да бъдат определени от Комисията в съответствие с член 192, параграф 2, необходимата информация, с цел:

а) да се направи адаптацията, посочена в параграф 1 от настоящия член;

б) да се изчисли таксата за свръхпроизводство, която те следва да заплатят.

Член 70

Масленост

1.На всеки производител се определя референтна масленост, която се прилага за индивидуалната квота за доставки, отпусната на този производител.

2.За квотите, отпуснати на производителите на 31 март 2008 г. в съответствие с член 67, параграф 1, референтната масленост, посочена в параграф 1, е същата като референтната масленост за съответната квота към тази дата.

3.Референтната масленост се изменя по време на преобразуването, посочено в член 67, параграф 2, както и при придобиване, прехвърляне или временно прехвърляне на квоти в съответствие с правила, които следва да бъдат установени от Комисията.

4.За новите производители, които имат индивидуална квота за доставки, отпусната изцяло от националния резерв, маслеността се определя в съответствие с правила, които следва да бъдат установени от Комисията.

5.Индивидуалната референтна масленост, посочена в параграф 1, се коригира при необходимост при влизане в сила на настоящия регламент и след това, в началото на всеки дванадесетмесечен период, когато е необходимо, така че за всяка държава-членка средната претеглена стойност на индивидуалните представителни маслености да не превишава с повече от 0,1 грама за килограм референтната масленост, определена в приложение X.

За Румъния референтната масленост се преразглежда въз основа на данните за цялата 2004 г. и при необходимост се коригира от Комисията.

Член 71

Национален резерв

1.Всяка държава-членка създава национален резерв като част от националните квоти, определени в приложение IX, по-специално с оглед на разпределението, предвидено в член 68. Националният резерв се попълва при необходимост, чрез изтегляне на част от количествата, както е предвидено в член 72, като се задържи част от прехвърлените количества, както е предвидено в член 76, или като се направи едновременно намаляване на всички индивидуални квоти. Въпросните квоти запазват първоначалното си предназначение, а именно за доставки или за директни продажби.

2.Всяка допълнителна квота, отпусната на държава-членка, се прехвърля автоматично в националния резерв и се разпределя между доставки и директни продажби, в съответствие с прогнозираните нужди.

3.Квотите, намиращи се в националния резерв, нямат референтна масленост.

Член 72

Случаи на неизвършване на дейност

1.Ако физическо или юридическо лице, което притежава индивидуални квоти, престане да отговаря на условията, посочени в член 65, буква в) през дванадесетмесечен период, съответните количества се връщат в националния резерв не по-късно от 1 април на следващата календарна година, освен ако тези лица не станат отново производители по смисъла на член 65, буква в) преди тази дата.

Ако това лице стане отново производител не по-късно от края на втория дванадесетмесечен период след оттегляне, цялата индивидуална квота или частта от нея, която е била отнета, се връща на това лице не по-късно от 1 април след датата на подаване на заявлението.

2.Ако производителите не предлагат на пазара количество, равно на поне ►M785 % ◄ от тяхната индивидуална квота, през най-малко един дванадесетмесечен период, държавите-членки могат да решат дали и при какви условия неизползваната квота или част от нея да бъде върната в националния резерв.

Държавите-членки могат да определят при какви условия една квота може да се отпусне обратно на въпросния производител, ако той възобнови предлагането на пазара.

3.Параграфи 1 и 2 не се прилагат при форсмажорни обстоятелства и при надлежно обосновани случаи, които временно засягат производствения капацитет на съответните производители и са признати за такива от компетентните органи.

Член 73

Временни прехвърляния

1.До края на всеки дванадесетмесечен период държавите-членки разрешават за съответния период временното прехвърляне на част от индивидуалните квоти, които няма да бъдат използвани от производителите, имащи право да разполагат с тях.

Държавите-членки могат да регулират операциите по прехвърляне според съответните категории производители или структури за млекопроизводство, могат да ги ограничат до равнището на изкупвача или в рамките на регионите, да разрешават пълно прехвърляне в случаите, посочени в член 72, параграф 3 и да определят до каква степен лицето, което прехвърля количеството, може да повтори операциите по прехвърляне.

2.Всяка държава-членка може да реши да не прилага параграф 1 въз основа на единия или двата следни критерия:

а) необходимостта от подпомагане на структурни промени и корекции;

б) приоритетни административни нужди.

Член 74

Прехвърляне на квоти заедно със земята

1.Индивидуалните квоти се прехвърлят заедно със стопанството на производителите, които го получават при продажба, отдаване под наем, действително или очаквано наследяване или чрез всякакъв друг вид прехвърляне, който има сходни правни последици за производителите, в съответствие с подробните правила, които държавите-членки следва да установят, като се вземат предвид площите, използвани за производство на мляко или други обективни критерии и, когато е приложимо, наличие на споразумение между страните. Частта от квотата, която не е прехвърлена заедно със стопанството, ако има такива случаи, се добавя към националния резерв.

2.Когато квоти са прехвърлени или се прехвърлят в съответствие с параграф 1 чрез селскостопански договори за наем или по друг начин, водещ до сходни правни последици, държавите-членки могат да решат квотата да не се прехвърля заедно със стопанството въз основа на обективни критерии и с цел да се осигури квотите да се предоставят само на производители.

3.Когато се прехвърля земя на публични институции и/или за използване в обществена полза, или когато прехвърлянето се осъществява с неземеделски цели, държавите-членки осигуряват предприемането на необходимите мерки за защита на законните интереси на страните, и по-специално, производителите, които отстъпват такава земя, да имат възможност да продължат производството на мляко, ако желаят.

4.Когато няма съгласие между страните, в случаите на договори за наем, чиито срокове изтичат и за които няма възможност да бъдат продължени при подобни условия, или при ситуации със сходни правни последици, въпросните индивидуални квоти се прехвърлят изцяло или частично на производителя, който ги получава, в съответствие с разпоредби, приети от държавите-членки, като се вземат предвид законните интереси на страните.

Член 75

Специални мерки за прехвърляне

1.С цел успешното преструктуриране на производството на мляко или подобряване на състоянието на околната среда, и в съответствие с подробни правила, които следва да приемат, като вземат предвид законните интереси на засегнатите страни, държавите-членки могат:

а) да предоставят обезщетения чрез една или повече ежегодни вноски, на производители, които решават да спрат за постоянно производството на част или на цялото количество произвеждано от тях мляко и да върнат така освободените индивидуални квоти в националния резерв;

б) да определят на базата на обективни критерии условията, при които производителите в началото на определен дванадесетмесечен период могат да получат срещу заплащане преразпределение от страна на компетентната институция или орган, определен от компетентната институция, на индивидуални квоти, които са окончателно освободени в края на предходния дванадесетмесечен период от други производители срещу обезщетение, изплатено на една или повече ежегодни вноски, равно по размер на посоченото по-горе плащане;

в) да централизират и упражняват контрол върху прехвърлянето на квоти без земя;

г) да предвидят в случаите, в които се прехвърля земя с цел подобряване на състоянието на околната среда, отпускането на въпросната индивидуална квота на производител, който се отказва от земята, но би искал да продължи производството на мляко;

д) въз основа на обективни критерии, да определят регионите или областите за събиране, в рамките на които е разрешено постоянното прехвърляне на квоти без прехвърляне на съответната земя, с цел подобряване структурата на производството на мляко;

е) след подаване на заявление от страна на производителя до компетентната институция или орган, определен от тази институция, да разрешават окончателното прехвърляне на квоти без прехвърляне на съответната земя, или обратното, с цел подобряване структурата на производството на мляко на равнище стопанство или създаване на възможност за екстензификация на производството.

2.Параграф 1 може да се прилага на национално равнище, на подходящото териториално равнище или в специфични области за събиране.

Член 76

Задържане на квоти

1.В случаите на прехвърляния, посочени в членове 74 и 75, държавите-членки могат въз основа на обективни критерии да задържат част от индивидуалните квоти за своя национален резерв.

2.Когато квотите са прехвърлени или се прехвърлят в съответствие с членове 74 и 75 със или без съответстващата земя, посредством договори за аренда или по други начини със сходни правни последици, държавите-членки могат въз основа на обективни критерии и с цел да се гарантира, че квотите се разпределят само и единствено на производители да решат дали и при какви условия цялото или част от количеството на прехвърлената квота да се върне в националния резерв.

Член 77

Помощ за придобиване на квоти

Финансова помощ пряко свързана с придобиването на квоти не може да се предоставя от която и да е публична институция за продажба, прехвърляне или разпределение на квоти по силата на настоящия раздел.

Член 78

Такса за свръхпроизводство

1.Такса за свръхпроизводство се плаща за мляко и други млечни продукти, които се предлагат на пазара в превишение на националната квота, установена в съответствие с подраздел II.

Установява се такса в размер на 27,83EUR за 100 килограма мляко.

Въпреки това, за дванадесетмесечните периоди, които започват на 1 април 2009 г. и на 1 април 2010 г., таксата за свръхпроизводство за доставки на мляко, превишаващи 106 % от националните квоти за доставки, приложими за дванадесетмесечния период с начало 1 април 2008 г., следва да се установи на 150 % от таксата, посочена във втората алинея.

1а.Чрез дерогация от параграф 1, първа алинея за дванадесетмесечните периоди, които започват на 1 април 2009 г. и на 1 април 2010 г., и по отношение на доставките таксата за свръхпроизводство се заплаща за мляко, предлагано на пазара в превишение на националната квота, установена в съответствие с подраздел II и намалена с индивидуалните квоти за доставки, върнати в националния резерв в съответствие с член 75, параграф 1, буква а), считано от 30 ноември 2009 г. и задържани там до 31 март на съответния дванадесетмесечен период.

2.Държавите-членки са отговорни пред Общността за таксата за свръхпроизводство, дължима в резултат на превишаване на националната квота и определена на национално равнище и поотделно за доставките и директните продажби, и следва да заплатят 99 % от дължимата сума на Европейския фонд за гарантиране на селското стопанство, между 16 октомври и 30 ноември след края на съответния дванадесетмесечен период.

2а.Разликата между сумата на таксата за свръхпроизводство, получена при прилагането на параграф 1а, и тази, получена при прилагането на параграф 1, първа алинея, се използва от държавата-членка за финансиране на мерките за преструктуриране в млечния сектор.

3.Ако таксата за свръхпроизводство, предвидена в параграф 1, не бъде платена до определената дата и след консултации с Комитета за земеделските фондове, Комисията приспада сума, равна на сумата на неплатената такса за свръхпроизводство, от месечните плащания по смисъла на член 14 и член 15, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1290/2005. Преди да вземе решение, Комисията предупреждава заинтересованата държава-членка, която следва да оповести позицията си в рамките на една седмица. Член 14 от Регламент (ЕО) № 2040/2000 на Съвета не се прилага.

4.Комисията определя условията за прилагане на настоящия член.

Член 79

Вноска на производителите в дължимата такса за свръхпроизводство

Таксата за свръхпроизводство се разпределя изцяло, в съответствие с членове 80 и 83, между производителите, които са допринесли за всеки от случаите на превишаване на националните квоти, посочени в член 66, параграф 2.

Без да се засягат член 80, параграф 3 и член 83, параграф 1, производителите отговарят пред държавата-членка за заплащането на своята вноска в дължимата такса за свръхпроизводство, изчислена в съответствие с членове 69, 70 и 80, поради факта, че са превишили предоставените им квоти.

За дванадесетмесечните периоди, които започват на 1 април 2009 г. и на 1 април 2010 г. и по отношение на доставките таксата за свръхпроизводство се разпределя изцяло в съответствие с членове 80 и 83 между производителите, допринесли за превишаване на националната квота, установена чрез прилагане на член 78, параграф 1а.

Член 80

Такса за свръхпроизводство върху доставките

1.С цел да се състави окончателен разчет на таксата за свръхпроизводство, количествата, доставени от всеки производител, следва се увеличават или намаляват, за да отразят всяка разлика между фактическата масленост и референтната масленост, като се използват коефициенти и при условия, които следва да бъдат определени от Комисията.

На национално равнище таксата за свръхпроизводство се изчислява въз основа на сумата от доставките, коригирана в съответствие с първата алинея.

—————

3.Вноската на всеки производител в размера на дължимата такса за свръхпроизводство се определя въз основа на решение на държавата-членка, след като всички неизползвани части от националната квота за доставки се преразпределят или не се преразпределят, пропорционално на индивидуалната квота на всеки производител или в съответствие с обективни критерии, които следва да се определят от държавите-членки:

а) или на национално равнище на основата на размера, с който е превишена индивидуалната квота на съответния производител,

б) или първо на равнище изкупвач и впоследствие на национално равнище, ако е приложимо.

Когато се прилага третата алинея от член 78, параграф 1, държавите-членки, като определят вноската на всеки производител по отношение на сумата, дължима поради прилагането на по-висока ставка, посочена в тази алинея, гарантират, че тази вноска е платена пропорционално от отговорните производители в съответствие с обективни критерии, които следва да се определят от държавата-членка.

Член 81

Роля на изкупвачите

1.Изкупвачите носят отговорността за събиране от производителите на дължимите от тях вноски по силата на таксата за свръхпроизводство и изплащат на компетентния орган на държавата-членка, преди определена дата и при спазване на процедура, която следва да се установи от Комисията, сумата на тези вноски, приспадната от цената на млякото, която се заплаща на производителите, отговорни за превишаването на квотата или, ако това не се изпълни, събрана по какъвто и да е друг подходящ начин.

2.Ако един изкупвач замести изцяло или частично един или повече други изкупвачи, индивидуалните квоти, с които разполагат производителите, се вземат предвид за остатъка от текущия дванадесетмесечен период след приспадане на количествата, които вече са били доставени и като се държи сметка за тяхната масленост. Този параграф се прилага и в случаите, когато един производител смени изкупвача си.

3.Когато през референтния период количествата, доставени от един производител, надхвърлят неговата налична квота, съответната държава-членка може да реши да задължи изкупвача да удържа част от цената на млякото при всяка доставка на този производител в превишение на квотата под формата на авансово плащане на вноската на производителя, в съответствие с подробни правила, установени от държавата-членка. Държавата-членка може да установи специфични условия, за да даде възможност на изкупвачите да удържат това авансово плащане и когато производителите доставят мляко на няколко изкупвачи.

Член 82

Одобрение

Статусът изкупвач подлежи на предварително одобрение от държавата-членка в съответствие с критерии, които следва да бъдат определени от Комисията.

Условията, които следва да бъдат изпълнени и информацията, която трябва да бъде предоставена от производителите в случаите на директни продажби, се определят от Комисията.

Член 83

Такса за свръхпроизводство върху директните продажби

1.В случаите на директна продажба вноската на всеки производител в размера на таксата за свръхпроизводство се определя въз основа на решение на държавата-членка, след като всяка неизползвана част от националната квота, разпределена за директни продажби, е била или не е била преразпределена на подходящото териториално или на национално равнище.

2.Държавите-членки определят базата за изчисляване на вноската на даден производител в размера на дължимата такса за свръхпроизводство върху цялото количество мляко, което е било продадено, прехвърлено или използвано за производството на млечни продукти, продадени или прехвърлени, чрез прилагане на критерии, определени от Комисията.

3.При изготвяне на окончателния разчет на таксата за свръхпроизводство не се вземат предвид никакви корекции във връзка със съдържането на масленост.

4.Комисията определя начина и времето на плащане на таксата за свръхпроизводство на компетентния орган на държавата-членка.

Член 84

Надвнесени или неплатени суми

1.Ако в случаите на доставки или директни продажби се установи, че се дължи такса за свръхпроизводство и сумата на събраните вноски от производителите надхвърля размера на таксата, държавата-членка може:

а) да използва частично или изцяло излишъка, за да финансира мерките по член 75, параграф 1, буква а), и/или

б) да я преразпредели частично или изцяло сред производители, които:

— попадат в приоритетни категории, определени от държавата-членка въз основа на обективни критерии и в рамките на срок, който следва да бъде определен от Комисията, или

— са засегнати от извънредна ситуация в резултат на национално правило, несвързано с квотната система за мляко и други млечни продукти, установена с настоящата глава.

2.Ако се установи, че не се дължи такса за свръхпроизводство, всички авансови плащания, събрани от изкупвачите или държавата-членка, се възстановяват не по-късно от края на следващия дванадесетмесечен период.

3.Когато изкупвач не изпълни задължението си да събира вноските на производителите за таксата за свръхпроизводство в съответствие с член 81, държавата-членка може да събира неплатените суми директно от производителя, без това да засягат възможните санкции, които тя може да наложи на изкупвача, който не е изпълнил задължението си.

4.Ако производител или изкупвач не спази сроковете за плащане, на държавата-членка се плаща лихва за забава, която следва да бъде определена от Комисията.

Член 84а

Квоти за картофено нишесте

1.За държавите-членки, които произвеждат картофено нишесте, се определят квоти за пазарната година, през която се прилага квотната система, съгласно член 204, параграф 5 и приложение Xa.

2.Всяка държава-членка производител, посочена в приложение Xa, разпределя своята квота на производителите на картофено нишесте, за да бъде използвана през съответните пазарни години на базата на подквотите, разпределени за всеки отделен производител през 2007/2008 г.

3.Предприятие, което произвежда картофено нишесте, не може да сключва договор за култивиране с производители на картофи за количества картофи, от които би се произвело количество нишесте, превишаващо неговата квота, съгласно посоченото в параграф 2.

4.Всяко картофено нишесте, произведено над квотата по параграф 2, подлежи на износ, като такова, от Общността преди 1 януари след края на съответната пазарна година. На това основание не се плаща възстановяване при износ.

5.Независимо от параграф 4, предприятие, произвеждащо картофено нишесте, може през всяка пазарна година, в допълнение към квотата за тази година, да използва не повече от 5 % от квотата, отнасяща се за следващата пазарна година. В този случай квотата за следващата пазарна година съответно се намалява.

6.Разпоредбите на този раздел не се прилагат за производството на картофено нишесте от предприятия, които не са предмет на разпоредбите на параграф 2 от настоящия член, и които закупуват картофи, за които производителите не се възползват от плащането, предвидено в член 77 от Регламент (ЕО) № 73/2009 от 19 януари 2009 г. за установяване на общи правила за схемите за директно подпомагане съгласно общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане за земеделските стопани .

Член 85

Правила за прилагане

►M10Комисията приема подробни правила за прилагане на раздели I—IIIа, които могат да се отнасят по-специално до: ◄

а) допълнителна информация, която следва да бъде предоставена от одобрените предприятия, посочени в член 57, както и критерии за административни наказания, временно прекратяване и отнемане на разрешения на предприятията;

б) определянето и оповестяването на количествата, посочени в член 58, и на таксата за свръхпроизводство, посочена в член 64;

в) дерогация от датите, определени в член 63;

г) по отношение на раздел IIIa, сливания, промени на собствеността и започване или прекратяване на търговия от страна на производители на картофено нишесте.

Член 85o

Срок

Разпоредбите на настоящия подраздел се прилагат до края на винарската 2010/2011 година.

Член 85а

Незаконни насаждения, засадени след 31 август 1998 г.

1.Производителите следва да изкоренят за своя сметка площите, засадени с лозя без съответното право на засаждане, където е приложимо, след 31 август 1998 г.

2.До извършване на изкореняването в съответствие с параграф 1 гроздето и продуктите, произведени от грозде, от посочени в същия параграф площи, могат да бъдат пускани в обращение само с цел дестилация изключително за сметка на производителя. Продуктите, получени от дестилацията, не могат да се използват за направата на алкохол с действително алкохолно съдържание от 80 об. % или по-малко.

3.Без да се засягат, където са приложими, предходни санкции, наложени от държавите-членки, държавите-членки налагат санкции на онези производители, които не за спазили задължението за изкореняване, като тези санкции са съобразени с тежестта, степента и продължителността на неизпълнението.

4.Изтичането на преходната забрана за нови насаждения на 31 декември 2015 г., предвидено в член 85ж, параграф 1, не засяга задълженията, предвидени в настоящия член.

Член 85б

Задължително узаконяване на незаконните насаждения, засадени преди 1 септември 1998 г.

1.След заплащане на такса и не по-късно от 31 декември 2009 г. производителите узаконяват площите, засадени с лозя без съответното право на засаждане, когато е приложимо, преди 1 септември 1998 г.

Без да се засягат процедурите по уравняване на сметките, първата алинея не се прилага за площите, узаконени въз основа на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1493/1999.

2.Посочената в параграф 1 такса се определя от държавата-членка. Тя се равнява най-малко на удвоената средна стойност на правото на засаждане в съответния район.

3.Подлежащите на узаконяване съгласно параграф 1 грозде и продукти, произведени от грозде от посочени в същия параграф площи, могат да бъдат пуснати в обращение само с цел дестилация изключително за сметка на производителя. Продуктите не могат да се използват за направата на алкохол с действително алкохолно съдържание от 80 об. % или по-малко.

4.Посочените в параграф 1 площи с незаконни насаждения, които не са узаконени в съответствие с посочения параграф до 31 декември 2009 г., подлежат на изкореняване от съответните производители за тяхна сметка.

Държавите-членки налагат на производителите, които не изпълняват задължението за изкореняване, санкции, съобразени с тежестта, степента и продължителността на неизпълнението.

До извършване на посоченото в първа алинея изкореняване параграф 3 се прилага mutatis mutandis.

5.Изтичането на 31 декември 2015 г. на преходната забрана за нови насаждения, съгласно посоченото в член 85ж, параграф 1, не засяга задълженията по параграфи 3 и 4.

Член 85в

Проверка във връзка със забраната за пускане в обращение или с дестилацията

1.Във връзка с член 85а, параграф 2 и член 85б, параграфи 3 и 4, държавите-членки изискват доказателство, че съответните продукти не са пуснати в обращение или когато продуктите са дестилирани — представянето на договори за дестилация.

2.Държавите-членки проверяват факта, че продуктите на са пуснати в обращение, както и дестилацията, посочени в параграф 1. Те налагат санкции в случай на неизпълнение.

3.Държавите-членки нотифицират Комисията за площите с лозя, предназначени за дестилация, и за съответните обеми алкохол.

Член 85г

Съпътстващи мерки

Площите, посочени в член 85б, параграф 1, първа алинея, които не са узаконени, и площите, посочени в член 85а, параграф 1, не се ползват от национални или общностни мерки за подпомагане.

Член 85д

Мерки за прилагане

Комисията приема подробни правила за прилагането на настоящия подраздел.

Тези правила може да включват:

а) подробна информация относно изискванията на държавите-членки за уведомяване, включително възможни намаления на бюджетните плащания, посочени в приложение Хб, в случай на неизпълнение;

б) подробна информация относно санкциите, които следва да се налагат от държавите-членки в случай на неизпълнение на задълженията по членове 85а, 85б и 85в.

Член 85е

Срок

Настоящият подраздел се прилага до 31 декември 2015 г.

Член 85ж

Преходна забрана на засаждане на лозя

1.Без да засяга член 120а, параграфи 1—6, и по-специално параграф 4 от него, се забранява засаждането на винени сортове лози, които могат да бъдат класифицирани в съответствие с член 120а, параграф 2.

2.Забранява се и повторното присаждане на винени сортове лози, които могат да бъдат класифицирани в съответствие с член 120а, параграф 2, върху сортове, различни от винените сортове лози, посочени в същия член.

3.Независимо от параграфи 1 и 2 се разрешават посочените в същите параграфи засаждане и повторно присаждане, ако за тях има:

а) право на ново засаждане, съгласно предвиденото в член 85з;

б) право на презасаждане, съгласно предвиденото на член 85и;

в) право на засаждане, предоставено от резерва, съгласно предвиденото в членове 85й и 85к.

4.Посочените в параграф 3 права на засаждане се предоставят в хектари.

5.Държавите-членки могат да решат да запазят посочената в параграф 1 забрана на тяхната територия или на част от нея най-късно до 31 декември 2018 г. В такъв случай правилата, уреждащи преходния режим на правата на засаждане, определени в настоящия подраздел, включително настоящия член, се прилагат съответно в такава държава-членка.

Член 85з

Права на ново засаждане

1.Държавите-членки могат да предоставят на производителите права на ново засаждане по отношение на площи, които:

а) са определени за нови насаждения в рамките на мерки за комасация на земята или на мерки, свързани с отчуждаване на имоти в обществен интерес, приети съгласно националното право;

б) са предназначени за експериментални цели;

в) са определени за лозов посадъчен материал; или

г) чието вино или гроздови продукти са предназначени единствено за консумация в домакинството на производителя на гроздето.

2.Предоставените права на ново засаждане:

а) се упражняват от производителя, на когото са предоставени;

б) се използват преди края на втората винарска година след годината, през която са предоставени;

в) се използват за целите, за които са предоставени.

Член 85и

Право на презасаждане

1.Държавите-членки предоставят права на презасаждане на производители, които са изкоренили площи, засадени с лозя.

Въпреки това не могат да се предоставят права на презасаждане за изкоренени площи, за които в съответствие с подраздел III е дадена премия за изкореняване.

2.Държавите-членки могат да предоставят права на презасаждане на производители, които се задължават да изкоренят определена площ, засадена с лозя. В такива случаи изкореняването на набелязаната площ се извършва най-късно в края на третата година след засаждането на нови лозя, за които са предоставени права на презасаждане.

3.Правата на презасаждане са равностойни на изкоренената площ по отношение на чистата реколта.

4.Правата на презасаждане се упражняват в стопанството, по отношение на което са били предоставени. Държавите-членки може освен това да предвидят, че подобни права на презасаждане може да се упражняват единствено на площта, на която е било извършено изкореняването.

5.Чрез дерогация от параграф 4 държавите-членки може да решат, че правата на презасаждане може да се прехвърлят изцяло или частично на друго стопанство в същата държава-членка в следните случаи:

а) част от съответното стопанство се прехвърля на това друго стопанство;

б) площи от това друго стопанство са предназначени за:

i) производство на вина със защитено наименование за произход или защитено географско указание, или

ii) отглеждането на лозов посадъчен материал.

Държавите-членки гарантират, че прилагането на предвидената в първа алинея дерогация не води до цялостно увеличаване на производствения потенциал на тяхна територия, по-специално в случаите когато прехвърлянето става от площи без напоителни съоръжения към площи с такива съоръжения.

6.Параграфи 1—5 се прилагат mutatis mutandis за права, подобни на правата на презасаждане, придобити по предходно общностно или национално законодателство.

7.Правата на презасаждане, предоставени съгласно член 4, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1493/1999, се използват в рамките на предвидените в него срокове.

Член 85й

Национални и регионални резерви от права на засаждане

1.За да се подобри управлението на производствения потенциал, държавите-членки създават национален резерв или регионален резерв от права на засаждане.

2.Държавите-членки, които са създали национални или регионални резерви от права на засаждане съгласно Регламент (ЕО) № 1493/1999, могат да ги поддържат дотогава, докато прилагат преходния режим на правата на засаждане в съответствие с настоящия подраздел.

3.Ако не са използвани в рамките на предвидения срок, в националните или регионалните резерви се включват следните права на засаждане:

а) права на ново засаждане;

б) права на презасаждане;

в) права на засаждане, предоставени от резерв.

4.Производителите могат да прехвърлят права на презасаждане към националните или регионалните резерви. Условията за подобно прехвърляне, при необходимост — в замяна на плащане от национални фондове, се определят от държавите-членки, като се отчитат законните интереси на страните.

5.Чрез дерогация от параграф 1 държавите-членки могат да решат да не прилагат система от резерви, ако могат да докажат, че на тяхната територия съществува ефективна алтернативна система за управление на правата на засаждане. Алтернативната система при необходимост може да се отклонява от съответните разпоредби на настоящия подраздел.

Първа алинея се прилага и за държави-членки, които преустановяват дейността на националните или регионалните резерви по Регламент (ЕО) № 1493/1999.

Член 85к

Предоставяне на права на засаждане от резерв

1.Държавите-членки могат да предоставят права от резерв:

а) без заплащане, на производители под 40-годишна възраст, притежаващи необходимите професионални умения и компетентност, които се установяват за първи път и ръководят стопанството;

б) срещу заплащане, в национални или по целесъобразност в регионални фондове, на производители, които възнамеряват да използват правата на засаждане на лозя и чиято продукция има осигурен пазар.

Държавите-членки определят критериите за установяване на размера за плащанията по буква б) от първа алинея, които могат да варират в зависимост от крайния целеви продукт от съответните винени лозя и от остатъчния преходен период, през който се прилага забраната за нови насаждения, предвидена в член 85ж, параграфи 1 и 2.

2.Когато се използват правата на засаждане, предоставени от резерв, държавите-членки гарантират, че:

а) местонахождението, както и използваните сортове и техники за обработка гарантират, че последващото производство съответства на пазарното търсене;

б) добивите са типични за средната стойност в района, по-специално там, където правата на засаждане, произтичащи от площи без напоителни съоръжения, се използват за площи с напоителни съоръжения.

3.Предоставените от резерв права на засаждане, които не се използват преди края на втората винарска година след годината на предоставяне, се губят и връщат към резерва.

4.Погасяват се правата на засаждане в резерв, които не са разпределени преди края на петата винарска година след годината на включването им в резерва.

5.Ако в определена държава-членка съществуват регионални резерви, тази държава-членка може да установи правила, разрешаващи прехвърлянето на права на засаждане между отделните регионални резерви. Ако в определена държава-членка съществуват и регионални, и национални резерви, тази държава-членка може също така да разреши прехвърляния между тези резерви.

Към прехвърлянията може да се прилага коефициент за намаление.

Член 85л

Правило de minimis

Настоящият подраздел не се прилага в държави-членки, в които режимът на право на засаждане не се е прилагал до 31 декември 2007 г.

Член 85м

По-строги национални правила

Държавите-членки могат да приемат по-строги национални правила по отношение на предоставянето на права на ново засаждане или права на презасаждане. Те могат да изискат съответните заявления и информацията, която те трябва да съдържат, да бъдат допълнени с допълнителна информация, необходима за наблюдение на развитието на производствения потенциал.

Член 85н

Мерки за прилагане

Комисията приема подробни правила за прилагането на настоящия подраздел.

Тези правила може да включват по-специално:

а) разпоредби относно условията за предотвратяване на прекомерните административни такси при прилагане разпоредбите от настоящия подраздел;

б) едновременното съществуване на лозя съгласно член 85и, параграф 2;

в) прилагането на коефициент на намаление съгласно член 85к, параграф 5.

Член 85п

Приложно поле и определение

Настоящият подраздел определя условията, при които лозарите получават премия в замяна на изкореняването на лозя (наричана по-долу „премия за изкореняване“).

Член 85р

Условия за участие в схемата

Премията за изкореняване може да се предоставя само ако за засегнатата площ са спазени следните условия:

а) за нея не е получавано подпомагане от Общността или национално подпомагане за мерки за преструктуриране или конверсия през 10-те винарски години, предхождащи искането за изкореняване;

б) за нея не е получавана помощ от Общността по линия на която и да било друга обща организация на пазара през петте винарски години, предхождащи искането за изкореняване;

в) да е поддържана;

г) не е по-малка от 0,1 хектара. Въпреки това ако държава-членка вземе решение в този смисъл, минималният размер може да бъде 0,3 хектара за определени административни райони на тази държава-членка, в които средната засадена с лозя площ за едно лозарско стопанство надвишава един хектар;

д) не е засадена в нарушение на приложимо общностно или национално законодателство;

е) засадена е с винен сорт лоза, който може да се класифицира в съответствие с член 120а, параграф 2.

Независимо от първа алинея, буква д) узаконените площи в съответствие с член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1493/1999 и член 85б, параграф 1 от настоящия регламент може да получат премия за изкореняване.

Член 85с

Размер на премията за изкореняване

1.Мащабът на предоставяните премии за изкореняване се определя от Комисията.

2.Конкретният размер на премията за изкореняване се установява от държавите-членки в рамките на размерите по параграф 1 въз основа на добивите на съответното стопанство в исторически план.

Член 85т

Процедура и бюджет

1.Заинтересованите производители подават заявления за премия за изкореняване пред съответните органи в държавите-членки не по-късно от 15 септември всяка година. Държавите-членки могат да определят по-ранна дата от 15 септември, при условие че датата е след 30 юни и че вземат надлежно предвид, когато е приложимо, прилагането на изключенията, предвидени в член 85ф.

2.Държавите-членки провеждат административни проверки относно получените заявления, обработват отговарящите на условията заявления и до 15 октомври всяка година нотифицират Комисията за общата площ и размерите, обхванати от тези заявления, като информацията се обобщава по райони и по размери на добивите.

3.Максималният годишен бюджет за схемата за изкореняване е посочен в приложение Хг.

4.До 15 ноември всяка година Комисията определя единен процент за приемане на нотифицираните суми, ако общата сума, нотифицирана на Комисията от държавите-членки, надхвърля наличните бюджетни средства, като се взема предвид, където е приложимо, прилагането на член 85ф, параграфи 2 и 3.

5.До 1 февруари всяка година държавите-членки приемат заявления:

а) за целите площи, за които са подадени заявления, ако Комисията не е определила процент в съответствие с параграф 4; или

б) за площи, определени в резултат от прилагането на процента по параграф 4, въз основа на обективни и недискриминационни критерии и като се ръководят от следното:

i) държавите-членки дават предимство на заявители, чието заявление за премия за изкореняване обхваща всичките им лозови насаждения;

ii) на второ място държавите-членки дават предимство на заявители на възраст най-малко 55 години или по-възрастни, ако държавите-членки го предвиждат.

Член 85у

Кръстосано спазване

Когато бъде установено, че земеделските стопани не спазват в рамките на своето стопанство законоустановените изисквания за управление и условията за добро селскостопанско и екологично състояние, посочени в членове 3—7 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, в течение на период от три години от плащането на премията за изкореняване, размерът на плащането се намалява или плащането се отменя частично или изцяло в зависимост от тежестта, степента, продължителността и системността на неизпълнението, когато то е резултат от действие или пропуск, за който земеделският стопанин е пряко отговорен, като от земеделския стопанин, когато е целесъобразно, се изисква да възстанови изплатената сума в съответствие с условията, определени в тези разпоредби.

Член 85ф

Освобождавания

1.Дадена държава-членка може да реши да отхвърли всички последващи заявления по член 85т, параграф 1, след като общата изкоренена площ на нейна територия достигне 8 % от площите, засадени с лозя, съгласно посоченото в приложение Хд.

Дадена държава-членка може да реши да отхвърли всички последващи заявления по член 85т, параграф 1 за определен район, след като общата изкоренена площ в него достигне 10 % от площите, засадени с лозя в този район.

2.Комисията може да реши да спре прилагането на схемата за изкореняване в съответната държава-членка, в случай че предвид неразгледаните заявления продължаването на изкореняването би довело до обща изкоренена площ, надхвърляща 15 % от общата засадена с лозя площ в тази държава-членка, посочена в приложение Хд.

3.Комисията може да реши през определена година да спре прилагането на схемата за изкореняване в дадена държава-членка, в случай че предвид неразгледаните заявления продължаването на изкореняването би довело до обща изкоренена площ, надхвърляща 6 % от общата засадена с лозя площ в тази държава-членка, посочена в приложение Хд, през съответната година от прилагането на схемата.

4.Държавите-членки могат да обявят лозята в планински райони и в районите със стръмни склонове за несъответстващи на условията за участие в схемата за изкореняване в съответствие с условия, които се определят от Комисията.

5.Държавите-членки могат да обявяват определени площи за несъответстващи на условията за участие в схемата за изкореняване, когато прилагането на тази схема би било несъвместимо с грижата за околната среда. Обявените за несъответстващи на условията площи не надвишават 3 % от общата площ, засадена с лозя, посочена в приложение Хд.

6.Гърция може да обяви за несъответстващи на условията за участие в схемата на изкореняване площите, засадени с лози на островите в Егейско море и на гръцките острови в Йонийско море, с изключение на островите Крит и Евия.

7.Схемата за изкореняване, предвидена в настоящия подраздел, не се прилага за Азорските острови, Мадейра и Канарските острови.

8.За площите, които са несъответстващи или са обявени за несъответстващи на условията съгласно параграфи 4—7, държавите-членки предоставят на производителите приоритет при ползването на други мерки за подпомагане, предвидени в настоящия регламент по отношение на лозаро-винарския сектор, и по-специално, където е приложимо, на мерките за преструктуриране и конверсия съгласно програмите за подпомагане и мерките за развитие на селските райони.

Член 85х

Правило de minimis

Настоящият подраздел не се прилага в държави-членки, в които производството на вино не надхвърля 50 000 хектолитра за винарска година. Това производство се изчислява въз основа на средното производство през предходните пет винарски години.

Член 85ц

Допълнителна национална помощ

Държавите-членки могат да предоставят допълнителна национална помощ, която не надхвърля 75 % от приложимата премия за изкореняване, в допълнение към предоставената премия за изкореняване.

Член 85ч

Мерки за прилагане

Комисията приема подробни правила за прилагането на настоящия подраздел.

Тези правила може да включват по-специално:

а) подробна информация относно условията за участие в схемата, посочени в член 85р, по-специално по отношение на доказателство, че площите са били добре поддържани през 2006 и 2007 г.;

б) мащабите и размерите на премията по член 85с;

в) критериите за изключения, посочени в член 85ф;

г) изискванията за представяне на доклади на държавите-членки относно прилагането на схемата за изкореняване, включително санкциите в случай на закъснение на докладите, и информацията, която държавите-членки дават на производителите относно наличието на схемата;

д) изискванията за представяне на доклади относно допълнителната национална помощ;

е) сроковете за плащания.

Член 91

Право на получаване на помощ

1.►M7Помощ за преработка на слама от дълъг лен, предназначен за производство на влакна, и на слама от къс лен и коноп, предназначени за производство на влакна, се отпуска за пазарни години 2009/2010-2011/2012 на лицензирани първични преработватели въз основа на действителното количество влакно, получено от сламата, за която е бил сключен договор за продажба със земеделски стопанин. ◄

В случаите, обаче, когато земеделските производители запазват собствеността върху сламата, която се преработва по договор от лицензиран първичен преработвател, и докажат, че са предложили получените влакна на пазара, помощта се отпуска на земеделските производители.

В случаите, когато лицензираният първичен преработвател и земеделският производител са едно и също лице, договорът за продажба се заменя с поемане на задължение от заинтересованата страна да извършва самостоятелно съответната преработка.

2.За целите на настоящия подраздел „лицензиран първичен преработвател“ е физическо или юридическо лице или група от физически или юридически лица, независимо от правния ѝ статус съгласно вътрешното право или този на членовете ѝ, който е бил лицензиран от компетентния орган на държавата-членка, на чиято територия са разположени неговите съоръжения за производство на ленени и конопени влакна.

Член 92

Размер на помощта

1.Размерът на помощта за преработка, предвидена по член 91, се определя:

а) за дълги ленени влакна:

— на 160 EUR за тон през пазарната 2008/2009 година;

— на 200 EUR за тон през пазарна година 2009/2010; както и

— на 160 EUR за тон през пазарни години 2010/2011 и 2011/2012.

б) на 90 EUR за тон през пазарни години 2009/2010, 2010/2011 и 2011/2012 за къси ленени и конопени влакна, които съдържат не повече от 7,5 % примеси и развлакнени отпадъци.

Въпреки това държавата-членка може да реши, позовавайки се на традиционните пазари, да отпусне помощ:

а) за късите ленени влакна, съдържащи между 7,5 % и 15 % примеси и развлакнени отпадъци;

б) за конопени влакна, съдържащи примеси и развлакнени отпадъци между 7,5 % и 25 %.

В случаите, предвидени във втората алинея, държавата-членка отпуска помощта за количество, което не надвишава количеството, произведено на база 7,5 % примеси и развлакнени отпадъци.

2.Количествата влакна, които отговарят на условията за помощ, се ограничават в зависимост от площите, които са били предмет на един от договорите или задълженията, посочени в член 91.

Посочените в първата алинея ограничения се определят от държавите-членки по такъв начин, че да бъдат спазени гарантираните национални количества, посочени в член 91.

Член 93

Авансово плащане

По искане на лицензиран първичен преработвател се изплаща аванс от помощта, посочена в член 91, въз основа на количеството получени влакна.

Член 94

Гарантирано количество

1.За дългите ленени влакна се определя максимално гарантирано количество от 80 878тона за всяка пазарна година в периода 2009/2010-2011/2012 г., за което може да се отпуска помощ. Това количество трябва да бъде разпределено между определени държави-членки под формата на национални гарантирани количества в съответствие с буква А.I. от приложение ХI.

1а.За късите ленени влакна и конопени влакна се определя максимално гарантирано количество от 147 265тона за всяка пазарна година в периода 2009/2010-2011/2012 г., за което може да се отпуска помощ. Това количество трябва да бъде разпределено между определени държави-членки под формата на национални гарантирани количества в съответствие с точка А.II. от приложение ХI.

2.В случай че влакната, получени в една държава-членка, произхождат от слама, произведена в друга държава-членка, съответните количества влакна се приспадат от гарантираните национални количества на държавата-членка, в която е събрана реколтата слама. Помощта се изплаща от държавата-членка, от чието гарантирано национално количество е било извършено приспадане.

3.Всяка държава-членка може да прехвърли част от своето гарантирано национално количество, посочено в параграф 1, към своето гарантирано национално количество, посочено в параграф 1а, и обратно.

Прехвърлянията, посочени в първата алинея, се извършват въз основа на съотношението един тон дълги ленени влакна към 2,2 тона къси ленени влакна и конопени влакна.

Помощта за преработка се отпуска единствено по отношение на количествата, посочени съответно в параграфи 1 и 1а, коригирани в съответствие с първите две алинеи от настоящия параграф.

Член 94а

Допълнителна помощ

През пазарната 2008/2009 година допълнителна помощ се отпуска на лицензираните първични преработватели в зависимост от засетите с лен площи в зони I и II, описани в буква А.III от приложение XI, произведената слама от които е предмет:

а) на договор за покупко-продажба или на задължения, посочени в член 91, параграф 1; и

б) на помощ за преработка в дълги влакна.

Допълнителната помощ е в размер 120 EUR на хектар в зона I и 50 EUR на хектар в зона II.

Член 95

Правила за прилагане

Комисията приема подробни правила за прилагането на настоящия подраздел, които в частност могат да включват правила относно:

а) условията за лицензиране на първични преработватели, посочени в член 91;

б) условията, които трябва да отговарят одобрените първични преработватели по отношение на договорите за продажба и задълженията, посочени в член 91, параграф 1;

в) изискванията, които трябва да бъдат изпълнени от земеделските производители в случая, посочен в член 91, параграф 1, алинея втора;

г) критериите, на които трябва да отговарят дългите ленени влакна;

д) условията за отпускане на помощ и аванси, и по-специално доказателства за преработка на слама;

е) условията, които трябва да бъдат спазени при определяне на ограниченията, посочени в член 92, параграф 2;

Член 95а

Премия за картофено нишесте

1.На производителите на картофено нишесте се изплаща премия от 22,25 EUR на тон произведено нишесте за пазарни години 2009/2010, 2010/2011 и 2011/2012 за количеството картофено нишесте в рамките на квотното ограничение, посочено в член 84а, параграф 2, при условие че те са платили на производителите на картофи минимална цена за всичките картофи, необходими за производството на нишесте до размера на квотното ограничение.

2.Установява се минимална цена за картофите, предназначени за производство на картофено нишесте, в размер на 178,31 EUR на тон за съответните пазарни години.

Тази цена се прилага за количеството картофи, доставени във фабриката, които са нужни за производството на един тон картофено нишесте.

Минималната цена се коригира в съответствие със съдържанието на скорбяла в картофите.

3.Комисията приема подробни правила за прилагането на настоящия подраздел.

Член 97

Възстановяване при производство в сектора на захарта

1.Може да се предостави възстановяване при производството на продуктите от сектора на захарта, изброени в приложение I, част III, букви б)—д), ако излишъкът от захар или вносна захар, излишъкът от изоглюкоза или излишъкът от инулинов сироп не се предлага на цена, съответстваща на световната цена за производството на продуктите, посочени в член 62, параграф 2, букви б) и в).

2.Размерът на възстановяването при производство, посочено в параграф 1, се определя, като се вземат предвид по-конкретно разходите, произтичащи от употребата на вносна захар, които захарната промишленост би следвало да понесе, ако се снабдява на световния пазар, и цената на наличния излишък от захар на пазара на Общността или референтната цена, ако няма излишък от захар.

Член 98

Условия за отпускане на помощ

Комисията приема условията за предоставяне на възстановяванията при производство, посочени в настоящия раздел, наред с размера на тези възстановявания, както и допустимите количества по отношение на възстановяването при производство на захар, предвидено в член 97.

Член 99

Помощ за обезмаслено мляко и обезмаслено мляко на прах, предназначени за влагане във фуражи

1.Когато излишъци на млечни продукти се натрупват или съществува вероятност да се появят, като предизвикват или е вероятно да предизвикат сериозен дисбаланс на пазара, Комисията може да реши да се отпусне помощ за обезмаслено мляко и обезмаслено мляко на прах, произведени в Общността, предназначени за влагане във фуражи, съгласно условия и стандарти за продуктите, които се определят от Комисията. Помощта може да се определи предварително или чрез тръжни процедури.

За целите на настоящия член мътеницата и мътеницата на прах се считат за обезмаслено мляко и обезмаслено мляко на прах.

2.Размерът на помощта се определя от Комисията, като се взема предвид референтната цена, определена в член 8, параграф 1, буква д), точка ii), за обезмаслено мляко на прах и развитието на пазарната ситуация по отношение на обезмасленото мляко и обезмасленото мляко на прах.

Член 100

Помощ за обезмаслено мляко, преработено в казеин и казеинати

1.Когато излишъците на млечни продукти се натрупват или съществува вероятност да се появят, като предизвикат или е вероятно да предизвикат сериозен дисбаланс на пазара, Комисията може да реши да се отпусне помощ за обезмасленото мляко, произведено в Общността и преработено в казеин и казеинати, съгласно условия и стандарти за продуктите от такова мляко и за казеин или казеинати, произведени от него, които се определят от Комисията. Помощта може да се определи предварително или чрез тръжни процедури.

2.Размерът на помощта се определя от Комисията, като се взема предвид развитието на пазарната ситуация по отношение на обезмасленото мляко на прах и референтната цена за обезмаслено мляко на прах, определена в член 8, параграф 1, буква д), точка ii).

Размерът на помощта може да варира според това дали обезмасленото мляко се преработва в казеин или казеинати, както и според качеството на тези продукти.

—————

Член 102

Помощ за доставка на млечни продукти на учениците

1.При условия, които следва да бъдат определени от Комисията, Общността отпуска помощ за доставка на учениците в учебните заведения на определени преработени млечни продукти, които следва да бъдат определени от Комисията, попадащи под кодове по КН 0401 , 0403 , 0404 90 и 0406 или код по КН 2202 90 .

2.В допълнение към помощта от Общността държавите-членки могат да отпускат национална помощ за доставка на продуктите, посочени в параграф 1, за ученици в учебни заведения. Държавите-членки могат да финансират своята национална помощ посредством такса за сектора на млечните продукти или чрез всякакъв друг вид участие от страна на сектора на млечните продукти.

3.Помощта от Общността е 18,15 EUR/100 kg за всички категории мляко.

Размерът на помощите за други подлежащи на подпомагане млечни продукти се определя според млечните съставки на конкретния продукт.

4.Помощта, посочена в параграф 1, се отпуска за максимално количество от 0,25литра млечен еквивалент на ученик на ден.

Член 102a

Помощ за организации на производители

1.Общността финансира плащане към организации на производители в сектора на хмела, признати по член 122, за да финансира посочените в този член помощи.

2.Годишното финансиране от Общността за плащането към организации на производители е 2 277 000EUR за Германия.

3.Комисията приема подробни правила за прилагането на настоящия раздел.

Член 103

Помощ за организации на оператори

1.Общността финансира тригодишни работни програми, които да се изготвят от организациите на оператори, посочени в член 125, в една или повече от следните области:

а) пазарно наблюдение и административно управление в сектора на маслиновото масло и трапезните маслини;

б) подобряване на въздействието върху околната среда при отглеждане на маслини;

в) подобряване на производственото качество на маслиновото масло и на трапезните маслини;

г) системата за проследяване, сертифицирането и запазване на качеството на маслиновото масло и на трапезните маслини, в частност контрол на качеството на маслиновите масла, продавани на крайните потребители, под ръководството на националните администрации;

д) разпространяване на информация за дейностите, извърш- вани от организации на операторите с цел подобряване на качеството на маслиновото масло.

1а.Годишното финансиране от Общността на работните програми е, както следва:

а) 11 098 000EUR за Гърция,

б) 576 000 EUR за Франция, и

в) 35 991 000 EUR за Италия.

2.Максималното финансиране от страна на Общността на посочените в параграф 1 работни програми е равна на частта от сумата, която държавите-членки са удържали. Това финансиране засяга допустимите разходи и е с максимална стойност:

а) 100 % за дейности в области, посочени в параграф 1, букви а) и б);

б) 100 % за инвестиции в дълготрайни активи и 75 % за други дейности в областта, посочена в параграф 1, буква в);

в) 75 % за работните програми, провеждани в минимум три трети страни или непроизвеждащи държави-членки от одобрени организации на оператори от минимум две произвеждащи държави-членки в областите, посочени в параграф 1, букви г) и д), и 50 % за другите дейности в тези области.

Държавите-членки осигуряват допълнително финансиране в размер до 50 % от разходите, които не се покриват от финансирането на Общността.

Комисията установява подробни правила за прилагането на настоящия член, както и в частност процедурите за одобряване на работните програми на държавите-членки и видовете дейности, допустими по тези програми.

3.Без да се засягат всякакви специфични разпоредби, които могат да бъдат приети от Комисията в съответствие с член 194, държавите-членки проверяват дали са спазени условията за отпускане на финансиране от Общността. За тази цел те правят одит на работните програми и план за контрол, включващ вземане на проба, определена въз основа на анализ на риска и обхващаща поне 30 % годишно от организациите на производителите и всички други организации на оператори, получаващи финансиране от Общността по настоящия член.

Член 103а

Помощ за групи производители

1.По време на преходния период, разрешен съгласно член 125д, държавите-членки могат да отпускат на групите производители в сектор „Плодове и зеленчуци“, които са формирани с цел да бъдат признати за организации на производители:

а) помощ за насърчаване на тяхното формиране и улесняване на административното им функциониране;

б) помощ, предоставяна директно или посредством кредитни институции, предназначена да покрие част от инвестициите, необходими за получаването на признаване и изложени в плана за признаване, посочен в член 125д, параграф 1, трета алинея.

2.Посочената в параграф 1 помощ се възстановява от Общността в съответствие с правилата, които ще бъдат приети от Комисията, относно финансирането на такива мерки, включително праговете, таваните и степента на общностно финансиране.

3.Помощта, посочена в параграф 1, буква а), се определя за всяка група производители въз основа на предлаганата на пазара продукция и възлиза за първата, втората, третата, четвъртата и петата година на:

а) 10 %, 10 %, 8 %, 6 % и 4 % съответно от стойността на предлаганата на пазара продукция в държавите-членки, които са се присъединили към Европейския съюз на 1 май 2004 г. или по-късно, и

б) съответно 5 %, 5 %, 4 %, 3 % и 2 % от стойността на предлаганата на пазара продукция в най-отдалечените региони на Общността, посочени в член 299, параграф 2 от Договора, или на по-малките острови в Егейско море, посочени в член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1405/2006 на Съвета от 18 септември 2006 г. относно приемането на специфични мерки в областта на земеделието по отношение на малките острови в Егейско море .

Тези проценти могат да бъдат намалени във връзка със стойността на предлаганата на пазара продукция, която превишава даден праг. По отношение на помощта, дължима за дадена година на група производители, може да бъде приложен таван.

Член 103б

Оперативни фондове

1.Организациите на производители в сектор „Плодове и зеленчуци“ могат да създадат оперативен фонд. Фондът се финансира от:

а) финансовите вноски на членовете или от самата организация на производители;

б) финансова помощ от Общността, която може да бъде предоставена на организации на производители.

2.Оперативните фондове се използват само за финансиране на оперативни програми, одобрени от държавите-членки в съответствие с член 103ж.

Член 103в

Оперативни програми

1.Оперативните програми в сектор „Плодове и зеленчуци“ си поставят две или повече от целите, посочени в член 122, буква в), или от следните цели:

а) планиране на производството;

б) подобряване на качеството на продуктите;

в) увеличаване на търговската стойност на продуктите;

г) рекламиране на продуктите, независимо дали са в пресен или преработен вид;

д) екологични мерки и методи на производство, които опазват околната среда, включително биологично селско стопанство;

е) предотвратяване и управление на кризи.

2.Предотвратяването и управлението на кризи е свързано с избягване на и справяне с кризи на пазарите на плодове и зеленчуци и в този контекст обхваща:

а) изтегляне от пазара;

б) бране на плодове и зеленчуци, докато са още зелени, или небране;

в) рекламиране и комуникация;

г) мерки за обучение;

д) застраховане на реколтата;

е) подкрепа за административните разходи по създаване на взаимоспомагателни фондове.

Предотвратяването и управлението на кризи, включително изплащането на главници и лихви, посочени в трета алинея, не съставляват повече от една трета от разходите по оперативната програма.

С цел да финансират мерките за предотвратяване и управление на кризи, организациите на производители могат да теглят заеми при търговски условия. В този случай изплащането на главниците и лихвите по тези заеми може да представлява част от оперативната програма и по този начин може да отговаря на условията за финансова помощ от Общността по член 103г. Всяко конкретно действие по предотвратяване и управление на кризи се финансира или чрез такива заеми, или пряко, но не и по двата начина едновременно.

3.Държавите-членки осигуряват, че:

а) оперативните програми включват две или повече екологични действия, или

б) поне 10 % от разходите по оперативните програми покриват екологични действия.

Екологичните дейности спазват изискванията за плащанията за агроекология, предвидени в член 39, параграф 3, първа алинея от Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) .

Когато поне 80 % от производителите, които са членове на организация на производители, подлежат на поемане на едно или повече идентични агроекологични задължения по тази разпоредба, всяко едно от тези задължения се счита за екологично действие, посочено в буква а) от първа алинея.

Подкрепата за екологичните действия, посочени в първа алинея, покрива допълнителните разходи и пропуснатите приходи в резултат на това действие.

4.Параграф 3 се прилага само в България и Румъния от 1 януари 2011 г.

5.Инвестиции, които увеличават напрежението върху околната среда, се разрешават само в случаите, когато съществуват ефективни предпазни средства за защита на околната среда от това напрежение.

Член 103г

Финансова помощ от Общността

1.Финансовата помощ от Общността е равна на размера на реално платените вноски, посочени в член 103б, параграф 1, буква а), и е ограничена до 50 % от реално извършените разходи.

2.Финансовата помощ от Общността е ограничена до 4,1 % от стойността на предлаганата на пазара продукция на всяка организация на производители.

Същевременно този процент може да бъде увеличен до 4,6 % от стойността на предлаганата на пазара продукция, при условие че количеството, което превишава тези 4,1 % от стойността на предлаганата на пазара продукция, се използва единствено за мерки за предотвратяване и управление на кризи.

3.По искане на организация на производители процентът, предвиден в параграф 1, се определя на 60 % за оперативна програма или за част от оперативна програма, когато е изпълнено поне едно от следните условия:

а) представена е от няколко организации на производители в Общността, работещи в различни държави-членки по транснационални схеми;

б) представена е от една или повече организации на производители, участващи в схеми, управлявани на междубраншова основа;

в) обхваща единствено специфично подпомагане на производството на биологични продукти, обхванати до 31 декември 2008 г. от Регламент (ЕИО) № 2092/91 на Съвета от 24 юни 1991 г. относно биологичното производство на земеделски продукти и неговото означаване върху земеделските продукти и храни и, считано от 1 януари 2009 г. — от Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 г. относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти ;

г) представена е от организация на производители в една от държавите-членки, които са се присъединили към Европейския съюз на 1 май 2004 г. или по-късно, за мерки, действащи не по-късно от края на 2013 г.;

д) представлява първата програма, представена от призната организация на производители, която се е сляла с друга призната организация на производители;

е) представлява първата програма, представена от призната асоциация на организации на производители;

ж) представена е от организации на производители в държави-членки, в които организациите на производители предлагат на пазара по-малко от 20 % от продукцията на плодове и зеленчуци;

з) представена е от организация на производители в някой от най-отдалечените региони на Общността;

и) обхваща единствено специфична помощ за действия, които насърчават консумацията на плодове и зеленчуци и са насочени към децата в учебните заведения.

4.Процентът, предвиден в параграф 1, се определя на 100 % в случаите на изтегляне на плодове и зеленчуци от пазара, които не надхвърлят 5 % от обема на предлаганата на пазара продукция на всяка организация на производители и които след изтеглянето са реализирани чрез:

а) безплатно разпределяне сред благотворителни организации и фондации, които са одобрени за целта от държавите-членки, за да бъдат използвани в тяхната дейност за подпомагане на лица, чието право на обществена помощ е признато по националното законодателство, по-специално по причина на това, че не разполагат с необходимите средства за прехрана;

б) безплатно разпространение в наказателни институции, училища и публични възпитателни институции и детски лагери, както и на болници и старчески домове, посочени от държавите-членки, които предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че така разпределените количества са допълнителни спрямо нормално закупуваните от тези заведения.

Член 103д

Национална финансова помощ

1.В регионите на държавите-членки, където степента на организираност на производителите в сектор „Плодове и зеленчуци“ е особено ниска, на основата на надлежно обосновано искане държавите-членки могат да получат от Комисията разрешение да изплащат на организациите на производители национална финансова помощ, равна на максимум 80 % от финансовите вноски, посочени в член 103б, параграф 1, буква а). Тази помощ е в допълнение към оперативния фонд. В региони на държавите-членки, където организациите на производители предлагат на пазара по-малко от 15 % от продукцията от плодове и зеленчуци и чиято продукция на плодове и зеленчуци представлява най-малко 15 % от тяхната обща селскостопанска продукция, помощта, посочена в първа алинея, може да бъде възстановена от Общността по искане на съответната държава-членка.

—————

Член 103е

Национална рамка и национална стратегия за оперативни програми

1.Държавите-членки създават национална рамка за определяне на общите условия, свързани с дейностите по член 103в, параграф 3. Тази рамка предвижда по-специално тези дейности да отговарят на съответните изисквания на Регламент (ЕО) № 1698/2005, включително тези в член 5 за взаимно допълване, съгласуваност и съответствие.

Държавите-членки представят предложената от тях рамка на Комисията, която може да поиска изменения в срок от три месеца, ако счете, че предложението не дава възможност за постигане на целите, заложени в член 174 от Договора и в Шестата програма на Общността за действие в областта на околната среда . Инвестициите в отделни стопанства, подкрепени от оперативни програми, също спазват тези цели.

2.Държавите-членки изготвят национална стратегия за устойчиви оперативни програми в пазара на плодове и зеленчуци. Стратегията предвижда следните елементи:

а) анализ на положението по отношение на силните и слабите страни и потенциала за развитие;

б) обосноваване на избраните приоритети;

в) цели на оперативните програми и инструменти, показатели за постигнатите резултати;

г) оценка на оперативните програми;

д) задължения за отчитане на организациите на производители.

Стратегията включва също така националната рамка, посочена в параграф 1.

3.Параграфи 1 и 2 не се прилагат за държави-членки, които нямат признати организации на производители.

Член 103жа

Помощ за доставка на плодове и зеленчуци, преработени плодове и зеленчуци и бананови продукти на деца

1.При условия, които Комисията трябва да определи, считано от 2009/2010 учебна година нататък помощта от Общността се отпуска за:

а) предоставяне на децата в учебните заведения, в т.ч. детски градини, други предучилищни заведения, начални и средни училища, на продукти от секторите на плодовете и зеленчуците, преработените плодове и зеленчуци и на бананите; и

б) някои свързани с това разходи за логистика и разпространение, оборудване, комуникация, наблюдение и оценка.

2.Държавите-членки, които желаят да участват в схемата, предварително разработват на национално или на регионално равнище стратегия за нейното прилагане, съдържаща по-специално бюджета на тяхната схема, в т.ч. участие на Общността и национално участие, продължителността, целевата група, допустимите продукти и участието на съответните заинтересовани страни. Те предвиждат също така съпътстващите мерки, необходими за гарантиране на ефективността на схемата.

3.При изготвянето на своите стратегии държавите-членки съставят списък на продукти от секторите на плодовете и зеленчуците, преработените плодове и зеленчуци и на бананите, които са допустими съгласно тяхната съответна схема. Този списък обаче не включва продукти, изключени с мярка, приета от Комисията по силата на член 103з, буква е). Те избират продуктите въз основа на обективни критерии, които могат да включват сезон, наличност на продуктите или екологични съображения. В това отношение държавите-членки могат да отдават предпочитание на продукти с произход от Общността.

4.Помощта от Общността, посочена в параграф 1:

а) не превишава 90 милиона евро за една учебна година,

б) не превишава 50 % от разходите за предоставяне и свързаните с това разходи, посочени в параграф 1, или 75 % от тези разходи в регионите, отговарящи на критериите по цел „Сближаване“, в съответствие с член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд , и в най-отдалечените региони съгласно член 299, параграф 2 от Договора,

в) не покрива разходи, различни от тези за предоставяне и свързаните с това разходи, посочени в параграф 1.

5.Помощта от Общността, посочена в параграф 1, се отпуска на всяка държава-членка по обективни критерии, основани на дела на децата на възраст от шест до десет години. Същевременно всяка от участващите в схемата държави-членки получава най-малко 175 000 EUR помощ от Общността. Участващите в схемата държави-членки кандидатстват ежегодно за помощ от Общността въз основа на тяхната стратегия. След подаване на заявления от държавите-членки Комисията взема решение по окончателните суми в рамките на наличните в бюджета бюджетни кредити.

6.Помощта от Общността, посочена в параграф 1, не се използва за заместване на финансиране на съществуващи национални схеми за предлагане на плодове в училищата или други включващи плодове схеми за предлагане на продукти в училищата. Въпреки това ако държава-членка вече е създала схема, която би отговаряла на условията за помощ от Общността съгласно настоящия член, и възнамерява да я разшири или да подобри нейната ефективност, в т.ч. по отношение на целевата група на схемата, нейната продължителност или допустими продукти, помощта от Общността може да бъде отпусната, при условие че се спазват предвидените в параграф 4, буква б) граници на съотношението на помощта от Общността към цялостното национално участие. В този случай държавата-членка посочва в стратегията си как възнамерява да разшири схемата си или да подобри нейната ефективност.

7.Държавите-членки могат в допълнение към помощта от Общността да отпускат национална помощ за предоставянето на продукти и за свързаните с това разходи, посочени в параграф 1. Тези разходи могат да се покриват и с участие на частния сектор. Държавите-членки могат също така да отпускат национална помощ за финансиране на съпътстващите мерки, посочени в параграф 2.

8.Схемата на Общността за предлагане на плодове в училищата не засяга никоя отделна национална схема за предлагане на плодове в училищата, която е в съответствие с общностното законодателство.

9.Съгласно член 5 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 Общността може да финансира също така мерки за информиране, наблюдение и оценка, свързани със схемата за предлагане на плодове в училищата, включително за повишаване на обществената осведоменост за нея и свързаните с това мерки за изграждане на мрежи.

Член 103з

Правила за изпълнение

Комисията определя подробни правила за прилагането на настоящия раздел, и по-специално:

а) правила относно финансирането на мерките, посочени в член 103а, включително праговете и таваните на помощта и делът на съфинансиране за тази помощ от страна на Общността;

б) дела и правилата относно възстановяването на разходите за мерките, посочени в член 103д, параграф 1;

в) правила относно инвестициите в отделни стопанства;

г) датите за съобщенията и нотификациите, посочени в член 103ж;

д) разпоредба за частични плащания на финансовата помощ от Общността, посочена в член 103ж;

е) разпоредби относно схемата за предлагане на плодове в училищата, посочена в член 103жа, включително списък на продуктите или съставките, които следва да бъдат изключени от схемата за предлагане на плодове в училищата, окончателното разпределение на помощта между държавите-членки, финансовото и бюджетното управление и свързаните с това разходи, стратегиите на държавите-членки, съпътстващите мерки и мерките за информиране, наблюдение и оценка, както и мерките за изграждане на мрежи.

Член 103и

Приложно поле

Настоящият раздел определя правилата, уреждащи предоставянето на средства от Общността на държавите-членки и използването на тези средства от държавите-членки в рамките на национални програми за подпомагане (наричани по-долу „програми за подпомагане“) с цел финансиране на специални мерки за подпомагане в подкрепа на лозаро-винарския сектор.

Член 103й

Съвместимост и съгласуваност

1.Програмите за подпомагане следва да са съвместими с общностното законодателство и да са съгласувани с дейностите, политиките и приоритетите на Общността.

2.Държавите-членки отговарят за програмите за подпомагане и следят те да са вътрешно последователни, както и да са изготвени и да се прилагат по обективен начин, като се отчита икономическото положение на съответните производители и необходимостта от избягване на необосновано неравенство в третирането на производителите.

Държавите-членки отговарят за предвиждане и провеждане на необходимите проверки и налагането на санкции в случай на неизпълнение на програмите за подпомагане.

3.Не се предоставя подпомагане в следните случаи:

а) за научноизследователски проекти и мерки в подкрепа на научноизследователски проекти;

б) за мерки, съдържащи се в програмите на държавите-членки за развитие на селските райони съгласно Регламент (ЕО) № 1698/2005.

Член 103к

Представяне на програмите за подпомагане

1.Всяка посочена в приложение Хб държава-членка производителка представя на Комисията проект на петгодишна програма за подпомагане, включваща мерки в съответствие с разпоредбите на настоящия раздел.

Програмите за подпомагане, които са станали приложими в съответствие с член 5, параграф 1, първа алинея от Регламент (ЕО) № 479/2008, продължават да се прилагат съгласно настоящия регламент.

Мерките за подпомагане в рамките на програмите за подпомагане се изготвят на географското равнище, което държавите-членки считат за най-подходящо. Преди да бъде представена на Комисията, програмата за подпомагане подлежи на съгласуване с компетентните органи и организации на подходящото териториално ниво.

Всяка държава-членка представя само един проект за програма за подпомагане, който може да отчита определени регионални особености.

Настоящият параграф не се прилага за Хърватия за финансовата 2013 година. Хърватия представя на Комисията проект за петгодишна програма за подпомагане за програмния период 2014—2018 г.

2.Програмите за подпомагане стават приложими три месеца след представянето им на Комисията.

Ако обаче в представената програма за подпомагане не са спазени условията, установени в настоящия раздел, Комисията уведомява за това държавата-членка. В такъв случай държавата-членка представя на Комисията преразгледана програма за подпомагане. Преразгледаната програма за подпомагане става приложима два месеца след датата на нотификацията, освен ако не бъде установено продължаващо неспазване, в който случай се прилага настоящата алинея.

3.Параграф 2 се прилага mutatis mutandis за промени в представени от държавите-членки програми за подпомагане.

4.Член 103л не се прилага в случаите, когато единствената мярка на държава-членка в съответната програма за подпомагане се състои в прехвърляне към схемата за единно плащане, посочена в член 103о. В такъв случай член 188а, параграф 5 се прилага само по отношение на годината, през която става прехвърлянето, а член 188а, параграф 6 не се прилага.

Член 103л

Съдържание на програмите за подпомагане

Програмите за подпомагане се състоят от следните елементи:

а) подробно описание на предложените мерки, както и на техните количествени цели;

б) резултатите от проведените консултации;

в) оценка за очакваното въздействие в технически, икономически, екологичен и социален план;

г) график за прилагане на мерките;

д) обща таблица за финансиране, представяща средствата, които ще се използват и тяхното примерно разпределение за отделните мерки в съответствие с установените в приложение Хб тавани;

е) критериите и количествените показатели, които да се използват при контрола и оценката, както и предприетите мерки за осигуряване на правилното и ефективно прилагане на програмите за подпомагане; и

ж) посочване на компетентните органи и на структурите, които отговарят за изпълнението на програмата за подпомагане.

Член 103м

Мерки, отговарящи на условията за финансиране

1.Програмите за подпомагане включват една или повече от следните мерки:

а) подпомагане по единната схема за плащане съгласно член 103о;

б) популяризиране в съответствие с член 103п;

в) преструктуриране и конверсия на лозя в съответствие с член 103р;

г) събиране на реколтата на зелено в съответствие с член 103с;

д) взаимоспомагателни фондове в съответствие с член 103т;

е) застраховане на реколтата в съответствие с член 103у;

ж) инвестиции в съответствие с член 103ф;

з) дестилация на вторични продукти в съответствие с член 103х;

и) получаване на спиртни напитки чрез дестилация в съответствие с член 103ц;

й) кризисна дестилация в съответствие с член 103ч;

к) използване на концентрирана гроздова мъст в съответствие с член 103ш.

2.Програмите за подпомагане не съдържат други мерки освен изброените в членове 103о—103ш.

Член 103н

Общи правила относно програмите за подпомагане

1.Разпределението на наличните финансови средства на Общността, както и бюджетните ограничения, са посочени в приложение Хб.

1a.До 1 август 2013 г. държавите-членки могат да решат да намалят, считано от 2015 г., наличната сума за програмите за подпомагане, посочени в приложение Хб, с цел да увеличат своите национални тавани за директни плащания по член 40 от Регламент (ЕО) № 73/2009.

Сумата, получена в резултат на посоченото в първа алинея намаление, остава окончателно в националните тавани за директни плащания по член 40 от Регламент (ЕО) № 73/2009 и вече не е налична за мерките, изброени в членове 103п—103ш.

2.Подпомагането на Общността се отнася изключително за онези от разходите, които отговарят на условията за финансиране и са направени след представянето на съответната програма за подпомагане по член 103к, параграф 1.

3.Държавите-членки не участват в покриването на разходите за мерките, финансирани от Общността по линия на програмите за подпомагане.

4.Чрез дерогация от параграф 3 държавите-членки могат да предоставят национална помощ за мерките по членове 103п, 103у и 103ф при спазване на съответните правила на Общността за държавните помощи.

Максималният размер на помощта, определен в съответните правила на Общността за държавните помощи, се прилага по отношение на общото публично финансиране, което включва както средства от Общността, така и национални такива.

Член 103о

Схема за единно плащане и подпомагане на лозарите

1.До 1 декември 2012 г. държавите-членки могат да решат да предоставят подпомагане на лозарите за 2014 г. чрез предоставяне на права на плащане по смисъла на дял III, глава 1 от Регламент (ЕО) № 73/2009.

Ако размерът на подпомагането, посочено в първа алинея, е по-голям от размера на подпомагането, което е било предвидено за 2013 г., съответната държава-членка използва разликата за предоставяне на лозарите на права на плащане по смисъла на дял III, глава 1 от Регламент (ЕО) № 73/2009 в съответствие с буква В от приложение IX към посочения регламент.

2.Държавите-членки, които имат намерение да предоставят подпомагането, посочено в параграф 1, предвиждат такова подпомагане в своите програми за подпомагане в съответствие с член 103к, параграф 3.

3.Посоченото в параграф 1 подпомагане за 2014 г.:

а) остава в схемата за единно плащане и вече не е налично по член 103к, параграф 3 за мерките, изброени в членове 103п—103ш;

б) води до пропорционално намаляване на размера на финансовите средства, налични за мерките, изброени в членове 103п—103ш, в програмите за подпомагане.

Член 103п

Популяризиране на пазарите на трети държави

1.По смисъла на настоящия член подпомагането обхваща мерки за информиране или популяризиране на вината на Общността в трети държави, целящи повишаване на тяхната конкурентоспособност в тези държави.

2.Мерките по параграф 1 се отнасят до вината със защитено наименование за произход или защитено географско указание или вината с означение на винения сорт лоза.

3.Мерките по параграф 1 могат да включват единствено:

а) връзки с обществеността, мерки за популяризиране или реклама, по-специално които изтъкват предимствата на продуктите от Общността, най-вече от гледна точка на качеството, безопасността на храните или грижата за околната среда;

б) участие в мероприятия, панаири или изложения с международна значимост;

в) информационни кампании, по-специално относно режимите на Общността, отнасящи се до наименованията за произход, географските указания и биологичното производство;

г) проучвания на нови пазари, необходими за разширяване на възможностите за реализация на пазара;

д) проучвания с цел оценка на резултатите от действията по мерките за популяризиране и информиране.

4.Делът, с който Общността участва в дейностите за популяризиране, не надвишава 50 % от разходите, които отговарят на условията за финансиране.

Член 103р

Преструктуриране и конверсия на лозя

1.Целта на мерките за преструктуриране и конверсия на лозя е да се повиши конкурентоспособността на винопроизводителите.

2.Преструктурирането и преобразуването на лозовите масиви се подпомага в съответствие с настоящия член, само ако държавите-членки представят опис на своя производствен потенциал в съответствие с член 185а, параграф 3.

3.Подпомагането на преструктурирането и конверсията на лозя може да обхваща единствено една или повече от следните дейности:

а) конверсия на сортовете, включително и чрез повторно присаждане;

б) промяна на местонахождението на лозя;

в) подобряване на техниките за управление на лозята.

Подпомагането не обхваща обичайното обновяване на лозя, които са приключили естествения си жизнен цикъл.

4.Подпомагането на преструктурирането и конверсията на лозя може да се осъществява единствено в следните форми:

а) обезщетение на производителите за загуба на доход вследствие прилагането на мярката;

б) помощ за покриване на разходите по преструктуриране и конверсия.

5.Посоченото в параграф 4, буква а) обезщетение на производителите за загуба на доход може да покрие до 100 % от съответните загуби и да приеме една от следните форми:

а) независимо от част II, дял I, глава III, раздел IVа, подраздел II, определящи преходния режим за правата на засаждане — разрешение за едновременно отглеждане на стари и нови лозови насаждения за определен период от време, който не надвишава три години, до края на преходния режим за правата на засаждане;

б) парично обезщетение.

6.Участието на Общността в покриването на действителните разходи за преструктуриране и конверсия на лозя не надвишава 50 % от тези разходи. В райони, класифицирани като региони за сближаване в съответствие с Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд ( 10 ), участието на Общността в покриването на разходите за преструктуриране и конверсия не надвишава 75 %.

Член 103с

Събиране на реколтата на зелено

1.За целите на настоящия член „събиране на реколтата на зелено“ означава пълното унищожаване или отстраняване на гроздовете, докато все още не са узрели, като по този начин добивът от съответната площ се намалява до нула.

2.Подпомагането на събирането на реколтата на зелено допринася за възстановяване на равновесието между търсенето и предлагането на пазара на вино в Общността с оглед предотвратяването на пазарни кризи.

3.Подпомагането на събирането на реколтата на зелено може да се предоставя като обезщетение под формата на плащане с фиксиран размер за хектар, който се определя от съответната държава-членка.

Това плащане не надвишава 50 % от сумата на преките разходи за унищожаване или отстраняване на гроздовете и от загубата на приходи, произтичаща от унищожаването или отстраняването.

4.Заинтересованите държави-членки въвеждат система, почиваща на обективни критерии, за да гарантират, че мярката за събиране на реколтата на зелено не води до обезщетения за отделни винопроизводители над тавана по параграф 3, втора алинея.

Член 103т

Взаимоспомагателни фондове

1.Подпомагането на създаването на взаимоспомагателни фондове представлява помощ за онези производители, които желаят да се застраховат срещу колебанията на пазара.

2.Подпомагането на създаването на взаимоспомагателни фондове може да се предостави под формата на временна и постепенно намаляваща помощ за покриване на административните разходи на тези фондове.

Член 103у

Застраховане на реколтата

1.Подпомагането на застраховането на реколтата съдейства за запазване на доходите на производителите, когато същите са засегнати от природни бедствия, неблагоприятни климатични условия, болести или нашествия от вредители.

2.Подпомагането на застраховането на реколтата може да бъде предоставено под формата на финансов принос на Общността, който не трябва да надвишава:

а) 80 % от разходите за застрахователна премия, заплатена от производителите за застраховане срещу щети, причинени от неблагоприятни климатични условия, които могат да бъдат приравнени към природни бедствия;

б) 50 % от разходите за застрахователни премии, заплатени от производителите за застраховане срещу:

i) щети по буква а) и срещу други щети, причинени от неблагоприятни климатични условия;

ii) щети, причинени от животни, болести по растенията или нашествия от вредители.

3.Подпомагането на застраховането на реколтата може да се предостави само ако съответните застрахователни плащания не обезщетяват производителите в размер, по-висок от 100 % от претърпяната загуба на доход, като се отчитат всички обезщетения, които производителите може да са получили по други схеми за подпомагане, свързани със застрахования риск.

4.Подпомагането на застраховането на реколтата не нарушава по никакъв начин конкуренцията на застрахователния пазар.

Член 103ф

Инвестиции

1.Може да се предоставя подпомагане за инвестиране в материални или нематериални активи под формата на съоръжения за преработка, инфраструктура на лозаро-винарския сектор и предлагане на пазара на вино, които подобряват общите резултати от работата на предприятието и засягат една или повече от следните дейности:

а) производството или предлагането на пазара на продуктите, посочени в приложение ХIб;

б) разработването на нови продукти, процеси и технологии, свързани с продуктите, посочени в приложение ХIб.

2.Помощите по параграф 1 в техния максимален размер се ограничават до микро-, малки и средни предприятия по смисъла на Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението на микро-, малки и средни предприятия ( 11 ). За териториите на Азорските острови, островите Мадейра, Канарските острови, по-малките острови в Егейско море по смисъла на Регламент (ЕО) № 1405/2006 и френските отвъдморски департаменти не се прилагат никакви ограничения за максимален размер. За предприятия, които не са обхванати от дял I, член 2, параграф 1 от приложението към Препоръка 2003/361/ЕО, с по-малко от 750 служители или оборот, по-малък от 200 милиона евро, максималната сума за помощ се съкращава наполовина.

Подпомагане не се предоставя на предприятия в затруднение по смисъла на насоките на Общността за държавни помощи за спасяване и преструктуриране на предприятия в затруднение.

3.Разходите, които отговарят на условията за финансиране, изключват елементите, посочени в член 71, параграф 3, букви а), б) и в) от Регламент (ЕО) № 1698/2005.

4.Към участието на Общността се прилагат следните максимални размери на помощите за разходите, които отговарят на условията за финансиране:

а) 50 % в райони, класифицирани като региони за сближаване в съответствие с Регламент (ЕО) № 1083/2006;

б) 40 % в райони, различни от регионите за сближаване;

в) 75 % в най-отдалечените региони в съответствие с Регламент (ЕО) № 247/2006;

г) 65 % в по-малките острови в Егейско море по смисъла на Регламент (ЕО) № 1405/2006.

5.Член 72 от Регламент (ЕО) № 1698/2005 се прилага mutatis mutandis за подпомагането, посочено в параграф 1 от настоящия член.

Член 103х

Дестилация на вторични продукти

1.Може да се предоставя подпомагане за доброволната или задължителна дестилация на вторични продукти от производството на вино, извършена съгласно условията, посочени в приложение ХVб, буква Г.

Размерът на помощта се определя на обемен процент и на хектолитър произведен алкохол. Не се изплаща помощ за алкохолния обем, съдържащ се в подлежащите на дестилиране вторични продукти, който надвишава 10 % по отношение на алкохолния обем, съдържащ се в произведеното вино.

2.Максимално приложимите равнища на помощите се основават на разходите за събиране и преработване и се определят от Комисията.

3.Алкохолът, получен от посочената в параграф 1 дестилация, за която е предоставено подпомагане, се използва изключително за промишлени или енергийни цели, за да се избегне нарушаване на конкуренцията.

Член 103ц

Дестилация на алкохол за консумация

1.До 31 юли 2012 г. може да се предоставя подпомагане на производители под формата на помощи на хектар за вино, което се дестилира за получаване на алкохол за консумация.

2.Съответните договори за дестилацията на вино, както и доказателства за доставка с цел дестилация, се представят преди отпускането на помощта.

Член 103ч

Кризисна дестилация

1.До 31 юли 2012 г. може да се предоставя подпомагане за доброволна или задължителна дестилация на излишъците от вино в оправдани кризисни ситуации по преценка на държавите-членки, за да се намали или премахне излишното количество и същевременно се осигури непрекъснатост на предлагането от една реколта до следващата.

2.Максимално приложимите равнища на помощите се определят от Комисията.

3.Алкохолът, получен от посочената в параграф 1 дестилация, за която е предоставено подпомагане, се използва изключително за промишлени или енергийни цели, за да се избегне нарушаване на конкуренцията.

4.Делът от наличния бюджет, използван за кризисна дестилация, не надхвърля следните процентни дялове, изчислени спрямо общите налични средства за всяка държава-членка за съответната бюджетна година, предвидени в приложение Хб:

— 20 % през 2009 г.;

— 15 % през 2010 г.;

— 10 % през 2011 г.;

— 5 % през 2012 г.

5.Държавите-членки може да увеличат наличните средства за кризисна дестилация над предвидените в параграф 4 годишни тавани, като предоставят национални средства в съответствие със следните ограничения (изразени като процент от съответния годишен таван, посочен в параграф 4):

— 5 % за винарската 2010 година;

— 10 % за винарската 2011 година;

— 15 % за винарската 2012 година.

Когато това е целесъобразно, държавите-членки нотифицират Комисията относно добавянето на посочените в първа алинея национални средства, а Комисията одобрява операцията преди предоставянето на такива средства.

Член 103ш

Използване на концентрирана гроздова мъст

1.До 31 юли 2012 г. може да се предоставя подпомагане на винопроизводители, които използват концентрирана гроздова мъст, включително концентрирана ректифицирана гроздова мъст, с цел увеличаване на естественото алкохолно съдържание на продуктите в съответствие с предвидените в приложение ХVа условия.

2.Размерът на помощите се определя на обемен процент потенциално алкохолно съдържание и на хектолитър мъст, използвана за обогатяване.

3.Максимално приложимите равнища на помощите за тази мярка в различните лозарски зони се определят от Комисията.

Член 103ща

Мерки за прилагане

Комисията приема мерките, необходими за прилагането на настоящия раздел.

Тези мерки могат да включват по-специално:

а) начина на представяне на програмите за подпомагане;

б) правилата за изменение на програмите за подпомагане, след като те станат приложими;

в) подробните правила относно прилагането на мерките по членове 103п—103ш;

г) условията, при които ще се съобщава и публикува информацията относно помощта, финансирана със средства на Общността.

Член 104

Фонд „Тютюн“

1.Създава се фонд „Тютюн“ на Общността (наричана по-долу „Фондът“) за финансиране на мерки в следните области:

а) подобряване на обществената осведоменост за вредните последствия от всички форми на консумация на тютюн, по-специално чрез информиране и образование, подпомагане на събирането на данни за установяване на схемите на консумация на тютюн и за провеждане на епидемиологични проучвания на никотиновата зависимост в Общността, както и на проучване върху предотвратяване на никотиновата зависимост;

б) специфични мерки с цел да се помогне на тютюнопроизводителите да преминат към други култури или други икономически дейности, създаващи трудова заетост, и проучване на възможностите това да бъде направено от тютюнопроизводителите.

2.Фондът се финансира:

а) за реколта 2002 г. чрез удържане на 2 %, а за реколти 2003 г., 2004 г. и 2005 г. – на 3 % от премията, предвидена в дял I от Регламент (ЕИО) № 2075/92, приложим за реколтите до 2005 г. включително за финансиране на всякакъв вид мерки, предвидени в параграф 1;

б) за календарните години от 2006 до 2009 — в съответствие с член 110м от Регламент (ЕО) № 1782/2003.

3.Комисията приема подробни правила за прилагането на настоящия член.

Член 105

Обхват

1.С цел подобряване на общите условия за производство и предлагане на пазара на пчелни продукти, всяка държава-членка може да изготви национална програма за период от три години, наричана по-нататък „програма по пчеларство“.

2.Държавите-членки могат да отпускат специфични национални помощи за защита на пчелните стопанства, които са повлияни неблагоприятно от структурни или природни условия, или в рамките на програми за икономическо развитие, с изключение на тези, предоставяни за производство или търговия. Държавите-членки следва да уведомят Комисията за помощите едновременно със съобщаването на техните програми по пчеларство в съответствие с член 109.

Член 106

Мерки, отговарящи на условията за помощ

Мерките, които могат да бъдат включени в програмата в областта на пчеларството, са следните:

а) техническа помощ за пчелари и организации на пчелари;

б) борба срещу вароатозата;

в) рационализиране на подвижното пчеларство;

г) мерки за подкрепа на лаборатории, извършващи анализ на физикохимичните свойства на пчелния мед;

д) мерки за подкрепа на подновяването на пчелните кошери в Общността;

е) сътрудничество със специализирани органи за осъществяването на приложни изследователски програми в областта на пчеларството и пчелните продукти.

От програмите в областта на пчеларството се изключват мерките, финансирани от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) съгласно Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета ( 12 ).

Член 107

Проучване на производствената и пазарната структура в сектора на пчеларството

За да отговорят на условията за частично финансиране, предвидено в член 108, параграф 1, държавите-членки извършват проучване на производствената и пазарната структура в сектора на пчеларството на тяхна територия.

Член 108

Финансиране

1.Общността осигурява частично финансиране за програмите по пчеларство в размер на 50 % от разходите, които се поемат от държавите-членки.

2.Държавите-членки извършват разходите във връзка с мерките, предприети в рамките на програмите по пчеларство, най-късно до 15 октомври всяка година.

Член 109

Консултации

Програмата по пчеларство се съставя в тясно сътрудничество с представителните организации и пчеларските кооперативи. Тя се внася в Комисията за одобрение.

Член 110

Правила за прилагане

Комисията установява подробни правила за прилагането на настоящия раздел.

Член 111

Помощ, отпускани на бубари

1.Въвежда се помощ за копринените буби, попадащи под код по КН ex 0106 90 00 , както и за яйцата от копринени буби под код по КН ex 0511 99 85 , отглеждани в Общността.

2.Помощта се отпуска на бубарите за всяка използвана кутия яйца от копринени буби, при условие че кутиите съдържат минимално количество яйца, което подлежи на уточняване, и при условие, че бубите са били отгледани успешно.

3.Помощта за използвана кутия яйца от копринени буби се определя на 133,26EUR.

Член 112

Правила за прилагане

Комисията приема подробни правила за прилагането на настоящия раздел, които се отнасят по-специално за минималното количество яйца, посочено в член 110, параграф 2.

Член 113

Пазарни стандарти

1.Комисията може да установи пазарни стандарти за един или повече от продуктите от следните сектори:

а) „Маслиново масло и трапезни маслини“, по отношение на продуктите, посочени в приложение I, част VII, буква а);

б) „Плодове и зеленчуци“;

в) „Преработени плодове и зеленчуци“;

г) „Банани“;

д) „Живи растения“.

2.Посочените в параграф 1 стандарти:

а) се установяват, като се вземат предвид по-конкретно:

i) спецификата на съответните продукти;

ii) необходимостта да се осигурят условия за плавно пласиране на тези продукти на пазара;

iii) интересът на потребителите да получават подходяща и прозрачна информация за продуктите, включително, по-специално за продуктите от сектори „Плодове и зеленчуци“ и „Преработени плодове и зеленчуци“, страната на произход, категорията и при необходимост разновидността (или търговския вид) на продукта;

iv) по отношение на маслиновите масла, посочени в приложение I, част VII, буква а), промените в методите, използвани за определяне на техните физически, химически и органолептични характеристики;

v) по отношение на сектори „Плодове и зеленчуци“ и „Преработени плодове и зеленчуци“ препоръките за стандарти, приети от Икономическата комисия за Европа на ООН (ИКЕ на ООН).

б) могат да се отнасят по-специално до качеството, категоризирането, теглото, оразмеряването, опаковката, пакетирането, съхранението, транспорта, представянето, продажбата, произхода и етикетирането.

3.Освен ако Комисията не е предвидила друго в съответствие с критериите, посочени в параграф 2, буква а), продуктите, за които са установени пазарни стандарти, могат да се предлагат на пазара в Общността само в съответствие с тези стандарти.

Без да се засягат каквито и да е специфични разпоредби, които Комисията може да е приела в съответствие с член 194, държавите-членки проверяват дали продуктите отговарят на тези стандарти и при необходимост налагат санкции.

Член 113а

Допълнителни изисквания за предлагане на пазара на продукти от сектор „Плодове и зеленчуци“

1.Продуктите от сектор „Плодове и зеленчуци“, които са предназначени за продажба на потребителите в прясно състояние, могат да бъдат предлагани на пазара единствено при положение че са здрави, в добро състояние, с подходящо пазарно качество и е отбелязана страната на произход.

2.Пазарните стандарти, посочени в параграф 1 от настоящия член и в член 113, параграф 1, букви б) и в), се прилагат на всички етапи на предлагане на пазара, включително вноса и износа, освен ако Комисията не е предвидила друго.

3.Притежателят на продукти от сектори „Плодове и зеленчуци“ и „Преработени плодове и зеленчуци“, обхванати от пазарните стандарти, може да излага тези продукти или да ги предлага за продажба, или да ги доставя или да ги предлага на пазара в рамките на Общността по всеки начин, съответстващ на пазарните стандарти, като отговаря за осигуряването на това съответствие.

4.В допълнение към член 113, параграф 3, втора алинея и без да се засягат специфичните разпоредби, които могат да бъдат приети от Комисията съгласно член 194, по-специално относно последователното прилагане в държавите-членки на проверки на съответствието, държавите-членки по отношение на сектори „Плодове и зеленчуци“ и „Преработени плодове и зеленчуци“ проверяват селективно, на базата на анализ на риска, дали тези продукти са в съответствие с приложимите пазарни стандарти. Тези проверки се осъществяват приоритетно на етапа преди транспортиране от производствените райони, когато продуктите се опаковат или товарят. За продукти от трети държави проверките се осъществяват преди допускането на тези продукти в свободно обращение.

Член 113б

Предлагане на пазара на месо от животни от рода на едрия рогат добитък на възраст дванадесет месеца или по-малко

1.Без да се засягат разпоредбите, установени в член 42, параграф 1, буква а) и в член 42, параграф 2 и буква А от приложение V, предвидените в приложение ХIа условия, по-специално търговските наименования, които да се използват, установени в точка III от него, се прилагат към месото на животни от рода на едрия рогат добитък на възраст дванадесет месеца или по-малко, заклани на или след 1 юли 2008 г., независимо дали е произведено в Общността или е внесено от трети държави.

Все пак месото от животни на възраст дванадесет месеца или по-малко, заклани преди 1 юли 2008 г., може да продължи да се предлага на пазара, без да отговаря на условията, определени в приложение ХIа.

2.Посочените в параграф 1 условия не се прилагат за месото на животни от рода на едрия рогат добитък, за което преди 29 юни 2007 г. е регистрирано защитено наименование за произход или географско указание съгласно Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 г. относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни ( 13 ).

Член 113в

Правила за предлагане на пазара с цел подобряване и стабилизиране на работата на общия пазар на вина

1.За да се подобри и стабилизира работата на общия пазар на вина, включително на грозде, гроздова мъст и вината, от които те са произведени, държавите-членки производителки могат да определят правила за предлагане на пазара с оглед регулиране на предлагането, по-специално чрез изпълнение на решенията, взети от междубраншовите организации, посочени в член 123, параграф 3 и член 125о.

Тези правила са пропорционални на преследваната цел и:

а) не са свързани с каквато и да било операция след първото предлагане на пазара на съответния продукт;

б) не позволяват фиксиране на цените, включително когато цените са установени като насока или препоръка;

в) не водят до липса на значително количество от реколтата, което иначе би било налично;

г) не създават възможност за отказ да бъдат издадени на национално и на общностно равнище сертификати, необходими за движението и предлагането на пазара на вина, когато предлагането на пазара е в съответствие с тези правила.

2.Правилата, посочени в параграф 1, трябва да бъдат доведени до знанието на операторите чрез публикуването им без съкращения в официално издание на съответната държава-членка.

3.Задължението за представяне на доклади, посочено в член 125о, параграф 3, се прилага и по отношение на решенията или действията, които държавите-членки са предприели в съответствие с настоящия член.

Член 113г

Специални разпоредби за предлагането на пазара на вино

1.Наименование на категория лозаро-винарски продукти, посочени в приложение ХIб, може да се използва в Общността единствено за предлагане на пазара на продукт, който отговаря на посочените в същото приложение условия.

Въпреки това, независимо от разпоредбите на член 118ш, параграф 1, буква а), държавите-членки могат да разрешат използването на думата „вино“, ако:

а) тя се придружава от името на плод под формата на съставно наименование с оглед предлагането на пазара на продукти, получени от ферментацията на плодове, различни от гроздето; или

б) тя е част от съставно наименование.

Следва да се избягва всякакво объркване с продукти, съответстващи на посочените в приложение ХIб категории вино.

2.Категориите лозаро-винарски продукти, изброени в приложение ХIб, могат да бъдат променени от Комисията в съответствие с процедурата, посочена в член 195, параграф 4.

3.С изключение на бутилираното вино, за което има доказателства, че бутилирането е извършено преди 1 септември 1971 г., виното, произведено от винени сортове лози, които са включени в изготвените в съответствие с член 120а, параграф 2, първа алинея класификации, но не отговарят на нито една от посочените в приложение ХIб категории, се използва единствено за консумация в домакинствата на отделни винопроизводители, за производството на винен оцет или за дестилация.

Член 114

Пазарни стандарти за млякото и млечните продукти

1.Хранителни продукти, предназначени за консумация от човека, могат да се предлагат на пазара като мляко и млечни продукти, само ако отговарят на определенията и наименованията, установени в приложение XII.

2.Без да се засягат изключенията, предвидени в законодателството на Общността, и мерките за защита на общественото здраве, млякото под код по КН 0401 , предназначено за консумация от човека, може да бъде предлагано на пазара на територията на Общността само в съответствие с приложение XIII и в частност съгласно определенията в точка I от него.

Член 115

Пазарни стандарти за мазнините

Без да се засягат член 114, параграф 1 или които и да е разпоредби, приети във ветеринарния сектор и сектора на храните, за да гарантират, че продуктите отговарят на хигиенните и здравни стандарти, както и за защита на здравето на животните и човека, установените в приложение XV стандарти се прилагат за следните продукти, предназначени за консумация от човека, с тегловно съдържание на мазнини най-малко 10 %, но по-малко от 90 %:

а) млечни мазнини под кодове по КН 0405 и ex21 06 ;

б) мазнини под код по КН ex15 17 ;

в) мазнини, съставени от растителни и/или животински продукти под кодове по КН ex15 17 и ex21 06 .

Съдържанието на мазнини, без солта, следва да е най-малко две трети от сухото вещество.

Тези стандарти обаче се прилагат само за продукти, които остават твърди при температура 20 oC, и са подходящи за мазане.

Член 116

Пазарни стандарти за продуктите от секторите на яйцата и птичето месо

Продуктите от секторите на яйцата и птичето месо се предлагат на пазара съгласно разпоредбите, установени в приложение ХIV.

Член 117

Сертифициране на хмел

1.Продуктите от сектора на хмела, добити или приготвени на територията на Общността, подлежат на процедура по сертифициране.

2.Сертификати могат да се издават само за продукти, които притежават минималните характеристики за качество, съответстващо на конкретната фаза на предлагане на пазара. Когато се касае за хмел на прах, хмел на прах с повишено съдържание на лупулин, екстракти от хмел и смесени продукти от хмел, сертификатът може да бъде издаден, само ако алфа-киселинното съдържание на тези продукти не е по-ниско от това на хмела, от който са получени.

3.В сертификата се посочва най-малко следната информация:

а) мястото (местата) на производство на хмела;

б) годината(ите), в която(ито) е прибрана реколтата;

в) сорта или сортовете.

4.Продукти от сектора на хмела могат да се предлагат на пазара или изнасят, само ако е издаден сертификат, както е посочено в параграфи 1, 2 и 3.

За внесени продукти от сектора на хмела удостоверението, предвидено в член 158, параграф 2, се счита за еквивалентно на сертификат.

5.Мерки за дерогация от параграф 4 могат да бъдат приети от Комисията:

а) за да удовлетворят търговските изисквания на определени трети страни; или

б) за продукти със специално предназначение.

Мерките, посочени в първата алинея:

а) не засягат нормалното предлагане на пазара на продукти, за които е издаден сертификат;

б) се придружават от гаранции, предназначени да предотвратятт евентуалното объркване на тези продукти.

Член 118

Пазарни стандарти за маслинови масла и за маслинови масла от маслиново кюспе

1.Използването на установените в приложение XVI описания и определения за маслиновите масла и за маслиновите масла от маслиново кюспе е задължително по отношение на предлагането на пазара на въпросните продукти в рамките на Общността и, доколкото те съответстват на задължителните международни правила, в търговията с трети страни.

2.При търговия на дребно на пазара могат да бъдат предлагани само маслата, посочени в приложение XVI, параграф 1, букви а) и б) и параграфи 3 и 6.

Член 118o

Посочване на компетентни контролни органи

1.Държавите-членки посочват компетентния(те) орган(и), отговарящ(и) за контрола върху спазването на установените в настоящата глава задължения, в съответствие с критериите, предвидени в член 4 от Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на спазването на законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните ( 17 ).

2.Държавите-членки следят за това, всеки оператор, спазващ разпоредбите на настоящия подраздел, да има право да бъде включен в система за контрол.

3.Държавите-членки уведомяват Комисията за компетентния(те) орган(и) по параграф 1. Комисията осигурява публикуването на техните наименования и адреси, както и периодичната им актуализация.

Член 118а

Приложно поле

1.Правилата относно наименованията за произход, географските указания и традиционните наименования, предвидени в настоящия раздел, се прилагат за продуктите, посочени в приложение ХIб, точки 1, 3—6, 8, 9, 11, 15 и 16.

2.Посочените в параграф 1 правила се основават на:

а) защитата на законните интереси на:

i) потребителите; и

ii) производителите;

б) осигуряване на правилното функциониране на общия пазар за съответните продукти;

в) насърчаване на производството на качествени продукти, като се допускат и национални мерки, свързани с политиката по качеството.

Член 118б

Определения

1.За целите на настоящия раздел се прилагат следните определения:

а) „наименование за произход“ означава наименование на район, определена местност или, по изключение, наименование на държава, което се използва за описание на продукт, посочен в член 118а, параграф 1, за който са спазени следните изисквания:

i) неговото качество и характеристики се дължат основно или изключително на специфична географска среда с присъщите ѝ природни и човешки фактори,

ii) гроздето, от което се произвежда, произхожда изключително от този географски район,

iii) производството му се извършва в този географски район, и

iv) получено е от винени сортове от вида Vitis vinifera;

б) „географско указание“ означава указание, отнасящо се за район, определена местност или, по изключение, държава, което се използва за описание на продукт, посочен в член 118а, параграф 1, за който са спазени следните изисквания:

i) притежава специфично качество, известност или други характеристики, които може да се отдадат на този географски произход,

ii) най-малко 85 % от гроздето, използвано за неговото производство, произхожда изключително от този географски район,

iii) производството му се извършва в този географски район, и

iv) получено е от винени сортове, принадлежащи към вида Vitis vinifera или произхождащи от кръстоска на вида Vitis vinifera и други видове от рода Vitis.

2.Някои традиционно използвани наименования представляват наименование за произход, когато:

а) обозначават вино;

б) препращат към географско наименование;

в) отговарят на изискванията, посочени в параграф 1, буква а), подточки i)—iv); и

г) за тях се провежда процедурата за предоставяне на правна закрила на наименования за произход и на географски указания, предвидена в настоящия подраздел.

3.Наименованията за произход и географските указания, включително свързаните с географски райони на трети държави, могат да се ползват със закрила в рамките на Общността в съответствие с установените в настоящия подраздел правила.

Член 118в

Съдържание на заявките за предоставяне на правна закрила

1.Заявките за предоставяне на правна закрила на означения като наименования за произход или географски указания включват техническо досие, което съдържа:

а) наименованието, за което се иска закрила;

б) име и адрес на заявителя;

в) спецификация на продукта, посочена в параграф 2; и

г) единен документ, съдържащ обобщение на спецификацията на продукта, посочена в параграф 2.

2.Спецификацията на продукта дава възможност на заинтересованите лица да проверят дали са спазени съответните условия за производство, с които се свързва наименованието за произход или географското указание.

Тя включва най-малко:

а) наименованието, за което се иска закрила;

б) описание на виното(ата):

i) при вина с указание на произхода - неговите(техните) аналитични и органолептични характеристики;

ii) при вина с географско указание - неговите(техните) основни аналитични характеристики, както и оценка или посочване на неговите(техните) органолептични характеристики;

в) където е приложимо — специфичните енологични практики, използвани за производството на виното(ата), както и съответните ограничения върху производството на виното(ата);

г) очертаване на границите на съответния географски район;

д) максималния добив от хектар;

е) посочване на винения сорт или сортовете лозя, от които е(са) получено(и) виното(ата);

ж) данни за връзката, посочена в член 118б, параграф 1, буква а), подточка i), или в зависимост от случая — в член 118б, параграф 1, буква б), подточка i);

з) приложимите изисквания, установени в общностни или национални разпоредби или когато това е предвидено от държавите-членки, от организация, която управлява защитеното наименование за произход или защитеното географско указание, като се отчита обстоятелството, че тези изисквания следва да бъдат обективни, недискриминационни и съвместими със законодателството на Общността;

и) наименованието и адреса на органите или структурите, които проверяват спазването на разпоредбите за спецификация на продукта, заедно с описание на техните задачи.

Член 118г

Заявка за предоставяне на правна закрила, свързана с географски район в трета държава

1.Когато заявката за предоставяне на правна закрила засяга географски район в трета държава, тя съдържа, освен данните по член 118в, доказателство, че въпросното наименование е защитено в неговата държава на произход.

2.Заявката се изпраща на Комисията или директно от заявителя, или чрез органите на съответната трета държава.

3.Заявката за предоставяне на правна закрила се подава на един от официалните езици на Общността или се придружава от заверен превод на един от тези езици.

Член 118д

Заявители

1.Всяка заинтересована група производители или по изключение, отделен производител, може да подаде заявка за предоставяне на правна закрила на наименование за произход или географско указание. В заявката могат да участват и други заинтересовани лица.

2.Производителите могат да подават заявки за предоставяне на правна закрила само за произвежданите от тях вина.

3.Може да се подаде обща заявка в случаите на наименование, обозначаващо граничен географски район, или на традиционно наименование, свързано с граничен географски район.

Член 118е

Предварителна национална процедура

1.Заявките за предоставяне на правна закрила в съответствие с член 118б на наименование за произход или географско указание на вина с произход от Общността преминават предварителна национална процедура в съответствие с настоящия член.

2.Заявката за предоставяне на правна закрила се подава в държавата-членка, от чиято територия произхожда наименованието за произход или географското указание.

3.Държавата-членка разглежда заявката за предоставяне на правна закрила, за да установи дали тя отговаря на установените в настоящия подраздел условия.

Държавата-членка провежда национална процедура, която гарантира съответно публикуване на заявката и предвижда срок от не по-малко от два месеца от датата на публикуване, в който всяко физическо или юридическо лице, имащо законен интерес и пребиваващо или установено на нейна територия, може да възрази срещу предложената закрила, като представи на държавата-членка надлежно обосновано изложение.

4.В случай че държавата-членка прецени, че наименованието за произход или географското указания не отговаря на съответните изисквания или е несъвместимо със законодателството на Общността като цяло, държавата-членка отхвърля заявката.

5.Ако държавата-членка прецени, че са спазени съответните изисквания, тя:

а) публикува единния документ и спецификацията на продукта най-малко в интернет; и

б) препраща до Комисията заявката за предоставяне на правна закрила, която съдържа следната информация:

i) име и адрес на заявителя;

ii) единния документ по член 118в, параграф 1, буква г);

iii) декларация от държавата-членка, че според нея заявката, подадена от заявителя, отговаря на необходимите условия; и

iv) данни за публикацията, посочена в буква а).

Тази информация се изпраща на един от официалните езици на Общността или се придружават от заверен превод на един от тези езици.

6.В срок до 1 август 2009 г. държавите-членки въвеждат необходимите законови, подзаконови или административни разпоредби, за да се съобразят с разпоредбите на настоящия член.

7.В случай че държава-членка няма национално законодателство в областта на правната закрила на наименованията за произход и на географските указания, тя може, единствено като преходна мярка, да предостави закрила на наименованието на национално равнище в съответствие с правилата на настоящия подраздел, като закрилата се предоставя от деня на подаване на заявката в Комисията. Тази преходна национална закрила се прекратява в деня, в който бъде взето решение за регистрация или отказ на такава съгласно настоящия подраздел.

Член 118ж

Контрол от страна на Комисията

1.Комисията публично оповестява датата, на която е подадена заявката за предоставяне на правна закрила на наименование за произход или географско указание.

2.Комисията проверява дали заявките за предоставяне на правна закрила по член 118е, параграф 5 отговарят на условията, установени в настоящия подраздел.

3.В случай че Комисията прецени, че са изпълнени установените в настоящия подраздел условия, тя публикува в Официален вестник на Европейския съюз единния документ, посочен в член 118в, параграф 1, буква г), както и данните за публикацията на спецификацията на продукта по член 118е, параграф 5.

В противен случай Комисията взема решение за отхвърляне на заявката в съответствие с процедурата по член 195, параграф 4.

Член 118з

Процедура за предявяване на възражения

В срок от два месеца от датата на публикуване по член 118ж, параграф 3, първа алинея всяка държава-членка или трета държава, или всяко физическо или юридическо лице, имащо законен интерес, пребиваващо или установено в държава-членка, различна от поискалата закрилата, или в трета държава, може да възрази срещу предложената закрила, като подаде до Комисията надлежно обосновано изложение относно условията за предоставяне на закрила, установени в настоящия подраздел.

В случай на физически или юридически лица, пребиваващи или установени в трета държава, това искане се подава директно или чрез органите на съответната трета държава в двумесечния срок по първа алинея.

Член 118и

Решение по заявката за предоставяне на правна закрила

Въз основа на информацията, с която разполага, Комисията взема решение в съответствие с процедурата, посочена в член 195, параграф 4, или за предоставяне на закрила на наименованието за произход или географското указание, което отговаря на установените в настоящия подраздел условия и е съвместимо с правото на Общността, или за отхвърляне на заявката, ако тези условия не са изпълнени.

Член 118й

Омоними

1.Наименование, за което е подадена заявка и което изцяло или частично е омоним с наименование, което вече е регистрирано съгласно настоящия регламент, свързано с лозаро-винарския сектор, се регистрира, като се спазва местното традиционно използване и се отчита възможният риск от въвеждане в заблуждение.

Омонимно наименование, което въвежда в заблуждение потребителя, като му внушава, че продуктите идват от друга територия, не се регистрира, дори ако наименованието е точно по отношение на действителната територия, район или място на произход на съответните продукти.

Използването на регистрирано омонимно наименование зависи от наличието на достатъчно отличия в практиката между омонима, регистриран впоследствие, и вече регистрираното наименование, като се вземат предвид необходимостта от равно третиране на заинтересованите производители и необходимостта потребителите да не се въвеждат в заблуждение.

2.Параграф 1 се прилага mutatis mutandis ако наименование, за което е подадена заявка, е изцяло или частично омоним с географско указание, което е защитено като такова съгласно законодателството на държавите-членки.

Държавите-членки не регистрират неидентични географски указания с оглед правна закрила съгласно съответното им законодателство в областта на географските указания, ако определено наименование за произход или географско указание е обект на закрила в Общността съгласно общностното законодателство, приложимо към наименованията за произход и географските указания.

3.Освен ако не е предвидено друго в мерките за прилагане на Комисията, когато наименованието на винен сорт лоза съдържа или се състои от защитено наименование за произход или защитено географско указание, това наименование не се използва за целите на етикетирането на продуктите, обхванати от настоящия регламент.

4.Закрилата на наименованията за произход и географските указания за продуктите, обхванати в член 118б, не засяга защитените географски указания, приложими към спиртните напитки по смисъла на Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 г. относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки ( 14 ) и обратно.

Член 118к

Основания за отказ на закрила

1.Наименованията, които са станали родови, не могат да се ползват със закрила като наименования за произход или географски указания.

За целите на настоящия подраздел „наименование, които е станало родово“ означава наименованието на вино, което въпреки че е свързано с местността или района, където този продукт първоначално е бил произвеждан или се е предлагал на пазара, се е превърнало в традиционно наименование на вино в Общността.

За да се установи дали едно наименование е станало родово, се вземат предвид всички фактори от значение, и по-специално:

а) съществуващото положение в Общността, по-специално в сферите на потребление;

б) приложимото национално или общностно законодателство.

2.Определено наименование не може да се ползва със закрила като наименование за произход или географско указание, когато в светлината на репутацията и известността на търговската марка тази закрила може да въведе потребителите в заблуждение по отношение на истинската идентичност на виното.

Член 118л

Връзка с търговските марки

1.Когато наименование за произход или географско указание е защитено съгласно настоящия регламент, регистрацията на търговска марка, съответстваща на една от ситуациите по член 118м, параграф 2 и свързана с продукт, попадащ в една от изброените в приложение ХIб категории, се отказва, ако заявката за регистрация на търговската марка е подадена след датата на представяне в Комисията на заявката за предоставяне на правна закрила на наименованието за произход или географското указание и впоследствие наименованието за произход или географското указание е получило закрила.

Регистрацията на търговски марки, регистрирани в нарушение на първа алинея, се обезсилва.

2.Без да се засяга член 118к, параграф 2, търговска марка, чието използване съответства на една от ситуациите по член 118м, параграф 2, за която има подадена заявка, регистрирана е или е установена в резултат на употреба, ако такава възможност е предвидена в съответното законодателство, на територията на Общността преди датата, на която заявката за предоставяне на правна закрила на наименованието за произход или географското указание е представена в Комисията, може да продължи да се използва и подновява, независимо от закрилата на наименование за произход или географско указание, при условие че не са налице основанията за недействителност или отмяна на търговската марка, предвидени в Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките ( 15 ) или в Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 г. относно марката на Общността ( 16 ).

В подобни случаи се разрешава използването на наименованието за произход или на географското указание успоредно със съответните търговски марки.

Член 118м

Закрила

1.Защитените наименования за произход и защитените географски указания могат да се използват от всеки оператор, предлагащ на пазара вино, което е било произведено в съответствие със съответната спецификация на продукта.

2.Защитените наименования за произход и защитените географски указания и вината, използващи тези защитени наименования в съответствие със спецификацията на продукта, се ползват със закрила срещу:

а) всяка пряка или непряка търговска употреба на защитено наименование:

i) от сходни продукти, за които не е спазена спецификацията на продукта на защитеното наименование; или

ii) доколкото подобно използване води до използване на репутацията на наименованието за произход или географското указание;

б) всякаква злоупотреба, имитация или позоваване, дори ако е посочен истинският произход на продукта или услугата или ако защитеното наименование е преведено или придружено от израз като „стил“, „тип“, „метод“, „както е произведено в“, „имитация“, „с аромат на“, „като“ или друг подобен израз;

в) всяко друго невярно или въвеждащо в заблуждение означение на мястото, откъдето произхожда продуктът, произхода, естеството или основни свойства на продукта, върху вътрешната или външната опаковка, рекламни материали или документи, свързани със съответния продукт от вино, както и опаковането на продукта в контейнер по начин, който може да създаде невярна представа за неговия произход;

г) всяка друга практика, която би могла да въведе в заблуждение потребителите относно истинския произход на продукта.

3.Защитените наименования за произход или защитените географски указания не стават родови в Общността по смисъла на член 118к, параграф 1.

4.Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да преустановят незаконното използване на защитените наименования за произход и защитените географски указания съгласно посоченото в параграф 2.

5.Чрез дерогация от параграфи 1—4, на Хърватия се разрешава да предлага на пазара на Хърватия или да изнася в трети държави вина с наименование „Mlado vino portugizac“ до изчерпване на складовите количества, налични към датата на присъединяването. Хърватия създава компютъризирана база данни с информация относно наличните на датата на присъединяване складови количества и прави необходимото тези количества да бъдат проверени и декларирани пред Комисията.

Член 118н

Регистър

Комисията създава и поддържа електронен регистър на защитените наименования за произход и защитените географски указания на вина, до който се предоставя публичен достъп.

Член 118п

Проверка на спазването на спецификациите

1.По отношение на защитените наименования за произход и защитените географски указания, свързани с географски район в Общността, се осигурява годишна проверка на спазването на спецификацията на продукта по време на производството на вино, както и по време на или след опаковането му, която се извършва от:

а) компетентния(те) орган(и) по член 118о, параграф 1; или

б) един или повече контролни органи по смисъла на член 2, втора алинея, точка 5 от Регламент (ЕО) № 882/2004, действащи като органи по сертифициране на продуктите в съответствие с критериите, предвидени в член 5 от посочения регламент.

Разходите за тези проверки са за сметка на проверяваните оператори.

2.По отношение на защитените наименования за произход и защитените географски указания, свързани с географски район в трета държава, се осигурява годишна проверка на спазването на спецификацията на продукта по време на производството, както и по време на или след опаковането на виното, която се извършва от:

а) един или повече публични органи, посочени от третата държава; или

б) един или повече органи по сертифицирането.

3.Органите по сертифициране, посочени в параграф 1, буква б) и параграф 2, буква б), спазват европейския стандарт EN 45011 или ISO/IEC Guide 65 (Общи изисквания за органите, които извършват сертифициране на продукти), като от 1 май 2010 г. се акредитират в съответствие с тях.

4.Когато органът или органите, посочени в параграф 1, буква а) и параграф 2, буква а), проверяват спазването на спецификацията на продукта, те предоставят подходящи гаранции за обективност и безпристрастност и разполагат със съответния квалифициран персонал и ресурси, необходими за изпълнението на техните задачи.

Член 118р

Изменение на спецификациите на продуктите

1.Заявител, който отговаря на условията по член 118д, може да подаде заявление за изменение на спецификацията на продукта на защитено наименование за произход или защитено географско указание, за да отчете по-специално развитието на научно-техническите знания или с оглед промяна на очертанията на географския район, посочен в член 118в, параграф 2, втора алинея, буква г). В заявлението се описват исканите изменения и се излагат основанията за тях.

2.В случай че предлаганото изменение предполага едно или повече изменения в единния документ, посочен в член 118в, параграф 1, буква г), членове 118е—118и се прилагат mutatis mutandis по отношение на заявлението за изменение. Ако предложеното изменение обаче е несъществено, Комисията решава в съответствие с процедурата, посочена в член 195, параграф 4, дали заявлението да бъде одобрено, без да следва процедурата, посочена в член 118ж, параграф 2 и член 118з, като в случай че то бъде одобрено, Комисията публикува елементите, посочени в член 118ж, параграф 3.

3.В случай че от предложеното изменение не произтичат промени в единния документ, се прилагат следните правила:

а) когато географският район се намира в определена държава-членка, тази държава-членка изразява становището си по изменението, като в случай че го одобрява, публикува изменената спецификация на продукта и уведомява Комисията за одобрените изменения и за основанията за тях;

б) когато географският район се намира в трета държава, Комисията решава дали да одобри предложеното изменение.

Член 118с

Отмяна

Комисията може да реши в съответствие с процедурата по член 195, параграф 4, по своя инициатива или въз основа на надлежно обосновано искане от държава-членка, трета държава или физическо или юридическо лица с правен интерес, да отмени закрилата на наименование за произход или географско указание, ако повече не може да бъде гарантирано спазването на съответната продуктова спецификация.

Членове 118е—118и се прилагат mutatis mutandis.

Член 118т

Съществуващи защитени наименования на вино

1.Наименованията на вино, които са защитени в съответствие с членове 51 и 54 от Регламент (ЕО) № 1493/1999 и член 28 от Регламент (ЕО) № 753/2002 на Комисията от 29 април 2002 г. относно определяне на някои правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета по отношение на описанието, обозначаването, представянето и защитата на определени лозаро-винарски продукти ( 18 ), се ползват автоматично със закрила по настоящия регламент. Комисията ги вписва в регистъра, предвиден в член 118н от настоящия регламент.

2.По отношение на съществуващите защитени наименования на вино, посочени в параграф 1, държавите-членки предават на Комисията:

а) техническите досиета по член 118в, параграф 1;

б) националните решения за одобряване.

3.Наименованията на вино, посочени в параграф 1, за които до 31 декември 2011 г. не е представена информацията по параграф 2, губят закрилата, предоставена съгласно настоящия регламент. Комисията извършва съответните административни формалности по заличаването на такива наименования от регистъра по член 118н.

4.Член 118с не се прилага по отношение на съществуващите защитени наименования на вино, посочени в параграф 1.

До 31 декември 2014 г. Комисията може да реши, по своя инициатива и в съответствие с процедурата, посочена в член 195, параграф 4, да отмени закрилата на съществуващите защитени наименования на вино, посочени в параграф 1, ако те не отговарят на условията, предвидени в член 118б.

5.За Хърватия наименованията на вината, публикувани в ОВ C 116 от 14 април 2011 г., са защитени по силата на настоящия регламент, при условие че процедурата на оспорване има благоприятен изход. Комисията ги вписва в регистъра, предвиден в член 118н.

Параграфи 2—4 от настоящия член се прилагат при следните условия: Посоченият в параграф 3 срок е една година от датата на присъединяването на Хърватия. Посоченият в параграф 4 срок е четири години от датата на присъединяването на Хърватия.

Член 118у

Такси

Държавите-членки могат да начисляват такса за покриване на разходите, включително на онези, свързани с разглеждането на заявките за предоставяне на правна закрила, предявените възражения, заявленията за изменение и исканията за отмяна съгласно настоящия подраздел.

Член 118ф

Определения

1.„Традиционно наименование“ означава наименование, което е традиционно използвано в държава-членка за продуктите, посочени в член 118а, параграф 1, за да обозначи:

а) че продуктът има защитено наименование за произход или защитено географско указание съгласно общностното или националното законодателство;

б) начина на производство или стареене или качеството, цвета, типа местност или конкретно историческо събитие на продукта със защитено наименование за произход или защитено географско указание.

2.Традиционните наименования се признават, определят и защитават от Комисията.

Член 118х

Закрила

1.Защитено традиционно наименование може да се използва единствено за продукт, произведен в съответствие с определението по член 118ф, параграф 1.

Традиционните наименования са защитени срещу неправомерно използване.

Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да спрат неправомерното използване на защитени традиционни наименования.

2.Традиционните наименования не стават родови в Общността.

Член 118ц

Определение

За целите на настоящия раздел:

а) „етикетиране“ означава всякакви думи, знаци, търговски марки, маркови имена, картинни изображения или символи, поставени върху всякакъв вид опаковка, документ, листовка, етикет, карта или лента, придружаващи или посочващи даден продукт;

б) „представяне“ означава всяка информация, предоставена на потребителите чрез опаковката на съответния продукт, включително формата и вида на бутилките.

Член 118ч

Условия за прилагането на хоризонталните правила

Освен ако не е предвидено друго от настоящия регламент, Директива 89/104/ЕИО, Директива 89/396/ЕИО на Съвета от 14 юни 1989 г. относно означенията или маркировките, идентифициращи партидата, към която принадлежи даден хранителен продукт ( 19 ), Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 г. за сближаване на законодателството на държавите-членки относно етикетирането, представянето и рекламата на храните ( 20 ) и Директива 2007/45/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. за определяне на правила за номиналните количества за предварително опаковани продукти ( 21 ) се прилагат при етикетирането и представянето на продуктите, попадащи в техните приложни полета.

Член 118ш

Задължителни данни

1.Етикетирането и представянето на продуктите, посочени в приложение ХIб, точки 1—11, 13, 15 и 16, които се предлагат на пазара в Общността или са предназначени за износ, съдържат следните задължителни означения:

а) обозначение на категорията лозаро-винарския продукт в съответствие с приложение ХIб;

б) за вина със защитено наименование за произход или защитено географско указание:

i) означението „защитено наименование за произход“ или „защитено географско указание“; и

ii) името на защитеното наименование за произход или на защитеното географско указание;

в) действителното алкохолно съдържание по обем;

г) обозначение на мястото, откъдето идва виното;

д) обозначение на бутилиращото предприятие или — за пенливото вино, газирано пенливо вино, качествено пенливо вино или качествено ароматизирано пенливо вино — наименованието на производителя или търговеца;

е) посочване на вносителя в случай на вина от внос; и

ж) при пенливо вино, газирано пенливо вино, качествено пенливо вино или качествено ароматизирано пенливо вино, посочване на захарното съдържание.

2.Чрез дерогация от параграф 1, буква а) за вина, чиито етикети включват защитеното наименование за произход или защитеното географско указание, може да не се посочва категорията лозаро-винарски продукт.

3.Чрез дерогация от параграф 1, буква б) означенията „защитено наименование за произход“ или „защитено географско указание“ може да не се посочват в следните случаи:

а) когато върху етикета е посочено традиционно наименование съгласно член 118ф, параграф 1, буква а);

б) когато, в изключителни случаи, които подлежат на определяне от Комисията, върху етикета е посочено защитеното наименование за произход или защитеното географско указание.

Член 118щб

Привеждане в изпълнение

Компетентните органи на държавите-членки вземат необходимите мерки, за да се гарантира, че на пазара не се пуска продукт, посочен в член 118ш, параграф 1, който не е етикетиран в съответствие с разпоредбите на настоящия раздел, или за да се осигури изтеглянето му от пазара.

Член 119

Използване на казеин и казеинати при производството на сирене

Когато се отпуска помощ по член 100, Комисията може да предвиди използването на казеин и казеинати при производството на сирене да става след предварително разрешение, което се предоставя само ако това използване е необходимо условие за производството на продуктите.

Член 120

Метод на производство на етилов алкохол от земеделски произход

Методът на производство и характеристиките на етиловия алкохол от земеделски произход, получен от специфичен земеделски продукт, изброен в приложение I към Договора, може да бъде определен от Комисията.

Член 120а

Класифициране на винените сортове лози

1.Продуктите, изброени в приложение ХIб и произведени в Общността, се произвеждат от винени сортове лози, които могат да бъдат класифицирани в съответствие с параграф 2.

2.При спазване на параграф 3 държавите-членки изготвят класификация на винените сортове лози, които могат да се засаждат, презасаждат или присаждат на тяхна територия за целите на винопроизводството.

Държавите-членки могат да класифицират единствено винените сортове лози, които отговарят на следните условия:

а) сортът принадлежи към вида Vitis vinifera или произхожда от кръстоска на вида Vitis vinifera и други видове от рода Vitis;

б) сортът не е един от следните: Noah, Othello, Isabelle, Jacquez, Clinton и Herbemont.

При заличаване на винен сорт лоза от класификацията по първа алинея изкореняването му се извършва в срок до 15 години от заличаването.

3.Държави-членки, чието винопроизводство не надвишава 50 000 хектолитра за винарска година, изчислено на база средно производство за петте последни винарски години, се освобождават от посоченото в параграф 2 задължение за класификация.

Въпреки това и в посочените в първа алинея държави-членки може да се засаждат, презасаждат и присаждат за целите на винопроизводството само винените сортове лози, които отговарят на изискванията на параграф 2, букви а) и б).

4.Чрез дерогация от параграф 2, първа и втора алинея и параграф 3, втора алинея се разрешава засаждане, презасаждане или присаждане на следните винени сортове лози за научни изследвания и експериментална дейност:

а) винени сортове лози, които не са класифицирани, когато става въпрос за посочените в параграф 2 държави-членки;

б) винени сортове лози, които не отговарят на изискванията по параграф 2, букви а) и б), когато става въпрос за посочените в параграф 3 държави-членки.

5.Площи, засадени с винени сортове лози за целите на винопроизводството в нарушение на разпоредбите на параграфи 2, 3 и 4, подлежат на изкореняване.

Въпреки това няма задължение за изкореняване на тези площи, когато продукцията е предназначена единствено за консумация в домакинствата на винопроизводителите.

6.Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да проверят спазването от страна на производителите на разпоредбите на параграфи 2—5.

Член 120б

Приложно поле

Настоящият подраздел обхваща разрешените енологични практики и ограничения, приложими спрямо производството и предлагането на пазара на продуктите от лозаро-винарския сектор, обхванати от настоящия регламент, както и процедурата за вземане на решения относно тези практики и ограничения.

Член 120в

Енологични практики и ограничения

1.Само енологичните практики, разрешени съгласно общностното право, които са посочени в приложение ХVа или за които е взето решение в съответствие с членове 120г и 120д, се използват за производство и съхраняване в Общността на продуктите от лозаро-винарския сектор.

Първата алинея не се прилага за:

а) гроздов сок и концентриран гроздов сок;

б) гроздова мъст и концентрирана гроздова мъст, предназначена за приготвяне на гроздов сок.

2.Разрешените енологични практики се използват единствено за осигуряване на правилната винификация, правилното съхраняване или правилното пречистване на продукта.

3.Продуктите от лозаро-винарския сектор, обхванати от настоящия регламент, се произвеждат в Общността в съответствие със съответните ограничения, установени в приложение ХVб.

4.Продуктите, обхванати от настоящия регламент, които са приготвени чрез използване на неразрешени общностни енологични практики или когато това е приложимо, неразрешени национални енологични практики, или които са в нарушение на установените в приложение ХVб ограничения, не могат да бъдат предлагани на пазара в Общността.

Член 120г

По-строги правила, налагани от държавите-членки

Държавите-членки могат да ограничат или изключат използването на определени енологични практики и да предвидят по-строги ограничения за вина, които са разрешени съгласно правото на Общността и които са произведени на тяхна територия, с цел по-добро запазване на основните характеристики на вината със защитено наименование за произход или защитено географско указание и на пенливите вина и ликьорните вина.

Държавите-членки уведомяват Комисията за тези ограничения и изключения, а тя от своя страна съобщава тази информация на останалите държави-членки.

Член 120д

Разрешаване на енологични практики и ограничения

1.Освен в случаите на енологични практики на обогатяване, повишаване на киселинното съдържание и намаляване на киселинното съдържание, предвидени в приложение ХVа по отношение на включените в него конкретни продукти, както и изброените в приложение ХVб ограничения, разрешението за енологични практики и ограничения по отношение на производството и съхраняването на продукти от лозаро-винарския сектор се дава от Комисията в съответствие с процедурата, посочена в член 195, параграф 4.

2.Държавите-членки могат да разрешат експерименталното използване на неразрешени енологични практики при условия, които се определят от Комисията в съответствие с процедурата, посочена в член 195, параграф 4.

Член 120е

Критерии за предоставяне на разрешение

Когато дава разрешение за използване на енологични практики в съответствие с процедурата по член 195, параграф 4, Комисията:

а) се основава на енологичните практики, препоръчани и публикувани от Международната организация по лозарството и винарството (OIV), както и на резултатите от експерименталното използване на все още неразрешени енологични практики;

б) взема под внимание въпроса за защитата на човешкото здраве;

в) взема под внимание възможните рискове от въвеждане в заблуда на потребителите поради техните установени очаквания и възприятия, като отчита наличието и възможностите за използване на информационни средства с цел изключване на подобни рискове;

г) следи за запазването на естествените съществени характеристики на виното и за това в състава на съответния продукт да не бъдат извършвани сериозни промени;

д) осигурява допустимо минимално ниво на грижа за околната среда;

е) спазва общите правила относно енологичните практики и ограниченията, установени съответно в приложения ХVа и ХVб.

Член 120ж

Методи на анализ

Методите на анализ за определяне на състава на продуктите от лозаро-винарския сектор и правилата, чрез които може да се установи дали тези продукти са преминали през обработки, които противоречат на разрешените енологични практики, са онези, препоръчани и публикувани от OIV.

Когато липсват методи и правила, препоръчани и публикувани от OIV, съответните методи и правила се приемат от Комисията в съответствие с процедурата, посочена в член 195, параграф 4.

До приемането на такива правила се използват методите и правилата, разрешени от съответната държава-членка.

Член 121

Приемане на стандарти, правила за прилагане и дерогации

Комисията определя подробните правила за прилагането на настоящата глава, които в частност могат да се отнасят до:

а) пазарните стандарти, посочени в членове 113 и 113а, включително правилата за:

i) дерогации или освобождавания от прилагане на стандартите;

ii) предоставяне на подробни сведения, изисквани съгласно стандартите, както и за предлагането на пазара и етикетирането;

iii) прилагане на стандартите по отношение на внасяните във или изнасяните от Общността продукти;

iv) по отношение на член 113а, параграф 1, за определяне какво представлява продукт, който е „здрав, в добро състояние и с подходящо пазарно качество“;

б) по отношение на определенията и наименованията, които могат да бъдат използвани при предлагане на пазара на мляко и млечни продукти в съответствие с член 114, параграф 1:

i) съставяне и при необходимост допълване на списъка на продуктите, посочени в приложение XII, точка III, параграф 1, алинея втора, въз основа на списъците, изпратени на Комисията от държавите-членки;

ii) допълване при необходимост на списъка на наименованията в приложение XII, точка II, параграф 2, алинея втора, буква а);

в) по отношение на стандартите за мазнини за мазане, посочени в член 115:

i) списък на продуктите, посочени в от приложение XV, точка I, параграф 2, буква а) от алинея трета въз основа на списъците, изпратени на Комисията от държавите-членки;

ii) методите на анализ, необходими за проверка на състава и производствените характеристики на продуктите, посочени в член 115;

iii) подробни правила за вземането на проби;

iv) подробни правила за получаване на статистическа информация за пазарите на продуктите, посочени в член 115;

г) по отношение на разпоредбите относно предлагането на пазара на яйца, установени в приложение ХIV, част А:

i) определения;

ii) честотата на събиране, доставката, консервирането и обработката на яйцата;

iii) критериите за качество, по-специално външния вид на черупката, консистенцията на белтъка и на жълтъка и височината на въздушното пространство;

iv) класирането по тегло, включително изключения;

v) маркировката на яйцата и означенията на опаковките, включително изключения, както и правилата, които да се прилагат по отношение на пакетиращите центрове;

vi) търговията с трети страни;

vii) методите на отглеждане;

д) по отношение на разпоредбите относно предлагането на пазара на птиче месо, установени в приложение ХIV, част Б:

i) определения;

ii) списък на трупове от домашни птици, части от трупове от домашни птици и вътрешности, включително foie gras, за които се прилага част Б от приложение ХIV;

iii) критериите за класификация по смисъла на приложение XIV, част Б, точка III, параграф 1;

iv) правилата относно допълнителни означения, които да фигурират в придружителни търговски документи, етикетирането, представянето и рекламата на птичето месо, предназначено за крайния потребител, както и търговското наименование, под което да се продава продуктът по смисъла на член 3, параграф 1, точка 1 от Директива 2000/13/ЕО;

v) незадължителни означения относно използвания метод на охлаждане и вида на отглеждане;

vi) дерогации, които могат да се прилагат в случай на доставка на транжорни или преработващи предприятия;

vii) правила относно процентите на абсорбция на вода при подготовката на прясно, замразено и бързо замразено трупно месо и части на трупа, както и означенията, които да се нанасят в това отношение;

е) по отношение на разпоредбите относно стандартите за производство и предлагане на пазара на яйца за люпене и пилета от домашни птици, отглеждани в птицеферми, установени в приложение XIV, част В:

i) определения;

ii) регистрацията на предприятия за производство или търговия с яйца за люпене или пилета от домашни птици, отглеждани в птицеферми;

iii) означения, които се нанасят върху яйцата за люпене, включително яйцата, които се внасят от или се изнасят за трети страни, както и върху опаковките, а също и правилата, които следва да се прилагат по отношение на пилета с произход от трети страни;

iv) регистри, които следва да се водят от люпилните;

v) предназначението на извадените от инкубатора яйца, с изключение на консумация от човека;

vi) информацията, предоставяна от люпилни и други предприятия, на компетентните органи на държавите-членки;

vii) придружителни документи;

ж) минималните характеристики за качеството на продуктите от сектора на хмела, посочени в член 117;

з) методите на анализ, които следва да бъдат използвани при необходимост;

и) по отношение на използването на казеин и казеинати, посочени в член 119:

i) условията, съгласно които държавите-членки дават разрешенията, както и максималните проценти, които следва да бъдат включени, въз основа на обективни критерии, при отчитане на технологичните нужди;

ii) задълженията, които следва да бъдат изпълнявани от предприятията, получили разрешение по подточка i);

й) по отношение на условията, които се прилагат при предлагането на пазара на месо от животни от рода на едрия рогат добитък на възраст дванадесет месеца или по-малко съгласно член 113б:

i) практическите методи за указване на буквата за обозначаване на категорията в съответствие с точка II от приложение ХIа по отношение на разположението и размера на използваните символи;

ii) вноса на месо от трети държави съгласно точка VIII от приложение ХIа по отношение на методите за удостоверяване на съответствието с изискванията на настоящия регламент.

к) правилата по отношение на наименованията за произход или географските указания, посочени в раздел Iа, подраздел I, по-специално дерогациите от приложимостта на правилата и изискванията, установени в същия подраздел:

i) доколкото се отнасят до заявки за предоставяне на правна закрила на наименования за произход или на географски указания, които са в процес на разглеждане;

ii) доколкото се отнасят до производството на някои вина със защитено наименование за произход или защитено географско указание в географски район, намиращ се в близост до географския район, от който произхожда гроздето;

iii) доколкото се отнасят до традиционни практики за производство на някои вина със защитено наименование за произход;

л) правилата по отношение на традиционните наименования, посочени в раздел Iа, подраздел II, по-специално относно:

i) процедурата за предоставяне на закрила;

ii) конкретното ниво на закрила;

м) правилата по отношение на етикетиране и представяне, посочени в раздел Iб, по-специално:

i) подробна информация за мястото, откъдето идва съответният продукт;

ii) условията за използване на незадължителните данни, изброени в член 118щ;

iii) специалните изисквания относно означенията за годината на реколтата и винения сорт лоза, отбелязани върху етикета, както е посочено в член 118щ, параграф 2;

iv) нови дерогации в допълнение към посочените в член 118ш, параграф 2, съгласно които може да не се посочва категорията лозаро-винарски продукт;

v) правилата относно закрилата, която следва да бъде предоставена по отношение на представянето на даден продукт.

Комисията може да измени част Б от таблицата, установена в точка III, параграф 2 от приложение ХIа.

Мерките, необходими за прилагането на разпоредбите относно енологичните практики и ограниченията, установени в раздел IIа, подраздел II и приложения ХVа и ХVб, се приемат от Комисията в съответствие с процедурата, посочена в член 195, параграф 4, освен ако в тези приложения не е посочено друго.

Мерките, посочени в трета алинея, може да включват по-специално:

а) разпоредби, като последица от които енологичните практики на Общността, изброени в приложение IV към Регламент (ЕО) № 1493/1999, се считат за разрешени енологични практики;

б) разрешени енологични практики и ограничения, в това число обогатяване, повишаване и намаляване на киселинното съдържание на пенливи вина, качествени пенливи вина и качествени пенливи ароматизирани вина;

в) разрешени енологични практики и ограничения относно ликьорните вина;

г) при спазване на разпоредбите на буква В от приложение ХVб — разпоредбите относно смесването и купажирането на гроздова мъст и вина;

д) когато не съществуват правила на Общността по тези въпроси — спецификациите за чистота и идентичност на веществата, използвани в енологичните практики;

е) административни правила за осъществяване на разрешените енологични практики;

ж) условията, на които се подчиняват държането, разпространението и използването на продукти, които не съответстват на разпоредбите на член 120в, и възможните изключения от изискванията на посочения член, както и установяването на критерии с цел избягване на затруднения в отделни случаи;

з) условията, при които държавите-членки могат да разрешат държането, разпространението и използването на продукти, които не съответстват на разпоредбите на раздел IIа, подраздел II, извън тези по член 120в, или на разпоредбите за прилагане на настоящия подраздел.

Член 122

Организации на производители

Държавите-членки признават организации на производители, които:

а) се състоят от производители от един от следните сектори:

i) „Хмел“,

ii) „Маслиново масло и трапезни маслини“,

iii) „Плодове и зеленчуци“ по отношение на производителите, които отглеждат един или повече от продуктите от този сектор, и/или по отношение на продуктите, предназначени единствено за преработка,

iiia) мляко и млечни продукти,

iv) „Копринени буби“;

б) са учредени по инициатива на производителите;

в) имат конкретна цел, която може по-специално по отношение на сектор „Плодове и зеленчуци“ да включва една от следните цели:

i) осигуряване, че продукцията е планирана и приспособена към търсенето, по-специално по отношение на качеството и количеството;

ii) концентриране на предлагането и предлагане на пазара на продуктите на членовете ѝ;

iii) оптимизиране на производствените разходи и стабилизиране на производствените цени.

Държавите-членки могат да признаят и организациите на производители, основани от производители във всеки един сектор, посочен в член 1, различен от секторите, посочени в параграф 1, буква a) съгласно условията, определени в букви б) и в) на този параграф.

По отношение на лозаро-винарския сектор държавите-членки могат да признават организации на производители при същите условия като онези, изложени в първа алинея, букви б) и в), и когато прилагат устав, изискващ от техните членове по-специално:

а) да прилагат приетите от организацията на производители правила, свързани с отчитането на продукцията, производството, предлагането на пазара и опазването на околната среда,

б) да предоставят информация, поискана от организацията на производителите за статистически цели, по-специално относно засадените площи и развитието на пазара,

в) да заплащат санкции при неспазване на задължения, произтичащи от устава.

В лозаро-винарския сектор по-специално може да се цели постигането на следните конкретни цели по смисъла на първа алинея, буква в):

а) насърчаване и осигуряване на техническа помощ за използването на природосъобразни практики за култивация и производствени техники;

б) насърчаване на инициативи за управлението на вторични продукти от производството на вино и за управление на отпадъците, по-специално с цел опазване на качеството на водата, почвите и природата и запазване или насърчаване на биологичното разнообразие,

в) проучване на устойчивите производствени методи и развитието на пазарите,

г) допринасяне за изпълнението на програмите за подпомагане, посочени в част II, дял I, глава IV, раздел IVб.

Член 123

Междубраншови организации

►M31. ◄Държавите-членки признават междубраншови организации, които:

а) се състоят от представители на икономическите дейности, свързани с производството, търговията и/или преработката на продукти в следните сектори:

i) сектор на маслиновото масло и трапезните маслини;

ii) сектор на тютюна;

б) са учредени по инициатива на всички или някои от организациите или асоциациите, от които се състоят;

в) имат специфична цел, която по-специално може да се отнася до:

i) концентриране и координиране на предлагането, както и предлагане на пазара на продуктите на членовете;

ii) съвместно приспособяване на производството и преработвателната дейност към изискванията на пазара и подобряване на продукта;

iii) насърчаване на рационализацията и подобряване на производството и преработвателната дейност;

iv) проучване на устойчивите производствени методи и развитието на пазарите.

—————

2.Когато междубраншовите организации, посочени в параграф 1, осъществяват своята дейност на териториите на няколко държави-членки, признаването се предоставя от Комисията без съдействието на комитета, посочен в член 195, параграф 1.

3.►M10В допълнение към параграф 1 държавите-членки, във връзка със сектора на плодовете и зеленчуците и евентуално във връзка с лозаро-винарския сектор, признават и междубраншовите организации, които:

а) са съставени от представители на стопанските дейности, свързани с производството, търговията и/или преработката на продуктите от секторите, посочени в уводната част;

б) са учредени по инициатива на всички или някои от представителите, посочени в буква а); ◄

в)►M10извършват една, или ако се отнася за сектора на плодовете и зеленчуците — две или повече от следните дейности в един или повече региони на Общността, като вземат предвид интересите на потребителите и, без да се засягат другите сектори, в лозаро-винарския сектор — като вземат предвид общественото здраве и интересите на потребителите: ◄

i) подобряват познаването и прозрачността на производството и пазара;

ii) помагат за по-добро координиране на пускането на пазара на продукти от секторите на плодовете и зеленчуците и лозаро-винарския сектор, по-специално посредством научни изследвания и пазарни проучвания;

iii) разработват стандартни типове договори, съобразени с правилата на Общността;

iv) използват в пълна степен потенциала на произведените плодове и зеленчуци, както и потенциала на продукцията на лозаро-винарския сектор;

v) предоставят необходимата информация и извършват необходимите научни изследвания за адаптиране на производството към продукти, които съответстват в по-голяма степен на пазарните изисквания и на вкусовете и очакванията на потребителите, по-специално по отношение на качеството на продукта и опазването на околната среда;

vi) търсят начини за ограничаване на използването на фитосанитарни продукти и други материали, като по този начин гарантират качеството на продукта и съхраняването на почвите и водите;

vii) разработва методи и похвати за подобряване качеството на продуктите на всички етапи от производството и предлагането на пазара и, по отношение на лозаро-винарския сектор — и на винификацията;

viii) използват потенциала на биологичното земеделие, опазват и насърчават този тип земеделие, както и наименованията за произход, етикетите за качество и географските указания;

ix) насърчават интегрираното производство или други екологични производствени методи;

x) по отношение на сектора на плодовете и зеленчуците определят правила във връзка с производството и правилата за предлагане на пазара, посочени в приложение ХVIа, точки 2 и 3, които са по-строги от общностните или националните правила.

xi) по отношение на лозаро-винарския сектор:

— предоставяне на информация за специфични характеристики на виното със защитено наименование за произход или защитено географско указание,

— насърчаване на умерената и отговорна консумация на вино и информиране за вредите, свързани с опасни модели на консумация,

— провеждане на дейности за популяризиране на виното, особено в трети държави.

4.Държавите-членки могат да признаят и междубраншови организации, които:

а) официално са отправили искане да бъдат признати и са съставени от представители на икономически дейности, свързани с производството на сурово мляко и с поне един от следните етапи на веригата на доставка: преработката на продукти от сектора на млякото и млечните продукти или търговията с тях, включително дистрибуция;

б) са създадени по инициатива на всички или някои от представителите, посочени в буква а);

в) като вземат предвид интересите на своите членове и на потребителите, извършват в един или повече региони на Съюза една или повече от следните дейности:

i) повишаване на знанията и на прозрачността на производството и на пазара, включително чрез публикуването на статистически данни за цените, количествата и сроковете на сключените предходни договори за доставка на сурово мляко и чрез осигуряването на анализи на потенциалните бъдещи развития на пазара на регионално, национално и международно равнище;

ii) съдействие за по-добро координиране на пускането на пазара на продукти от сектора на млякото и млечните продукти, по-специално посредством научни изследвания и пазарни проучвания;

iii) насърчаване на потреблението и предоставяне на информация относно млякото и млечните продукти на вътрешния и външния пазар;

iv) проучване на потенциалните пазари за износ;

v) изготвяне, в съответствие с правилата на Съюза, на типови образци на договори за продажбата на сурово мляко на изкупвачите и/или доставянето на преработени продукти на дистрибуторите и търговците на дребно, като отчитат необходимостта от постигане на лоялна конкуренция и избягване на нарушенията на пазара;

vi) предоставяне на информация и провеждане на проучвания, необходими за ориентиране на производството към продукти, които са по-добре съобразени с пазарните изисквания и с вкусовете и очакванията на потребителите, най-вече по отношение на качеството на продуктите и опазването на околната среда;

vii) поддържане и развитие на производствения потенциал на сектора на млякото и млечните продукти, inter alia, чрез насърчаване на иновациите и оказване на подкрепа за програмите за приложна научноизследователска и развойна дейност с оглед на използването на целия потенциал на млякото и млечните продукти, по-специално с цел създаване на продукти с добавена стойност, които са по-привлекателни за потребителите;

viii) търсене на начини за ограничаване на използването на ветеринарно-санитарни продукти, подобряване на управлението на други вложени продукти и подобряване на безопасността на храните и на здравето на животните;

ix) разработване на методи и инструменти за подобряване на качеството на продуктите на всички етапи от производството и предлагането на пазара;

x) използване на потенциала на биологичното производство, опазване и насърчаване на този тип производство, както и на производството на продукти с наименования за произход, етикети за качество и географски указания; както и

xi) насърчаване на интегрираното производство или на други екологично чисти производствени методи.

Член 124

Общи разпоредби относно организациите на производители и междубраншовите организации

1.Член 122 и член 123, параграф 1 се прилагат, без да се засяга признаването, направено от държавите-членки въз основа на националното законодателство и в съответствие с правото на Общността, съответно на организации на производители или междубраншови организации в секторите, посочени в член 1, с изключение на секторите, посочени в член 122, параграф 1, буква а) и в член 123, параграф 1.

2.Организации на производители, признати или одобрени в съответствие с регламенти (ЕО) № 865/2004, (ЕО) № 1952/2005 и (ЕО) № 1544/2006, се считат за признати организации на производители по член 122 от настоящия регламент.

Междубраншови организации, признати или одобрени в съответствие с регламенти (ЕИО) 2077/92 и (ЕО) № 865/2004, се считат за признати междубраншови организации по член 123 от настоящия регламент.

Член 125

Организации на оператори

За целите на настоящия регламент, организациите на оператори се състоят от признати организации на производители, признати междубраншови организации или признати организации на други оператори в сектора на маслиновото масло и трапезните маслини, или техни асоциации.

Член 125а

Устави на организациите на производители

1.Уставът на една организация на производители в сектор „Плодове и зеленчуци“ изисква от нейните членове, по-специално:

а) да прилагат приетите от организацията на производители правила, свързани с отчитането на продукцията, производството, предлагането на пазара и опазването на околната среда;

б) да принадлежат само към една организация на производители по отношение на производството на дадено стопанство на който и да е продукт, посочен в член 122, буква а), подточка iii);

в) да предлагат на пазара цялата си съответна продукция посредством организацията на производители;

г) да предоставят информацията, искана от организацията на производители за статистически цели, по-специално информация за засети площи, произведени количества, добиви и директни продажби;

д) да заплащат предвидените в устава на организацията финансови вноски за създаване и попълване на оперативния фонд, предвиден в член 103б.

2.Независимо от параграф 1, буква в) в случаите, когато организацията на производители е разрешила и където това е в съответствие с правилата и условията, установени от организацията на производители, производителите членове могат:

а) да продават не повече от определен процент от своята продукция и/или продукти пряко в своите стопанства и/или извън тях на потребители за техни лични нужди, като тези проценти се определят от държавите-членки не по-ниски от 10 %;

б) да предлагат на пазара сами или чрез друга организация на производители, определена от тяхната собствена организация, количества продукти, които са незначителни спрямо обема на предлаганата на пазара продукция от собствената им организация;

в) да предлагат на пазара сами или чрез друга организация на производители, определена от тяхната собствена организация, продукти, които поради своите характеристики не се включват обичайно в търговската дейност на съответната организация.

3.Уставът на организацията на производители предвижда също така:

а) процедури за определяне, приемане и изменение на правилата, посочени в параграф 1;

б) възлагането на задължение на членовете за финансови вноски, необходими за финансиране на организацията на производители;

в) правила, които позволяват на членуващите производителите да контролират по демократичен начин своята организация и решенията ѝ;

г) санкции за нарушаване на задълженията, залегнали в устава, по-специално неплащане на финансови вноски или нарушаване на правилата, приети от организацията на производители;

д) правила за приемане на нови членове, по-специално минимален срок за членство;

е) счетоводни и бюджетни правила, необходими за работата на организацията.

4.Счита се, че организациите на производители в сектор „Плодове и зеленчуци“ действат от името и за сметка на членовете си по отношение на икономическите въпроси.

Член 125б

Признаване

1.Държавите-членки признават за организации на производителите в сектор „Плодове и зеленчуци“ всички юридически лица или ясно обособени части от юридически лица, които подадат заявление за това, при условие че:

а) имат за цел използването на екологични практики на култивиране, производствени техники и практики за управление на отпадъците, особено що се отнася до опазването на качеството на водите, почвите и ландшафта и запазването или стимулирането на биологичното разнообразие, и отговарят на изискванията, установени в членове 122 и 125а и представят съответните доказателства за това;

б) имат минимален брой членове и обхващат минимален обем или стойност от пазарната продукция, които се определят от държавите-членки, и представят съответните доказателства за това;

в) са налице достатъчно доказателства, че те могат да осъществяват правилно дейността си, както във времето, така и по отношение на ефективността и концентрацията на доставките, като за постигането на тази цел държавите-членки могат да решат кои от продуктите или групите продукти, посочени в член 122, буква а), подточка iii), следва да бъдат обхванати от организацията на производители;

г) ефективно дават възможност на своите членове да получават техническа помощ при използване на екологични практики на култивиране;

д) при необходимост ефективно предоставят на членовете си техническите средства за събиране, съхранение, опаковане и предлагане на пазара на продукцията им;

е) гарантират правилното търговско и счетоводно управление на дейността си; и

ж) не заемат господстващо положение на даден пазар, освен когато това е необходимо за изпълнение на целите на член 33 от Договора.

2.Държавите-членки:

а) решават дали да признаят съответната организация на производители в срок от три месеца от подаване на заявлението, придружено от всички съответни доказателства;

б) извършват редовни проверки, за да удостоверят дали организациите на производители спазват изискванията на настоящата глава, налагат санкции на тези организации в случаите на неспазване на изискванията или нередности, свързани с разпоредбите на настоящия регламент, и при необходимост решават да оттеглят признаването на съответната организация;

в) веднъж годишно нотифицират Комисията за всяко решение за предоставяне, отказване или оттегляне на признаването.

Член 125в

Асоциации на организации на производители в сектор „Плодове и зеленчуци“

Асоциация на организации на производители в сектор „Плодове и зеленчуци“ се формира по инициатива на признати организации на производители и може да осъществява всяка от дейностите на организация на производители, посочени в настоящия регламент. За тази цел държавите-членки, при поискване, могат да признаят дадена асоциация на организации на производители, когато:

а) държавата-членка счита, че асоциацията е способна да осъществява ефективно тези дейности; и

б) асоциацията не заема господстващо положение на даден пазар, освен когато това е необходимо за изпълнение на целите на член 33 от Договора.

Член 125а, параграф 4 се прилага mutatis mutandis.

Член 125г

Възлагане на дейности на външни изпълнители

Държавите-членки могат да разрешат на призната организация на производители в сектор „Плодове и зеленчуци“ или на призната асоциация на организации на производители в същия сектор да възлож която и да е от дейностите си на външни изпълнители, включително на свои филиали, стига да предостав на държавата-членка достатъчно доказателства, че това е подходящ начин да се постигнат целите на съответната организация на производители или асоциация на организации на производители.

Член 125д

Групи производители в сектор „Плодове и зеленчуци“

1.В държавите-членки, които се присъединиха към Европейския съюз на 1 май 2004 г. или след тази дата, или в най-отдалечените райони на Общността, както е посочено в член 299, параграф 2 от Договора, или на по-малките острови в Егейско море, както е посочено в член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1405/2006, групи производители могат да бъдат формирани като юридически лица или ясно обособени части от юридически лица по инициатива на земеделски стопани, които произвеждат един или повече от продуктите от сектор „Плодове и зеленчуци“ и/или от такива продукти, предназначени единствено за преработка, с оглед да бъдат признати за организации на производители.

На такива групи производители може да бъде предоставен преходен период, в рамките на който да изпълнят изискванията за признаване като организация на производители съгласно член 122.

За тази цел групите производители представят на съответната държава-членка поетапен план за признаване, чието приемане е сигнал за началото на посочения във втора алинея преходен период и представлява предварително признаване. Преходният период е не по-дълъг от пет години.

2.Преди да приемат плана за признаване, държавите-членки информират Комисията за своите намерения и за вероятните финансови последици от тях.

Член 125е

Разширяване на обхвата на правилата

1.В случаите, когато по отношение на определен продукт дадена организация на производители в сектор „Плодове и зеленчуци“, работеща в определена икономическа област, е смятана за представителна за производството и за производителите в тази област, съответната държава-членка може, по искане на организацията на производители, да направи задължителни за производителите, установени в тази икономическа област, които не членуват в организацията, следните правила:

а) правилата, посочени в член 125а, параграф 1, буква а);

б) правилата, необходими за изпълнението на мерките по член 103в, параграф 2, буква в).

Първа алинея се прилага, при условие че тези правила:

а) са били в сила в продължение на поне една пазарна година,

б) са включени в изчерпателния списък в приложение ХVIа;

в) са задължителни за срок, не по-дълъг от три пазарни години.

Въпреки това, условието, посочено в буква а) от втора алинея, не се прилага, ако съответните правила са правилата, изброени в точки 1, 3 и 5 от приложение ХVIа. В този случай разширяването на обхвата на правилата не може да се прилага за повече от една пазарна година.

2.За целите на настоящия подраздел „икономическа област“ означава географска зона, съставена от граничещи или съседни производствени райони, в които условията за производство и търговия са еднородни.

Държавите-членки нотифицират на Комисията списък с икономически области.

В срок от един месец от нотификацията Комисията одобрява списъка или след консултации със съответната държава-членка, взема решение относно измененията, които държавата-членка трябва да направи в него. Комисията прави одобрения списък достъпен за обществеността по начините, които смята за уместни.

3.Организация на производители се смята за представителна по смисъла на параграф 1, когато нейните членове представляват поне 50 % от общия брой на производителите в икономическата област, в която тя работи, и ако обхваща поне 60 % от обема на производството в тази област. Без да се засяга параграф 5, при изчислението на тези проценти не се вземат предвид производителите или производството на биологични продукти, обхванати до 31 декември 2008 г. от Регламент (ЕИО) № 2092/91, и, считано от 1 януари 2009 г. — от Регламент (ЕО) № 834/2007.

4.Правилата, които са станали задължителни за всички производители в определена икономическа област:

а) не причиняват никаква вреда на други производители в съответната държава-членка или в Общността;

б) не се прилагат освен ако те изрично обхващат производителите, по отношение на продукти, доставени за преработка по силата на договор, подписан преди началото на пазарната година, с изключение на правилата за отчитане на производството, посочени в член 125а, параграф 1, буква а);

в) не са несъвместими с действащите общностни и национални правила.

5.Не могат да станат задължителни правилата за производителите на биологични продукти, обхванати до 31 декември 2008 г. от Регламент (ЕИО) № 2092/91 и, считано от 1 януари 2009 г. — от Регламент (ЕО) № 834/2007, освен ако такава мярка не е била договорена от най-малко 50 % от тези производители в икономическата област, в която работи организацията на производители, и тази организация обхваща най-малко 60 % от това производство в областта.

Член 125ж

Нотифициране

Държавите-членки нотифицират незабавно Комисията за правилата, които са обявили за задължителни за всички производители в определена икономическа област съгласно член 125е, параграф 1. Комисията прави тези правила публично достъпни по начините, които смята за подходящи.

Член 125з

Отмяна на разширяването на обхвата на правилата

Комисията взема решение дадена държава-членка да отмени разширяването на обхвата на правилата, прието от същата държава-членка съгласно член 125e, параграф 1:

а) ако установи, че разширяването на обхвата на правилата спрямо други производители изключва конкуренция в значителна част от вътрешния пазар или излага на опасност свободната търговия, или застрашава целите на член 33 от Договора;

б) ако установи, че член 81, параграф 1 от Договора се прилага за правилата, в чийто обхват се включват други производители. Решението на Комисията по отношение на тези правила се прилага едва от датата на това установяване;

в) ако след проверки установи, че не е спазен настоящият подраздел.

Член 125и

Финансови вноски на производители, които не са членове

Когато се прилага член 125е, параграф 1, съответната държава-членка може да реши след внимателно разглеждане на представените доказателства, че производителите, които не са членове на организацията, дължат на организацията частта от финансовите вноски, плащана от членуващите производители, доколкото тези средства се използват за покриване на:

а) административните разходи, произтичащи от прилагане на правилата по член 125е, параграф 1;

б) разходите, свързани с изследователска дейност, пазарни проучвания и насърчаване на продажбите, предприети от организацията или асоциацията, от които имат изгода всички производители в съответната област.

Член 125й

Разширяване на обхвата на правилата на асоциации на организации на производители

За целите на настоящия подраздел всяко позоваване на организации на производители се разбира също така и като позоваване на признати асоциации на организации на производители.

Член 125к

Признаване и оттегляне на признаването

1.Ако структурите на съответната държава-членка дават основание за това, държавите-членки могат да признаят за междубраншови организации в сектор „Плодове и зеленчуци“ всички установени на тяхна територия юридически лица, които са представили необходимото заявление, при условие че:

а) те извършват своята дейност в един или повече региони на съответната държава-членка;

б) те представляват значителен дял от производството на, търговията със и/или преработката на плодове и зеленчуци и продукти от преработени плодове и зеленчуци във въпросния регион или региони, а когато се касае за повече от един регион, те могат да демонстрират минимално ниво на представителност във всеки регион за всеки един от браншовете, които те обединяват;

в) те извършват две или повече от дейностите, посочени в член 123, параграф 3, буква в);

г) те самите не участват в производството или преработката, или в предлагането на пазара на плодове и зеленчуци или на продукти от преработени плодове и зеленчуци;

д) те не участват в нито едно от споразуменията, решенията или съгласуваните практики, посочени в член 176а, параграф 4.

2.Преди да ги признаят, държавите-членки нотифицират Комисията за междубраншовите организации, които са кандидатствали за признаване, като предоставят цялата съответна информация за тяхната представителност и различните им дейности заедно с цялата останала информация, необходима за оценката.

Комисията може да оспори признаването в срок от два месеца след нотифицирането.

3.Държавите-членки:

а) решават дали да признаят организациите в срок от три месеца след подаване на заявлението с всички необходими подкрепящи документи;

б) извършват редовни проверки, за да се уверят, че междубраншовите организации спазват изискванията за признаване, като при неспазване или нередности, свързани с разпоредбите на настоящия регламент, налагат санкции на тези организации, а при необходимост решават да оттеглят даденото от тях признаване;

в) оттеглят признаването, ако:

i) изискванията и условията за признаване, установени в настоящия подраздел, вече не са спазени;

ii) междубраншовата организация участва в някое от споразуменията, решенията и съгласуваните действия, посочени в член 176а, параграф 4, без да се засягат другите санкции, които могат да бъдат наложени съгласно националното законодателство;

iii) междубраншовата организация не изпълни задължението за нотифициране, предвидено в член 176а, параграф 2;

г) в срок от два месеца нотифицират Комисията относно всяко решение за предоставяне, отказ или оттегляне на признаване.

4.Комисията определя реда и условията и честотата, с която държавите-членки ѝ докладват относно дейността на междубраншовите организации.

Комисията може в резултат на извършени проверки да поиска от държава-членка да оттегли признаването.

5.Признаването представлява разрешение за осъществяване на дейностите, изброени в член 123, параграф 3, буква в), при спазване на разпоредбите на настоящия регламент.

6.Комисията предоставя публичен достъп до списъка на признатите междубраншови организации чрез методите, които смята за уместни, като посочва икономическата сфера или област на техните дейности и дейностите, извършвани по смисъла на член 125л. Оттеглянията на признаване също са публично достъпни.

Член 125л

Разширяване на обхвата на правилата

1.В случаите, когато междубраншова организация, работеща в конкретен регион или региони на държава-членка, се счита за представителна по отношение на производството или търговията, или преработката на даден продукт, съответната държава-членка може, по искане на тази междубраншова организация, да направи някои от споразуменията, решенията или съгласуваните практики, договорени в рамките на тази организация, за задължителни за ограничен период за други оператори, работещи във въпросния регион или региони и които не принадлежат към организацията, независимо дали става въпрос за физически лица или групи.

2.Междубраншова организация се счита за представителна по смисъла на параграф 1, когато тя представлява поне две трети от производството или търговията, или преработката на съответния продукт или продукти в съответния регион или региони на дадена държава-членка. Ако заявлението за разширяване на обхвата на правилата до други оператори обхваща повече от един регион, съответната междубраншова организация трябва да демонстрира минимално равнище на представителност за всеки един от браншовете, които тя обхваща, във всеки един от съответните региони.

3.Правилата, за които може да се иска разширяване на обхвата спрямо други оператори:

а) имат една от следните цели:

i) предоставяне на информация за производството и пазарите;

ii) по-строги правила за производство от тези на Общността или от националните правила;

iii) изготвяне на стандартни договори, съобразени с правилата на Общността;

iv) правила за търговия;

v) правила за опазване на околната среда;

vi) мерки за насърчаване и използване на потенциала на продуктите;

vii) мерки за защита на биологичното земеделие, както и на наименованията за произход, етикетите за качество и географските указания;

б) са били в сила в продължение на поне една пазарна година;

в) могат да бъдат обявени за задължителни за не повече от три пазарни години;

г) не причиняват никаква вреда на другите оператори в съответната държава-членка или в Общността.

Въпреки това, условието, посочено в буква б) от първа алинея, не се прилага, ако съответните правила са правилата, изброени в точки 1, 3 и 5 от приложение ХVIа. В този случай разширяването на обхвата на правилата не може да се прилага за повече от една пазарна година.

4.Правилата, посочени в буква а), подточки ii), iv) и v) от параграф 3, не се различават от правилата, определени в приложение ХVIа. Правилата, посочени в буква а), подточка ii) от параграф 3, не се прилагат за продукти, които са произведени извън конкретния регион или региони, посочени в параграф 1.

Член 125м

Нотифициране и отмяна на разширяването на обхвата на правилата

1.Държавите-членки незабавно нотифицират Комисията за правилата, които са обявили за задължителни за всички оператори в един или повече конкретни региони съгласно член 125л, параграф 1. Комисията прави тези правила публично достъпни по начините, които смята за уместни.

2.Преди тези правила да станат публично достъпни, Комисията информира комитета, създаден по член 195, за всяка нотификация относно разширяването на обхвата на междубраншовите споразумения.

3.Комисията взема решение дали дадена държава-членка трябва да отмени разширяването на обхвата на правилата, което същата държава-членка е приела, в случаите, посочени в член 125з.

Член 125н

Финансови вноски на нечленове

В случаите, когато обхватът на правилата за един или повече продукти е разширен и когато една или повече от посочените в член 125л, параграф 3, буква a) дейности се извършват от призната междубраншова организация и са от общ икономически интерес на тези лица, чиято дейност е свързана с един или повече от въпросните продукти, държавата-членка, която е признала организацията, може да вземе решение физическите лица или групите, които не членуват в междубраншовата организация, но се ползват от въпросните дейности, да плащат на организацията пълния размер или част от финансовите вноски, плащани от членовете ѝ, доколкото тези вноски са предназначени за покриване на разходите, извършени пряко в резултат от упражняването на въпросните дейности.

Член 125о

Признаване

1.Държавите-членки могат да признаят организации на производители и междубраншови организации, които са подали заявление за признаване в съответната държава-членка и заявлението съдържа доказателства, че организацията:

а) относно организациите на производители:

i) отговаря на изискванията, определени в член 122;

ii) има минимален брой членове, който се определя от съответната държава-членка;

iii) в района, в който работи, организацията има минимален обем продукция, годна за предлагане на пазара, който се определя от съответната държава-членка,

iv) може да осъществява правилно своята дейност както по отношение на сроковете, така и на ефективността и концентрацията на доставките;

v) дава реална възможност на своите членове да получават техническа помощ при използване на екологични практики на култивиране;

б) относно междубраншовите организации:

i) отговаря на изискванията, установени в член 123, параграф 3;

ii) извършва дейности в един или повече райони на съответната територия;

iii) представлява значителен дял от производството или търговията с продукти, обхванати от настоящия регламент;

iv) не участва в производството, преработката или предлагането на пазара на продукти от лозаро-винарския сектор.

2.Организациите на производителите, които са признати в съответствие с Регламент (ЕО) № 1493/1999, се считат за признати организации на производителите съгласно настоящия член.

Организациите, които отговарят на условията, определени в член 123, параграф 3 и параграф 1, буква б) от настоящия член, които са признати от държавите-членки, се считат за междубраншови организации съгласно тези разпоредби.

3.Член 125б, параграф 2 и член 125к, параграф 3 се прилагат mutatis mutandis към организациите на производители и съответно междубраншовите организации в лозаро-винарския сектор. Въпреки това:

а) сроковете, посочени съответно в член 125б, параграф 2, буква а) и член 125к, параграф 3, буква в), са четиримесечни;

б) заявленията за признаване, посочени в член 125б, параграф 2, буква а) и член 125к, параграф 3, буква в), се подават до държавите-членки, в които се намира централното управление на организацията;

в) годишните нотификации, посочени в член 125б, параграф 2, буква в) и съответно член 125к, параграф 3, буква е), се правят към 1 март всяка година.

Член 126

Плащане на членски внос от нечленуващи в организацията

1.Когато една или повече от дейностите, посочени в параграф 2, се извършват от призната междубраншова организация в сектора на тютюна и е от общ икономически интерес за тези лица, чиито дейности са свързани с един или повече от въпросните продукти, държавата-членка, която е извършила признаването, или Комисията, без съдействието на Комитета, посочен в член 195, параграф 1, когато признаването е дадено от Комисията, може да реши физическите лица или групите, които не са членове на организацията, но имат изгода от тези дейности, да плащат на организацията целия или част от членския внос, плащан от нейните членове, доколкото този членски внос е предназначен за покриване на разходи, различни от административните разходи от всякакъв вид, директно понесени в резултат от извършването на въпросните дейности.

2.Дейностите, посочени в параграф 1, са свързани с една или повече от следните цели:

а) изследвания за добавяне на стойност към продуктите, по-специално чрез нови приложения, които не представляват заплаха за общественото здраве;

б) проучвания за подобряване на качеството на тютюна на листа или балирания тютюн;

в) изследвания върху методите на отглеждане, които позволяват намалена употреба на продукти за растителна защита и гарантиращи опазване на почвата и околната среда.

3.Съответната държава-членка нотифицира Комисията за решенията, които има намерение да вземе съгласно параграф 1. Тези решения не могат да се прилагат преди изтичането на тримесечен период, започващ от датата на нотифициране на Комисията. В рамките на три месечен срок Комисията може да призове към отхвърляне на цялото проекторешение или на част от него, ако изложеният общ икономически интерес не изглежда достатъчно добре обоснован.

4.Когато дейностите на призната от Комисията междубраншова организация съгласно настоящата глава са от общ икономически интерес, Комисията нотифицира проекторешението си на заинтересованите държави-членки, които след това разполагат с два месеца, за да направят своите коментари.

Член 126а

Признаване на организациите на производителите и техните асоциации в сектора на млякото и млечните продукти

1.Държавите-членки признават за организации на производителите в сектора на млякото и млечните продукти всички юридически лица или ясно обособени части от юридически лица, които кандидатстват за такова признаване, при условие че те:

а) отговарят на изискванията, установени в член 122, първа алинея, букви б) и в);

б) покриват минималните прагове, определени от съответната държава-членка във връзка с броя на членовете и/или количеството продукция за предлагане на пазара в отрасъла, в който извършват своята дейност;

в) има достатъчно доказателства, че те могат да извършват нормално своята дейност както по отношение на сроковете, така и на ефективността и гъстотата на доставките;

г) имат устав, който е съобразен с букви а), б) и в) от настоящия параграф.

2.В отговор на заявление държавите-членки могат да признаят дадена асоциация на организации на производителите в сектора на млякото и млечните продукти, ако съответната държава-членка счете, че тази асоциация е в състояние да извършва ефективно дейности на призната организация на производителите и да изпълнява условията, предвидени в параграф 1.

3.Държавите-членки могат да решат, че организациите на производителите, които са признати преди 2 април 2012 г. въз основа на националното законодателство и които изпълняват условията, предвидени в параграф 1 от настоящия член, се считат за признати като организации на производителите съгласно член 122, първа алинея, буква а), подточка iiia).

Организациите на производители, които са признати преди 2 април 2012 г. въз основа на националното законодателство и които не изпълняват условията, предвидени в параграф 1 от настоящия член, могат да продължат да извършват дейността си в съответствие с националното законодателство до 3 октомври 2012 г.

4.Държавите-членки:

а) решават дали да признаят дадена организация на производителите в срок от четири месеца от подаването на заявление, придружено от всички съответни подкрепящи доказателства; това заявление се подава в държавата-членка, в която се намира централното управление на организацията;

б) извършват проверки с определена от тях периодичност, за да установят дали признатите организации на производителите и асоциациите на организации на производителите спазват разпоредбите на настоящата глава;

в) при неспазване или нередности при изпълнението на предвидените в настоящата глава мерки налагат на тези организации и асоциации съответните определени от тях приложими санкции и, при необходимост, решават дали признаването да бъде оттеглено;

г) информират Комисията веднъж годишно и не по-късно от 31 март за всяко решение за признаване, за отказ за признаване или за оттегляне на признаване, взето през предходната календарна година.

Член 126б

Признаване на междубраншови организации в сектора на млякото и млечните продукти

1.Държавите-членки могат да признаят междубраншови организации в сектора на млякото и млечните продукти, при условие че тези организации:

а) отговарят на изискванията, предвидени в член 123, параграф 4;

б) извършват дейността си в един или повече региони на съответната територия;

в) представляват значителен дял от икономическите дейности, посочени в член 123, параграф 4, буква а);

г) самите те не участват пряко в производството, преработката или търговията с продукти от сектора на млякото и млечните продукти.

2.Държавите-членки могат да решат, че междубраншовите организации, които са признати преди 2 април 2012 г. въз основа на националното законодателство и които отговарят на условията, предвидени в параграф 1, се считат за признати като междубраншови организации съгласно член 123, параграф 4.

3.Когато използват възможността за признаване на междубраншова организация в съответствие с параграф 1 и/или 2, държавите-членки:

а) решават дали да признаят дадена междубраншова организация в срок от четири месеца от подаването на заявление, придружено от всички съответни подкрепящи доказателства; това заявление се подава в държавата-членка, в която се намира централното управление на организацията;

б) извършват проверки с определена от тях периодичност, за да установят дали признатите междубраншови организации спазват условията за тяхното признаване;

в) при неспазване или нередности при изпълнението на предвидените в настоящия регламент мерки налагат на тези организации съответните определени от тях приложими санкции и, при необходимост, решават дали признаването да бъде оттеглено;

г) оттеглят признаване, когато:

i) вече не се спазват изискванията и условията за признаване, предвидени в настоящия член;

ii) междубраншовата организация участва в някое от споразуменията, решенията и съгласуваните практики, посочени в член 177а, параграф 4, без да се засягат другите санкции, които се налагат съгласно националното право;

iii) междубраншовата организация не спазва задължението за нотифициране, посочено в член 177а, параграф 2;

д) информират Комисията веднъж годишно и не по-късно от 31 март за всяко решение за признаване, за отказ за признаване или за оттегляне на признаване, взето през предходната календарна година.

Член 126в

Преговори за сключване на договори в сектора на млякото и млечните продукти

1.Договори за доставка на сурово мляко от земеделски стопанин на преработвател на сурово мляко или на млекосъбирателно предприятие по смисъла на член 185е, параграф 1, втора алинея могат да се договарят от организация на производителите в сектора на млякото и млечните продукти, призната съгласно член 122, от името на членуващите в нея земеделски стопани, по отношение на цялата им обща продукция или част от нея.

2.Преговорите от страна на организацията на производителите могат да се водят:

а) независимо дали собствеността върху суровото мляко преминава от земеделските стопани към организацията на производителите,

б) независимо дали договорената цена е една и съща за общата продукция на някои или на всички земеделски стопани, членуващи в нея,

в) при условие че за определена организация на производители:

i) количеството сурово мляко, което е предмет на преговорите, не надхвърля 3,5 % от общата продукция на Съюза, и

ii) количеството сурово мляко, което е предмет на преговорите и е произведено в отделна държава-членка, не надхвърля 33 % от общата национална продукция на тази държава-членка, и

iii) количеството сурово мляко, което е предмет на преговорите и е доставено в отделна държава-членка, не надхвърля 33 % от общата национална продукция на тази държава-членка,

г) при условие че заинтересованите земеделски стопани не членуват в друга организация на производителите, която също води преговори за такива договори от тяхно име; държавите-членки обаче могат да се отклонят от това условие в надлежно обосновани случаи, когато земеделските стопани притежават две отделни производствени единици, разположени в различни географски области;

д) при условие че суровото мляко не е предмет на задължение за доставка, произтичащо от членството на земеделския стопанин в кооперация, в съответствие с условията, предвидени в устава на кооперацията, или с правилата и решенията, установени или произтичащи от този устав, и

е) при условие че организацията на производителите нотифицира компетентните органи на държавата-членка или държавите-членки, на чиято територия извършва дейност, за количеството сурово мляко, което е предмет на преговорите.

3.Независимо от условията, предвидени в параграф 2, буква в), подточки ii) и iii), дадена организация на производителите може да води преговори съгласно параграф 1, при условие че по отношение на тази организация на производителите количеството сурово мляко, предмет на преговорите, което се произвежда или доставя в държава-членка с обща годишна продукция на сурово мляко под 500 000тона, не надхвърля 45 % от общата национална продукция на тази държава-членка.

4.За целите на настоящия член позоваванията на организации на производителите включват и асоциациите на такива организации на производителите.

5.За целите на прилагането на параграф 2, буква в) и параграф 3 Комисията публикува по начин, който прецени за подходящ, информация за количествата сурово мляко, произведено в Съюза и в държавите-членки, като използва най-актуалната налична информация.

6.Чрез дерогация от параграф 2, буква в) и параграф 3, дори когато предвидените там прагове не са превишени, органът за защита на конкуренцията, посочен във втора алинея от настоящия параграф, може да реши в конкретен случай, че организацията на производителите следва да започне преговорите по определен въпрос отново или че не следва да води преговори, ако той прецени това за необходимо за запазване на конкуренцията или за предотвратяване на сериозни вреди за МСП на преработватели на сурово мляко на територията, за която е компетентен.

При преговори, обхващащи повече от една държава-членка, посоченото в първа алинея решение се взема от Комисията, без да се прилага процедурата, посочена в член 195, параграф 2 или член 196б, параграф 2. Във всички останали случаи това решение се взема от националния орган за защита на конкуренцията на държавата-членка, с която са свързани преговорите.

Решенията по настоящия параграф се прилагат не по-рано от датата на съобщаването им на съответните предприятия.

7.За целите на настоящия член:

а) „национален орган за защита на конкуренцията“ означава органът, посочен в член 5 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 г. за прилагане на правилата за конкуренция, изложени в членове 101 и 102 от Договора ( 22 );

б) „МСП“ означава микро-, малки или средни предприятия по смисъла на Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия ( 23 ).

8.Държавата-членка, в която се провеждат преговорите в съответствие с настоящия член, нотифицира Комисията за прилагането на параграф 2, буква е) и параграф 6.

Член 126г

Регулиране на предлагането на сирене със защитено наименование за произход или защитено географско указание

1.По искане от страна на организация на производителите, призната съгласно член 122, първа алинея, буква а), междубраншова организация, призната съгласно член 123, параграф 4, или група от оператори, посочена в член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 510/2006, държавите-членки могат да определят за ограничен период от време задължителни правила за регулирането на предлагането на сирене със защитено наименование за произход или със защитено географско указание съгласно член 2, параграф 1, букви а) и б) от Регламент (ЕО) № 510/2006.

2.Правилата, посочени в параграф 1, отговарят на условията, предвидени в параграф 4, и зависят от наличието на предходно споразумение между страните в географския район, посочен в член 4, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕО) № 510/2006. Подобно споразумение се сключва между най-малко две трети от млекопроизводителите или техните представители, съответстващи на две трети от суровото мляко, използвано за производството на сиренето, посочено в параграф 1 и, когато е целесъобразно, най-малко две трети от производителите на това сирене, представляващи най-малко две трети от производството на това сирене в географския район, посочен в член 4, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕО) № 510/2006.

3.За целите на параграф 1 за сирене със защитено географско указание географският район на произход на суровото мляко, посочен в спецификацията на продукта за сиренето, е същият като географският район, посочен в член 4, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕО) № 510/2006, във връзка с това сирене.

4.Правилата, посочени в параграф 1:

а) се отнасят единствено до регулирането на предлагането на съответния продукт и целят адаптиране на предлагането на това сирене към търсенето;

б) пораждат действие единствено за съответния продукт;

в) могат да са задължителни за период не по-дълъг от три години и след изтичането на този период могат да бъдат подновявани след ново искане по параграф 1;

г) не вредят на търговията с продукти, различни от обхванатите от правилата, посочени в параграф 1;

д) не се отнасят до каквито и да е сделки след първоначалното предлагане на съответното сирене на пазара;

е) не допускат определяне на цените, включително когато цените са определени като насока или препоръка;

ж) не водят до липса на прекомерно голяма част от съответния продукт, която иначе би била налична;

з) не водят до дискриминация, не представляват пречка пред новите участници на пазара и не засягат неблагоприятно дребните производители;

и) спомагат за поддържането на качеството и/или развитието на съответния продукт;

й) не засягат член 126в.

5.Правилата, посочени в параграф 1, се публикуват в официално издание на съответната държава-членка.

6.Държавите-членки провеждат проверки, за да гарантират спазването на условията, предвидени в параграф 4, а когато компетентните национални органи установят, че тези условия не са спазени, отменят правилата, посочени в параграф 1.

7.Държавите-членки нотифицират незабавно Комисията за правилата, посочени в параграф 1, които са приели. Комисията информира държавите-членки за всяка нотификация за подобни правила.

8.Комисията може по всяко време да приеме актове за изпълнение, с които да изиска от определена държава-членка да отмени правилата, които последната е установила съгласно параграф 1, ако Комисията счита, че тези правила не отговарят на условията, предвидени в параграф 4, предотвратяват или нарушават конкуренцията в значителна част от вътрешния пазар или застрашават свободната търговия или постигането на целите на член 39 ДФЕС. Тези актове за изпълнение се приемат, без да се прилага процедурата, посочена в член 195, параграф 2 или член 196б, параграф 2.

Член 126д

Правомощия на Комисията във връзка с организации на производителите и междубраншови организации в сектора на млякото и млечните продукти

1.За да се гарантира, че целите и отговорностите на организациите на производителите и асоциациите на организациите на производителите в сектора на млякото и млечните продукти са ясно определени, така че да се допринася за ефективността на действията на подобни организации, без да се налага ненужна тежест, на Комисията се предоставя правомощието да приема в съответствие с член 196а делегирани актове за определяне на:

а) условията за признаване на транснационални организации на производителите и транснационални асоциации на организации на производителите;

б) правилата относно установяването и условията за оказване на административна помощ от съответните компетентни органи в случай на транснационално сътрудничество;

в) допълнителните правила относно изчисляването на количеството сурово мляко, предмет на преговорите, посочени в член 126в, параграф 2, буква в) и член 126в, параграф 3.

2.Комисията може да приеме актове за изпълнение за определяне на подробните правила, необходими за:

а) изпълнението на предвидените в членове 126а и 126б условия за признаване на организации на производителите и техни асоциации и на междубраншови организации;

б) нотификацията, посочена в член 126в, параграф 2, буква е);

в) нотификациите, които да бъдат изпратени от държавите-членки до Комисията в съответствие с член 126а, параграф 4, буква г), член 126б, параграф 3, буква д), член 126в, параграф 8 и член 126г, параграф 7;

г) процедурите във връзка с оказването на административна помощ в случай на транснационално сътрудничество.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 196б, параграф 2.

Член 127

Правила за прилагане

Комисията приема подробните правила за прилагане на настоящата глава, по-специално условията и процедурите за признаване на организации на производители, междубраншови организации и организации на оператори в отделните сектори, включително:

а) специфичните цели на тези организации;

б) уставите на тези организации;

в) дейностите на тези организации;

г) дерогации от изискванията, определени в членове 122, 123 и 125;

га) в зависимост от случая правилата относно транснационални организации на производители и транснационални асоциации на организации на производители, включително административната помощ, която се оказва от съответните компетентни органи при транснационално сътрудничество;

д) в съответния случай, всякакви последици, произтичащи от признаването за междубраншова организация.

Член 130

Лицензии за внос

1.Без да се засягат случаите, в които се изискват лицензии за внос в съответствие с настоящия регламент, Комисията може да направи възможен вноса в Общността на един или повече продукти от следните сектор и само срещу представяне на лицензия за внос:

а) зърнени култури,

б) ориз,

в) захар,

г) семена,

д) маслиново масло и трапезни маслини, по отношение на продуктите попадащи под кодове по КН 1509 , 1510 00 , 0709 90 39 , 0711 20 90 , 2306 90 19 , 1522 00 31 и 1522 00 39 ,

е) лен и коноп, доколкото това се отнася за конопа,

еа) плодове и зеленчуци,

еб) преработени плодове и зеленчуци,

ж) банани,

жа) вино,

з) живи растения,

и) говеждо и телешко месо,

й) мляко и млечни продукти,

к) свинско месо,

л) овче и козе месо,

м) яйца,

н) птиче месо,

о) етилов алкохол от земеделски произход.

2.Когато се прилага параграф 1, Комисията отчита нуждата от лицензия за внос за управлението на съответните пазари и по-специално за контролиране на вноса на въпросните продукти.

Член 131

Издаване на лицензии

Лицензиите за внос се издават от държавите-членки на всеки заявител, независимо от мястото му на установяване в Общността, освен ако не е предвидено друго в регламент на Съвета или в друг акт на Съвета, и без да се засягат мерките, взети за прилагането на настоящата глава.

Член 132

Валидност

Лицензиите за внос са валидни в цялата Общност.

Член 133

Гаранция

1.Освен ако Комисията не е предвидила друго, лицензии се издават след представяне на гаранция, че продуктите се внасят по време на срока на валидност на лицензията.

2.С изключение на форсмажорни обстоятелства, гаранцията се задържа изцяло или частично, ако вносът не е извършен или е извършен само частично в рамките на срока на валидност на лицензията.

Член 133а

Специална гаранция в лозаро-винарския сектор

1.За сокове и мъст с кодове по КН 2009 61 , 2009 69 и 2204 30 , за които прилагането на Общата митническа тарифа зависи от вносната цена на продукта, реалният размер на тази цена се проверява или чрез проверка на всяка партида, или с използване на фиксирана стойност при вноса, която се изчислява от Комисията въз основа на котировките на тези продукти в държавите на произход.

Когато декларираната входна цена на съответната партида надвишава фиксираната стойност при вноса, увеличена с марж, приет от Комисията, който не може да надвишава фиксираната стойност с повече от 10 %, трябва да бъде учредено обезпечение, което се равнява на вносното мито, определено въз основа на фиксираната стойност при вноса.

Ако входната цена на съответната партида не е декларирана, прилагането на Общата митническа тарифа зависи от фиксираната стойност при вноса или от прилагането на съответните разпоредби на митническото законодателство при условия, които се определят от Комисията.

2.Ако дерогациите, предоставени от Съвета, предвидени в приложение ХVб, буква Б, точка 5 или буква В, се прилагат за вносни продукти, то вносителите представят обезпечение за тези продукти пред съответните митнически органи, определени в момента на допускането за свободно обращение. Обезпечението се освобождава при представяне от страна на вносителя на доказателство, прието от митническите органи на държавата-членка, в която продуктите се пускат в свободно обращение, че мъстта, преобразувана в гроздов сок, е използвана в други продукти извън лозаро-винарския сектор или, ако е употребена за производството на вино, е с подходящ етикет.

Член 134

Правила за прилагане

Комисията приема подробните правила за прилагане на настоящия раздел, включително сроковете на валидност на лицензията и размера на гаранцията.

Член 135

Вносни мита

Освен ако не е предвидено друго в настоящия регламент, за посочените в член 1 продукти се прилагат ставките на вносните мита от Общата митническа тарифа.

Член 136

Изчисляване на вносните мита за зърнени култури

1.Независимо от член 135, вносното мито за продукти под кодове по КН 1001 10 00 , 1001 90 91 , ex 1001 90 99 (висококачествена обикновена пшеница), 1002 00 00 , 1005 10 90 , 1005 90 00 и 1007 00 90 , с изключение на хибриди за посев, е равно на интервенционната цена, валидна за тези продукти при вноса, увеличена с 55 %, минус вносната цена CIF, приложима за въпросната доставка. Посоченото мито, обаче, не може да надхвърля общоприетия размер на митото, определен въз основа на Комбинираната номенклатура.

2.За целите на изчисляването на вносното мито, посочено в параграф 1, редовно се определят представителни цени CIF за упоменатите в същия параграф продукти.

Член 137

Изчисляване на вносните мита за олющен ориз

1.Независимо от член 135, вносното мито за олющен ориз под код по КН 1006 20 се определя от Комисията без съдействието на Комитета, посочен в член 195, параграф 1, в срок от десет дни след края на съответния референтен период, в съответствие с приложение XVII, параграф 1.

Комисията, без съдействието на Комитета, посочен в член 195, параграф 1, определя ново приложимо мито, ако изчисленията, извършени съгласно посоченото приложение, показват необходимост от промяна на митото. До определянето на ново приложимо мито се прилага определеното преди това мито.

2.За да се изчисли вносът, посочен в параграф 1 от приложение XVII, се вземат предвид количествата, за които в съответния референтен период са издадени лицензии за внос на олющен ориз под код по КН 1006 20 , с изключение на лицензиите за внос на ориз от сортовете Basmati, посочен в член 138.

3.Годишното референтно количество е 449 678 тона. Частичното референтно количество за всяка пазарна година отговаря на половината от годишното референтно количество.

Член 138

Изчисляване на вносните мита за олющен ориз от сортовете Basmati

Независимо от член 135, олющеният ориз от сортовете Basmati под кодове по КН 1006 20 17 и 1006 20 98 , изброени в приложение XVIII, отговаря на изискванията за вносно мито с нулева ставка при условията, определени от Комисията.

Член 139

Изчисляване на вносните мита за бланширан ориз

1.Независимо от член 135, вносното мито за полубланширан или бланширан ориз под код по КН 1006 30 , се определя от Комисията без съдействието на Комитета, посочен в член 195, параграф 1, в срок от десет дни след края на съответния референтен период, в съответствие с приложение XVII, параграф 2.

Комисията, без съдействието на Комитета, посочен в член 195, параграф 1, определя ново приложимо мито, ако изчисленията, извършени съгласно посоченото приложение, показват необходимост от промяна. До определянето на ново приложимо мито се прилага определеното преди това мито.

2.За да се изчисли вносът, посочен в параграф 2 от приложение XVII, се вземат предвид количествата, за които през съответния референтен период са издадени лицензии за внос на полубланширан или бланширан ориз под код по КН 1006 30 .

Член 140

Изчисляване на вносните мита за натрошен ориз

Независимо от член 135, вносното мито за натрошен ориз под код по КН 1006 40 00 е 65 EUR на тон.

Член 140а

Система на входни цени за секторите „Плодове и зеленчуци“ и „Преработени плодове и зеленчуци“

1.Ако прилагането на митническата ставка от Общата митническа тарифа зависи от входната цена на внасяната партида, достоверността на тази цена се проверява, като се използва фиксирана стойност на вноса, изчислена от Комисията по продукти и по произход въз основа на среднопретеглена цена за съответния продукт на представителни вносни пазари на държавите-членки или, ако е подходящо, на други пазари.

Въпреки това Комисията може да приеме специфични разпоредби за проверка на входните цени на продуктите, внасяни основно за преработка.

2.Когато декларираната входна цена на въпросната партида е по-висока от фиксираната стойност при вноса, увеличена с определен от Комисията марж, който не може да надхвърля фиксираната стойност при вноса с повече от 10 %, се изисква предоставянето на обезпечение, равно на вносното мито, определено въз основата на фиксираната стойност при вноса.

3.Когато входната цена на въпросната партида не е декларирана по време на митническия контрол, приложимата ставка от Общата митническа тарифа зависи от фиксираната стойност при вноса или се изчислява посредством прилагане на съответните разпоредби от митническото законодателство при условия, които се определят от Комисията.

Член 141

Допълнителни вносни мита

1.►M10Допълнително вносно мито се прилага за вноса, при ставката на митото, определена в членове 135—140а, на един или повече от продуктите от секторите „Зърнени култури“, „Ориз“, „Захар“, „Плодове и зеленчуци“, „Преработени плодове и зеленчуци“, „Говеждо и телешко месо“, „Мляко и млечни продукти“, „Свинско месо“, „Овче и козе месо“, „Яйца“, „Птиче месо“ и „Банани“, както и „Гроздов сок“ и „Гроздова мъст“, за да се предотвратят или отстранят отрицателните последици върху пазара на Общността, които може да бъдат причинени от този внос, ако: ◄

а) вносът е извършен на цена под равнището, нотифицирано от Общността пред СТО („прагова цена“); или

б) обемът на вноса в някоя година превишава определено равнище („прагов обем“).

Праговият обем се основава на възможностите за достъп до пазара, определени при необходимост като внос в процентно изражение спрямо съответното вътрешно потребление през трите предходни години.

2.Допълнително мито не се налага в случаите, когато е малко вероятно вносът да предизвика смущения на пазара на Общността, или когато последиците от него биха били несъразмерно малки в сравнение с желания резултат.

3.За целите на параграф 1, буква а), вносните цени се определят на базата на CIF вносни цени за въпросната пратка.

CIF вносните цени се проверяват спрямо представителните цени за съответния продукт на световния пазар или на пазара на внос на този продукт в Общността.

Член 142

Временно преустановяване прилагането на вносни мита в сектора на захарта

За да обезпечи необходимото предлагане за производството на продуктите, посочени в член 62, параграф 2, Комисията може временно да преустанови изцяло или частично прилагането на вносните мита по отношение на следните продукти:

а) захар под код по КН 1701 ;

б) изоглюкоза под кодове по КН 1702 30 10 , 1702 40 10 , 1702 60 10 и 1702 90 30 .

Член 143

Правила за прилагане

Комисията приема подробните правила за прилагане на настоящия раздел, като определя по-специално:

а) по отношение на член 136:

i) минималните изисквания за висококачествена обикновена пшеница;

ii) ценовите котировки, които трябва да се имат предвид;

iii) възможността, когато е уместно в конкретни случаи, да се предостави на операторите възможността да се информират за приложимото мито преди пристигането на съответните пратки.

б) по отношение на член 141, продуктите, за които се прилагат допълнителните вносни мита и другите критерии, необходими за осигуряване прилагането на параграф 1 от посочения член.

Член 144

Тарифни квоти

1.Комисията открива и управлява, съгласно приети от нея подробни правила, тарифни квоти за внос на продуктите, посочени в член 1, които произтичат от споразумения, сключени в съответствие с член 300 от Договора, или от друг акт на Съвета.

2.Тарифните квоти се управляват така, че да не се допусне каквато и да е дискриминация между заинтересованите оператори, чрез прилагане на един от следните методи или съчетание от тях, или друг подходящ метод:

а) метод, основан на хронологичния ред на внасяне на заявленията (принципът „пръв пристигнал, пръв обслужен“);

б) метод на пропорционално разпределение на заявените количества след внасяне на заявленията (използване на „метода на едновременно разглеждане“);

в) метод, основан на отчитане на традиционни търговски модели (използване на „метода традиционни/новопристигнали“).

3.Приетият метод на управление отчита в достатъчна степен, когато е приложимо, потребностите от предлагане на пазара на Общността и необходимостта да се запази равновесието на този пазар.

Член 145

Откриване на тарифни квоти

Комисията предвижда годишни тарифни квоти, подходящо разпределени през годината – ако е необходимо, и определя метода на управление, който следва да бъде използван.

Член 146

Специфични правила

1.По отношение на квотата за внос от 54 703 тона замразено говеждо и телешко месо под кодове по КН 0202 20 30 , 0202 30 и 0206 29 91 , предназначено за преработка, Съветът, в съответствие с процедурата, определена в член 37, параграф 2 от Договора, може да предвиди цялата или част от квотата да обхваща равностойни количества качествено месо, чрез прилагане на коефициент на превръщане 4,375 .

2.По отношение на тарифната квота за внос в Испания на 2 000 000 тона царевица и 300 000 тона сорго, и тарифната квота за внос в Португалия на 500 000 тона царевица, посочените в член 148 подробни правила включват също така необходимите разпоредби за осъществяване на вноса по тарифните квоти, както и, когато е приложимо, за публичното складиране на количествата, внесени от разплащателните агенции на съответните държави-членки, и за тяхното пласиране на пазарите на тези държави-членки.

Член 147

Тарифни ставки за банани

Настоящата глава се прилага, без да се засяга Регламент (ЕО) № 1964/2005 на Съвета ( 25 ).

Член 148

Правила за прилагане

Комисията приема подробни правила за прилагане на настоящия раздел, по-специално относно:

а) гаранциите за естеството, източника и произхода на продукта,

б) признаването на документа, използван за проверка на гаранциите, посочени в буква а),

в) условията, при които се издават лицензиите за внос, и техния срок на валидност.

Член 149

Внос на смеси от различни зърнени култури

Определя се следното вносно мито, приложимо за смеси, съставени от зърнени култури, попадащи в обхвата на букви а) и б) от част I от приложение I:

а) в случаите, когато сместа е съставена от два вида зърнени култури, вносното мито е това, което се прилага:

i) за съставката от зърнени култури, която преобладава в тегловно отношение, когато тази съставка представлява най-малко 90 % от теглото на сместа,

ii) за съставката от зърнени култури, подлежаща на облагане с по-високо мито за внос, когато нито една от двете съставки на сместа от зърнени култури не представлява най-малко 90 % от теглото на сместа;

б) в случаите, когато една смес е съставена от повече от два вида зърнени култури, и когато всеки един от няколко вида зърнени култури от състава на сместа представлява повече от 10 % от теглото на сместа, вносното мито за такава смес е най-високото от вносните мита, които се прилагат за тези видове зърнени култури, дори когато размерът на вносното мито е еднакъв за два или повече от тези видове зърнени култури.

Когато само един вид зърнени култури съставлява повече от 10 % от теглото на сместа, вносното мито, което следва да се прилага, е това, което се прилага за този вид зърнени култури.

в) във всички случаи, които не са обхванати от букви а) и б), вносното мито е най-високото от вносните мита, които се прилагат за зърнените култури, образуващи въпросната смес, дори когато размерът на вносното мито е еднакъв за два или повече от тези видове зърнени култури.

Член 150

Внос на смеси от зърнени култури и ориз

Вносното мито, което се прилага за смеси, съставени от един или повече видове зърнени култури, попадащи в обхвата на букви а) и б) от част I от приложение I, от една страна, и от един или повече от продуктите, попадащи в обхвата на букви а) и б) от част II от приложение I, от друга страна, е това, което се прилага за съставката от зърнени култури или за продукта, подлежащ на облагане с най-високо вносно мито.

Член 151

Внос на оризови смеси

Вносното мито, което се прилага за смеси, съставени от ориз, който може да бъде класифициран в няколко различни групи или етапи на преработка, или от ориз, който може да бъде класифициран в една или повече различни групи на преработка или един или повече различни етапи на преработка, от една страна, и натрошен ориз, от друга страна, е това, което се прилага:

а) за съставката, която преобладава в тегловно отношение, когато тази съставка представлява най-малко 90 % от теглото на сместа,

б) за съставката, подлежаща на облагане с най-високото вносно мито, когато нито една от съставките на сместа не представлява най-малко 90 % от теглото на сместа.

Член 152

Приложимост на тарифната класификация

Когато не може да бъде приложен методът за определяне на размера на вносното мито, посочен в членове от 149 до 151, митото, което следва да се приложи за смесите, посочени в тези членове, е това, което се определя от тарифната класификация на тези смеси.

Член 153

Традиционни нужди от снабдяване за целите на рафинирането

1.Традиционната потребност от предлагане на захар за рафиниране е определена за Общността в размер на 2 424 735 тона за пазарна година, изразена в бяла захар.

През пазарната година 2008/2009 традиционните нужди от снабдяване със захар се разпределя, както следва:

а) 198 748 тона за България,

б) 296 627 тона за Франция,

в) 100 000 тона за Италия,

г) 291 633 тона за Португалия,

д) 329 636 тона за Румъния,

е) 19 585 тона за Словения,

ж) 59 925 тона за Финландия,

з) 1 128 581 тона за Обединеното кралство.

2.Традиционните нужди от снабдяване, посочена в параграф 1, алинея първа, се увеличава с 65 000 тона. Това количество се отнася за сурова тръстикова захар и се запазва за пазарната година 2008/2009 за единственото работещо предприятие за преработка на захарно цвекло през 2005 г. в Португалия. Това преработвателно предприятие се счита за рафинерия на пълен работен ден.

3.Лицензиите за внос на захар за рафиниране се издават само на рафинерии на пълен работен ден, при условие че въпросните количества не превишават количествата, които могат да бъдат внесени в рамките на традиционните нужди от снабдяване, посочени в параграф 1. Лицензиите могат да бъдат прехвърляни само между рафинерии на пълен работен ден и срокът им на валидност изтича в края на пазарната година, за която са издадени.

Настоящият параграф се прилага за пазарната година 2008/2009, както и за първите три месеца от всяка от следващите пазарни години.

4.Прилагането на вносни мита върху тръстикова захар за рафиниране под код по КН 1701 11 10 , с произход от държавите, посочени в приложение XIX, се преустановява временно по отношение на допълнителното количество, необходимо за постигане на съответстващо предлагане на рафинериите на пълен работен ден за пазарната година 2008/2009.

Допълнителното количество се определя от Комисията въз основа на равновесието между посочените в параграф 1 традиционни нужди от снабдяване и предвижданото предлагане на захар за рафиниране за въпросната пазарна година. Това равновесие може да бъде преразгледано от Комисията през пазарната година и може да бъде основано на изчисленията за историческо изравнено мито за сурова захар, предназначена за консумация.

Член 154

Гарантирана цена

1.Гарантираните цени, определени за захар от АКТБ/индийска захар, се прилагат за вноса на сурова и бяла захар със стандартно качество от:

а) най-слабо развитите държави по силата на споразуменията, посочени в членове 12 и 13 от Регламент (ЕО) № 980/2005 на Съвета ( 26 );

б) държавите, изброени в приложение XIX, за допълнителното количество, посочено в член 153, параграф 4.

2.Заявленията за издаване на лицензии за внос на захар, ползваща се от гарантирана цена, следва да бъдат придружавани от лицензии за износ, издадени от органите на страната-износител, удостоверяващи съответствието на захарта с правилата, предвидени във въпросните споразумения.

Член 155

Задължения, произтичащи от Протокола за захарта

Комисията може да приеме мерки, чрез които да се осигури внос на захар от АКТБ/индийска захар в Общността при условията, изложени в протокол 3 към приложение V към Споразумението за партньорство АКТБ–ЕО и Споразумението относно тръстиковата захар между Европейската общност и Република Индия. Тези мерки могат, ако е необходимо, да бъдат в дерогация от разпоредбите на член 153 от настоящия регламент.

Член 156

Правила за прилагане

Подробните правила за прилагането на настоящия подраздел се приемат от Комисията, по-специално, за спазване на международните споразумения. Те могат да включват изменения на приложение XIX.

Член 157

Внос на коноп

1.Следните продукти могат да бъдат внасяни в Общността, само ако са спазени следните условия:

а) необработеният коноп под код по КН 5302 10 00 отговаря на изискванията, установени в член 52 от Регламент (ЕО) № 1782/2003;

б) сортовите семена от коноп, предназначени за посев, под код по КН ex 1207 99 15 , придружени от доказателства, че съдържанието на тетрахидроканабинол в тях не превишава определеното в съответствие с член 52 от Регламент (ЕО) № 1782/2003;

в) конопено семе, различно от семена за посев, под код по КН 1207 99 91 , e внасяно единствено от вносители, лицензирани от държавата-членка, за да се гарантира, че това семе не е предназначено за посев.

2.Без да се засягат специфичните разпоредби, които могат да бъдат приети от Комисията в съответствие с член 194, вносът в Общността на продуктите, посочени в параграф 1, букви а) и б) от настоящия член, подлежи на проверки, за да се установи дали са спазени условията, предвидени в параграф 1 от настоящия член.

3.Настоящият член се прилага, без да се засягат по-ограничителните разпоредби, приети от държавите-членки в съответствие с Договора и задълженията, произтичащи от Споразумението по селското стопанство на СТО.

Член 158

Внос на хмел

1.Внос на продукти от сектора на хмела от трети страни може да се извършва, единствено ако стандартите им за качество са най-малко равностойни на тези, приети за същите продукти, отглеждани в Общността или произвеждани от такива продукти.

2.Приема се, че продуктите отговарят на стандарта, посочен в параграф 1, ако са придружени от удостоверение, издадено от органите в страната на произход и признато за равностойно на сертификата, посочен в член 117.

По отношение на хмела на прах, хмела на прах с повишено съдържание на лупулин, екстрактите от хмел и смесените продукти от хмел, удостоверението може да бъде признато за равностойно на сертификата само ако алфа-киселинното съдържание на тези продукти не е по-ниско от това на хмела, от който са получени.

Равностойността на тези удостоверения се потвърждава в съответствие с подробните правила, приети от Комисията.

Член 158а

Специални изисквания за внос на вино

1.Освен ако не е предвидено друго по-специално в споразумения, сключени в съответствие с член 300 от Договора, условията, свързани с наименованията за произход и географските указания и етикетирането, определени в част II, дял II, глава I, раздел Iа, подраздел I, както и в член 113г, параграф 1 от настоящия регламент, се прилагат само за внесени в Общността продукти с кодове по КН 2009 61 , 2009 69 и 2204 .

2.Освен ако не е предвидено друго в споразуменията, сключени съгласно член 300 от Договора, продуктите, посочени в параграф 1 от настоящия член, се произвеждат в съответствие с енологичните практики, препоръчани и публикувани от OIV или разрешени от Общността в съответствие с настоящия регламент и мерките за неговото прилагане.

3.За вноса на продуктите, посочени в параграф 1, е необходимо да бъде представен:

а) сертификат, че са спазени условията по параграфи 1 и 2, изготвен от компетентен орган, включен в списък, който ще бъде оповестен публично от Комисията, в държавата на произход на продукта;

б) доклад за извършен анализ, изготвен от орган или отдел, определен от държавата, от която идва продуктът, когато продуктът е предназначен за пряка консумация от човека.

4.Комисията приема подробни правила за прилагането на настоящия член.

Член 159

Предпазни мерки

1.Предпазни мерки срещу внос в Общността се предприемат от Комисията при условията на параграф 3 от настоящия член, в съответствие с регламенти (ЕО) № 519/94 ( 27 ) и (ЕО) № 3285/94 ( 28 ) на Съвета.

2.Освен ако не е предвидено друго съгласно друг акт на Съвета, предпазните мерки срещу внос в Общността, предвидени в международни споразумения, сключени в съответствие с член 300 от Договора, се предприемат от Комисията в съответствие с параграф 3 от настоящия член.

3.Мерките, посочени в параграфи 1 и 2, могат да се предприемат от Комисията без съдействието на Комитета, посочен в член 195, параграф 1, по искане на държава-членка или по нейна инициатива. Ако Комисията получи искане от държава-членка, тя взема решение по него в срок от пет работни дни след получаването на искането.

Държавите-членки се нотифицират относно тези мерки, които стават приложими незабавно.

Решенията, взети от Комисията съгласно параграфи 1 и 2, могат да бъдат отнесени до Съвета от всяка държава-членка в срок от пет работни дни от датата, на която те са били нотифицирани. Съветът се събира незабавно. Той може с квалифицирано мнозинство да измени или отмени въпросното решение в срок от един месец след датата, на която то е било отнесено до Съвета.

4.Когато Комисията прецени, че предпазните мерки, предприети в съответствие с параграфи 1 и 2, трябва да бъдат отменени или изменени, тя процедира, както следва:

а) ако мярката е била постановена от Съвета, Комисията предлага на Съвета тя да бъде отменена или изменена. Съветът взема решение с квалифицирано мнозинство;

б) във всички останали случаи предпазните мерки на Общността се отменят или изменят от Комисията без съдействието на Комитета, посочен в член 195, параграф 1.

Член 160

Временно преустановяване на режим активно усъвършенстване

1.►M10Когато на пазара на Общността възникнат или е възможно да възникнат смущения, произтичащи от режим на активно усъвършенстване, Комисията може да спре по искане на държава-членка или по своя инициатива изцяло или частично използването на режима на активно усъвършенстване за продуктите от сектори „Зърнени култури“, „Ориз“, „Захар“, „Маслиново масло и трапезни маслини“, „Плодове и зеленчуци“, „Преработени плодове и зеленчуци“, „Вино“, „Говеждо и телешко месо“, „Мляко и млечни продукти“, „Свинско месо“, „Овче и козе месо“, „Яйца“, „Птиче месо“ и „Етилов алкохол от земеделски произход“. Ако Комисията получи искане от държава-членка, тя взема решение по него в срок от пет работни дни след получаване на искането. ◄

Държавите-членки се нотифицират относно тези мерки, които стават приложими незабавно.

Мерките, решени от Комисията в съответствие с първата алинея, могат да бъдат отнесени до Съвета от всяка държава-членка в срок от пет работни дни след датата на нотифицирането. Съветът се събира незабавно. Той може с квалифицирано мнозинство да измени или отмени въпросните мерки в срок от един месец след датата, на която те са били отнесени до Съвета.

2.В степента, необходима за правилното функциониране на ООП, използването на режим активно усъвършенстване по отношение на продуктите, посочени в параграф 1, може да бъде изцяло или частично забранено от Съвета в съответствие с процедурата, предвидена в член 37, параграф 2 от Договора.

Член 161

Лицензии за износ

1.Без да се засягат случаите, в които се изискват лицензии за износ в съответствие с настоящия регламент, Комисията може да подчини износа от Общността на един или повече продукти от следните сектори на представянето на лицензия за износ:

а) зърнени култури,

б) ориз,

в) захар,

г) маслиново масло и трапезни маслини, по отношение на маслиновото масло, посочено в приложение I, част VII, буква а),

га) плодове и зеленчуци,

гб) преработени плодове и зеленчуци,

гв) вино,

д) говеждо и телешко месо,

е) мляко и млечни продукти,

ж) свинско месо,

з) овче и козе месо,

и) яйца,

й) птиче месо,

к) земеделски етилов алкохол.

При прилагане на първата алинея Комисията отчита необходимостта от лицензии за износ за управлението на съответните пазари и по-специално за наблюдение на износа на въпросните продукти.

2.Членове от 131 до 133 се прилагат mutatis mutandis.

3.Комисията приема подробни правила за прилагане на параграфи 1 и 2, включително сроковете на валидност на лицензиите и размера на гаранцията.

Член 162

Обхват на възстановяванията при износ

1.В степента, необходима, за да се даде възможност за износ на базата на котировки или цени за тези продукти на световния пазар и в рамките на ограниченията, произтичащи от споразумения, сключени в съответствие с член 300 от Договора, разликата между тези котировки или цени и цените в Общността може да бъде покрита с възстановявания при износ за:

а) продуктите от следните сектори, предназначени за износ без по-нататъшна преработка:

i) зърнени култури,

ii) ориз,

iii) захар, по отношение на продуктите, изброени в приложение I, част III, букви б), в), г) и ж),

iv) говеждо и телешко месо,

v) мляко и млечни продукти,

vi) свинско месо,

vii) яйца,

viii) птиче месо;

б) продуктите, изброени в буква а), i), ii), iii), v) и vii), предназначени за износ под формата на стоки, изброени в приложения XX и ХXI.

За мляко и млечни продукти, изнасяни под формата на продукти, изброени в приложение XX, част IV, възстановявания при износ могат да бъдат предоставяни само за продуктите, изброени в приложение I, част XVI, букви от а) до д) и ж).

2.Възстановяванията при износ за продуктите, изнасяни под формата на преработени продукти, изброени в приложения XX и ХXI, не могат да бъдат по-високи от възстановяванията, приложими за същите продукти, изнасяни без по-нататъшна преработка.

3.Доколкото е необходимо да се отчетат характеристиките на производството, специфични за някои спиртни напитки, получени от зърнени култури, критериите за предоставяне на възстановявания при износ, посочени в параграфи 1 и 2, както и процедурата за проверка, могат да бъдат адаптирани от Комисията с цел да съответстват на конкретната ситуация.

Член 163

Разпределение на възстановяванията при износ

Количествата, които могат да бъдат изнесени с възстановяване при износ, се разпределят по метод, който:

а) е най-подходящ с оглед естеството на продукта и ситуацията на съответния пазар, позволяващ най-ефикасното използване на наличните ресурси, като се вземат предвид ефикасността и структурата на износа от Общността, без да се създава дискриминация между съответните оператори, по-специално между големи и малки оператори;

б) създава най-малко административни затруднения за операторите, предвид административните изисквания;

в) изключва всякаква дискриминация между съответните оператори.

Член 164

Определяне на размера на възстановяванията при износ

1.Възстановяванията при износ са еднакви за цялата Общност. Те могат да варират според местоназначението, особено когато това е необходимо поради състоянието на световния пазар, специфичните изисквания на някои пазари или задължения, произтичащи от споразумения, сключени в съответствие с член 300 от Договора.

2.Възстановяванията се определят от Комисията.

Възстановяванията могат да се определят:

а) на равни интервали;

б) чрез покана за търг на продукти, по отношение на които тази процедура е била предвидена преди датата на прилагането на настоящия регламент в съответствие с член 204, параграф 2.

С изключение на случаите, когато е определен чрез търг, списъкът на продуктите, за които се предоставя възстановяване при износ, както и размерът на възстановяванията при износ, се определят най-малко веднъж на всеки три месеца. Същевременно, размерът на възстановяването може да остане на същото равнище повече от три месеца и при необходимост да бъде преизчислен от Комисията в междинния период без съдействието на Комитета, посочен в член 195, параграф 1, по искане на държава-членка или по нейна инициатива.

3.При определяне на размера на възстановяванията за определен продукт се взема предвид един или повече от следните аспекти:

а) съществуващото състояние и бъдещата тенденция по отношение на:

— цени и наличности на този продукт на пазара на Общността,

— цени за този продукт на световния пазар.

б) целите на общата организация на пазара, които са насочени към гарантиране на равновесие и естествено развитие на цените и търговията на този пазар;

в) необходимостта да бъдат избегнати смущения, които биха могли да предизвикат продължителен дисбаланс между предлагането и търсенето на пазара на Общността;

г) икономическият аспект на предложения износ;

д) лимитите, произтичащи от споразумения, сключени в съответствие с член 300 от Договора;

е) необходимостта да се установи равновесие между използването на основни продукти на Общността при производството на преработени стоки за износ в трети страни и използването на продукти с произход от трети страни, поставени под режим усъвършенстване;

ж) най-благоприятните разходи за пазарна реализация и транспортни разходи от пазарите на Общността до пристанищата на Общността или други места за износ, заедно с разходите за експедиране до страните по местоназначение;

з) търсенето на пазара на Общността;

и) по отношение на секторите на свинското месо, яйцата и птичето месо, разликата между цените в Общността и цените на световния пазар за количеството фуражно зърно, което е необходимо за производството в Общността на продуктите от тези сектори.

4.Комисията може да определи корективна сума, приложима за възстановяванията при износ по отношение на секторите на зърнените култури и ориза. Същевременно, при необходимост Комисията може да изменя корективните суми без съдействието на Комитета, посочен в член 195, параграф 1.

Първата алинея може да се прилага също така за продукти, изнасяни под формата на стоки, изброени в приложение XX.

Член 165

Възстановяване при износ на малц на склад

За първите три месеца на пазарната година, възстановяването, приложимо за износ на малц на склад в края на предишната пазарна година или произведен от ечемик на склад към тази дата, е в размера, който би бил приложим по отношение на въпросната лицензия за износ през последния месец на предходната пазарна година.

Член 166

Коригиране на възстановяванията при износ на зърнени култури

Освен ако не е предвидено друго от Комисията, възстановяването за продукти, изброени в букви а) и б) от част I от приложение I, установено съгласно член 167, параграф 2, се коригира от Комисията съгласно равнището на месечните увеличения, приложими спрямо интервенционната цена и, когато е приложимо, измененията на тази цена.

Първият параграф може да се прилага изцяло или частично за продукти, изброени в приложение I, част I, букви в) и г), както и за продукти, посочени в приложение I, част I и изнасяни под формата на стоки, посочени в приложение XX, част I. В този случай корекцията, посочена в първата алинея, се извършва чрез прилагане към месечното увеличение на коефициент, изразяващ съотношението между количеството на основния продукт и количеството от него, съдържащо се в преработения продукт, изнесен или използван в изнесените стоки.

Член 167

Предоставяне на възстановявания при износ

1.Възстановяванията за продукти, изброени в член 162, параграф 1, буква а), изнасяни като такива без по-нататъшна преработка, се предоставят само след подаване на заявление и представяне на лицензия за износ.

2.Възстановяването, приложимо за продуктите, посочени в параграф 1, е в размера, приложим в деня на подаване на заявлението за лицензия или, според случая, в размера, определен в резултат на съответната тръжна процедура, а при диференцирани възстановявания – в размера, приложим в същия ден:

а) за местоназначението, посочено в лицензията или

б) когато е приложимо, за действителното местоназначение, ако то се различава от посоченото в лицензията местоназначение, като в този случай приложимата сума не надвишава сумата, приложима за посоченото в лицензията местоназначение.

Комисията може да предприеме необходимите мерки, за да се предотврати злоупотребата с гъвкавите правила, предвидени в настоящия параграф.

3.Чрез дерогация от параграф 1, Комисията може да реши, че по отношение на яйца за люпене и еднодневни пилета лицензиите за износ могат да се издават ex post.

4.Може да се вземе решение, в съответствие с процедурата, посочена в член 16, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 3448/93 ( 29 ) на Съвета, параграфи 1 и 2 да се прилагат за стоките, посочени в член 162, параграф 1, буква б) от настоящия регламент.

5.Комисията може да предостави дерогации от параграфи 1 и 2 по отношение на продукти, за които възстановяванията при износ се изплащат в рамките на операции за предоставяне на хранителни помощи.

6.Възстановяването се изплаща при представяне на доказателства, че:

а) продуктите са изнесени от Общността;

б) при диференцирано възстановяване, продуктите са достигнали посоченото в лицензията местоназначение или друго местоназначение, за което е било определено възстановяване, без да се засяга буква б) от параграф 2.

Същевременно, Комисията може да допусне изключения, при условие че се определят условия, които предлагат равностойни гаранции.

7.За един или повече продукти Комисията може да установи допълнителни условия за предоставяне на възстановяване при износ. Те могат да включват условия, според които:

а) възстановяване се изплаща само за продукти с произход от Общността;

б) размерът на възстановяванията за вносни продукти се ограничава до размера на митото, събрано при вноса, когато това мито е по-малко от приложимия размер на възстановяванията.

Член 168

Възстановявания при износ на живи животни в сектора на говеждото и телешкото месо

По отношение на продуктите от сектора на говеждото и телешкото месо, предоставянето и изплащането на възстановявания при износ на живи животни се извършва само при спазване на разпоредбите, установени в законодателството на Общността във връзка с благосъстоянието на животните и по-специално защитата на животните по време на транспортиране.

Член 169

Лимити при износ

Спазването на количествените ограничения, произтичащи от споразуменията, сключени в съответствие с член 300 от Договора, се осигурява на базата на лицензии за износ, издадени за референтните периоди, които се прилагат за съответните продукти. По отношение на спазването на задълженията, произтичащи от Споразумението по селското стопанство на СТО, приключването на референтния период не засяга действителността на лицензиите за износ.

Член 170

Правила за прилагане

Комисията приема подробни правила за прилагането на настоящия раздел, по-конкретно:

а) за преразпределянето на разрешените за износ количества, които не са разпределени или оползотворени;

б) за уреждането на качеството и други специфични изисквания и условия за продуктите, отговарящи на условията за възстановяване при износ;

в) за наблюдение на действителното извършване и правилното изпълнение на действията по предоставянето на право за изплащане на възстановявания и всички други суми във връзка със сделки за износ, включително физически проверки и внимателен преглед на документацията.

Комисията извършва всички необходими изменения на приложение ХX за отчитане на критериите, посочени в член 8, параграф 2, алинея първа от Регламент (ЕО) № 3448/93.

Независимо от това, подробните правила за прилагането на член 167 за продуктите, посочени в член 162, параграф 1, буква б), се приемат съгласно процедурата, посочена в член 16, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 3448/93.

Член 171

Управление на тарифните квоти, открити от трети страни

1.По отношение на млякото и млечните продукти в случаите, когато споразумение, сключено в съответствие с член 300 от Договора, предвижда пълно или частично управление на тарифна квота, открита от трета страна, Комисията приема метода на управление, който следва да бъде прилаган, както и подробни правила, свързани с този метод.

2.Тарифните квоти, посочени в параграф 1, се управляват по начин, при който се избягва всякаква дискриминация между съответните оператори и се гарантира пълното използване на възможностите, предоставени в рамките на въпросната квота, чрез прилагането на един от следните методи или съчетание от тях, или друг подходящ метод:

а) метод, основан на хронологичния ред на внасяне на заявленията (принципът „пръв пристигнал, пръв обслужен“);

б) метод на пропорционално разпределение на заявените количества след внасяне на заявленията (използване на „метода на едновременно разглеждане“);

в) метод, основан на отчитане на традиционни търговски модели (използване на „метода традиционни/новопристигнали“).

Член 172

Сертификати за продукти, ползващи се със специални преференции при внос в трета страна

1.При износ на продукти, които могат, съгласно споразуменията, сключени от Общността в съответствие с член 300 от Договора, да се ползват със специални преференции при внос в трета страна, ако са спазени определени условия, компетентните органи на държавите-членки издават, при поискване и след съответните проверки, документ, удостоверяващ, че условията са спазени.

2.Комисията приема подробни правила за прилагането на настоящия член.

Член 173

Минимални износни цени

1.За всеки продукт от сектора на живите растения под код по КН 0601 10 , всяка година, в подходящ момент преди пазарния сезон, Комисията може да определи по една или повече минимални цени за износ в трети страни.

Изнасянето на тези продукти се разрешава само на цена, която е равна или по-висока от минималната цена, определена за въпросния продукт.

2.Комисията приема подробни правила за прилагането на параграф 1, като взема предвид задълженията, произтичащи от споразуменията, сключени в съответствие с член 300, параграф 2 от Договора.

Член 174

Временно преустановяване на режим пасивно усъвършенстване

1.►M10Когато на пазара на Общността възникнат или е възможно да възникнат смущения, произтичащи от режим на пасивно усъвършенстване, Комисията може да спре по искане на държава-членка или по своя инициатива изцяло или частично използването на режима на пасивно усъвършенстване за продуктите от сектори „Зърнени култури“, „Ориз“, „Плодове и зеленчуци“, „Преработени плодове и зеленчуци“, „Говеждо и телешко месо“, „Свинско месо“, „Овче и козе месо“ и „Птиче месо“. Ако Комисията получи искане от държава-членка, тя взема решение по него в срок от пет работни дни след получаване на искането. ◄

Държавите-членки се нотифицират относно тези мерки, които стават приложими незабавно.

Мерките, решени от Комисията в съответствие с първата алинея, могат да бъдат отнесени до Съвета от всяка държава-членка в срок от пет работни дни след датата на нотифицирането. Съветът се събира незабавно. Той може с квалифицирано мнозинство да измени или отмени въпросните мерки в срок от един месец след датата, на която те са били отнесени до Съвета.

2.В степента, необходима за правилното функциониране на ООП, използването на режим пасивно усъвършенстване по отношение на продуктите, посочени в параграф 1, може да бъде изцяло или частично забранено от Съвета в съответствие с процедурата, предвидена в член 37, параграф 2 от Договора.