Член 120а
Класифициране на винените сортове лози
1.Продуктите, изброени в приложение ХIб и произведени в Общността, се произвеждат от винени сортове лози, които могат да бъдат класифицирани в съответствие с параграф 2.
2.При спазване на параграф 3 държавите-членки изготвят класификация на винените сортове лози, които могат да се засаждат, презасаждат или присаждат на тяхна територия за целите на винопроизводството.
Държавите-членки могат да класифицират единствено винените сортове лози, които отговарят на следните условия:
а) сортът принадлежи към вида Vitis vinifera или произхожда от кръстоска на вида Vitis vinifera и други видове от рода Vitis;
б) сортът не е един от следните: Noah, Othello, Isabelle, Jacquez, Clinton и Herbemont.
При заличаване на винен сорт лоза от класификацията по първа алинея изкореняването му се извършва в срок до 15 години от заличаването.
3.Държави-членки, чието винопроизводство не надвишава 50 000 хектолитра за винарска година, изчислено на база средно производство за петте последни винарски години, се освобождават от посоченото в параграф 2 задължение за класификация.
Въпреки това и в посочените в първа алинея държави-членки може да се засаждат, презасаждат и присаждат за целите на винопроизводството само винените сортове лози, които отговарят на изискванията на параграф 2, букви а) и б).
4.Чрез дерогация от параграф 2, първа и втора алинея и параграф 3, втора алинея се разрешава засаждане, презасаждане или присаждане на следните винени сортове лози за научни изследвания и експериментална дейност:
а) винени сортове лози, които не са класифицирани, когато става въпрос за посочените в параграф 2 държави-членки;
б) винени сортове лози, които не отговарят на изискванията по параграф 2, букви а) и б), когато става въпрос за посочените в параграф 3 държави-членки.
5.Площи, засадени с винени сортове лози за целите на винопроизводството в нарушение на разпоредбите на параграфи 2, 3 и 4, подлежат на изкореняване.
Въпреки това няма задължение за изкореняване на тези площи, когато продукцията е предназначена единствено за консумация в домакинствата на винопроизводителите.
6.Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да проверят спазването от страна на производителите на разпоредбите на параграфи 2—5.