Член 168

Договорни отношения

1. Без да се засяга член 148 относно сектора на млякото и млечните продукти и член 125 относно сектора на захарта, ако дадена държава членка реши по отношение на селскостопански продукти, произлизащи от сектор, посочен в член 1, параграф 2, различен от сектора на млякото и млечните продукти и сектора на захарта,:

а) че всяка доставка на нейна територия на посочените продукти от производител на преработвател или на дистрибутор трябва да се сключи писмен договор между страните;и/или

б) че първите прекупвачи трябва да направят оферта в писмена форма за договор за доставката на нейна територия на посочените селскостопански продукти от производителите,

такъв договор или оферта съответно трябва да отговарят на условията, посочени в параграфи 4 и 6 от настоящия член.

1а. Когато държавите членки не използват възможностите, предвидени в параграф 1 от настоящия член, производители, организации на производители или асоциации на организациите на производители, когато става въпрос за селскостопанските продукти от сектор, посочен в член 1, параграф 2 и различен от секторите на млякото, млечните продукти или захарта, могат да изискат всяка доставка на продуктите им към преработвател или дистрибутор да бъде предмет на писмен договор между страните и/или да бъде предмет на писмена оферта за сключване на договор от страна на първите изкупвачи, при условията, определени в параграф 4 и в параграф 6, първа алинея от настоящия член.

Ако първият изкупвач е микро-, малко или средно предприятие по смисъла на Препоръка 2003/361/ЕО, договорът и/или офертата за сключване на договор не са задължителни, като това не засяга възможността страните да използват типов договор, изготвен от междубраншова организация.

2. Ако дадена държава членка реши, че за доставките на предвидените в настоящия член продукти от производител на преработвател трябва да се сключи писмен договор между страните, тя също решава за кой етап или етапи от доставката се сключва този договор, ако доставката на съответните продукти се извършва посредством един или повече посредници.

Държавите членки гарантират, че разпоредбите, които приемат в съответствие с настоящия член не нарушават правилното функциониране на вътрешния пазар.

3. В случая, описан в параграф 2, държавите членки могат да установят механизъм за посредничество, с цел да се обхванат случаите, при които няма взаимно съгласие за сключването на такъв договор, като по този начин се гарантира равнопоставеността в договорните отношения.

4. Договорите или офертите за сключване на договори, посочени в параграфи 1 и 1а:

а) се изготвят преди доставката;

б) се изготвят в писмена форма; и

в) включват по-специално следните елементи:

i) цената, платима за доставката, която:

— е непроменлива и определена в договора и/или

— се изчислява чрез комбиниране на различни фактори, посочени в договора, които могат да включват обективни показатели, които могат да се основават на съответните цени, производство и пазарни разходи, индекси и методи за изчисляване на крайната цена, които са лесно достъпни и разбираеми и отразяват промените в пазарните условия, доставените количества и качеството или състава на доставените селскостопански продукти; за тази цел държавите членки могат да определят показатели в съответствие с обективни критерии въз основа на проучвания, проведени върху производството и веригата за доставка на храни; страните по договорите са свободни да се позовават на тези показатели или на всякакви други показатели, които считат за уместни,

ii) количеството и качеството на съответните продукти, които могат или трябва да бъдат доставени, и графика на тези доставки,

iii)

срока на договора, което може да бъде срочен или безсрочен договор с клаузи за прекратяване,

iv) подробности относно сроковете и реда на плащане,

v) правилата за изкупуване или доставка на селскостопанските продукти, и

vi) правилата, приложими в случай на непреодолима сила.

5. Чрез дерогация от параграфи 1 и 1а, не се изисква договор или оферта за сключване на договор, ако съответните продукти се доставят от член на кооперация към кооперацията, в която той членува, ако уставът на тази кооперация или правилата и решенията, установени в устава или произтичащи от него, съдържат разпоредби с действие, сходно с действието на разпоредбите, предвидени в параграф 4, букви а), б) и в).

6. Всички елементи на договорите за доставка на селскостопански продукти, сключени от производители, прекупвачи, преработватели или дистрибутори, включително елементите, посочени в параграф 4, буква в), се договарят свободно между страните.

Независимо от разпоредбите на първа алинея се прилагаедно от следните условия или и двете заедно:

а)когато държава членка реши писмените договори за доставка на селскостопански продукти да бъдат задължителни в съответствие с параграф 1, тя може да установи минимален срок на действие, който да се прилага единствено към писмените договори между производител и първия прекупвач на селскостопанските продукти. Този минимален срок трябва да е с продължителност от най-малко шест месеца и не трябва да нарушава правилното функциониране на вътрешния пазар;

б)когато държава членка реши, че първият прекупвач на селскостопански продукти трябва да направи писмена оферта за договор на производителя в съответствие с параграф 1, тя може да предвиди офертата да включва минимален срок на действие на договора, определен от националното законодателство за тази цел. Този минимален срок трябва да е с продълъжителност от най-малко шест месеца и не трябва да нарушава правилното функциониране на вътрешния пазар.

Втора алинея не засяга правото на производителя да откаже прилагането на подобен минимален срок, при условие че отказът е в писмена форма. В такъв случай страните са свободни да договарят всички елементи на договора, включително елементите, посочени в параграф 4, буква в).

7. Държавите членки, които използват посочените в настоящия член възможности, гарантират, че приетите разпоредби не нарушават функционирането на вътрешния пазар.

Държавите членки уведомяват Комисията за начина, по който прилагат всяка мярка, въведена по силата на настоящия член.

8. Комисията може да приема актове за изпълнение за определяне на мерките, необходими за еднаквото прилагане на параграф 4, букви а) и б) и параграф 5 от настоящия член, и мерките във връзка с уведомленията, изпращани от държавите членки в съответствие с настоящия член.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 229, параграф 2.