Член 26

Издаване на карти на водача

1. Карти на водача се издават по заявление на съответния водач от компетентния орган в държавата-членка, в която е мястото на обичайното пребиваване на водача. Те се издават в срок от един месец от получаването от компетентния орган на заявлението и цялата необходима документация.

2. За целите на настоящия член „място на обичайно пребиваване“ означава мястото, в което дадено лице живее обичайно, т.е. през не по-малко от 185 дни всяка календарна година, поради лични или професионални връзки или, при лица без професионални връзки, поради личните му връзки, които са белег за тясна връзка между това лице и мястото, на което то живее.

Въпреки това за място на обичайно пребиваване на лице, чиито професионални връзки са с място, различно от това на личните му връзки, и което в резултат на това живее последователно на различни места, намиращи се в две или повече държави-членки, се счита мястото на личните му връзки, при условие че лицето се връща редовно на това място. Не е необходимо последното условие да е спазено, когато лицето живее в определена държава-членка с цел изпълнение на работа с определена продължителност.

3. Водачите предоставят доказателство за мястото на обичайно си пребиваване по подходящ начин, като например карта за самоличност или друг валиден документ. Когато компетентните органи на държавата-членка, издаваща карта на водача, имат съмнения относно валидността на твърдението за мястото на обичайно пребиваване или за целите на някои конкретни форми на контрол, те могат да изискват допълнителна информация или доказателства.

4. В надлежно обосновани и изключителни случаи държавите-членки могат да издават временни карти, без възможност за подновяване и със срок на валидност максимум 185 дни, на водач, чието място на обичайно пребиваване не е в съответната държава-членка или в държава, която е договаряща страна по Спогодбата AETR, при условие че този водач е в трудово правоотношение с предприятие, установено в издаващата държава-членка, и когато се прилага Регламент (ЕО) № 1072/2009 на Европейския парламент и на Съвета (

11 ) — представят атестацията за водач, посочена в този регламент.

Въз основа на предоставената от държавите-членки информация Комисията следи внимателно прилагането на настоящата алинея. На всеки две години тя представя на Европейския парламент и Съвета доклад за своите констатации, в който по-специално разглежда въпроса, дали временните карти на водача имат отрицателно въздействие върху пазара на труда и дали временните карти не се издават обикновено на името на едни и същи водачи в повече от един случай. Комисията може да представи подходящо законодателно предложение за преразглеждане на настоящата алинея.

5. Компетентните органи на издаващата държава-членка вземат подходящи мерки, за да гарантират, че заявителят вече не е титуляр на валидна карта на водача, и персонализират картата на водача, като правят необходимото данните да са видими и защитени.

6. Картата на водача е валидна за не повече от пет години.

7. Валидна карта на водача не се отнема и валидността ѝ и не се спира, освен ако компетентният орган на държавата-членка не установи, че картата е подправена, че водачът използва карта, на която не е титуляр, или че притежаваната карта е получена въз основа на неверни декларации и/или подправени документи. Ако са предприети мерки за отнемане или спиране на валидността от страна на държава-членка, различна от държавата-членка, издала картата, първата държава-членка връща картата възможно най-скоро на органите на държавата-членка, издала картата, и посочва основанията за отнемането или спирането на валидността. Ако се очаква връщането на картата да отнеме повече от две седмици, държавата-членка, която я отнема или спира валидността ѝ, в рамките на тези две седмици информира държавата-членка, издала картата, за основанията за отнемането или спирането на валидността.

7а. Компетентният орган на държавата членка по издаване може да изиска водачът да замени картата на водача с нова, ако това е необходимо, за да се спазят съответните технически спецификации.

8. Държавите-членки вземат всички необходими мерки, за да предотвратят подправянето на карти на водача.

9. Настоящият член не възпрепятства държава-членка да издаде карта на водача на водач, чието място на обичайно пребиваване е на такава част от територията на тази държава-членка, за която не се прилагат Договорът за Европейския съюз и Договорът за функционирането на Европейския съюз, при условие че в тези случаи се прилагат съответните разпоредби на настоящия регламент.