(41) Предоставянето на услуги в Съюза от дружества от трети държави се урежда от националното законодателство и неговите изисквания. Между тези режими съществуват съществени разлики и лицензираните по тях дружества не се ползват от правото на свободно предоставяне на услуги и установяване извън държавата членка, в която са установени. Уместно е да се въведе обща регулаторна рамка на равнището на Съюза. Режимът следва да хармонизира съществуващата разпокъсани рамка, да гарантира сигурността и унифицираното третиране на дружества от трети държави, имащи достъп до пазара на Съюза, да гарантира, че Комисията е извършила оценка на ефективната равностойност по отношение на пруденциалната рамка и рамката за извършване на стопанска дейност на трети държави, както и да осигури съпоставимо равнище на защита на инвеститорите в ЕС, ползващи услугите на дружества от трети държави. При прилагането на режима Комисията и държавите членки следва да дадат предимство на областите, обхванати от ангажиментите и споразуменията на Г-20 с най-големите търговски партньори на Съюза, следва да отчитат централната роля, която играе ЕС на финансовите пазари в световен мащаб, и да гарантират, че прилагането на изискванията на трети държави не възпрепятства инвеститорите и емитентите от Съюза да инвестират в трети държави или да получават финансиране от тях, нито инвеститорите и емитентите от трети държави да инвестират, да набират капитал или да получават други финансови услуги на пазарите на Съюза, освен когато това е необходимо поради обективни и основани на доказателства причини от пруденциално естество. При извършването на тези оценки Комисията следва да вземе предвид целите и принципите на регламентирането на ценните книжа на Международната организация за контрол на ценните книжа (МОКЦК) и своите препоръки, изменени и тълкувани от МОКЦК. Когато не може да бъде взето решение за определяне на ефективна еквивалентност, предоставянето на услугите от дружества на трети държави в Съюза остава предмет на националните режими. Комисията следва да инициира оценка за еквивалентност по своя собствена инициатива. Държавите членки следва да могат да заявят своя интерес, определена трета държава или определени трети държави да бъдат предмет на оценка за еквивалентност, извършена от Комисията, без тези изявления да задължават Комисията да инициира процедура за еквивалентност. Оценката за еквивалентност следва да се основава на резултатите; тя следва да оцени до каква степен съответната регулаторна и надзорна рамка на третата държава постига сходно и подходящо регулаторно въздействие и до каква степен тя отговаря на същите цели като правото на Съюза. При иницииране на оценките за еквивалентност Комисията следва да може да даде приоритет на една от юрисдикциите на третата държава, като вземе предвид значимостта на констатацията за еквивалентност на дружествата и клиентите в Съюза, съществуването на споразумения за надзор и сътрудничество между третата държава и държавите членки, съществуването на ефективна еквивалентна система за признаване на инвестиционни посредници, лицензирани съгласно чуждестранни режими, както и интереса и желанието на третата държава да участват в процес на оценка за еквивалентност. Комисията следва да наблюдава всякакви съществени промени в регулаторната и надзорната уредба на третата държава и да преразглежда решенията за еквивалентност, когато е целесъобразно.