Член 142

Дедуктивен метод

(член 74, параграф 2, буква в) от Кодекса)

1. Единичната цена, използвана за определяне на митническата стойност по член 74, параграф 2, буква в) от Кодекса, е цената, на която внесените стоки или внесените идентични или сходни стоки се продават в Съюза в състоянието, в което са внесени, по време или почти по време на внасянето на стоките, чиято стойност се определя.

2. При липса на единичната цена, посочена в параграф 1, използваната единична цена е цената, на която внесените стоки или внесените идентични или сходни стоки се продават на митническата територия на Съюза в състоянието, в което са внесени, в най-ранния момент след внасянето на стоките, чиято стойност ще се определя, и във всички случаи в срок от 90 дни след това внасяне.

3. Ако липсва единична цена по параграфи 1 и 2, по искане на декларатора се използва единичната цена, на която внесените стоки се продават на митническата територия на Съюза след допълнителна обработка или преработка, като надлежно се взема предвид добавената стойност в резултат на тази обработка или преработка.

4. За целите на определяне на митническата стойност по член 74, параграф 2, буква в) от Кодекса не се вземат предвид следните продажби:

а) продажби на стоките на търговско равнище, различно от първото търговско равнище след внасянето;

б) продажби на свързани лица;

в) продажби на лица, които пряко или непряко доставят, безплатно или на намалени цени, стоките и/или услугите, изброени в член 71, параграф 1, буква б) от Кодекса, за използване във връзка с производството и продажбата за износ на внасяните стоки;

г) продажби в количества, които не са достатъчни, за да може да се определи единичната цена.

5. При определяне на митническата стойност, от определената съгласно параграфи 1—4 единична цена се приспада следното:

а) или комисионите, които обичайно се заплащат или са договорени, или добавките, които обичайно се правят за печалба и покриване на разходи от общ характер (включително преките и непреките разходи за маркетинг на въпросните стоки) във връзка с продажбите в митническата територия на Съюза на внасяни стоки от същия клас или вид, които са стоки, попадащи в една група или гама от стоки, произвеждани от даден промишлен отрасъл;

б) обичайните разходи за транспорт и застраховка и свързаните с тях разходи, направени на митническата територия на Съюза;

в) вносните мита и други задължения, платими на митническата територия на Съюза във връзка с вноса или продажбата на стоките.

6. Митническата стойност на някои бързоразвалящи се стоки, посочени в приложение 23-02, внасяни на консигнация, може да се определя директно в съответствие с член 74, параграф 2, буква в) от Кодекса. За тази цел единичните цени се съобщават на Комисията от държавите членки и се разпространяват от Комисията посредством ТАРИК в съответствие с член 6 от Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета (

14 ). Тези единични цени може да се използват за определяне на митническата стойност на внасяните стоки в продължение на 14-дневни периоди. Всеки период започва в петък.

Единичните цени се изчисляват и съобщават, както следва:

а)след приспаданията, предвидени в параграф 5, държавите членки съобщават на Комисията единична цена на 100 kg нетно тегло за всяка категория от стоки. Държавите членки могат да определят стандартни суми за разходите, посочени в параграф 5, буква б), които се съобщават на Комисията;

б)референтният период за определяне на единичните цени е предходният 14-дневен период, който приключва в четвъртъка, предхождащ седмицата, през която следва да бъдат установени новите единични цени.

в)Държавите членки съобщават на Комисията единичните цени в евро не по-късно от 12.00 часа в понеделника на седмицата, през която те следва да бъдат разпространени от Комисията. Когато този ден не е работен ден, съобщението се прави в работния ден, непосредствено предхождащ този ден. Единичните цени се прилагат само ако това съобщение е разпространено от Комисията.