Член 11

Официален сертификат

1. Всяка пратка с храни и фуражи, вписани в приложение II, се придружава от официален сертификат в съответствие с образеца, установен в приложение IV („официален сертификат“).

2. Официалният сертификат отговаря на следните изисквания:

а) официалният сертификат се издава от компетентния орган на третата държава на произход или третата държава, от която е изпратена пратката, ако тя е различна от държавата на произход;

б) на официалния сертификат се поставя посоченият в член 9, параграф 1 идентификационен код на пратката, към която се отнася;

в) върху официалния сертификат са полагат подписът на сертифициращия служител и официалният печат;

г) когато официалният сертификат съдържа множество изрази или алтернативни изрази, изразите, които не са приложими, се зачеркват, като сертифициращият служител полага инициалите си и ги подпечатва, или напълно се заличават от сертификата;

д) официалният сертификат се състои от едно от следните:

i) един лист хартия;

ii) няколко листа хартия, като в този случай всички листове са неделими и съставляват едно неразделно цяло;

iii)

няколко последователни страници, като всяка от тях е номерирана по начин, който указва номера на дадена страница от общия брой страници;

е) когато официалният сертификат се състои от няколко последователни страници, както е посочено в буква д), подточка iii) от настоящия параграф, на всяка страница фигурира уникалният код, посочен в член 89, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2017/625, подписът на сертифициращия служител и официалният печат;

ж) официалният сертификат се представя на компетентния орган на граничния контролен пункт на въвеждане в Съюза, където пратката е подложена на официален контрол;

з) официалният сертификат се издава, преди пратката, за която се отнася, вече да е извън контрола на компетентните органи на третата държава, която издава сертификата;

и) официалният сертификат се изготвя на официалния език или на един от официалните езици на държавата членка на граничния контролен пункт на въвеждане в Съюза;

й) официалният сертификат е валиден за не повече от четири месеца от датата на издаване, но във всеки случай не повече от шест месеца от датата на резултатите от лабораторните анализи, посочени в член 10, параграф 1.

3. Чрез дерогация от параграф 2, буква и) дадена държава членка може да даде съгласие официалните сертификати да бъдат изготвени на друг официален език на Съюза и при необходимост да бъдат придружени от заверен превод.

4. Цветът на посочените в параграф 2, буква в) подпис и печат — който не е сух печат или печат с воден знак — трябва да са различни от цвета на печатния текст.

5. Параграф 2, букви в)—ж) и параграф 4 не се прилагат за електронни официални сертификати, издадени в съответствие с изискванията на член 39, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1715 на Комисията . 6. Параграф 2, букви г), д) и е) не се прилагат за официални сертификати, издадени на хартиен носител, попълнени в TRACES и разпечатани оттам.

7. Компетентните органи могат да издават заместващ официален сертификат само в съответствие с правилата, определени в член 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/2235 на Комисията . 8. Официалният сертификат се попълва въз основа на бележките, изложени в приложение IV.