Член 48

Технически изисквания за здравната маркировка и практически условия за нейното поставяне

1. Официалният ветеринарен лекар упражнява надзор над здравната маркировка и на маркировките, които се използват.

2. Официалният ветеринарен лекар гарантира по-специално, че:

а) здравната маркировка се поставя на домашни копитни животни и дивечови бозайници, отглеждани в стопанства, различни от лагоморфните, които са преминали предкланичен и следкланичен преглед, и едър дивеч, преминал следкланичен преглед, в съответствие с член 18, параграф 2, букви а), б) и в) от Регламент (ЕС) 2017/625 само когато няма основания месото да бъде обявено за негодно за консумация от човека. Маркировката обаче може да бъде поставена, преди да са известни резултатите от изследване за Trichinella и/или за ТСЕ, в съответствие с разпоредбите, установени съответно в член 4, параграф 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1375 и в глава А, раздел I, точки 6.2 и 6.3 и глава А, раздел II, точки 7.2 и 7.3 от приложение III към Регламент (ЕО) № 999/2001.

б) здравната маркировка се полага на външната повърхност на кланичния труп, като се поставя мастилен или горещ печат по такъв начин, че ако кланичните трупове се разрежат в кланиците или предприятията за обработка на дивеч на половини или четвъртини, или половините се разрежат на три парчета, върху всяко парче има здравна маркировка.

3. Компетентните органи гарантират, че практическите условия за здравната маркировка се прилагат в съответствие с приложение II.

Изискванията относно формата на здравната маркировка в приложение II към настоящия регламент могат да бъдат заменени с изискванията за специална здравна маркировка, определени съгласно член 67, втора алинея, буква а), член 71, параграф 3 или 4 или член 259 от Регламент (ЕС) 2016/429.

4. Компетентните органи гарантират, че месото от неодран дивеч не носи здравна маркировка, докато, след одиране в предприятие за обработка на дивеч, то преминава следкланичен преглед и се обявява за годно за консумация от човека.