Член 28

Практически условия за следкланичния преглед на дивеч

1. Официалният ветеринарен лекар проверява дали неодраният едър дивеч, транспортиран до предприятието за обработка на дивеч от територията на друга държава членка, се придружава от здравен сертификат по образеца, посочен в приложението към Регламент (ЕС) № 636/2014, или от декларация(ии) в съответствие с раздел IV, глава II, точка 8, буква б) от приложение III към Регламент (ЕО) № 853/2004. Официалният ветеринарен лекар взема под внимание съдържанието на посочения сертификат или декларация(ии).

2. По време на следкланичния преглед официалният ветеринарен лекар извършва:

а) външен оглед на кланичния труп, телесните кухини и ако е приложимо — на вътрешните органи с цел да:

i) открие аномалии, които не са резултат от ловния процес. За целта диагнозата може да се основава на информацията, предоставена от обученото лице, относно поведението на животното, преди да бъде убито;

ii) провери дали смъртта не се дължи на причини, различни от ловуването;

б) изследване за органолептични промени;

в) ако е приложимо — палпиране и разрязване на органите;

г) когато са налице сериозни основания за съмнение за наличие на остатъци или замърсители — анализ на остатъците чрез вземане на проби, които не са в резултат от ловния процес, включително замърсители на околната среда. Когато на основание на такива съмнения е направен по-обстоен преглед, ветеринарният лекар изчаква той да приключи, преди да направи оценка на всичкия дивеч, убит по време на даден лов, или на тези части от животните, за които има съмнения, че показват едни и същи аномалии;

д) преглед за признаци, според които месото носи риск за здравето на хората и които включват:

i) неестествено поведение или нарушаване на общото състояние на живото животно, докладвани от ловеца;

ii) повсеместно наличие на тумори или абсцеси, засягащи различни вътрешни органи или мускули;

iii)

артрит, орхит, патологични изменения в черния дроб или слезката, възпаление на червата или на пъпната област;

iv) наличието на чужди тела, които не са резултат от ловния процес, в телесните кухини, стомаха, червата или урината, когато плеврата или перитонеума са обезцветени (при наличие на съответните вътрешности);

v) наличието на паразити;

vi) образуването на значително количество газове в стомашно-чревния тракт с обезцветяване на вътрешните органи (при наличие на съответните вътрешности);

vii)

значителни аномалии в цвета, консистенцията или миризмата на мускулните тъкани или органите;

viii)

стари, открити фрактури;

ix) измършавяване и/или общ или локализиран оток;

x) пресни плеврални или перитонеални сраствания;

xi) други видими екстензивни изменения, като например загниване.

3. При искане от страна на официалния ветеринарен лекар гръбначният стълб и главата се разделят по дължина.

4. За дребен дивеч, който не е изкормен веднага след отстрелването, официалният ветеринарен лекар извършва следкланичен преглед върху представителна проба животни от същия източник. Когато при инспекцията се установи заболяване, което се предава на хората, или някоя от характеристиките, изброени в параграф 2, буква д), официалният ветеринарен лекар извършва още прегледи на цялата партида, за да определи дали тя да бъде обявена за негодна за консумация от човека, или всеки кланичен труп да бъде проверен отделно.

5. Официалният ветеринарен лекар може да извърши допълнителни разрези и инспекции на съответните части от животните, ако това е необходимо, за да постави окончателна диагноза. Ако не е възможно да се направи оценка въз основа на практическите условия по параграф 2, се извършват допълнителни изследвания в лаборатория.

6. Освен в случаите, предвидени в член 45, месото, което при следкланичния преглед показва някоя от характеристиките, изброени в параграф 2, буква д), се обявява за негодно за консумация от човека.