Член 11
Правила за извършване на оценка на експлоатационния риск
1. В оценката на експлоатационния риск:
а) се описват характеристиките на експлоатацията на БЛС;
б) се предлагат адекватни цели по отношение на експлоатационната безопасност;
в) се определят рисковете за експлоатацията на земята и във въздуха, като се взема предвид всичко изброено по-долу:
i) степента, в която трети лица или наземно имущество могат да бъдат застрашени от дейността;
ii) сложността, работните и експлоатационните характеристики на съответното безпилотно въздухоплавателно средство;
iii)
целта на полета, видът на БЛС, вероятността от сблъсък с друго въздухоплавателно средство и класът на използваното въздушно пространство;
iv) видът, мащабът и сложността на съответната експлоатация или дейност с БЛС, включително, ако е от значение, размерът и видът на трафика, управляван от компетентната организация или лице;
v) степента, в която лицата, засегнати от рисковете, свързани с експлоатацията на БЛС, са в състояние да оценяват и упражняват контрол върху тези рискове.
г) се определят редица възможни мерки за намаляване на риска;
д) се определя необходимото ниво на стабилност на избраните мерки за смекчаване на риска по такъв начин, че експлоатацията да бъде безопасна.
2. Описанието на експлоатацията на БЛС включва най-малко следното:
а) естеството на изпълняваните дейности;
б) експлоатационната среда и географската територия за планираната експлоатация, по-специално населението, над което се прелита, орографските условия, типовете въздушно пространство, обема на въздушното пространство, в което ще се извърши експлоатацията, и какъв обем въздушно пространство се поддържа като необходим буфер за риска, включително експлоатационните изисквания за географските зони;
в) сложността на експлоатацията, по-специално какви средства за планиране и изпълнение, компетентности, опит и състав на персонала, необходими технически средства са планирани за извършване на експлоатацията;
г) техническите характеристики на БЛС, включително работните характеристики с оглед на условията на планираната експлоатация, а ако е приложимо — регистрационния ѝ номер;
д) компетентността на персонала да изпълнява експлоатацията, включително неговия състав, роля, отговорности, обучение и скорошен опит.
3. В оценката се предлага целево равнище на безопасност, което е равно на равнището на безопасност в пилотираното въздухоплаване, с оглед на специфичните характеристики на експлоатацията на БЛС.
4. Установяването на рисковете включва определянето на всичко изброено по-долу:
а) несмекчения наземен риск на експлоатацията, като се взема предвид типът експлоатация и условията, при които тя се изпълнява, включително най-малко следните критерии:
i) VLOS или BVLOS;
ii) гъстота на населението на териториите, над които се прелита;
iii)
прелитане над места, на които се събират множество хора;
iv) размерите на безпилотното въздухоплавателно средство;
б) несмекчения експлоатационен риск във въздуха, като се взема предвид всичко изброено по-долу:
i) точният обем на въздушното пространство, в което ще се осъществи експлоатацията, увеличен с обема на въздушното пространство, необходим за процедури при извънредни операции;
ii) класът на въздушното пространство;
iii)
въздействието върху друго въздушно движение или управлението на въздушното движение („УВД“), и по-специално:
— височината на експлоатацията,
— контролирано или неконтролирано въздушно пространство,
— летищна или извънлетищна среда,
— въздушно пространство над градска или извънградска среда,
— отдалеченост от друг трафик.
5. При определяне на възможните мерки за смекчаване на риска, необходими за постигане на предложеното целево равнище на безопасност, се вземат предвид следните възможности:
а) мерки за ограничаване на хората на земята;
б) стратегически експлоатационни ограничения на БЛС, по-специално:
i) ограничаване на географския обхват на мястото, където се осъществява експлоатацията;
ii) ограничаване на продължителността или насрочване на времевия слот, в който да се осъществи експлоатацията;
в) стратегическо смекчаване на риска чрез общи правила за полети или обща структура и обслужване на въздушното пространство;
г) способност за справяне с възможни неблагоприятни условия на експлоатация;
д) фактори на организацията, като например експлоатационни процедури и процедури за техническо обслужване, изготвени от оператора на БЛС, и процедури за техническо обслужване, отговарящи на ръководството от производителя;
е) нивото на компетентност и експертни знания на персонала, ангажиран с безопасността на полета;
ж) рискът от човешка грешка при прилагането на експлоатационните процедури;
з) проектните и работните характеристики на БЛС, и по-специално:
i) наличието на средства за намаляване на рисковете от сблъсък;
ii) наличието на системи, ограничаващи силата при сблъсък или чупливостта на безпилотното въздухоплавателно средство;
iii)
проектирането на БЛС според признати стандарти и с надеждно проектиране.
6. Стабилността на предложените мерки за смекчаване на риска се оценява, за да се определи дали съответстват на целите за безопасност и рисковете на планираната експлоатация, по-специално за да се гарантира безопасността на всеки етап от експлоатацията.