Член 11

Правила за извършване на оценка на експлоатационния риск

1. В оценката на експлоатационния риск:

а) се описват характеристиките на експлоатацията на БЛС;

б) се предлагат адекватни цели по отношение на експлоатационната безопасност;

в) се определят рисковете за експлоатацията на земята и във въздуха, като се взема предвид всичко изброено по-долу:

i) степента, в която трети лица или наземно имущество могат да бъдат застрашени от дейността;

ii) сложността, работните и експлоатационните характеристики на съответното безпилотно въздухоплавателно средство;

iii)

целта на полета, видът на БЛС, вероятността от сблъсък с друго въздухоплавателно средство и класът на използваното въздушно пространство;

iv) видът, мащабът и сложността на съответната експлоатация или дейност с БЛС, включително, ако е от значение, размерът и видът на трафика, управляван от компетентната организация или лице;

v) степента, в която лицата, засегнати от рисковете, свързани с експлоатацията на БЛС, са в състояние да оценяват и упражняват контрол върху тези рискове.

г) се определят редица възможни мерки за намаляване на риска;

д) се определя необходимото ниво на стабилност на избраните мерки за смекчаване на риска по такъв начин, че експлоатацията да бъде безопасна.

2. Описанието на експлоатацията на БЛС включва най-малко следното:

а) естеството на изпълняваните дейности;

б) експлоатационната среда и географската територия за планираната експлоатация, по-специално населението, над което се прелита, орографските условия, типовете въздушно пространство, обема на въздушното пространство, в което ще се извърши експлоатацията, и какъв обем въздушно пространство се поддържа като необходим буфер за риска, включително експлоатационните изисквания за географските зони;

в) сложността на експлоатацията, по-специално какви средства за планиране и изпълнение, компетентности, опит и състав на персонала, необходими технически средства са планирани за извършване на експлоатацията;

г) техническите характеристики на БЛС, включително работните характеристики с оглед на условията на планираната експлоатация, а ако е приложимо — регистрационния ѝ номер;

д) компетентността на персонала да изпълнява експлоатацията, включително неговия състав, роля, отговорности, обучение и скорошен опит.

3. В оценката се предлага целево равнище на безопасност, което е равно на равнището на безопасност в пилотираното въздухоплаване, с оглед на специфичните характеристики на експлоатацията на БЛС.

4. Установяването на рисковете включва определянето на всичко изброено по-долу:

а) несмекчения наземен риск на експлоатацията, като се взема предвид типът експлоатация и условията, при които тя се изпълнява, включително най-малко следните критерии:

i) VLOS или BVLOS;

ii) гъстота на населението на териториите, над които се прелита;

iii)

прелитане над места, на които се събират множество хора;

iv) размерите на безпилотното въздухоплавателно средство;

б) несмекчения експлоатационен риск във въздуха, като се взема предвид всичко изброено по-долу:

i) точният обем на въздушното пространство, в което ще се осъществи експлоатацията, увеличен с обема на въздушното пространство, необходим за процедури при извънредни операции;

ii) класът на въздушното пространство;

iii)

въздействието върху друго въздушно движение или управлението на въздушното движение („УВД“), и по-специално:

— височината на експлоатацията,

— контролирано или неконтролирано въздушно пространство,

— летищна или извънлетищна среда,

— въздушно пространство над градска или извънградска среда,

— отдалеченост от друг трафик.

5. При определяне на възможните мерки за смекчаване на риска, необходими за постигане на предложеното целево равнище на безопасност, се вземат предвид следните възможности:

а) мерки за ограничаване на хората на земята;

б) стратегически експлоатационни ограничения на БЛС, по-специално:

i) ограничаване на географския обхват на мястото, където се осъществява експлоатацията;

ii) ограничаване на продължителността или насрочване на времевия слот, в който да се осъществи експлоатацията;

в) стратегическо смекчаване на риска чрез общи правила за полети или обща структура и обслужване на въздушното пространство;

г) способност за справяне с възможни неблагоприятни условия на експлоатация;

д) фактори на организацията, като например експлоатационни процедури и процедури за техническо обслужване, изготвени от оператора на БЛС, и процедури за техническо обслужване, отговарящи на ръководството от производителя;

е) нивото на компетентност и експертни знания на персонала, ангажиран с безопасността на полета;

ж) рискът от човешка грешка при прилагането на експлоатационните процедури;

з) проектните и работните характеристики на БЛС, и по-специално:

i) наличието на средства за намаляване на рисковете от сблъсък;

ii) наличието на системи, ограничаващи силата при сблъсък или чупливостта на безпилотното въздухоплавателно средство;

iii)

проектирането на БЛС според признати стандарти и с надеждно проектиране.

6. Стабилността на предложените мерки за смекчаване на риска се оценява, за да се определи дали съответстват на целите за безопасност и рисковете на планираната експлоатация, по-специално за да се гарантира безопасността на всеки етап от експлоатацията.