Чл. 47. (1) Иск за унищожаване на брака може да се предяви:

1. (отм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2025 г., нова - ДВ, бр. 115 от 2025 г., в сила от 30.12.2025 г.) при нарушаване на чл. 6, ал. 1 - от непълнолетния съпруг, не по-късно от 6 месеца от навършване на пълнолетието, ако няма деца от брака и съпругата не е бременна;

2. в случая по чл. 46, ал. 1, т. 2 - от заплашения съпруг, не по-късно от една година от сключването на брака;

3. в случая по чл. 7, ал. 1, т. 1 - от всеки от съпрузите, от прокурора и от съпруга от първия брак;

4. в случаите по чл. 7, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2 - от всеки от съпрузите и от прокурора.

(2) При двубрачие бракът не може да бъде унищожен, ако по-рано сключеният брак е прекратен.

(3) Когато бракът е сключен в нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 1, съпругът от първия брак, съпругът от унищожаемия брак, както и прокурорът могат да поискат да се установи наличието на основанието за унищожаване на брака и след смъртта на съпруга, който е бил в двубрачие.

(4) При нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 2 искът може да се предяви от болния или запретен съпруг не по-късно от 6 месеца от оздравяването или от отменянето на запрещението, а от другия съпруг или от прокурора - до оздравяването или отменянето на запрещението.

(5) При нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 3 бракът не може да бъде унищожен, ако болният съпруг е оздравял.

(6) При нарушение на чл. 7, ал. 2, т. 3 бракът не може да бъде унищожен, ако осиновяването е прекратено.