Чл. 33т. (Нов - ДВ, бр. 33 от 2016 г., в сила от 21.05.2016 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) (1) Притежателят на валидно разрешение за пребиваване като лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, издадено от първа държава членка, има право на престой за повече от 90 дни на територията на Република България като втора държава членка, ако отговаря на условията за достъп до пазара на труда съгласно Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

(2) На притежателя на разрешението по ал. 1 се издава разрешение за мобилност при вътрешнокорпоративен трансфер съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002, като в полето "забележка" се отбелязва "mobile ICT - мобилност при ВКТ".

(3) Дирекция "Миграция" информира компетентните органи на първата държава членка, когато издава разрешение за мобилност при вътрешнокорпоративен трансфер.

(4) Първата държава членка информира Министерството на вътрешните работи, когато отнеме разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер.

(5) Приемащото предприятие информира дирекция "Миграция" за евентуални промени, засягащи условията, въз основа на които е била разрешена мобилността, когато Република България е втората държава членка.

(6) Притежател на разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, издадено от първа държава членка, подава лично в дирекция "Миграция" или в отдел/сектор/група "Миграция" при Столичната дирекция на Министерството на вътрешните работи или областните дирекции на Министерството на вътрешните работи заявление по образец съгласно правилника за прилагане на закона, към което прилага документите по чл. 33п, ал. 6, както и копие на разрешението за пребиваване, издадено от първата държава членка за целите на вътрешнокорпоративния трансфер. В тези случаи не се изисква виза по чл. 15, ал. 1.

(7) В административното производство за получаване право на пребиваване в случаите по ал. 1 се прилага чл. 33п, ал. 5 - 12, 17 - 20 и 22.

(8) До вземането на решение по подадено заявление лицето по ал. 1 има право да работи на територията на Република България, при условие че срокът по чл. 33с, ал. 1 и срокът на валидността на издаденото от първата държава членка разрешение не са изтекли, както и когато заявлението е комплектувано в цялост.

(9) Притежателят на валидно разрешение за пребиваване като лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, издадено от първа държава членка, с разрешен престой, по-кратък от 90 дни, може да подаде заявление за разрешение за пребиваване за повече от 90 дни на територията на Република България най-малко 20 дни преди края на първоначално разрешения престой. Заявление за дългосрочна мобилност не може да бъде подадено по същото време като уведомление за краткосрочна мобилност.