Чл. 42з. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2001 г., предишен чл. 42а - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2013 г. [*], изм. - ДВ, бр. 70 от 2013 г.) Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз, се налага, когато:
1. са налице основанията по чл. 10, ал. 1;
2. не е предоставен срок за доброволно напускане при условията на чл. 39б, ал. 4;
3. чужденецът не изпълни задължението за връщане;
4. (нова - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) краткосрочно пребиваващ чужденец не напусне територията на страната след изтичане на разрешения срок на пребиваване.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.)
(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 36 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2013 г. [*], изм. - ДВ, бр. 70 от 2013 г. [*]) Забраната за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз е за срок до 5 години. Забраната за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз може да е за срок, по-дълъг от 5 години, когато лицето представлява сериозна заплаха за обществения ред или за националната сигурност.
(4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) Забраната за влизане може да се наложи едновременно с принудителната административна мярка по чл. 40, ал. 1, т. 2 или по чл. 41, когато са налице основанията по чл. 10, ал. 1.
Все още няма други разпоредби, които препращат към чл. 42з.