Чл. 46а. (Нов - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2013 г.) Заповедта за принудително настаняване в специален дом може да се обжалва в 14-дневен срок от фактическото настаняване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Жалбата не спира изпълнението на заповедта.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 34 от 2019 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Съдът разглежда жалбата в открито заседание, насрочено не по-късно от три дни след постъпване на жалбата, и се произнася с решение в срок до 7 дни от образуването на делото. Явяването на лицето не е задължително. Решението на първоинстанционния съд може да се обжалва пред Върховния административен съд, който се произнася в срок до 14 дни от постъпването на жалбата.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., отм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.)
(4) (Доп. - ДВ, бр. 9 от 2011 г., отм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.)
(5) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 34 от 2019 г.) След влизане в сила на съдебно решение, с което се отменя заповед за принудително настаняване по ал. 1, по чл. 44, ал. 8 или по чл. 44, ал. 12, чужденецът се освобождава незабавно от специалния дом.
(6) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Заповедта за краткосрочно настаняване в звено на специален дом за временно настаняване на чужденци по чл. 44, ал. 13 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред съда относно законността на настаняването. Жалбата не спира изпълнението на заповедта. Съдът се произнася по жалбата незабавно.
Все още няма други разпоредби, които препращат към чл. 46а.