Чл. 69. (1) Когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне:
1. данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави;
2. начисления данък при внос на стоки по чл. 56 и 57;
3. изискуемия от него данък като платец по глава осма.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 115 от 2025 г., в сила от 01.01.2026 г.) Освен в случаите по ал. 1, регистрираното лице има право да приспадне данъка за стоки или услуги, когато те се използват за:
1. (изм. - ДВ, бр. 115 от 2025 г., в сила от 01.01.2026 г.) извършване на доставки в друга държава, в рамките на независимата икономическа дейност на това лице, и които биха били с право на данъчен кредит, ако са извършени на територията на страната; това не се прилага за доставки на стоки и услуги, по отношение на които се прилага специалният режим за малки предприятия в Европейския съюз по глава двадесет и първа "б";
2. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) доставките на финансови услуги по чл. 46 и на застрахователни услуги по чл. 47, когато получателят на услугите е установен извън Европейския съюз или когато доставките на тези услуги са пряко свързани със стоки, за които са изпълнени условията на чл. 28.
Все още няма други разпоредби, които препращат към чл. 69.