Чл. 2. (1) Основната цел на държавната финансова инспекция е да защитава публичните финансови интереси.

(2) Целта по ал. 1 се осъществява от агенцията чрез изпълнение на следните основни задачи:

1. (доп. - ДВ, бр. 60 от 2011 г.) извършване на последващи финансови инспекции за спазването на нормативните актове, които уреждат бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност, както и дейността по възлагане и изпълнение на обществени поръчки на организациите и лицата по чл. 4;

2. установяване на нарушения на нормативните актове, уреждащи бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност, както и на индикатори за извършени измами;

3. разкриване на причинени вреди на имуществото на организациите и лицата по чл. 4;

4. привличане към административнонаказателна и имуществена отговорност на виновните лица при наличието на съответните законови основания;

5. (нова - ДВ, бр. 86 от 2007 г.) установяване на измами и нарушения, засягащи финансовите интереси на Европейските общности.

Чл. 4. Държавната финансова инспекция се осъществява във:

1. бюджетните организации;

2. (доп. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, както и в общинските предприятия;

3. търговските дружества с блокираща квота държавно или общинско участие в капитала;

4. търговските дружества, в чийто капитал участва с блокираща квота лице по т. 2 или 3;

5. юридическите лица, които имат задължения, гарантирани с държавно или общинско имущество;

6. юридическите лица по Закона за юридическите лица с нестопанска цел и неперсонифицираните дружества по Закона за задълженията и договорите, в които държавата или общината участват пряко или косвено в имуществото им;

7. (доп. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. - ДВ, бр. 85 от 2017 г.) администраторите на помощ, получателите на държавни или минимални помощи, лицата, финансирани със средства от държавния или от общинските бюджети, по международни договори или програми на Европейския съюз, както и лицата, финансирани със средства от държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон - по отношение разходването на тези средства.

Чл. 5. (1) (Предишен текст на чл. 5 - ДВ, бр. 60 от 2011 г.) Финансови инспекции се извършват:

1. (изм. - ДВ, бр. 11 от 2024 г.) по постъпили жалби и сигнали за нарушения на бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност на организациите и лицата по чл. 4, подадени от държавни органи, физически и юридически лица;

2. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2011 г.) по искане на Агенцията по обществени поръчки или на Сметната палата в законоустановените случаи;

3. (доп. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2017 г.) за проверка на правомерното предоставяне и усвояване на държавни или минимални помощи и на разходването на целеви субсидии, предоставени по закона за държавния бюджет на Република България за съответната година и постановления на Министерския съвет;

4. по искане на Министерския съвет или министъра на финансите;

5. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) при възлагане от органите на прокуратурата по реда на чл. 145, ал. 1, т. 3 от Закона за съдебната власт;

6. (нова - ДВ, бр. 86 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) по сигнали за нарушения, засягащи финансовите интереси на Европейските общности, установени от дирекция "Защита на финансовите интереси на Европейския съюз (АФКОС)" на Министерството на вътрешните работи;

7. (нова - ДВ, бр. 86 от 2007 г.) за спазване на указанията и сроковете по чл. 18, ал. 1, т. 1 и ал. 2.

(2) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г.) Освен в случаите по ал. 1 финансови инспекции на дейността по възлагане и изпълнение на обществени поръчки се извършват и периодично въз основа на утвърден годишен план, който е задължителен за изпълнение.

(3) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г.) Периодичността за извършване на финансовите инспекции по ал. 2 и конкретните възложители на обществени поръчки, подлежащи на контрол през съответната година, се определят на базата на анализ на информацията за дейността по възлагане и изпълнение на обществени поръчки, оценка на рискови фактори и съобразно административния капацитет на агенцията.

(4) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г.) Процедурата за изготвяне на плана по ал. 2 и критериите за оценка на рискови фактори се уреждат с правилника за прилагане на закона.

Чл. 21. (1) За противоправно причинени вреди на организациите или лицата по чл. 4, т. 1 - 3, установени при финансова инспекция по този закон, които са пряка и непосредствена последица от поведението на виновните лица, те носят пълна имуществена отговорност, когато вредата е:

1. причинена умишлено, или

2. от липси, или

3. причинена не при или по повод изпълнение на служебните задължения.

(2) Когато вредата е причинена от няколко лица, те отговарят солидарно.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2007 г.) Лицата, получили нещо без правно основание или по дарение в резултат от действието на причинителя на вредата, дължат връщането му, като отговарят солидарно с причинителя на вредата. Когато полученото е възнаграждение или обезщетение по трудово или по служебно правоотношение, получателите не дължат връщането му, ако са били добросъвестни. Добросъвестността се предполага до доказване на противното.

(4) Лица, които са разпоредили или допуснали незаконни плащания, носят пълна имуществена отговорност солидарно с лицата по ал. 3.

Чл. 22. (1) Когато са налице условията за търсене на пълна имуществена отговорност по този закон, финансовите инспектори съставят акт за начет.

(2) Фактическите констатации в акта за начет трябва да бъдат подкрепени с доказателства.

(3) По съставените актове за начет начетените лица правят писмени възражения в срок, определен от финансовия инспектор, който не може да бъде по-кратък от 14 дни след връчване на акта.

(4) По основателността на възраженията финансовите инспектори се произнасят с мотивирано писмено заключение в 14-дневен срок след получаване на възраженията по ал. 3.

(5) (Нова - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Фактическите констатации в акта за начет се смятат за истински до доказване на противното.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Когато след допълнителна проверка се установи, че направените възражения са основателни и по същество променят констатациите в акта за начет, образуваното производство по акта за начет се прекратява по ред, определен в правилника за прилагане на закона.

(7) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2007 г.) След приключване на процедурата по ал. 1 - 4 актът за начет и приложенията към него се изпращат в 14-дневен срок на прокуратурата за проверка налице ли са данни за извършено престъпление от общ характер.

Чл. 23. Към имуществена отговорност по този закон могат да бъдат привличани лицата, които:

1. получават, събират, съхраняват, разходват или отчитат имущество;

2. упражняват контрол върху лицата по т. 1;

3. упражняват контрол върху бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност на проверяваната организация или лице;

4. управляват или се разпореждат с имущество;

5. са посочени в чл. 21, ал. 3.

Чл. 26. Отговорните за причиняването на вредата лица дължат законна лихва от деня на причиняването ѝ, а ако този ден не може да се установи - от деня на откриването ѝ до деня на възстановяването на вредата.

Чл. 27. (1) Имуществената отговорност, включително лихвите, се погасяват с изтичане на 5-годишна давност от деня на причиняването на вредата, а ако този ден не може да се установи - от деня на откриването ѝ.

(2) Давността по ал. 1, освен при условията на Закона за задълженията и договорите, се прекъсва и със съставянето на акт за начет.

(3) Независимо от спирането и прекъсването на давността, имуществена отговорност по този закон не се търси, ако са изтекли 10 години от причиняване на вредата.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Въз основа на акта за начет се издава заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс.

(5) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г.) Организациите и лицата по чл. 4, т. 1 - 3 са длъжни да поискат от съда да постанови незабавно изпълнение на вземането по акта за начет и да издаде изпълнителен лист.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 60 от 2011 г.) Организациите и лицата по чл. 4, т. 1 - 3 не могат да правят отказ от иска по акта за начет, включително за лихвите.

Чл. 28. Длъжностните лица не носят имуществена отговорност при изпълнение на незаконно или неправилно разпореждане на ръководителя, в случаите когато са възразили писмено срещу това разпореждане, освен ако изпълнението на разпореждането не съставлява престъпление.

Чл. 29. Имуществената отговорност се изключва, когато причинените вреди са настъпили поради: естествени фири, непреодолима сила или случайно събитие, нормален производствено-стопански риск, неизбежна отбрана в рамките на необходимите предели или констатирани по надлежния ред вредоносни действия на трети лица.

Чл. 31. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.11.2015 г.) Министърът на отбраната, министърът на вътрешните работи и началникът на Националната служба за охрана организират звена за материални проверки в подчинените им структури.

(2) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.11.2015 г.) Контролните органи по ал. 1 проверяват дейността на материалноотговорните лица в Министерството на отбраната, в Министерството на вътрешните работи и в Националната служба за охрана по отношение на събирането, съхраняването, разходването и отчитането на поверените им активи чрез материални проверки.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 86 от 2007 г.) Контролът по ал. 1 не изключва контрола, осъществяван от органите на агенцията.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 86 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.11.2015 г.) Разпоредбите на тази глава се прилагат и в случаите, когато служителите на звената по ал. 1 извършват материални проверки в структурите на съответното ведомство.