Чл. 18. (1) С решението за допускане на екстрадицията съдът може да отложи фактическото предаване на исканото лице, ако срещу него в Република България има висящо наказателно производство или влязла в сила присъда, подлежаща на изпълнение, за престъпление, различно от това, за което е допусната екстрадицията.

(2) Ако отлагането по ал. 1 може да доведе до изтичане на давността за наказателното преследване в молещата държава или сериозно да го затрудни, съдът може да допусне временна екстрадиция, при условие че лицето бъде върнато в Република България веднага след извършване на действията, за които е допусната временната екстрадиция.