Чл. 19. (1) Когато в съдебното заседание исканото лице изрази съгласие за незабавна екстрадиция, съдът го запитва доброволно ли дава съгласието си и разбира ли последиците от това.

(2) След като съдът се увери, че съгласието е дадено доброволно, то се отразява в протокола и се подписва от лицето и защитника му.

(3) Ако не е налице основание за отказ за екстрадиция по чл. 7, съдът постановява решение за незабавна екстрадиция в срок до 24 часа. Решението е окончателно.

(4) Заверен препис от решението по ал. 3 се изпраща в срок до 24 часа на министъра на правосъдието за уведомяване на молещата държава и на Върховната касационна прокуратура за издаване на постановление за изпълнение на екстрадицията.

(5) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2010 г.) Алинеи 1 - 4 не се прилагат, когато срещу исканото лице има висящо наказателно производство за престъпление, различно от това, за което се иска екстрадицията, или лицето трябва да изтърпи наказание за престъпление, различно от това, за което се иска екстрадицията.