Чл. 5. (1) Екстрадиция се допуска само когато деянието съставлява престъпление по българския закон и по закона на молещата държава и за него се предвижда наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане на лицето за не по-малко от една година или друго по-тежко наказание.

(2) Екстрадиция се допуска и с цел изтърпяване на наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане на лицето, наложени в молещата държава за не по-малко от 4 месеца.

(3) Деянието съставлява престъпление и в двете държави, когато независимо от разликите между съставите им техните основни признаци съвпадат.