Чл. 13. (1) В неотложни случаи компетентните органи на молещата държава могат да поискат от Министерството на правосъдието или от Върховната касационна прокуратура временно задържане на исканото лице преди изпращането на молба за екстрадиция.

(2) В молбата за временно задържане се посочва наличието на акт за задържане, за привличане към наказателна отговорност или присъда и намерението на молещата държава да подаде молба за екстрадиция. Молбата трябва да съдържа и информация за престъплението, за което ще бъде поискана екстрадиция, за времето и мястото на извършването му, както и данни за издирваното лице.

(3) В случай че молбата за временно задържане е подадена от държава, с която Република България няма сключен договор за екстрадиция, министърът на правосъдието уведомява Върховната касационна прокуратура за наличието на взаимност.

(4) Молбата за временно задържане може да се изпрати по поща, телеграф, телекс, факс, по дипломатически път, чрез Международната организация на криминалната полиция (Интерпол) или по друг начин, позволяващ писменото доказване на получаването и на нейното съдържание.

(5) След установяване местонахождението на лицето на територията на Република България и самоличността му Върховната касационна прокуратура го задържа за срок до 72 часа и изпраща молбата за временно задържане заедно с всички документи на окръжния прокурор, в чийто район се намира лицето.

(6) В срока по ал. 5 окръжният прокурор назначава защитник и преводач на лицето, ако не владее български език, и внася в съответния окръжен съд искане за временното му задържане.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2024 г.) Окръжният съд разглежда искането по реда на чл. 64, ал. 4 и 6 от Наказателно-процесуалния кодекс и се произнася с определение, с което взема мярка временно задържане или друга мярка на процесуална принуда, която осигурява участието на лицето в производството по екстрадиция. Мярката временно задържане се взема за срок до 40 дни или за друг срок, установен в международен договор, по който Република България е страна.

(8) Определението по ал. 7 може да се обжалва и протестира пред съответния апелативен съд в тридневен срок.

(9) Върховната касационна прокуратура уведомява незабавно министъра на правосъдието и молещата държава за взетата мярка.

(10) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) Окръжният съд по искане на задържаното лице в срока по ал. 7 може да измени мярката временно задържане в друга мярка на процесуална принуда, която осигурява участието на лицето в производството по екстрадиция, по реда на чл. 65 от Наказателно-процесуалния кодекс. Определението на окръжния съд може да се обжалва и протестира пред съответния апелативен съд в тридневен срок.

(11) Прокурорът отменя мярката временно задържане, ако в определения от съда срок на временно задържане Република България не получи молбата за екстрадиция и документите по чл. 9, ал. 3.

(12) Освобождаването на лицето не е пречка за ново задържане с цел екстрадиция или за извършване на самата екстрадиция, ако молбата за екстрадиция бъде получена след изтичането на срока по ал. 7.