Чл. 40. (1) (В сила от 01.01.2007 г., предишен текст на чл. 40 - ДВ, бр. 55 от 2011 г.) Окръжният съд може да откаже изпълнение на Европейска заповед за арест, когато:
1. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) преди получаването на заповедта за престъплението, за което е издадена, лицето е привлечено като обвиняем или е подсъдим в Република България;
1а. (нова - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) наказателното производство за престъплението, за което е издадена заповедта, е прекратено в Република България преди получаването ѝ;
2. давностният срок за наказателно преследване или за изпълнение на наказанието е изтекъл съгласно българското законодателство и престъплението е подсъдно на българския съд;
3. е уведомен, че исканото лице е изтърпяло или изтърпява наказание в държава, която не е членка на Европейския съюз, по влязла в сила присъда за същото престъпление, за което е издадена заповедта, или присъдата не може да бъде изпълнена според законодателството на държавата, в която е осъдено;
4. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г., доп. - ДВ, бр. 45 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г., доп. - ДВ, бр. 100 от 2023 г.) исканото лице живее или е постоянно пребиваващо в Република България, или е български гражданин и е осъдено за деяние, което съставлява престъпление по българския закон, и българският съд приеме да се приведе в изпълнение от прокурора наказанието лишаване от свобода или мярката, изискваща задържане на лицето, наложени от съда на издаващата държава членка, като в тези случаи се прилага чл. 29, ал. 2 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода;
5. престъплението е извършено изцяло или частично на територията на Република България, или е извършено извън територията на издаващата държава членка и българското законодателство не допуска наказателно преследване за такова престъпление, извършено извън територията на Република България;
6. (нова - ДВ, бр. 100 от 2023 г.) не е налице двойна наказуемост, освен в случаите, предвидени в чл. 36, ал. 2 и 3.
(2) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2011 г.) Окръжният съд може да откаже изпълнение и на Европейска заповед за арест, издадена за изпълнение на наказание лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане, постановени при съдебен процес, на който лицето не се е явило лично, освен ако Европейската заповед за арест изрично не съдържа информация за спазване на едно от следните условия:
1. лицето е било призовано лично и по този начин е било своевременно уведомено за определената дата и място на съдебния процес или е било официално информирано за това по друг начин, безспорно доказващ уведомяването за насрочения съдебен процес, както и за възможността за постановяване на решение, ако не се яви;
2. след като е било своевременно уведомено за насрочения съдебен процес, лицето е упълномощило защитник или такъв му е бил назначен от съда за защита по време на делото и такава защита действително е оказана;
3. след като решението е било връчено лично и лицето е било изрично уведомено за правото на обжалване или ново разглеждане на делото с негово лично участие, при което делото може да бъде преразгледано по същество с представяне на нови доказателства и възможност за отмяна на първоначалния акт, то изрично е заявило, че не оспорва решението или не е поискало ново разглеждане или обжалване в предвидения срок;
4. решението не е било връчено лично, но това ще бъде извършено незабавно след предаването на лицето, като то ще бъде изрично уведомено за правото на обжалване или ново разглеждане с негово лично участие, при което делото може да бъде преразгледано по същество с представяне на нови доказателства и възможност за отмяна на първоначалния акт, както и за срока, в който може да поиска обжалване или ново разглеждане.
Все още няма други разпоредби, които препращат към чл. 40.