Чл. 61. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Лице, предадено въз основа на Европейска заповед за арест, не може да бъде наказателно преследвано, съдено или задържано в Република България за престъпление, извършено преди предаването му, различно от това, за което е издадена заповедта.

(2) Алинея 1 не се прилага, когато:

1. предаденото лице е имало възможност да напусне територията на Република България и не го е направило до 45 дни от окончателното му освобождаване или се е завърнало отново на нея, след като я е напуснало;

2. за престъплението не се предвижда наказание лишаване от свобода или доживотен затвор;

3. наказателното производство не изисква вземане на мярка, която ограничава личната свобода;

4. исканото лице се е отказало пред изпълняващия орган от прилагане на принципа на особеността едновременно с даване на съгласие да бъде предадено в Република България;

5. след предаването му в Република България исканото лице изрично се е отказало от прилагане на принципа на особеността за престъпления, извършени преди неговото предаване;

6. изпълняващият орган е дал съгласие принципът да не се прилага.

(3) В случаите по ал. 2, т. 5 предаденото в Република България лице може да се откаже от прилагане на принципа на особеността пред компетентния орган, издал заповедта, като се прилага съответно чл. 19, ал. 1 и 2.