Чл. 160а. (Нов - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) (1) При основателно искане, без да се засяга чл. 160, комисията може да налага задължения за предоставяне на достъп до електрически инсталации, кабели и прилежащите съоръжения в сгради или до първата концентраторна или разпределителна точка, определена от нея, когато тази точка е разположена извън сградата. Когато дублирането на тези мрежови елементи би било икономически нерентабилно или физически невъзможно, тези задължения могат да бъдат налагани на доставчиците на електронни съобщителни мрежи или на собствениците на тези инсталации, кабели и прилежащите съоръжения, когато тези собственици не са доставчици на електронни съобщителни мрежи.

(2) Наложените задължения за предоставяне на достъп могат да включват правила за:

1. достъп до съответните мрежови елементи и до прилежащи съоръжения и услуги;

2. прозрачност и равнопоставеност;

3. разпределяне на разходите за достъп, които се променят, когато е необходимо да се отчетат рисковите фактори.

(3) Комисията, като вземе предвид задълженията, определени въз основа на анализ на съответния пазар по чл. 151, и приеме, че наложените в съответствие с ал. 1 задължения не са достатъчни за преодоляване на сериозните и постоянни икономически или физически бариери, водещи до дублиране на мрежовите елементи, и тези бариери са в основата на съществуваща или нововъзникваща пазарна ситуация, която значително ограничава избора на крайните ползватели, може да разшири задълженията за достъп по ал. 1, при справедливи и разумни условия. Комисията може да наложи задължения за предоставяне на достъп и извън първата концентраторна или разпределителна точка, до точка, която според нея е най-близка до крайните ползватели и е в състояние да обслужва достатъчен брой крайни ползватели, така че тя да е икономически изгодна за търсещите ефикасен достъп.

(4) Ако е оправдано поради техническа неприложимост или от икономическа гледна точка, комисията може да налага задължения за достъп до активни мрежови елементи или за виртуален достъп.

(5) Комисията не налага на доставчици на електронни съобщителни мрежи задължения в съответствие с ал. 3 и 4, когато установи, че:

1. доставчикът притежава характеристиките по чл. 172к, ал. 1 и предоставя на всяко предприятие надеждни и сходни алтернативни средства за достигане до крайните ползватели чрез предоставянето на достъп до мрежа с много голям капацитет въз основа на справедливи, недискриминационни и обективни условия; комисията може да разшири това изключение, така че да включва и други доставчици, предлагащи при справедливи, недискриминационни и обективни условия достъп до мрежа с много голям капацитет, или

2. налагането на задължения би попречило на икономическата или финансовата ефективност на разгръщането на нова мрежа, особено при малки проекти.

(6) Извън случаите по ал. 5, т. 1, комисията може да налага задължения на доставчиците на електронни съобщителни мрежи, които отговарят на критериите по ал. 5, т. 1, когато мрежата е финансирана с публични средства.

(7) При прилагане на ал. 1 - 6 комисията отчита в най-голяма степен приложимите насоки на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения.