Чл. 229а. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) (1) Срочен договор за електронни съобщителни услуги, различни от междуличностни съобщителни услуги без номера и различни от услуги за пренос при свързване машина-машина, може да бъде продължен само при изрично писмено съгласие на крайния ползвател относно условията за продължаване. При липса на такова съгласие след изтичане срока на договора той се преобразува в безсрочен при същите условия. Крайният ползвател има право да прекрати безсрочния договор по всяко време с едномесечно предизвестие, без да дължи неустойки и допълнителни разходи за това, с изключение на сумите, дължими за услугата през периода на предизвестието.

(2) Преди автоматичното преобразуване на договора в безсрочен предприятията информират крайните ползватели своевременно, по разбираем начин и на траен носител за изтичането на срока на договорните отношения и за начините за прекратяване на договора. Едновременно с това предприятията препоръчват на крайните ползватели най-добрите тарифи за ползваните от тях услуги. Предприятията предоставят на крайните ползватели поне веднъж годишно информация за най-добрите тарифи.

(3) Когато краен ползвател има правото на законово основание да прекрати договор за обществена електронна съобщителна услуга, различна от междуличностна съобщителна услуга без номер, преди края на договорения срок, крайният ползвател не дължи друга компенсация, освен за запазеното субсидирано крайно устройство.

(4) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2025 г.) Правилото на ал. 3 се прилага и при прекратяване от потребител на договор за обществена електронна съобщителна услуга, различна от междуличностна съобщителна услуга без номер, преди края на договорения срок поради увеличение на цените по силата на договорна клауза, която позволява увеличаване на цените със сума, която съответства на обективен индекс на потребителските цени, съставен от публична институция. Правото на прекратяване на договора се упражнява в срок до два месеца след уведомлението по чл. 230, ал. 8. Договорът се счита за прекратен от датата, на която уведомлението за прекратяване е получено от предприятието.