Чл. 17. (1) Компетентният орган по чл. 9, ал. 1 предава на издаващата държава без забавяне доказателствата, събрани или вече намиращи се на разположение в резултат от изпълнението на Европейската заповед за разследване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2024 г.) Когато в Европейската заповед за разследване е включено искане за това и ако е налице възможност съгласно българското законодателство, компетентният орган по чл. 9, ал. 1 предава доказателствата незабавно на органите по чл. 11, ал. 5 или чл. 12, ал. 6, участващи в изпълнението на Европейската заповед за разследване.

(3) Предаването на доказателствата може да бъде спряно до постановяване на решение във връзка с използвано правно средство за защита по чл. 18, освен ако в Европейската заповед за разследване са посочени достатъчно основания, че незабавното им предаване е от първостепенно значение за правилното провеждане на разследването или за опазването на правата на заинтересованото лице. Въпреки посочването на такива основания предаването на доказателствата се спира, ако то би причинило сериозни или необратими вреди на заинтересованото лице.

(4) При предаването на доказателствата компетентният орган по чл. 9, ал. 1 посочва дали те да му бъдат върнати веднага, щом престанат да бъдат необходими на издаващата държава.

(5) Когато доказателствата са от значение и за друго производство, компетентният орган по чл. 9, ал. 1 може по изрично искане и след консултации с издаващия орган временно да предаде доказателствата, при условие че ще му бъдат върнати веднага, щом престанат да бъдат необходими на издаващата държава или по всяко друго време или повод, договорени между компетентния орган по чл. 9, ал. 1 и издаващия орган.