Чл. 1. Този закон урежда условията и реда за:

1. признаване и изпълнение на Европейска заповед за разследване по наказателни производства, издадена в друга държава членка;

2. издаване в Република България на Европейска заповед за разследване по наказателни производства и нейното изпращане за признаване и изпълнение в друга държава членка.

Чл. 3. Европейска заповед за разследване се издава по образец съгласно приложение № 1 и съдържа:

1. данни, подпис и печат на издаващия орган;

2. предмет и основания за издаване на Европейската заповед за разследване;

3. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2024 г.) необходимата налична информация относно лицето, спрямо което ще се извършват действия по разследването и други съдебни следствени действия;

4. описание на престъпното деяние, което е предмет на разследване или производство, и на съответните приложими разпоредби на наказателното право на издаващата държава;

5. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2024 г.) описание на исканите действия по разследването и други съдебни следствени действия и доказателствата, които трябва да бъдат събрани.

Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2024 г.) Този закон се прилага за всички действия по разследването и други съдебни следствени действия, за извършването на които е издадена Европейска заповед за разследване, с изключение на случаите, когато е създаден съвместен екип за разследване по чл. 476, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс.

(2) Когато компетентен орган, участващ в съвместен екип за разследване, поиска помощта на държава членка, различна от тези, които участват в него, може да бъде издадена Европейска заповед за разследване.

(3) Законът не се прилага:

1. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2024 г.) за обезпечаване на имущество с цел конфискация и за конфискация на имущество;

2. когато е поискано трансгранично наблюдение в приложение на чл. 40 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 година между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенното премахване на контрола по техните общи граници (ОВ, L 239/19 от 22 септември 2000 г.).

Чл. 5. (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2024 г.) Европейската заповед за разследване в Република България се издава:

1. в досъдебното производство:

а) от съответния прокурор;

б) от съответния прокурор - въз основа на предварително разрешение от съдия, когато за извършване на действието по разследване българското законодателство изисква такова; съдията прави преценка за необходимостта и пропорционалността от нейното издаване и се произнася по реда и в сроковете, установени в сходен национален случай;

в) от съответния съд по искане на прокурора, когато единствен компетентен орган да разпореди извършването на действие по разследването в национален случай е съдът;

2. от съответния съд - в съдебното производство;

3. от административен орган - в случаите по чл. 44, ал. 2 и чл. 52, ал. 4 от Закона за административните нарушения и наказания, като се одобрява от съдия от районния съд, в чийто район е извършено или довършено нарушението, а когато нарушението е извършено в чужбина - от съдия от Софийския районен съд.

(2) Издаването на Европейска заповед за разследване може да бъде поискано и от обвиняемия, подсъдимия или от упълномощения от тях защитник за осъществяване на необходимата защита в наказателното производство в съответствие с Наказателно-процесуалния кодекс.

(3) Органите по ал. 1 не разкриват доказателствата или информацията, които са им били предоставени в резултат от изпълнението на Европейска заповед за разследване, освен до степента, до която тяхното разкриване е необходимо за целите на разследването или производството, описани в Европейската заповед за разследване, освен ако е посочено друго от изпълняващата държава.

(4) Съответният орган по ал. 1 може да поиска компетентни органи на Република България да участват в изпълнението на Европейската заповед за разследване в подкрепа на изпълняващия орган, ако това е предвидено в законодателството на изпълняващата държава или не нарушава основни интереси в областта на националната ѝ сигурност.

(5) Компетентните органи по ал. 4, които се намират на територията на изпълняващата държава, се подчиняват на нейното законодателство по време на изпълнението на Европейската заповед за разследване.

Чл. 6. (1) Компетентният орган по чл. 5, ал. 1 след преценка за всеки отделен случай издава Европейска заповед за разследване, ако са изпълнени едновременно следните условия:

1. издаването на Европейска заповед за разследване е необходимо и пропорционално на целта на наказателното производство, като се отчитат правата на обвиняемия или подсъдимия;

2. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2024 г.) действията по разследването и другите съдебни следствени действия, за които се издава Европейската заповед за разследване, могат да бъдат извършени при същите условия съгласно българското законодателство в подобен случай.

(2) Когато изпълняващият орган реши, че условията по ал. 1 не са изпълнени, след провеждане на консултации с оглед на важността на изпълнението на Европейската заповед за разследване, компетентният орган по чл. 5, ал. 1 може да оттегли Европейската заповед за разследване.

(3) Европейската заповед за разследване се придружава с превод на официалния или на един от официалните езици на изпълняващата държава или на друг официален език на институциите на Европейския съюз, който тя е посочила в декларация, депозирана от нея при Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз.

(4) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2024 г.) Лицата, чиито лични или имуществени права са пряко и непосредствено засегнати от изпълнението на Европейската заповед за разследване, могат да обжалват материалноправните основания за нейното издаване в 14-дневен срок от датата на узнаване за извършване на действието по разследване или съдебното следствено действие пред:

1. съответния първоинстанционен съд, когато заповедта е издадена в досъдебното производство;

2. съда, който я е издал в съдебното производство;

3. съответния районен съд, когато заповедта е издадена от административен орган в случаите на чл. 44, ал. 2 и чл. 52, ал. 4 от Закона за административните нарушения и наказания.

(5) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2024 г.) Частната жалба се подава чрез органа по чл. 5, ал. 1, издал Европейската заповед за разследване. Съдът разглежда жалбата в 7-дневен срок от постъпването ѝ в закрито заседание и се произнася по законосъобразността, необходимостта и пропорционалността на издадената Европейска заповед за разследване с определение, което е окончателно. Когато съдът отмени Европейската заповед за разследване, компетентният орган по чл. 5, ал. 1 уведомява за това изпълняващата държава.

Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2024 г.) (1) Съответният съд по чл. 9, ал. 1, т. 2 признава Европейската заповед за разследване, предадена в съответствие с чл. 7, ал. 1, освен ако са налице основания за непризнаване, неизпълнение или за отлагане.

(2) Съдът връща получената по реда на чл. 7, ал. 1 Европейска заповед за разследване, когато тя не е издадена от компетентен орган на издаващата държава.

(3) В сроковете по чл. 14 съдът разглежда Европейската заповед за разследване еднолично в закрито заседание и се произнася с определение, с което я признава и прави необходимото за нейното изпълнение съгласно българското законодателство, освен ако не са налице основания за нейното отлагане.

(4) Законосъобразността на определението за признаване на Европейската заповед за разследване може да се обжалва от лицето, засегнато от съдебното следствено действие, в 7-дневен срок от узнаване за извършването му пред съответния апелативен съд. Апелативният съд се произнася по частната жалба в 7-дневен срок в закрито заседание с определение, което е окончателно.

(5) По искане на издаващата държава съдът може да разреши участието на един или повече нейни органи в изпълнението на Европейската заповед за разследване, ако това е предвидено в българското законодателство или не нарушава основните интереси в областта на националната сигурност на Република България. Органите на издаващата държава, които се намират на територията на страната, се подчиняват на българското законодателство по време на изпълнението на Европейската заповед за разследване.

Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2024 г.) Докато се намират на територията на страната, служителите на издаващата държава, чието участие в действия по разследването и други съдебни следствени действия е допуснато от компетентния орган по чл. 9, ал. 1, се смятат за длъжностни лица по смисъла на чл. 93, т. 1 от Наказателния кодекс по отношение на извършени срещу тях или от тях престъпления.

Чл. 26. (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2024 г.) Европейска заповед за разследване може да бъде издадена за временното предаване на лице, задържано на територията на Република България с цел извършване на действие по разследването и други съдебни следствени действия, с оглед на събирането на доказателства, за което се изисква присъствието на това лице на територията на издаващата държава, при условие че лицето бъде върнато обратно в срок, определен от компетентния орган по ал. 2.

(2) Компетентен орган да признае и изпълни Европейска заповед за разследване в случаите по ал. 1 е окръжният съд, в чийто район се намира задържаното лице. Окръжният съд разглежда Европейската заповед за разследване по реда на чл. 50 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест и уведомява Върховната касационна прокуратура за допуснатото предаване на задържаното лице, както и за условията, при които е допуснато предаването.

(3) Освен в случаите по чл. 16 изпълнението на Европейска заповед за разследване, издадена за временно предаване, може да бъде отказано и ако са налице следните основания:

1. задържаното лице не даде съгласие, или

2. вследствие на предаването ще се удължи срокът за задържане на лицето.

(4) При необходимост, предвид възрастта на лицето или физическото, или психическото му състояние, на неговия законен представител или защитник се предоставя възможност да представи своевременно писмено становище по временното предаване.

(5) Когато е необходимо разрешение за транзитно преминаване на задържаното лице през територията на трета държава членка, издаващата държава уведомява Върховната касационна прокуратура и компетентния орган по ал. 2 за полученото разрешение за транзитно преминаване на лицето.

(6) Въпросите, свързани с временното предаване на лицето, включително подробностите за условията на неговото задържане в издаващата държава и срокът, в който лицето следва да бъде прието от издаващата държава и върнато обратно в Република България, се договарят между издаващия орган и компетентния орган по ал. 2, като се вземат предвид физическото и психическото състояние на засегнатото лице, както и нивата на сигурност в издаващата държава.

(7) Предаденото лице остава задържано на територията на издаващата държава и при необходимост - на територията на държавата членка на транзитно преминаване, във връзка с деянията или осъжданията, за които е било задържано в Република България, освен ако компетентният орган по ал. 2 поиска освобождаването му.

(8) Времето, през което лицето е било задържано на територията на държавите по ал. 7, се приспада от срока за задържане, който засегнатото лице изтърпява или ще бъде задължено да изтърпи на територията на Република България.

(9) В случаите по ал. 7 предаденото лице не може да бъде наказателно преследвано или задържано, нито да му бъдат налагани други мерки за ограничаване на личната му свобода в издаващата държава за извършени от него деяния или за осъждания, постановени преди заминаването му от територията на Република България и които не са посочени в Европейската заповед за разследване.

(10) Алинея 9 не се прилага, когато предаденото лице, след като в продължение на 15-дневен непрекъснат срок от датата, на която присъствието му вече не е било необходимо на издаващите органи, е имало възможност да напусне издаващата държава, но:

1. въпреки това е останало на нейна територия, или

2. след напускането ѝ се е върнало там.

(11) Временното предаване на лицето се извършва по реда на чл. 26 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест.

(12) Разходите, свързани с временното предаване, се поемат в съответствие с чл. 25 с изключение на разходите, произтичащи от предаването на лицето към и от издаващата държава, които се поемат от нея.

(13) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2024 г.) Разпоредбите на ал. 1 - 12, основанията за непризнаване и неизпълнение по чл. 16 и правилата за разходите по чл. 25 се прилагат съответно и за временното предаване на лице, задържано в издаващата държава с цел извършване на действие по разследването и други съдебни следствени действия, с оглед на събирането на доказателства, за което е необходимо присъствието на лицето на територията на изпълняващата държава.

Чл. 30. (1) Европейска заповед за разследване може да бъде издадена с цел да се установи дали дадено физическо или юридическо лице, срещу което се води наказателното производство, е упълномощено да се разпорежда, притежава или може да се разпорежда с една или повече сметки, независимо от техния вид, във всяка една банка на територията на Република България и ако е така - да се предоставят всички данни по установените сметки.

(2) Издаващият орган посочва в Европейската заповед за разследване причините, поради които смята, че исканата информация е от съществено значение за целите на наказателното производство, основанията, поради които смята, че в банки в Република България съществуват такива сметки, и в кои банки може да са въпросните сметки. Органът предоставя и цялата останала налична информация, която може да улесни изпълнението на заповедта.

(3) Достъпът до информацията по ал. 1 се осъществява по реда на чл. 56а от Закона за кредитните институции.

(4) Европейска заповед за разследване може да бъде издадена и за да се определи дали дадено физическо или юридическо лице, срещу което се води наказателното производство, притежава или може да се разпорежда с една или с повече сметки в небанкова финансова институция, която се намира на територията на Република България. В този случай признаването и изпълнението на Европейската заповед за разследване, освен на основанията по чл. 16, може да бъде отказано и ако изпълнението на това действие по разследването е забранено от българското законодателство в подобни случаи.

Чл. 31. (1) Европейска заповед за разследване може да бъде издадена с цел да се събере информация, представляваща банкова тайна, за конкретни банкови сметки и за банкови операции, които са били извършени през определен период чрез една или повече сметки, посочени в нея, включително данните за всяка сметка на наредител и на получател.

(2) В случаите по ал. 1 съдът постановява разкриване на информацията по реда на глава осма от Закона за кредитните институции.

(3) Издаващият орган посочва в Европейската заповед за разследване основанията, поради които смята, че исканата информация е съществена за целта на наказателното производство.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2024 г.) Европейска заповед за разследване може да бъде издадена и във връзка с информацията, предвидена в ал. 1, за финансови операции, провеждани от небанкови финансови институции. Признаването и изпълнението на Европейска заповед за разследване може да бъде отказано, освен на основанията по чл. 16, и ако изпълнението на действие по разследването и други съдебни следствени действия е забранено от българското законодателство в подобни случаи.