Чл. 30. (1) Европейска заповед за разследване може да бъде издадена с цел да се установи дали дадено физическо или юридическо лице, срещу което се води наказателното производство, е упълномощено да се разпорежда, притежава или може да се разпорежда с една или повече сметки, независимо от техния вид, във всяка една банка на територията на Република България и ако е така - да се предоставят всички данни по установените сметки.

(2) Издаващият орган посочва в Европейската заповед за разследване причините, поради които смята, че исканата информация е от съществено значение за целите на наказателното производство, основанията, поради които смята, че в банки в Република България съществуват такива сметки, и в кои банки може да са въпросните сметки. Органът предоставя и цялата останала налична информация, която може да улесни изпълнението на заповедта.

(3) Достъпът до информацията по ал. 1 се осъществява по реда на чл. 56а от Закона за кредитните институции.

(4) Европейска заповед за разследване може да бъде издадена и за да се определи дали дадено физическо или юридическо лице, срещу което се води наказателното производство, притежава или може да се разпорежда с една или с повече сметки в небанкова финансова институция, която се намира на територията на Република България. В този случай признаването и изпълнението на Европейската заповед за разследване, освен на основанията по чл. 16, може да бъде отказано и ако изпълнението на това действие по разследването е забранено от българското законодателство в подобни случаи.