Чл. 35. (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2024 г.) Когато за целите на извършване на действие по разследването и други съдебни следствени действия прихващането на електронни съобщения е разрешено от компетентния орган на една държава членка ("прихващащата държава членка") и адресът за съобщения на лицето - обект на прихващане, посочен в заповедта за прихващане, се използва на територията на друга държава членка ("уведомената държава членка"), от която не се изисква техническа помощ за осъществяване на прихващането, прихващащата държава членка уведомява компетентния орган на уведомената държава членка за прихващането:

1. преди да бъде извършено прихващането в случаите, когато компетентният орган на прихващащата държава знае към момента на издаването на заповедта за прихващането, че лицето - обект на прихващане, е или ще бъде на територията на уведомената държава членка;

2. по време на прихващането или след неговото извършване, веднага след като разбере, че лицето - обект на прихващане, се намира или се е намирало на територията на уведомената държава членка по време на прихващането.

(2) Уведомяването по ал. 1 се извършва чрез формуляр съгласно приложение № 3.

(3) Компетентният орган на уведомената държава членка в случаите, когато прихващането не е разрешено в подобен национален случай, уведомява не по-късно от 96 часа след получаване на уведомлението по ал. 1:

1. че прихващането не може да бъде извършено или че се прекратява;

2. при необходимост, че вече прихванат материал, докато лицето - обект на прихващането, се е намирало на нейната територия, не може да бъде използван или може да бъде използван единствено при условия, уточнени от този орган, като информира компетентния орган на прихващащата държава членка за основанията, обосноваващи тези условия.