Чл. 7. Съдът може да откаже да признае Европейска заповед за защита, когато:

1. заповедта е непълна или непълнотата не е отстранена от компетентния орган на издаващата държава в определения за това срок;

2. мярката по заповедта е различна от ограниченията и забраните по чл. 3, ал. 2;

3. мярката по заповедта е постановена във връзка с деяние, което не съставлява престъпление според българското законодателство;

4. мярката по заповедта е постановена във връзка с престъпление, което е амнистирано по българското законодателство и делото за него е подсъдно на български съд;

5. лицето, създаващо опасност, се ползва с имунитет, което прави невъзможно вземането на мярка за защита;

6. наказателното преследване за престъплението е погасено по давност и делото за него е подсъдно на български съд;

7. признаването на заповедта би било в противоречие с принципа ne bis in idem;

8. мярката по заповедта е постановена спрямо лице, което поради възрастта си съгласно българското законодателство не може да бъде наказателноотговорно за деянията, във връзка с които е постановена мярката;

9. мярката по заповедта е във връзка с престъпление, което съгласно българското законодателство се смята за извършено изцяло или предимно на територията на Република България.