Чл. 16и. (Нов - ДВ, бр. 66 от 2008 г., в сила от 25.07.2008 г., предишен чл. 16з - ДВ, бр. 81 от 2011 г.) (1) Сигурността в гражданското въздухоплаване се постига чрез:

1. издаване на нормативни и индивидуални административни актове, приемане на програми за сигурност, планове за действие при незаконна намеса и други актове на ръководителите на авиационните оператори, летищните оператори, операторите по наземно обслужване и от Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение";

2. въвеждане на системи за физическа защита;

3. определяне на зони за сигурност и на реда за пребиваване в тях;

4. контрол и проверка на лица и вещи при влизане (излизане) във/от зоните за сигурност;

5. подготвен персонал за изпълнение на задачи по сигурността.

(2) Мерките за сигурност се предприемат единствено за постигане на сигурността във въздухоплаването, като се избират тези, които в най-малка степен ще окажат негативно въздействие върху конкретното лице и обществото.

(3) Негативният резултат от избраната мярка за сигурност не може да е явно непропорционален спрямо очакваната успешна последица от нея.

(4) Избраната мярка за сигурност се прилага до постигане на целта ѝ или до момента, в който се установи, че целта не може да се постигне.