Чл. 12. (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г., в сила от 01.01.2026 г.) Общият размер на задължението на банката към един вложител се определя, като влоговете му, включително начислените върху тях лихви до датата на издаване на акт по чл. 20, ал. 1, се събират. При събирането влоговете в чуждестранна валута участват с равностойността си в евро, определена по курса на Българската народна банка към датата на издаване на акт по чл. 20, ал. 1.

(2) При съвместен влог частта на всяко лице се взема предвид при установяване на общия размер на влоговете му в банката. Ако в договора за влог не е указано друго, приема се, че частите на вложителите са равни.

(3) В случаите, когато вложителят няма изключително право върху сумите по сметката, право да получи плащане от фонда има лицето, в чиято полза е направен влогът, освен ако договорът предвижда друго и при условие, че това лице е идентифицирано или може да бъде идентифицирано преди датата на издаване на акт по чл. 20, ал. 1. В случай че влогът е направен в полза на повече лица, се прилагат правилата за съвместния влог.

(4) При преобразуване на две или повече банки чрез сливане или вливане влоговете в тези банки преди преобразуването се изчисляват за целите на покритието по гаранцията за всяка банка поотделно до изтичането на 6-месечния срок по чл. 263к, ал. 1 от Търговския закон.

(5) Влог, по който има наложени тежести или който служи за обезпечение, се включва при събирането по реда на ал. 1, като съответната припадаща се за влога част от гаранцията не се изплаща на вложителя - титуляр на влога, до вдигане на тежестта или обезпечението. Ако за влоговете по изречение първо има влязъл в сила акт на орган на съдебната власт, фондът изплаща дължимата относно влога гаранция на лицето, посочено в акта като имащо право да получи сумата по влога.