Чл. 34. (1) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2021 г.) Всяка концесия се възлага за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 35 години, освен ако със специален закон е предвиден друг срок. Срокът на концесията може да се удължава, като общият срок на всички удължавания, независимо от основанието за това, не може да е по-дълъг от една трета от конкретния срок, определен с концесионния договор.

(2) В обявлението за откриване на процедурата за определяне на концесионер, наричано по-нататък "обявление за откриване на процедурата", се посочва срок на концесията, който е максимален. В обявлението за откриване на процедурата се посочва и прогнозният общ срок на всички допустими удължавания, когато такива са предвидени с клауза за преразглеждане.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2021 г.) Конкретният срок на концесията не може да е по-дълъг от времето, необходимо на концесионера за възвръщане на направените инвестиции и на разходите по експлоатация на строежа или на услугите и за получаване на доход от вложения капитал, при отчитане на прогнозирания икономически баланс и на цената на услугите, които ще се предоставят.