Чл. 69. (1) Размерът на плащанията от концедента, когато такива се предвиждат, винаги се определя като критерий за възлагане.

(2) Като критерии за възлагане може да се определят:

1. изисквания, свързани с предмета на концесията, като:

а) качество на строителството и/или на управлението и поддържането на обекта на концесията;

б) качество на предоставяните услуги;

в) най-ниска цена на строителството;

г) най-ниска цена на предоставяните услуги;

д) технически предимства, в това число техническо оборудване и материално-техническа база;

е) функционални характеристики и/или характеристики на строителството, и/или на услугите;

ж) срок на завършване на строителството;

з) срок на предоставяне на услугите при минимално определено от концедента ниво на качеството;

2. мерки над нормативно определените за опазване на околната среда, когато такива са необходими;

3. социални критерии;

4. енергийна ефективност;

5. критерии, свързани с иновации;

6. размер на концесионното възнаграждение, когато такова е предвидено;

7. конкретен срок на концесията и/или общ срок на допустимите удължавания, предвидени с клауза за преразглеждане;

8. други, в зависимост от особеностите на концесията.

(3) (Нова - ДВ, бр. 17 от 2021 г.) Като критерий за възлагане не може да се определя най-висок размер на инвестициите.